Пречистващият ОГЪН

[Ани]

Пречистващият ОГЪН

Най-силното оръжие, което Бог има

за повдигане на човешкото

Съзнание в Страданието.

Благодарете Му!

Една от големите тайни на Страданието е СПОСОБНОСТТА МУ да заставя глупавия човек да ПОЧИВА (да спре да работи), ЗА ДА ИМА ВРЕМЕ ДА МИСЛИ!!! и да събере нови сили за друга работа.

Този Огън идва за всички, и подминат, пропуснат и пренебрегнат - НЯМА! СТРАДАНИЕТО Е: МЯРКАТА ЗА ОЦЕЛЯВАНЕ!!!

Беинса Дуно: Човекът отива в другия свят, за да си почине и събере Съзнание за следващия си живот, т. е. за да продължи Развитието си и от там даде своя дял за развитието на Цялото. На всеки ЧАСТ е отрязана и дадена от Еволюцията, за да стане всичко красиво, едновременно и вечно, както Бог е определил. Затова горе човек отива без багаж, за да няма грижи за нищо!

В едно Гърне остава САМО САМ и Три Духовни Собствености:

- Живота от Сътворението до днес

- Нивото на Съзнание, постигнато в последния живот

- Умението да мисли БОЖЕСТВЕНО, за да избира...

Как Хаосът е дошъл между хората? - От прекомерно седене върху гърба на разумния, добрия и слугата, т. е. СИЛНИЯ или както сме свикнали да го наричаме - Духовен Човек! Слабият да се има за силен е неразбиране. За такива се мислят глупавите, господарите, лошите, първите и материалистите. Те Закона не познават и в тях Хармонията е на изчезване, а скъпи гости са Страданията.

Беинса Дуно: Тези парадокси довеждат страданията.

Когато няма разумно разпределение на благата, нищо добро не чакайте. Защото факт е днешното положение: милиони измират от глад или страдат от недояждане, а техни братя пилеят и пръскат богатства за глупави удоволствия.

Изборът, когато е келяв, недъгави ги създава и ражда. Не случайно Висшият Окултизъм не крие тайните си

ОШО: Ако разбираш живота, колкото по-надълбоко навлизаш, толкова по-дълбоко ще разбираш, че ЦЯЛОТО си заслужава избора. Това означава, че няма нужда да избираш. Изборът ще разреже Цялото и това, което ще получиш, ще е частично и мъртво, защото е откъснато, отделено и разделено. В живота Мъдростта и глупостта са заедно и съществуват, т. е. потребни са.

Глупавият се учи от Мъдростта, а Разумният - от лошият.

Ошо: Най-великото изкуство на Живота е да оставиш и двете да се развиват заедно в такова равновесие, че мъдростта да носи в себе си глупостта и глупостта да носи в себе си нещо от Мъдростта, както си е. Тогава човекът е ТОТАЛЕН, ВСИЧКО.

Подсказват ни, че за да бъдем, трябва да имаме от всичко, за ДА НИ СЛУЖИ: Умният от ВСИЧКОТО СЕ ПОЛЗУВА, както и глупавия, но не знае...

Защо трябва да е така? - НЯМА ПРИЛОЖЕНИЕ неотработеното и неосъзнато страдание, а поуките са за самия човек. Не гледайте в чуждите страдания... Комшията си има свои.

СТРАДАНИЕТО Е ЖИВА ДУША, дошла при тебе да сподели скръбта си от твоето бездействие, както и радостта, когато идва, че поправяш и се поправяш.

Беинса Дуно: Не искай знанието и опитността на Пророците - огромни са техните страдания, защото нищо висше не се дава даром, а се минава през най-тежкото!

Страданието учи човека, то е учителя, който НОСИ ПОЛОЖИТЕЛНИТЕ ЗНАНИЯ. Страданието е благо и БЛАГО НОСИ! Страданието е признак, че от Разумният свят СА ТИ ОБЪРНАЛИ ВНИМАНИЕ! Без Страданието НЯМА РАСТЕЖ И РАЗВИТИЕ! - право пропорционални са, но само умния не чака бързо и голямо развиване, затова -НЕ БЪРЗАЙ! Само мислещият може да се оправи със всяко Страдание, защото знае да го приема с любов и радост и да благодари, знаейки каква блага носи след себе си.

Без Науката за Страданието и неговото изучаване, участие и приемане, никой не може да се ползува от благата на Духовният свят: КАКВО Е БОГ И КАКВО ТОЙ ИМА И ДАВА НА СИНОВЕТЕ СИ, ПОЗНАЛИ ГО!!!

Страданията имат свойствата:

- Да носят блага при всички условия.

- Да заставят човека да мисли право.

- Да повдигат Съзнанието му.

- Да носят РАДОСТТА след себе си.

- Да го правят Силен и Доволен.

- Да го свързват с Бога.

- Да го учат да учи и служи.

Беинса Дуно: Външно Страданията са парцаливи, но вътрешно носят Благо за разбиращият - това е техният СМИСЪЛ!!! И за скръбта е същото.

Само ВЯРВАЩИЯТ В БОГА ЗНАЕ, че страдания и радост се редуват - и по сила, и по последователност. Само незнаещият страданието, не ще научи и за радостта, а позналият радостта, да чака страданието, т. е. ПЪРВО СИ СЕ РАДВАЛ, АКО СЕГА СТРАДАШ...!!!

ПРИВИЛЕГИЯ е човекът да страда: само добрият човек страда, но не и лошият. Лошият се мъчи, но не страда - това е възвишено и благородно нещо. Който се ожесточава, когато страда, не е разбрал неговият смисъл.

Истинското страдание повдига, извисява, облагородява и възпитава: от броят на страданията, през които човек минава, се определя пътят, по който той е вървял и мястото, до което е стигнал!!! Твоята издръжливост, разбиране и разум показват висотата, до която си стигнал. Висшият Разумен Свят очаква да се появиш във висшите сфери като Нова Вибрация, за да се познаете взаимно.

ПРИВИЛЕГИЯ САМО НА ЧОВЕКА Е ДА СТРАДА, ЗА ДА ВИДИ “ЛИЦЕТО” НА БОГА И БОЖИЕТО ЦАРСТВО. То ще му бъде отворено, да влезе. В момента на всяко страдание, Бог КЛЮЧА от вратата на Божието Царство завърта и пред човека се открива широк и красив свят. СТРАДАНИЕТО Е МЯРКАТА...

Страданията правят човека Добродетелен. Миналият нужните страдания, Доброто вижда го, отчита и хваща за ръка, за да те заведе при Отца ни. Там е неописуемо това, което ще видиш: безброй обливащи се в любов лица Му благодарят за Всичко. БОЖИЕТО ЛИЦЕ ЩЕ ВИДИ САМО МИНАЛИЯТ ПЪТЯ НА СТРАДАНИЕТО.

Горко на онези, които не страда ли са и блажен е онзи, който страда!

Страданието е мярката, по която се съди за степента на човешкото развитие, но това не означава,че човек САМ трябва да се натиква и натъква на тях или да си ги създава, да ги предизвиква и търси съзнателно, преднамерено и доброволно... Това никога не допускайте! Човек дозите не знае и ще си достави нещо, което трудно ще издържи, и може и да умре. Само Бог страданията отмерва, защото знае за всеки - на колко е способен да издържи, за да оцелее, да се осъзнае и повдигне. Жив е полезен човекът, докато е в материята, за да служи на Божието Дело.

Съзнателно не се мъчете да страдате изкуствено -това е нелепо и глупаво. Има и ненужни страдания, външни. Онези, с които Бог те мери, Разумният свят изпраща на човека. Срещнете ли умеещ да страда, подайте му ръка - на такъв можете всякога да разчитате. Светът се нуждае от умеещите и можещи да страдат - това са разумните, новите, духовните хора - хората на Любовта.

Беинса Дуно: Умеещите да служат и страдат, и благодарят, от Адам не се интересуват. Как е бил създаден преди 8000 г. това не е важно за тях. Важен е Новият “Адам”, който ще бъде създаден от по-нова, по-чиста и по-финна материя.

Кои са необходимите условия в развитието на човека? - Страданието и Радостта. Те единствени се компенсират правилно и не е дадено да се избегнат. Рецептата е: задоволиш ли страданието, то само ще те напусне: разумно и съзнателно Същество е то, изостанало в развитието си, и в теб е влязло, защото си му създал условия да го стори!!! От теб то черпи сили.

Съзнателно се отнасяйте към страданията си, за да си отидат, защото видели са, че си разбрал смисълът им! Говори си с тях, но не пъшкай, не роптай, не се гневи, безразсъден не бъди: всяко мърморене и недоволство само цапа Душата ти. Страданието всички посещава, защото няма човек на Земята и в Света, който да не е причинил някому страдание и ЩОМ НИЩО НЕ СЕ ПРОЩАВА, то ти гостува!!!

Беинса Дуно: Пътят към любовта е осеян със страдания, но по-важно е другото, което човек прави. Човек сам си ги създава и всичките до едно излишни. Който пътят на Страданието премине, ще дойде и до Върховната Висша Радост, а тя Любов се нарича.

Много скоро, научилият се да страда и да приема страданията с любов и благодарност, се научава да мълчи и мисли, за да стигне до поуките, които те му носят, като друг вид благо. Едва сега Мълчащият разбира, че говоренето е празна работа, суетня, т. е. открил е, че от МЪЛЧАНИЕТО по-голямо Благо НЯМА. На всеки окултен ученик се дават допълнително страдания, за да реши най-трудните си задачи от житейските, да избере окончателно ПРАВИЯТ ПЪТ, да сбъдне мечтите си и да става все по-Духовен и по-

Духовният човек не бяга от страданията, защото познава благата им. Някога Беинса Дуно ги купуваше от не-желаещите ги, без да обяснява защо... Успехът, целия беше за него, а избягалият ще настигнат с нови и по-големи, т. е. всеки своя път ще извърви, колкото и да му се помага. Затова помнете и знайте: НИКОЙ НУЖДА И ПОЛЗА НЯМА ОТ ПОМОЩ й ПОМОЩНИЦИ. ВСЕКИ САМ ЗАДАЧИТЕ СИ ЩЕ РЕШАВА, ИЗПИТИТЕ ЩЕ ВЗИМА И МЕЖДУ ТЕЗИ ДВЕ НЯМА МЯСТО ЗА НИЩО ВЪНШНО! Духовният не роптае, не се съмнява, не се оплаква, помощ не търси и тайно се радва, че Бог му е обърнал внимание и неговият ред е дошъл, щом страданията не го пропускат. Те сами стараят се по Пътя свой да напредват, знаейки уверено, че след всяко страдание върви и идва Любовта за него и особено внимават, нови сами да не си доставят.

Беинса Дуно: Когато чуеш оплаквач да казва, че като неговите страдания няма, сети се, че такива е заслужил. Като млад Дух не взимай участие, не ставай активен, не се присмивай и не критикувай, т. е. никога не се самообслужвай с чужди - достатъчни са твоите, не бързай, идат...

Духовният и Мъдрецът гледат да не се обвързват и са особено бдителни, защото успоредно с всичко знаят и за вредата, която нанасят, т. е. никога не желай да се месиш в Божиите работи!!!

Беинса Дуно: Какво те ползува, че можеш да помогнеш на престъпника. Питай, ако двоумение имаш! Не си Духовен, ако го сториш, той кога ще си вземе уроците.

Тънка е дейността по Помагането, Услугата и Даването, изобщо чуждата намеса в работите на другите... Много е комплексирано, комплицирано и сложно. Затова не бързай да го правите, не се бъркайте и не се месете, пречите. Ето един от начините, когато човек неволно или съзнателно сам си докарва, по собствена вина, отвън нови страдания, плюс личните. Най-опасни са тези страдания, които сам си доставяш, докарваш и довеждаш поради невежество или неразбиране, поради криви възгледи или слабо знание в мислите, чувствата, словата и делата: те са, които уморяват, съсипват и човек отслабва и в Трите свята, започвайки винаги от Духовния...

Разумният е центриран В СРЕДАТА: той страданията и радостите не дели на малки и големи, на добри и излишни и към никое от двете и в двете посоки предпочитания няма, бяга от всички крайности и от продуктите им не се интересува, защото ЗНАЕ, че в тези от СРЕДАТА ИМА ВСИЧКО!!!

Божиите изпитания са благодат, с тях умният се хвали, бързи поуки взима, благодари, слави и чака следващите, които знае, че ще се още по-тежки. НАЙ-ТЕЖКОТО СТРАДАНИЕ ВИНАГИ Е ОСТАВЕНО ЗА КРАЯ. С едно страдание, каквото и да е то, умният се просветлява, натрупва знания и по-Духовен става.

Беинса Дуно: СТРАДАНИЯТА ТРЯБВА ДА СЕ РАЗБИРАТ: те продължават живота, те са спасение за човека, те са път към Любовта. Без тях пътят е опасен. Не ги пренебрегвайте и не ги подминавайте, не ги избягвайте и никому не прехвърляйте - те са за предпочитане пред мъчнотиите и нещастията на лошите, поради най-важното - носят блага на човека, т. е. голямото страдание е за предпочитане пред малкото мъчение. Мъчнотията и мъченията се управляват по други закони, но винаги водят човека до безизходен път. СТРАДАНИЕТО Е ОСВОБОЖДЕНИЕ!!! Страданията и умът са правопропорционални...

Страхливец е, който се оплаква: КОЙТО ИСКА БОЖИЯТА ЛЮБОВ ДА НЕ ГО ОТМИНЕ, ДА СЕ ПРИГОТВИ ДА СТРАДА!!! Да мислиш, че само твоите страдания са пресилени, преувеличени и непоносими е крив пътя, по който вървиш. Само чрез Страданията Три обременителни състояния в човека, единствено по този начин се превъзмогват, преодоляват и отхвърлят:

- В естеството на всеки е да греши,

- В естеството на всеки е да помни злото,

- В естеството на всеки е да чувствува недоволството!

Повярвалите в Страданията и Бога от други Три не ще бъдат спасени:

- И невиждано добрият и съзнателен (духовен) човек, все един път ще сгреши.

- От сто добрини и едно зло - последното ще помни.

- Все ще е недоволен, каквито и богатства, знание, здраве и сила да има.

Противоречия и мъчения има само онзи, който не разбира и не желае да приеме Закона за Страданието -той сам прави пътя си без изход и сам живее в безизходица и нещастия. Не се страхувайте, че трудно е! Сега човекът страда повече, защото е по-умен от преди. Неизбежни са страданията, затова е мъдро като дойдат да не се обезсърчаваш и мислиш: пак ли на мен, само на мен ли, все аз ли, аз ли съм най-грешният, а МИСЛИШ, ВЪРВИ И НЕ СЕ ОБРЪЩАЙ!

ДУХОВНИТЕ ДРЕХИ НА ХОРАТА ГОРЕ СА ТЕХНИТЕ ДУШИ - Страданието избавлява човека, пречиства го и го просветлява.

НА ВСЕКИ СТРАДАНИЯТА СА ДАДЕНИ ТОЛКОВА, КОЛКОТО МОЖЕ ДА ПОНЕСЕ И СИЛАТА ИМ Е СПОРЕД СИЛАТА НА ПОТЪРПЕВШИЯ!!! НЕ РАЗЧИТАЙ: не е дадено, докато страдаш и страданията изпитваш, друг да има, и да идва с тебе, и в твоето благо, разширение, поумнява-не и повдигане, като осъзнаване да се меси. Пък и повечето хора са заспали дълбоко или всеки своите страдания отработва.

СЪЗНАНИЕ СЪС СТРАДАНИЕ Е ПРОБУЖДАНЕ!!! Всяко страдание е нова степен в твоето Съзнание. МОЖЕШ ДА ПРЕСКОЧИШ НЯКОИ СТРАДАНИЯ, АКО ПРЕДВАРИТЕЛНО СИ ОСЪЗНАЛ ТЯХНАТА ЦЕЛ И ЗАМИСЪЛ..., но едно знай: с правите мисли, чувства, слова и дела си близо до техния край - ОЧАКВАЙ ЛЮБОВТА: ТИ СИ В ПРАВИЯ ПЪТ!

Бог знае, че Закона за Страданието лесно не се разбира, леко не се приема и никога изведнъж някой не го е проумял, но и за това е помислил. За да не изпада човек в заблуждения, които го правят зависим, и от тях човек трудно се освобождава, защото сам се е заробил, по собствено желание и знание, а това като така си направиш, оправяне - НЯМА, Бог постановил е:

- В “страдание” - РАЙ ИМА: “с” - е страшно, “т” - е трудно, “р” - е развитие, разбиране и приемане, “д” - е даване (САМО БОГ ДАВА), “а” - е всеки с това е бременен и т. н. Още: - АД има, всичко има, според човека, т. е. всички НИЕ, но поотделно...

ТОВА ОЧАКВА НИ...

Защо е глупаво друг в страданията ви да влиза? - Защото никой не може да влезе в дълбочината на твоето страдание. Затова не чакай да те разберат или да влязат в положението ти с ръце протегнати и пълни.

ПЪТЯТ КЪМ ЛЮБОВТА Е ОСЕЯН СЪС СТРАДАНИЯ!!!

СЛОВО + СМИРЕНИЕ =ТЪРПЕНИЕ

СВЕТЛИНА + СЪЗНАНИЕ = ПЪТ

СЛОВО + ЖИВОТ = РАЗБИРАНЕ ЕЗИКА НА ПРИРОДАТА