Душа и дух в човека

[Ани]

ДУША И ДУХ В ЧОВЕКА

1. Душата Божия живее във всички хора. Радостен е животът на тогова, който знае това. И нещастен е животът на тогова, който не знае.

2. Неосезаемото, невидимото, безтелесното, даващото живот на всичко съществуващо, това, което е в себе си, ние наричаме Бог.

Същото неосезаемо, невидимо, безтелесно начало, което ние съзнаваме едно с нас, наричаме душа.

3. Без храна не би съществувало тялото ни, но тялото ни не е храна. Същото може да се каже и за душата: без нашето тяло не би имало това, което наричаме душа, но все пак душата не е тялото. Ако нямаше душа, ние не бихме знаели що е тяло.

4. Началото на живота не е в тялото, а в душата. Духовният живот не е бил и не ще бъде, а сега е. Духовният живот е истинският живот.

5. Истинското добро е в самия тебе, в твоята душа.

6. Душата, съединявайки се с Бога, става Бог. Преди да познае Бога, човек трябва да познае самия себе си, т.е. душата си.

7. Най-голямата радост, която може да познае човек, е радостта от познаването в себе си на свободното, разумното, обичащото и затова — блажено същество. Така човек познава Бога в себе си.

8. Човек не трябва да остава човек, той трябва да стане син Божи.

9. Ако се стремиш и постигаш това, което иска от тебе тялото - слава, почести, богатства, животът ти ще бъде ад.

Прави това, което иска от тебе духът, който живее в тебе: увеличавай в себе си смирението, кротостта, милосърдието, обичта и не ще ти е нужен никакъв рай. Раят ще бъде в душата ти.

10. Казват, че не трябва да обичаме себе си. Но без обичта към себе си не би имало живот. Но трябва да обичаме не само тялото, но и душата си и душата повече от тялото.

11. Съвестта е съзнаване на това духовно същество (душата), което живее във всички хора.

12. Когато истината се изказва от човек, това не значи, че истината произхожда от човека.

13. Всяка истина е от Бога. Тя само преминава през човека.

14. Щом почувствуваш страст, похот, страх, злоба, спомни си кой си ти: спомни си, че не си тяло, а душа и веднага ще стихне туй, което те е вълнувало.

По Л. Н. Толстой