Самообладание

[Ани]

САМООБЛАДАНИЕ

„Дайте ми човек, който да не е роб на страстите си и аз ще го нося в дълбочината на сърцето си.“

Шекспир

„Силата на характера се състои от две неща: силата на волята и силата на самовъздържанието; ето защо, за да има човек силен характер, се изискват също две неща: силни чувства и силна власт над тях.“

Ф. У. Робертсон

„Истинската слава е в победата над самия себе си; без това всеки завоевател е прост роб.“

Томсон

„Който царува вътре в себе си и управлява своите страсти, желания и страхове, той е повече от цар.“

Милтпон

„Ах, Елмаз, ти не знаеш що си сторил“, казал сър Исак Нютон като влязъл след вечеря в кабинета си и видял, че кучето съборило запалената свещ върху сложните му изчисления, работени няколко години и ги направило на пепел. След това той пак се заловил хладнокръвно да възстановява загубеното. Ето защо този човек, който знаел как да се владее, надминал всичките си предшественици и съвременници в разбирането на природните закони.

Слънцето не било още залязло, когато един човек отишъл при Перикла, да го напсува. Гневът на този човек нямал граница: той изсипал всичкия си яд в най-силни обидни думи, докато най-сетне изнемощял и престанал да ругае; тогава се стъмнило. Когато тръгнал да си отива, Перикъл извикал слугата си и тихо му казал: „Донеси фенер и отведи този човек в къщата му“.

Когато в 1860 година дошли делегати при Аврам Линкълн в Спрингфилд, щата Илинойс, да му обявят, че е избран за президент, той поискал да му донесат една кана вода и чаши, „за да пие с тях наздравица с най-хубавото питие, подарено от Бога на човека“.

„Най-първата и най-добра победа за човека, казва Платон, е да покори сам себе си, а пък да бъде покорен от себе си е по-срамно, и по-низко от всичко.“

Самообладанието е корен на всички добродетели. Веднъж отстъпи ли човек на подбужданията и страстите си, от тази минута неговата нравствена свобода се изгубва.

„Учете се на самоотречение и гледайте, като го прилагате, да ви доставя удоволствие, казва Валтер Скот. Тогава вие ще създадете за хората участ, много по-висока от опази, която би могла да си въобрази и най-необузданата фантазия“.

Много добре е човек да навикне да класифицира своите качества като отбелязва с цифрата 100 най-силните страни, а пропорционално - всички други, така че най-слабите да могат да се виждат винаги по-ясно, за да можем да ги въздигнем или усилим. Например, прилежанието може да бъде най-силната страна в човека и ако се отбележи с цифрата 100, физическата му храброст трябва да се отбележи с 50, моралното му мъжество със 75, нравът му с 25, а самообладанието му само с 10. Ако той има силни влечения и страсти, това е преградата, в която той ще се спъне и разсипе. Ето защо той трябва слабото качество да направи едно от най-силните. За да развиете това качество, отделяйте на ден по няколко минути за упражнения. Ако сте работили с усърдие и добросъвестно - поставете на прилежанието 100. След това изпитайте на практика вашите постижения — ако не сте могли да се въздържате и сте били принудени да излезете вън от себе си, поради което сте изгубили самообладание и сте станали за присмех — отбележете това с ниска оценка; това ще ви накара да се поправите на другия ден. Днес са известни множество ментални техники, с помощта на които можете да работите със слабите страни на вашия характер. Подберете подходящата за вас и под ръководството на учител, в група или самостоятелно, можете да постигнете желаните резултати. Бъдете бдителни, наблюдавайте се, записвайте кривите на вашето поведение и анализирайте обстоятелствата и причините за дадена реакция.

Ако вие сте се плашили там, където е трябвало да бъдете храбри; ако сте се двоумили там, където е трябвало да бъдете решителни; ако сте били неискрени, лекомислени, мудни, користни, нетърпеливи - отбелязвайте си всичко това. Ще видите, че това много ще ви помогне да възпитате характера си.

Хегел забелязал остроумно и дълбокомислено, че гатанката, зададена от сфинкса на Едип, е заветът на Делфийския оракул, изказан по друг начин: „Познай сам себе си и то като душа, а не тяло“. Когато човек така опознае себе си, тайнствеността и ужасите на природата изчезват.

Заветът на древния Делфийски оракул има вечен смисъл. Притурете към него естественото му допълнение - „помагай си сам“ и пътят към успеха ще бъде открит за всекиго, който изпълнява този завет.

Нравствената поквара черпи силата си от слабостта на своите жертви. Имате ли горещ, страстен темперамент, всяко минутно пламване може да унищожи плодовете на дългогодишния ви труд. Една дума, казана в яда ви, понякога причинява цяла буря, която и времето не може да уталожи. Една само думица, казана във време на яд, е разваляла много приятелства.

Един търговец запитал квакера, който го обезоръжил с търпението си, как е можал да претърпи нанесеното му тежко оскърбление и той му отговорил: „Ей сега ще ти кажа. По натура и аз бях също като тебе горещ и буен. Аз забелязах, че хората в гнева си викат силно и си помислих, че ако сполуча да сдържа гласа си, ще мога да удържа и гнева си. Затова реших никога да не издигам гласа си повече от определената нота, и като спазвах стриктно това правило, укротих невъздържания си по природа език.“

Когато Валтер Скот усещал, че ще се разгневи, започвал да говори тихо, без да обръща внимание на недоволството, възникнало в него. Щом забележите, че ядът ви завладява, не отваряйте устата си, за да не се увеличи гневът ви. Мнозина са умирали от гневно побесняване. Припадъците на гнева влекат подир себе си болезнени припадъци. „Когато Бог иска да накаже някого, взема му най-напред ума.“ „Спорете, препирайте се спокойно, казва Джордж Херберт, сприхавостта кара човека да греши и превръща правдата в невежливост.“

Ако се сърдите на слабите хора, вие доказвате, че сами сте слаби. „Гневът, казва Питагор, започва с безумие и свършва с разкаяние.“ Силата на човешкия характер трябва да се измерва със силата на онези чувства, които той владее, а не с онези, които го владеят.

Случвало ли ви се е някога да видите човек, който, когато го оскърбят, само леко побледнява, захапва долна-та си устна и отговаря съвсем спокойно? Виждали ли сте човек, който, потиснат от мъчителна тъга, стои неподвижен, вкаменен, скривайки скръбта си? Не сте ли забелязали някого мълком да търпи безнадеждно всекидневното наказание и с никого да не споделя това, което подкопава семейния му живот? Ето я силата. Онзи, който надарен със силни страсти и оцелява целомъдрен; онзи, който макар да е свръхчувствителен, се владее и сдържа негодуванието си; онзи, който прощава, когато го оскърбят -той именно е истински човек, нравствен герой.

„Аз ще ви запомня само като човек, който ми е разбил носа“, казал младежът Микеланджело на някой си Ториджионо, който го ударил в яда си. Какво великолепно самообладание за човек, който е буен!

„Вие питате, прилично ли е да отвърнете на оногова, който ви нанася тежка обида? — пише Ердли Уилимот. Аз ви отговарям: ако отвърнете, ще постъпите човешки, ако пък му простите - божествено“. Онзи е само господар на езика си, който не изказва нито една неприлична дума, който мълчи, когато го укоряват и обвиняват, когато му се смеят и го подиграват.

„Глупав човек не може да се сърди, гласи английска пословица, но умен е онзи, който не иска да се сърди.“ В 1722 година Петър Велики издал указ, според който всеки дворянин, който биел слугите си, трябвало да се счита за луд човек и да се назначава надзор над личността и собствеността му. Но веднъж и тоя велик цар сам ударил градинаря си, който се разболял и умрял. Като научил за това Петър извикал с насълзени очи: „Уви, аз цивилизовах поданиците си, покорих цели народи, но не мога да цивилизовам и покоря себе си.“ Петър Велики казвал често пъти: „Мъча се да преобразувам страната, а себе си не мога да поправя. Победата над себе си е първа и последна за човека.“

Един неоспорим авторитет в медицината твърди, че прекаленият труд, живеенето на влажно и студено, липсата на необходима и здравословна храна, лошата квартира, безделието и невъздържанието са най-злите, смъртните врагове на човешкия живот; но по-лоши и от тях са пламенните и необуздани страсти; при неблагоприятни условия мнозина са доживели дълбока старост, но повечето раздразнителни хора умират млади.

Който може да владее себе си, ще бъде по-силен от страстите си, ще стои по-горе от обстоятелствата, ще бъде по-голям на дело, отколкото на думи.

Лишеният от самообладание човек, изглежда лишен от всичко. Той е нетърпелив, не може да се управлява, не може да бъде уверен в себе си, понеже постоянно зависи от най-силната страст. Ако няма достатъчно власт над себе си, липсва му най-главната опора, самата сърцевина, жизненият нерв на характера му.

Дисциплината, която играе такава важна роля в образованието, не е нищо друго освен добиване на власт над своите умствени способности.

„Докажете ми, казва мис Олифант, че вие сте в състояние да управлявате себе си и аз ще ви кажа, че вие сте образован; без самоконтрол образованието не струва нищо.“

Жената на Сократ, Ксантипа, била извънредно вятърничава, а и налудничава. Веднъж, след като наговорила на Сократ всичко, що й дошло на ум в яда й, тя излязла и седнала пред вратата; но хладнокръвието и невъзмутимостта на мъдреца още повече я дразнели и най-сетне, побесняла от яд, тя се втурнала в къщи и изляла на главата му един съд с вода; Сократ се засмял и казал: „След такава силна буря, непременно трябва да падне и дъжд“. Приятелят на Сократ, Алкивиад, говорейки с него за жена му, много се учудвал как може един толкова виден човек да търпи вечните й кавги. Сократ му отговорил: “Аз тъй съм свикнал с всякакви нападки, че сега тя ме безпокои толкова, колкото уличният шум“.

Във веригата на човешкия характер всякога има една слаба брънка. Тази слаба брънка може да бъде справедливостта, вежливостта, верността, нравът, целомъдрието, въздържанието, храбростта, прилежанието или някоя друга добродетел, която погубва усилията и смалява труда на целия живот. Който иска да има успех, трябва да управлява всичките си способности; те трябва да се дисциплинират и насочват дотогава, докато започнат да се подчиняват на волята.

Един от най-великите древни философи, Сенека, казал, че „ние сме длъжни всяка вечер да си дирим сметка: каква слабост съм победил днес, на каква страст съм се възпротивил, от какво изкушение съм се въздържал, какви добродетели съм спечелил?“ И след това той изказва дълбоката истина: „Пороците ни ще започнат от само себе си да намаляват, ако всеки ден ги поставяме на изповед“.

Един младеж дошъл при Сократ да се учи на ораторство. Този младеж започнал да бъбри непрекъснато и никак не млъквал, тъй че Сократ му поискал двойна плата. „Защо аз да ви плащам двойно?“, попитал младежът учителя си. „Затова, отговорил Сократ, защото ще стане нужда да те уча на две науки: първо - как да мълчиш и второ - как да говориш.“ Първото е много по-мъчно.

Половината днешни неприятности щяха да бъдат избягнати, ако хората разберяха, че мълчанието е злато, когато те са гневни, развълнувани или когато им дотягат другите.

„Мълчанието, казва Цимерман, е най-сигурният отговор за всички противоречия, предизвикани от дързост, грубост и завист.“

В ораторското изкуство, както справедливо забелязва Емерсон, най-главната сила, най-голямата тайна е умението да се говори малко. „Всичко говори в полза на оногова, който говори по-малко; натрапва се чувството, че той е по-умен от другите, и ако наистина не е някой простак, всички ще мислят, че той наистина е много умен човек.“

Ксенофонт разказва, че едно време за учители на персийските принцове били избирани четирима от цялото царство: най-мъдрия - за да учи принцовете на мъдрост, най-храбрия - да ги учи на храброст, най-справедливия - да ги възпитава в нравственост и най-умерения - да ги учи на самообладание.

Опитът показва, алкохолът най-лесно и бързо разрушава в човека онази сила, с помощта на която той владее себе си. Но физическото зло, причинявано от пиянството, колкото и да е голямо, все пак е малко в сравнение с онази нравствена вреда, която то нанася; след като човек изгуби способността си да ръководи своите постъпки, човешкото му достойнство запада и най-после съвсем се изгубва под натиска на чувствената тирания от порочното влечение.

Жертвата на пиянството, безнадеждният пияница, е най-окаяното същество; той оскотява и става половин дявол. Напразно вътрешният глас тъжно му шепне -„престани, стига!“ - волята спи непробудно и той продължава да пие, плътта в тялото царува, а умствените способности са само хаос от слаби сили, поробени от едно мръсно животно или безумен тиранин.

Мнозина не могат да се въздържат в чувствата си. Страстта е невъздържаност; своенравието — също. Невъздържаност се среща дори в скръбта и в радостта. Уравновесеният човек не зависи от душевното си разположение; той не се увлича в излишества и съблазни; твърдата му воля винаги надделява над падането на духа му и неговото душевно състояние не може да се наруши от преходна радост, защото екстазът е също тъй пагубен, както и отчаянието. Нравът се покорява на разсъдъка и съвестта. И колко хора извиняват несправедливите си или неразумни постъпки със своя темперамент! Но онзи, който е цар над себе си, той управлява темперамента си, превръщайки горещината и страстността в енергия, която винаги върши добро.

Човек, който при всички обстоятелства запазва самообладание, има свободен ум, а свободата е сила.

„Аз наричам свободен оня дух, казва Чанинг, който отстоява интелектуалните си права и силата си, който не признава никого за господар, който не се задоволява с пасивна или наследена вяра, който разкрива себе си за светлината, откъдето и да иде тя; който посреща с поздрав новата истина като ангел небесен; който, след като изслуша съветите на другите, се вслушва в думите на своя вътрешен оракул; който се ползува от външните внушения, не за да потиска, а да развива собствената си енергия. Само такъв ум аз ще нарека свободен, който не позволява, не оставя външните обстоятелства пасивно да го ограничават, не се увлича от вълните на събитията, не се явява като рожба на случайните причини, а подчинява самите събития на собствената си преценка, действува със силата на своя разум и то в съгласие с онези принципи, които той е усвоил след продължително обсъждане. Аз ще нарека свободен само онзи ум, който може да се брани, да устои, да се запази независимо от натиска на обществото, който не прекланя глава пред чуждото мнение, който мисли себе си отговорен само пред висшия съд, по-горен от човешкия; който се покорява на по-висок закон, отколкото на обичая; който твърде много уважава себе си и затова не може да стане роб или оръдие на всички или на мнозина. Аз наричам свободен само онзи ум, който, проникнат от вярата си в добрата мощ на добродетелта, пропъжда от себе си всички страхове, освен страха си от недостойни дела, който не се бои ни от заплаха, ни от опасност; наричам свободен онзи ум, който си остава спокоен сред бурите и продължава да владее себе си дори и тогава, когато всичко се руши. Аз наричам свободен онзи разум, който се бори с робството на обичая, който не повтаря и не копира механически заветите на миналото, не живее с остарели добродетели, не се подчинява като роб на общоприетите правила; онзи, който забравя онова, което е станало минало, който вниква в новите и висши внушения на съзнанието и се радва на стремежите си към напредък, към ведрите и висши усилия. Аз наричам свободен онзи разум, който пази ревниво своята свобода, който се бои да го не погълнат другите, който цени властта над себе си повече, отколкото властта над целия свят.“

Във всяко човешко същество има две натури. Едната вечно се стреми към доброто, правдата, благородството, към всичко, което въздига, възвишава и пречиства. Това е Божествената страна на човека, образът на Създателя, страната на безсмъртието, духовната страна. Това е тежнението на духовните способности към Твореца им. Другата страна е животинската, която се стреми надолу. Тя не се устремява на никъде, тя пълзи. Тя се въргаля в калта на чувствеността. Тя познава само един закон и се ръководи само от една подбуда — снизходителност към себе си, наслада за себе си. За нея не съществува разум, тя се ръководи само от един непобедим инстинкт. Вие не можете да предизвикате в нея самоуважение, защото то просто отсъствува.

Тези две натури вечно се борят помежду си: едната тегли към небето, другата - към земята. Помиряване между тях е невъзможно. Едната от тях може да надвие, но не може да покори другата напълно. Висшата натура може да бъде принудена да пълзи, да плюе в тинята на чувствената развала, но все пак непрестанно се възмущава и протестира. Тя никога не може да забрави, че крие в себе си подобието на Твореца си. Онзи тих глас, който кара човек да гледа нагоре, никога не заглъхва у него. Ако жертвата на ниската натура може да забрави, че е родена да гледа напред, ако може да изличи от себе си образа на Твореца, ако може да заглуши гласа, който я осъжда, когато изпада в оковите на робството, ако може да се наслаждава от своята развала и измяната към съвестта си - само тогава тя може да бъде доволна от онова, което се таи в зверския й образ. Духът обаче въстава и настойчиво изисква дял от своята участ и я лишава от очакваната наслада. Човек е продал най-доброто си същество за удоволствие, което само по себе си е цяла отрова, и не може да забрави, че той е принесъл страшна жертва. Пирът може и да е готов, но ръката вече пише на стената присъдата му.

„О, ти, глупави човече, който си въобразяваш, че твоята участ е управляваш другите, а не себе си, пише Финеас Флетчер. Робите ти служат, а ти си сам роб на себе си. Робският дух беснее в железни окови, обладан от диви страсти. Искаш ли да живееш уважаван? Подрежи крилата на самолюбието, обуздай страстите си с ярема на разума. Благороден и истински човек е онзи, който е цар над себе си.“