Цел в живота

[Ани]

ЦЕЛ В ЖИВОТА

„Най-важното нещо в живота е да има човек една велика цел и да се бори за постигането й.“

Гьоте

„Съсредоточеността едничка само побеждава.“

Бъкстон

„Който гони два заека, остава без един.“

Народна пословица

„Нека всеки си избере подходящо за себе си занятие и влечение и само на него да държи, ако иска да има успех.“

Франклин

„Всеки, който наблюдава внимателно и взима решения, които твърдо отстоява, неусетно става гений.“

Булвер

„Защо живеете тъй усамотено?“ попитал Микеланджело един негов познайник. „Изкуството е ревнива любовница, отговорил художникът. Тя иска целия човек.“

„Днес ние плавахме на запад“, били простите, но велики думи, които Колумб записвал всеки ден в служебния дневник. Надеждите му оживявали и отпадали, голям смут и ужас обладал моряците му при тайнствените отклонения на компасната стрелка, но Колумб насочвал кораба си все на запад и всяка вечер вписвал споменатата фраза в дневника.

За да има успех в днешно време, човек трябва да съсредоточава силите си върху една неизменна цел и да гледа да устоява докрай. Всяко друго решение, което може да го съблазни и да го отклони от целта му, трябва да бъде потъпкано, заглушено от него.

Човек може да умре от глад, ако изучи само наполовина няколко занаята, но може и да успее, ако изучи основно един занаят, бил той и най-простият.

Дори и Гладстон със своя силен и деятелен ум казвал, че не може да върши две работи наведнъж; той употребявал всичките си сили само за онова, което работел в дадено време. Най-концентрирана енергия се забелязвала във всичко, каквото той започвал, па дори и в самите му развлечения.

Ако е трябвало сам Гладстон да съсредоточава толкова енергията си, за да успява, то колко повече ние, простите смъртни, може да се надяваме, че ще можем да извършим нещо, като пръскаме силите си на разни страни?

Всички велики хора се славят, че са били способни да се съсредоточават, нещо, което ги карало да забравят всичко, освен своите цели. Виктор Юго писал „Парижката Света Богородица“ във времето на революцията през 1830 година, когато куршумите бръмчали из градината му. Той се затворил в една стая, скрил всичките си дрехи, за да го не съблазняват да излезе и прекарал голяма част от зимата в широкия си халат, отдаден на работа си.

Геният не е нищо друго, освен интензивност. Аврам Линкълн бил толкова силно съсредоточен, че можел да повтори дума по дума проповедта, която някога слушал през детските си години.

Силните хора никога не излизат вън от границите на своята специалност, те не пръскат своята индивидуалност. Това са Едисоновци, Морзовци, Белиевци, Хаувци, Стефенсоновци и Уратовци. Това е Адам Смит, който посвещава цели 10 години, за да напише „Богатството на народите“. Това е Гибон, който употребил тъкмо 20 години за съчинението си „Упадък и крах на Римската империя“. Това е Юм, който пише, работейки по 13 часа на ден, своята „История на Англия“. Такъв е Уебстер, който употребил 36 години за своя речник. Такъв е Банкрофт, който работил 26 години над своята „История на Съединените щати“. Такъв е Филд, който минавал океана 50 пъти, за да прокара кабела, за който му се смеел цял свят. Такъв е Нютон, който преписвал своята „Хронология на старите народи“. Това са хората, имената на които личат по страниците на всемирната история.

Човек, който обладава един талант и който се спира само на една цел, ще извърши много повече, отколкото оня, който има десет таланти и пръска на разни страни енергията си и никога не знае добре, какво трябва да върши. „Водата, казва Карлейл, падайки непрекъснато, капка по капка си пробива път и през най-твърдата скала, докато бурята, макар и да минава над сушата с грозен рев, пак не оставя по нея следи.“

В днешния век - век на специализацията, никой няма да остави след себе си следи, ако не бъде човек с една идея, с една висша цел, ако не е обладан от една отделна страст. Човек, който иска да бъде забелязан на нашата шумна планета, който желае да пробие дупка в плътната консервативна ципа, с която е обвита нашата цивилизация, е длъжен да насочи всичките си оръдия към една точка. За двоумение в намеренията, за непостоянство няма място в двадесетия век. „Умствената некадърност“ е причина за много несполуки. Светът е пълен с хора, които не сполучват, които през целия си живот не правят нищо друго, освен да си чешат езиците или да гребат вода с решето.

Дъглас Джералд познавал едни човек, който знаел 24 езика, но на нито един от тях не можел да изкаже и една мисъл.

„Винаги трябва да се предпазваме от талант, на който не можем да се надяваме, който не можем да употребим за работа“, казва Гьоте.

Старовремската пословица казва: „Майсторът с един занаят винаги ще прехрани жена със седем деца, а майстор със седем занаята сам ще гладува“.

„Едната само цел дарява победа“. Хора с необхватни претенции рядко са оставяли име в историята.

Човек, който работи с успех, винаги има програма; той си начертава пътя и твърдо върви по него. Той върви направо към целта си.

Днешният концентриран век изисква не просто образовани хора, не таланти, не гении, не хора на бързата ръка, но хора, навикнали да извършват работата си колкото е възможно по-добре.

Вървете винаги подир целта си. Постоянната смяна на занятията е съдбоносна за всеки успех, защото минавайки от едно занятие към друго, изучавайки криво-ляво по нещо от всяко, без да изучи нито едно добре, човек забравя, че опитността за него е много по-скъпа от парите и че годините, изгубени за изучаването на някой поминък и занаят, са най-скъпоценните.

И колко много младежи има, които още не сполучили да станат полезни работници в някой отрасъл на труда, бърже се отчайват и се залавят за нещо друго! И колко лесно е за човек да вижда само мъки и тегоби в своята професия, а блаженство в професията на другите! Колкото по-добре, по-дълбоко усвояваме каквото и да било занятие, толкова по-голяма наслада получаваме от него. И наистина човек, който е започнал работа, в която сам той е господар, бил той земеделец, дърводелец или градинар, надали може да се убеди да размени работата си с положението на някой висш чиновник. И тъй, за да има човек успех в живота, ще рече да намери, да открие своята сфера и да я завземе напълно, да улучи мястото си и да го завладее здраво.

Във всяка професия започва да се усеща една голяма сила, когато човек се издигне дотолкоз, че може вече да бъде полезен и производителен работник, когато неговото изкуство проблесне и започне да принася полза. Но преди да достигне тази точка, докато се учи в професията си, всичкото време, употребено от него за това, му се вижда напразно изгубено. Но именно тогава той е събирал и трупал обширен запас от знания, изучавал е подробности, турял е основата, започвал е своите познанства, печелил е името на справедлив човек - печелил е кредит. Когато стане вече практически полезен, то всичките му знания, изкуството, името, влиянието и кредитът му, спечелени по този начин, му се притичват на помощ и той скоро вижда, че именно в онова, което той някога е считал за изгубено напразно, се крие изцяло тайната на неговото благополучие. А пък оня младеж, който е изучил надве-натри няколко специалности или занаяти и който всеки път е нямал търпение и е напускал работата си, тъкмо когато е могъл да бъде практически полезен, тъкмо на границите на успеха, си остава човек с несполуки, защото е останал доста назад; не е могъл да стигне оная точка, на която спечелените от него знания щяха да започнат да му принасят полза.

Същото е и с човека, който иска да има успех; той не бива да плава из житейското море без кормило; той трябва да управлява и насочва своя кораб право към избраното от него пристанище и то не само, когато морето е спокойно, когато вятърът и течението му помагат, но е длъжен да отива по същия път и в същата посока и при най-силен вятър или буря, ако ще и цял да е потънал в облаци от отчаяние или в мъгли от противодействия.

Не е тъй лесно да се подкрепи и затвърди блуждаещия без цел живот, както и да се упъти той в известна посока; и оня живот, който няма определена цел, сигурно винаги ще бъде изхабен само в празни и безцелни мечтания. „Безгрижни бъбривци“, „заети безделници“, „безцелни кречетала“ и „дървени философи“ се срещат навред. Здравата, определената цел е сигурно лекарство за хиляди зли-ни, свързани с безцелния живот. Недоволството и неудовлетвореността изчезват, изгубват се пред определената цел.

Целта избавя живота от уморителните блъсканици, разсейва, разпръсва съмненията, разведрява и най-мрачното настроение. Онова, което ние вършим с постоянство и без роптане, направеното с цел, то се превръща в наслада. И никоя работа не се върши сполучливо, не отива на добре, ако не се върши присърце; именно това отношение прави делата на хората безсмъртни.

Сегашните хора през глава тичат против духа на времето.

Днешният век има нужда от младежи, от хора, които да могат да се занимават с едно нещо, без да губят личността или индивидуалността си, хора, които да не стават едностранчиви, да не заглъхват, да не издребняват в специалността си. Стремежът към някаква цел поглъща всичко на този свят, то не може да се замени нито от образованието, нито от гениалността, нито от таланта, нито от прилежанието, нито от силата на волята, от нищо друго. Училищното образование, натъпканата с излишни знания глава, малко чинят за ония хора, които не могат да си послужат с тях, да ги използуват за предопределената цел.

„Никой не може да служи на двама господари.“ Само една от нашите привързаности, една от нашите цели винаги преобладава; всичко друго се пренебрегва. Човек може да има и второстепенни планове, но главната му цел винаги ще бъде само една и от нея ще зависи характера на всички останали.

Тази именно велика цел създава смисъла на живота, тя обединява всичките наши сили, свързва ги в едно цяло, подкрепя и събира всичко, което е било слабо, разединено, разнебитено, разпръснато. „Живописта ми е жена, а произведенията ми са мои деца“, отговорил Микеланджело, когато го запитали, защо не се жени.