Себепознанието като дух и душа

[Ани]

СЕБЕПОЗНАНИЕТО КАТО ДУША И ДУХ

„Човече, опознай себе си и ще опознаеш вселената и боговете.“

Надпис па храма в Делфи

„Да се научим да познаваме себе си и то като душа, а не само като тяло, е първата повеля, която висшата мъдрост ни налага.“

Лафонтен

„Над всичко друго трябва да поставим изучаването на самите нас. От всички познания най-полезно е онова, което ни дава верни понятия за самите нас и ни учи да се управляваме.“

Сен-Амброаз

„Онези, които познават себе си като душа, знаят какво търсят, знаят какво да правят и като се въздържат от онова, което е извън техните сили, не изпадат в грешки и заблуждения.“

Сократ

„В стремлението си да придобия опитност, аз реших един ден да изуча и себе си и да употребя всички сили на ума си, за да намеря пътищата, които трябва да следвам - нещо, в което струва ми се, че съм успял много повече, отколкото с всички мои книги.“

Декарт

„Човек се учи да се познава само между хора; животът показва всекиму какво е.“

Гьоте

„Когато кажат някому: „Познай се!“, не искат с това само да накажат неговата гордост, но и да го накарат да види колко струва като истински човек.“

Цицерон

„Ако искаш да познаеш и да знаеш какво си като душа, гледай гробовете, когато пътуваш. Там са костите и прахът на царе, на тирани, на велики духове, на онези, които са се гордеели със своя род, със своята знатност и със своята хубост. Времето изменя на всички. Гробът е рандеву на всички смъртни. Виж и разбери колко си нищожен.“

Менандър

Интересен е от гледна точка на окултизма въпросът за различието на двата пола. По този въпрос ще приведем цитат от книгата „Енциклопедия на окултизма“ от Ст. Тухолка.

„Всички хора имат двойна поляризация - положителна и отрицателна.

Физически мъжът е положителен, а жената - отрицателна, но в духовния свят техните отношения се изменят, в смисъл, духовно мъжът е отрицателен, а жената - положителна.

Разумът на мъжа е пасивен и му е необходимо оплодотворяване, или хвърлената от жената искра. Жената, на която в духовно отношение принадлежи активната роля, пробужда разума у мъжа и обикновено под формата на чувства хвърля в него семето на идеите, а мъжът разработва тези идеи и ги изразява във вид на творчество в областта на науката, изкуството и законодателството...

Тъй като в духовния свят ролята на мъжа е да твори, а на жената да го подтиква към творчество, претенциите на жената за лично творчество са толкова странни, колкото ако мъжът би искал да ражда деца. С това се обяснява защо жените в областта на изкуството и науката рядко се издигат над посредствеността.

Жените обаче не трябва да се оплакват от ролята си, защото не по-малка чест е да вдъхновиш някого да създаде нещо велико, отколкото сам да го създадеш. Беатриче и Лаура могат да се приравнят към най-великите поети, тъй като благодарение на първата е написана „Божествената комедия“, а благодарение на втората - „Сонетите“ на Петрарка. Мона Лиза, любовницата на Леонардо да Винчи, е направила за изкуството повече, отколкото всички жени-художнички, а Форнарина е служила на Рафаело за модел на неговите неподражаеми богородици.“