После Словото..

[Ани]

После Словото..

Тайната на Словото: Преди да кажете каквото и да е, е дошло от Ума, а то и той са собственост на Бога.

Т. е. каквото и да е, е от Бога. От човекът ли е и то е от Бога, защото и той като всичко останало е БОЖИЙ, а и няма как отвън, в Творението да попадне... ВСИЧКО Е ОТ БОГА.

Слово означава: Ти даваш име на това, което е, т. е. можеш да го наричаш както искаш, но винаги според знанието, което за него имаш, или каквото и име да му дадеш - ще му приляга. Имената се безброй... Всичко, за което нещо казваш, Е ТОЧНО ТОВА, КОЕТО Е! А “това, което е”, не е нищо друго освен ВСИЧКО. Всичко е това, което го наречеш и напълно отговаря на името му, каквото и да е то, защото ВСИЧКО Е ЕДНО И ЗА ДОБРО; ВСИЧКО Е ДУХОВНО И БОЖЕСТВЕНО...

Бог нарича себе си ЛЮБОВ и това е така, но човекът още не вярва и Любовта Му не разбира. ЗА БОГ, КАКВОТО И ДА КАЖЕШ, Е ВЯРНО!!!

БОГ Е ТОТАЛНОТО ПРИСЪСТВИЕ:

- Съществуванието.

- Съществуващото.

- Съществуването.

- Същността и

- ... Още Нещо...

Въведено е всичко чрез Три Закона:

- Еволюцията е закона на Живота.

- Единството е закона на Богът.

- Числото е закона на Вселената.

По Схемата:

- СВОБОДАТА Е ВСИЧКО,

- СЪЗНАНИЕТО - НЕЙНОТО СЪДЪРЖАНИЕ, А

- СМИСЪЛЪТ ДАВА ДУХА, който е всичко това и се нарича ВИСШ РАЗУМ.

Само чрез свободата си, разумна и съзнателна воля, Духът формира себе си в БОГ!!! Това е, което ВСИЧКИ ТРЯБВА ДА ПРАВИМ, за да Му помагаме и Той се умножава: БОГ РАСТЕ, КОГАТО НИЕ ПАДАМЕ. БОГ СЕ ИЗДИГА, КОГАТО НИЕ СЕ СМАЛЯВАМЕ!

Тайната на Еволюцията (за Съвършенството, Безсмъртието и Вечността) е: САМО ЛЮБЕЩИЯТ БОГА ПОДЪРЖА ЧИСТИ ДУШАТА И ТЯЛОТО СИ, В КОИТО БОГ СТОИ!

ТОВА, КОЕТО Е, Е СЛОВОТО, е в Словото... за нас! Бог от нас иска, ние нещата да наричаме и да не се страхуваме...

ЗАТОВА - ЧОВЕКЪТ, КАКВОТО КАЖЕ Е ВЯРНО!!! Чухте ли! Чухте ли това добре: ВСИЧКО, КОЕТО ЧОВЕКЪТ ИЗРАЗИ В СЛОВОТО Е ВЯРНО, СТАВА И ИМА СЪЩЕСТВУВАНИЕ!!!, т. е. някой нещо казва за друго нещо и то е вярно. Той така го вижда и в това е Красотата на Творението - В РАЗНООБРАЗИЕТО, МНОЖЕСТВОТО и ВАРИАНТНОСТТА.

За да няма съмнение повтаряме: Всичко, което човек казва за нещата е точно това, което той казва за тях; вярно е, но само за част от него, защото цялата Истина за едно нещо само Бог знае. Още в Мисълта човешка всичко за нещата е вярно или вече става или отдавна е станало.

Само на Синът е дадена тази привилегия: ДА ИЗРИЧА НЕЩАТА И ТЕ ДА СТАВАТ, И ПРЕБЪДВАТ!!!

Слабо е човешкото Слово и няма Божията Сила, но за самият него е достатъчно, за да си свърши работата. Човек казва това, което мисли, а всичко, което той мисли е от Бога (за него дадено), т.е. е вярно!

Няма Дума, която да обхване Цялото. Няма Слово, което да обхване Истината за Цялото в неговата пълнота. Никой в слово не може да изкаже всичко за ВСИЧКОТО - каквото е, както е. Никой това не може за едно нещо САМО. Знанието за едно нещо никой няма. От всички възможни неща - това е невъзможно: В Слово един човек да се произнесе за едно нещо дори и с това да го обясни тотално! Друг е въпросът, че някой дава определение (за нещо) и вярва, че то е съществено, че е казал същественото. В известен смисъл е прав: НЯКОЙ ДРУГ Е ТРЯБВАЛО ТОЧНО ТОВА ОПРЕДЕЛЕНИЕ ДА ЧУЕ (за да разбере), щом се е наложило той да каже. По-неприятното едва сега идва: този веднага започва да си въобразява, че всичко, което той казва е Истината... Така е, но до някъде само... Няма на земята такъв, КОЙТО ВСИЧКО ДА ЗНАЕ, ЗАЩОТО ЗНАНИЕТО САМО ЗАЕДНО, Е ЗНАНИЕТО ЗА ЦЯЛОТО, а такова само Бог има...

Човек фрагментира, разделя, раздробява, разкъсва и разглобява, за да му е по-лесно, но и така да е, е същото: ЗНАНИЕТО НА ВСИЧКИ Е СЛАБО. ЗНАНИЕТО НА ВСИЧКИ, В ЕДНО ДА СЪБЕРЕТЕ, ЩЕ Е НЕПЪЛНО. Бог Конституцията му държи като ОСНОВНА ИДЕЯ и нея никой не знае. В безкрайната многовариантност на нещата ЕДИН Е СМИСЪЛЪТ, но степенуван - според броя на индивидуалностите, които ще го изпълняват и реализират.

Не се стремете всичко да знаете, макар и за едно нещо само, защото ВСИЧКО ЗА ЕДНО НЕЩО, Е САМОТО ВСИЧКО, ТВОРЕНИЕТО, ЦЯЛОТО!

Знайте, че всичко, което за нещата казвате е вярно, но непълно и поради това слабо. Винаги покрива част от Истината за “нещото”, но никога не може да обхване всичко за него, защото всяко нещо в същността си е самото Цяло (макар и негова Част).

И на Духовният думите не стигат, както и Знанието. Всеки се стъписва пред невъзможността да изкаже чрез Словото това, което знае за Нещото и от там произлезли са и възникнали всички спорове. Всеки усеща с вътрешната си нагласа и свързаност с Нещото, че нещо куца и вечно остава необяснено, недоизказано и сякаш непълно.

Кой е начинът да определиш незнанието си? - Не спирай да се опитваш да мислиш и да казваш това, което знаеш за Нещото, но го ПРАВИ СЪЗНАТЕЛНО И С ЛЮБОВ.

Какво сега правиш? - Споделяш незнанието си с гордост и високомерие, без Съзнанието, че малко ти е Знанието, т. е. Познанието ти е слабо. Отново страхът - да не помисли някой, че си неграмотен. Не се страхувай -такива сте и двамата. Всеки знае точно толкова колкото трябва, но се смущава, НЯМАЙКИ ВЯРА В СЕБЕ СИ. Ето го Разковничето. Човек не вярва и има причина за това: Бог някога отне му тази Духовна Ценност, заради Парите, които финикиеца пожела на земята. Всяко благо се заплаща от материалиста и нищо безплатно не е. Само Духовните плащат, но малко, символично, защото СЪЗНАВАТ!!! Най-скъпоценното - след любовта - загубихме, заради една глупост, суета и леност, за удобството си.

Дали ще кажеш “много не знам” или “нещо знам” - е едно и също. Казваш еднакви неща или поне приблизителни. За тук е Формулата: НИКОГА НЕ ОБОБЩАВАЙ, НЕ БЪДИ КАТЕГОРИЧЕН и АПЕЛАТИВЕН ЩОМ СЪЗНАНИЕ НЯМАШ ИЛИ Е НИСКО!!! Не се мъчете да обхващате чрез Словата си нещата в гордост, себелюбие, нарцисизъм и високомерие.

Не съществува такъв, който - с каквото и слово да е въоръжен да може да каже абсолютно всичко САМО ЗА ЕДНО НЕЩО, колкото и малко да е то. Три неща са необходими за това, но дали ще те ползуват!

- Цялата Мъдрост на Бога...

- Божественият ИДЕАЛ като Промисъл

- И творението да спре... за твоето удоволствие... ти да го определиш такова каквото е.

Само тогава е възможно, но това не е възможно. И никой върху това не мисли. Единствено възможно е за Желаещият, да се докосне едвам до Огромното Всичко за Едно Нещо, ПРОСТО като каже за него каквото и да е, но:

- ДА ВЯРВА В ТОВА, КОЕТО КАЗВА

- ДА ГО ОСЪЗНАВА И

- ДА ГО ОБИЧА.

Всичко е относително за каквото и да е, именно поради тази причина: И ПРАВОТО, И ОБРАТНОТО - ЗА ВСЯКО НЕЩО - Е ВЯРНО, ... но продължението е само в Бога, т. е. всичко което ти кажеш за Нещото е вярно, защото никой не може да докаже обратното за него, което също е вярно; нито е доказателство - казаното от първия или пък е достатъчно, за да го обясни; както и желанието у втория е нереализуемо, ако в него се появи нуждата да го оборва или доказва. ПРОСТО СИ ВЯРВАЙТЕ! И ЗА (НА)ВСИЧКО ВЯРВАЙТЕ, ЗАЩОТО ВСИЧКО Е ВЯРНО!!!

Да повторим: Каквото и да каже човек, за каквото и да е, е вярно, но непълно, ЗАТОВА МЪЛЧЕТЕ! Мълчете, за да не ви се подиграват и смеят незнаещите това! Днес никой никого не разбира, защото НЕ ВЯРВА и САМО СВОЕТО МНЕНИЕ СМЯТА ЗА ВЯРНО, а е обратното.

Цялата Красота на Съществуванието и Творението се състои именно в това, че ЛЪЖА НЯМА! Лъжа е, когато си в безсъзнание, неосъзнат, несъзнателен и любов в себе си нямаш, т. е. не си буден. В самото РАЗЛИЧИЕ е Великата Чаровност и Скъпоценност на Цялото: ПРОТИВОРЕЧИЯ НЯМА, споровете са излишни, но КОНТАКТИТЕ не отхвърляйте? Глупаво е да оспорваш вярното или “невярното”! Нека всеки мнение има. и становището си да изказва, но не допускайте да мислите, че само вие мислите право и правилно, а другите не. Това поражда вражда, а от там неприятелите и “враговете”.

За да се възцари Любовта помежду ви, използувайте Божиите Прийоми - Милост, Прошка, Разбиране, Вяра, Търпение, Смирение и Любов. Който иска да бъде чут и разбран, нека Първото Правило използува: Стремете се всичко, което за нещата казвате, да се отнася и към двата Свята едновременно, т. е. и в двата да е на място и време, за да е вярно. Ако това не можете, мълчете! Разумно е и умно... Най-бързо човек се доближава до целта, когато мълчи и дава възможност на другите да кажат това, което ще го поучи, щом уважението, почитта и любовта в себе си към всичко има. Защото тъжно е да имаш какво да кажеш и да няма кой да те чуе...

Всички позиции, мнения и завоевания в Знанието и Мъдростта, като Знание, не си противостоят, не се противопоставят и не си противоречат. Това е все едно да кажеш, че във Всичкото има несъответствие, невярност, т. е. че не е истинско. Ето го отречението, което често допускаме срещу себе си. Противоречие няма в нищо -ни в малкото, ни в голямото, ни в Цялото. Който търси слабости, грешки и недостатъци - търси противоборство, т. е. разминава се с Бога. На такъв знанието е незнаене.

Мъдрост е да не влизаш в спор, да не се съмняваш,да не критикуваш, а да вярваш, да приемаш и да се отваряш, т. е. стремеж във всеки да има - все повече и повече нещата да разбира за себе си. ПО-ВАЖНО ОТ ТОВА НИЩО НЕ Е!!! Става ли ясно, че всички едно и също казваме, но не се разбираме!?!

Защо става така? - Защото за едно и също нещо мислим по различни начини, от различни ъгли и естествено като индивидуалности, и в това не е бедата, а в нежеланието ни да приемем чуждото, да го чуем, да го уважим, а държим на своето и не допускаме намеса. Така не трябва.

Запомнете: Всяка информация всеки от различен ъгъл разглежда и като Светлина (мисъл) пречупва през себе си и ТОВА ТАКА ТРЯБВА ДА БЪДЕ!!! После приетото отвън навътре се осмисля, осъзнава и отново трябва ДА НАМЕРИ ИЗХОД НАВЪН, за да се ползуват и другите. Човек винаги се ползува, ако е буден, съзнателен и любящ!!! Всеки има право на глас, мнение и виждане, позиция, разбиране и човешко отношение... Нека не ни е чуждо.

Със своят “ъгъл на виждане” всеки дообогатява Творението и не са чести случаите, когато Ново направление му дава, в което то до сега не е било или е било, но го допълва... Всеки по своему е “гениален”, творец и създател, и съзидателен към Общото Дело - ДА ДАВАМЕ БЕЗКОРИСТНО!!! Нищо лошо няма в това да уважаваш мнението и на останалите, ако очакваш и те твоето да приветствуват.

СПОР в Цялото няма, не съществува, не се съмнявай! Съмнението е най-злостният процес, наречен Горе ИЗСУШАВАНЕ, който винаги води до отслабване, болести и пресушаване. Съмнението е НЕЗНАЕНЕ, което прибавено към предишното, не го изконсумирва и преодолява, а УВЕЛИЧАВА. Затова не отричай, а се съгласявай; не влошавай, а одобрявай, защото ВСИЧКО Е ИСТИНА!!!

Къде, къде по-страшни неща в живота сме срещали, все резултат от непокорното Невежество и бледа сянка е това наше неразбирателство, а сме родени братя - с Любов да живеем и Отец Небесний ДА СЛАВИМ!!!

Великите Избраници на Бога, братята евреи чакаха цял живот човека, който да им покаже Божието Царство на Земята и когато той дойде, те не му повярваха и го разпнаха, заклевайки се в най-милото, че това не бил ТОЙ; не бил този, когото чакали. Имало разлика между той, Той и ТОЙ... Вярно е, но защо не повярваха в ТОЙ! Защото смятаха СЕБЕ СИ за по-големи от “той”. Сега отчитаме,че помощта им бе неоценима, но човекът продължаваше да е сляп. Страдаха като нас, но една и съща слабост проявявахме. И ние не вярвахме, че сме предопределени и избрани да разнесем Божието Учение по Земята, както Богомилите навремето сториха. НИКОЙ НЕ Е ИЗБРАН ПОВЕЧЕ ОТ ДРУГИТЕ!

Още: Евреите цял живот чакаха и когато го дочакаха, не повярваха и го изгубиха, т. е. чакането им свършило изведнъж. Изконсумирало се чакането им. Надеждата се сбъднала - ЧОВЕКЪТ дошъл. Какво сега да правят! Чакането спира, замира и изчезва, и заедно с него и целият живот. Дойде СИНЪТ и каза: ЕТО МЕ, а те го разпнаха.

И сега и сега Човечеството не спира да се саморазпъва, саморазкъсва, саморазяжда, самоизяжда и самоубива - САМОРАЗРУШЕНИЕТО Е НЕВИЖДАНО!!! Не спираха да умират, но един не срещнахме да се самообвинява! Лудостта продължаваше... Какъв ли са го очаквали и как ли е изглеждал пред замъглените и заспали “духовни” погледи, това никой не знае.

ВЪПРОСИ ЗА ВСИЧКИ ОТГОВОРИ ИМА, НО КАКЪВ Е СМИСЪЛЪТ. Сбъднала се е и реализирала вековната мечта на цял един велик народ, “наречен" да срещне Божия Син и въздигне човечеството, но не ПОВЯРВАЛИ!

И двата народа - еврейският и българският продължават и днес да бъдат материалисти и атеисти без да го знаят, но и в това имаше ПРОМИСЪЛ:

- И двата ще страдат, за да стоят и бъдат будни!

- Докато са будни ще служат за пробуждането на останалите!

- Докато не повярват, че БОГ ОБИЧА ЕДНАКВО - не различава, не разделя и не предпочита...

СИМБИОЗАТА Е: ЧОВЕКЪТ ЧОВЕЧЕН Е ВЕЧЕН ЧОВЕЧЕ!!!

Какъв да си, за да СИ, за да оцелееш, за да се спасиш, за да останеш и за да пребъдеш искаш!

Защо човекът е Средата? - НАД НЕГО ВСИЧКО Е БОЖЕСТВЕНО, А ПОД НЕГО ВСИЧКО Е ПОСРЕДСТВЕНО!!! Всичко под човека е материално, а над него - Духовно. Под него е видимото, а над него - Невидимото. Умният така остойностява нещата и изгражда критерии, принципи, закони и ценностни системи.

Беинса Дуно: Бог е СЪЗДАЛ, ТИ правиш... Можещият и знаещият не почиват и умора не знаят. Вземете на дървото въздуха, водата, слънцето и земята и го попитайте “какво му е?”. ВЕЧЕ няма кой да отговори... Такова нещо е и БОГ за човекът. До вечерта ще е за подпалки, а без Бог човекът - мъртъв. В този смисъл ЦЪФТЕЖЪТ Е ЛУКС, а извънмерното имане е бреме, товар, тегло и болест.

Всичко има смисъл, когато е насочено, отправено и стремящо се точно как каквото трябва...

БОГ Е ГЛАГОЛ... и без това сказуемо, никой не може определение да даде на понятията Любов, Мъдрост, Истина, Правда, Добродетел, Красота, Здраве, Щастие, Хармония и Единение в изречение. Ето това е Бог, ЖИВОТЪТ: неопределимото, невидимото, недостижимото...

Бог очаква от всеки ВЯРАТА СИ ДА ВЪЗВЪРНЕ И ВЪЗСТАНОВИ, за да му я върне цялата, истинската, каквато беше преди взимането, т. е. БОЖЕСТВЕНАТА!!!

ИДЕЯ + ОСЪЗНАВАНЕТО Й = СЛОВО (като осъзната идея)

СЛОВО + ИДЕЯ = ПРОЦЕС НА СЛИЗАНЕ НА СЛОВОТО

ЕВОЛЮЦИЯ + СЛОВО = ЕВОЛЮЦИЯ НА СЛОВОТО

От автора К. Т. К.