Препятствия в живота

[Ани]

ПРЕПЯТСТВИЯ В ЖИВОТА

„Успехът е невъзможен без някакво препятствие като опорна точка: силата е винаги активна и трябва да упражни натиск.“

Холмс

„Като умножава мъчнотиите, природата дава и ум.“

Емерсон

„Както нощта прави звездите светли, тъй и скръбта озарява хората.“

Юнг

„Колкото повече спънки среща човек отвън и отвътре, толкова по-значителен и по-одухотворен ще бъде животът му.“

Бушнел

„Свойство на нещастието е да буди талантите, които при щастливи обстоятелства биха спали.“

Хораций

„Златото се опитва в силния огън, а угодните Богу хора - в огъня на нещастието.“

Сирах

„Аз вярвам, че Бог е имал нужда от великата поема на тоя човек, казал Джордж Макдоналд за Милтон, и затова му е изпратил слепота, за да може да я напише.“ Двама от тримата най-велики на света епични поети били слепи: Омир и Милтон, а третият, Данте, като достигнал напреднала възраст, почти ослепял. Някои велики личности като че ли нарочно били в известно отношение създадени недъгави, за да не пръскат енергията си, а да я насочат само към една посока.

„Аз съм надвит, победен, но не се смирих“, казал Тиер, когато потърпял пълно фиаско с първата си реч в палатата на депутатите. „Аз правя първи опит с оръжието си, а на трибуната, както и в боя, поражението е така полезно, както и победата.“

Един голям учен казал, че когато му се изпречвало непреодолимо наглед препятствие, той винаги се намирал пред входа на някое откритие.

Надписът на ръкописа: „Връща се с благодарност“ е създал мнозина писатели. Несполуката често пъти води човека към успех, защото буди скритата му енергия, разпалва задрямалите му стремежи и заспалите му сили. Хората енергично преобръщат разочарованията в своя полза, както стридата превръща в бисер пясъка, който я безпокои.

Бедността и неизвестността не са препятствия, които не могат да се надделеят, често те действуват като подтик за природно ленивите и развиват по-твърд ум, по-силна мускулатура и по-здраво телосложение.

„Искате ли да прекарате без премеждия, казва един съвременен Учител, тогава вие искате да умрете получовек. Без премеждия вие не можете да познаете собствените си сили. Човек не може да се научи да плува по масата. За тази цел той трябва да отиде надълбоко и да се бори с вълните. Несгодите са сродници на мъжеството и самоувереността. Премеждията са сурови учители, но само строгите наставници изкарват калени възпитаници.

Човек, който живее в задоволство, който отива в гроба без бръчки, не може да се счита дори за половин човек.“

„Ако искате да се въздигнете, казва Тайлор, спечелете си врагове“.

В поуката да обичаме враговете си се крие добра философия, защото враговете се явяват наши скрити приятели. Те ни казват истината, докато другите ни лъстят. Те ни правят победители. Те развиват у нас същата оная сила, с която ние ги надвиваме. Без тяхното съпротивление ние никога не бихме се укрепили, затвърдили и калили, както се укрепява и затвърдява дъбът с корените си в хилядите битки с бурите. Нашите премеждия, скърби и тъги също тъй спомагат за собственото ни развитие.

Човек, възтържествувал над мъчнотиите, винаги носи на челото си печата на победата. Тържественият израз на лицето му никога се не губи. „За боговете няма по-великолепно зрелище от честния човек, който се бори с нещастието“, казва Анаксимандър.

„Ще стане ли той велик живописец?“ запитали Норскот за един художник, който току-що се бил завърнал от пътешествието си по Индия. „Не, никога“, отговорил той. „Защо?“ „Защото има 600 000 фунта стерлинги годишен доход.“ Най-добрите инструменти се каляват с огън и се острят с точило; най-благородните характери се развиват по същия начин.

Искрата в кремъка вечно би се таила, ако не го удряха със стомана; огънят у човека никога не щеше да се запали, ако нямаше горести. Триенето, което забавя скоростта на влаковете по релсите и отнема една четвърт от мощността на машините, е тайната на придвижването от едно място на друго. Намажете релсите, отстранете триенето и влакът няма да се помести нито педя от мястото си. Тъкмо в оная минута, когато човек се освобождава от съпротивление, когато релсите на живота му се намазват с наследено богатство или с друго благо, той престава да се бори, престава и да расте.

Философът Кант отбелязва: тъй като едничкото препятствие, което гълъбът винаги трябва да преодолява, е въздухът, то и гълъбът би трябвало да лети много високо и бързо, ако нямаше въздух; обаче, ако ние отстраняхме въздуха и птицата се опиташе пак да хвърчи в безвъздушното пространство, тя тутакси щеше да падне на земята, без да бъде в сила да литне. Същата тая стихия, която се явява като препятствие, е и негов необходим елемент.

Често пъти нуждата подбужда и достойнства, каквито никога не са били забелязани. И колко често ни се случва да виждаме, как поразителните способности на някои младежи изпъкват, само след като изгубят родителите или имота си, или пък когато ги сполети някое друго нещастие, което насила ги изкарва от предишното им безнадеждно състояние. Затворът е бил причина да пламнат отново много тлеещи благородни умове. „Робинзон Крузо“, „Пътят на пилигрима“, „Животът и времената“ на Бекстер, „Монархията на човека“ на Елиот и „Без кръст няма венец“ от Пен са написани все от затворници. Сър Валтер Ралей написал своята „Всемирната история“ през 19-годишното си затворничество. Лютер превеждал Библията в Виртсбургската кула. Данте работил дванадесет години като изгнаник и осъден на смърт. Произведенията му били изгорени всенародно след смъртта му, но геният не гори.

Казват, че ако не била злочестината на Данте, Флоренция щяла да има един благополучен кмет повече, а цели десет неми векове без звуковете на „Божествената комедия“.

Сервантес е написал своя „Дон Кихот“ в мадридския затвор. Този писател бил дотолкова обеднял, че не можал да си купи даже хартия и бил принуден да пише на кожени късчета. Помолили един богат испанец да му помогне, но той рекъл: „Пази Боже, да не се облекчи нуждата му; неговата бедност именно обогатява света“.

При едно сражение в Крим граната паднала в един форт, изкопала яма и се заровила в една прекрасна градина, но от тази грозна яма бликнал извор, чиято вода после разхладявала и съживявала цялата околност. От грозните рани, които нещастията и скърбите причиняват на сърцето ни, често пъти се откриват вечни извори на богат опит и на нови радости. Не плачете и не жалете за изгубеното богатство. Може би в самите вас се крие нещо велико и мощно, което не може да избликне.

Мнозина са се обръщали към ума си, но чак тогава, когато са изгубили нещо ценно. Препятствията и бедствията са длетото и чукът, с които се предава прекрасната форма на живота. Ангелът на нашето висше и благородно „аз“ вечно щеше да си остане неизвестен в твърдата каменоломна кариера на нашия живот, ако да не бяха избухванията, тъгите, грижите и скърбите, ако не се издълбаваха по него горестите ни, ако не се оглаждаха и шлифоваха по него хилядите неприятности.

Хора, които са от добър материал, ще изковат индивидуалността си и ще изплават нагоре. Всяка спънка като че ли им придава нови сили, за да се движат напред.

Нашият век е век на подкрепата. „Ръководства“ и „пособия“ се печатат навред. Ние имаме институти, училища, университети, учители, книги, библиотеки, вестници, списания. За нас мислят други, всички наши задачи се решават в „обясненията“ и „ключовете“. Нашите деца твърде често завършват училище с допълнителни уроци и сами се занимават съвсем малко. „Съкратените начини“ и „опростените методи“ характеризират нашия век. Навред гледат да премахнат дотегливото и досадното от училищния курс. Вестниците ни доставят политика, а проповедниците ни снабдяват с религия. Самопомагането и вярата в собствените сили започнаха от ден на ден да овехтяват. Едновременно с това се усилва общият стремеж към материални облаги, който нанася поражения на нашата душевност, на нашето бъдеще. Днес девизът е „бързо, лесно и голямо богатство“, но без спойка с нашите вътрешни сили, то е непостоянно и измамно. В природата подобен дисбаланс не може да съществува.

„Човек трябва да има весело сърце. Какво сте загубили? Не жали, че си загубил нещо, защото докато животът е в тебе, той може всички загуби да ти ги набави в двоен размер, ако не днес, то утре или в други ден. Човек проявява нетърпение и казва: „В този живот искам!“ Може и в този живот, но трябва да повдигнете съзнанието си. Щом повдигнете съзнанието си, ще дойде онова, което желаете, но ако не го повдигнете, няма да дойде. Ако те направят управник, а си глупав, ти ще си докараш най-голямото нещастие.“

„Когато минавате през страдания, дръжте в съзнанието си вашето Божествено естество. И когато тъмните сили ви тъпчат, дръжте в съзнанието си своя произход. Кажи: „Отвън може да ме тъпчат, но в мене има нещо Божествено.“

„Камилата трябва да мине през иглени уши, т. е. да се разтовари. И човек трябва да се разтовари от какви ли не безпокойства. Той се безпокои, че шапката му не била хубава, че хълбокът го боли, че изгубил един милион, че вестникът зле писал за него, че жена му не била такава, каквато искал, че приятелите му не били такива, каквито той искал, че днес има кал, дъжд. От всичко това човек трябва да се освободи,

Ако ти носиш плодове на един приятел, за да му ги дадеш и си изпълнен с тревоги, все едно, че туряш кал върху тия плодове. Тогава подаръкът, който ще дадеш, нищо не струва, ти го покваряш.“

„Някой път човек се обезсърчава. Това не са негови мисли. По-невежи от него са дошли да го учат. Този, по-невежият като дойде, казва: „Тази работа няма да я бъде, остави я“. Такава мисъл не е от Бога. Бог никога не изкушава. Някой е весел, радостен е. Това е лесно. Но да бъдеш весел, когато страдаш, това е изкуство. Тогава кажи: „Да бъде Волята Божия“. Като ти каже Господ: „Стани“, ти стани и иди. Бъди едно послушно Божие дете. Не можеш да направиш рака светия, додето не напусне рачешката си култура.“

„Някой човек мисли, че не е осигурен, че къща няма, това няма, онова няма. Питам: на кого работите са наредени? Сега гледайте да влезете в света на веселието. Напуснете методите на болните, т. е. съмнението, недоволството, страха. За разумния човек противоречие няма. Има само хармония, симфония, защото той знае, че всичко ще се превърне в добро.

Заболи те крака, радвай се, че излиза всичко нечисто навън. Също каквато друга болест да дойде, ти се радвай. И същевременно се лекувай.“

„Когато човек има отрицателни състояния - гняв, съмнение, обезверяване, злоба, омраза, завист и пр. в астралното и етерното му тяло се образуват пропуквания, през които изтича неговият магнетизъм, както и други енергии. Такъв човек се демагнетизира. Защо човек не трябва да се гневи? Защо не трябва да се отчайва? Защо не трябва да се озлобява или нервира? За да не се демагнетизира. Щом се демагнетизира, той вече е податлив към болести, понеже изтича жизнената му сила.“

„Човек не трябва да допуща в ума и сърцето си отрицателни мисли и чувства, защото те ще го разрушат. Вие се страхувате от бомби, обаче не знаете, че мнозина от вас ги носят. Например, гневът е бомба. Зад ушите има специално място, дето те се натрупват. Ако храните отрицателни мисли и чувства, образуват се бомбите. Затова пазете се от тях. Те преди всичко ще разрушат тялото и ще причинят болести. Едно горчиво чувство, една горчива мисъл ще причинят физическа болест. Всяка безпокойство пречи на кръвообращението и човек лесно може да се парализира. Когато ограничава чувствата, човек също така може да се парализира. Лошите мисли в човека парализират човешкия мозък и вследствие на това енергиите на последния не вървят нагоре, а надолу. В горната част на мозъка функционират висшите морални чувства, и когато те не се проявяват, човешките енергии слизат от горната част в по-нисша област. Болният ще се излекува, когато низходящите му енергии станат възходящи. Затова никога не противодействувай на добрите си желания.

Има закон: ти не трябва да се безпокоиш, защото при безпокойството изгубваш дарбите си. Дойде някоя отрицателна мисъл. Изпъди я. Дойде друга отрицателна мисъл. Изпъди и нея.“

„Когато си неразположен, направи следния опит: иди на планината и изчисти един извор. Иди при едно дърво, разкопай около него и го полей. Или иди и услужи на някой нуждаещ се човек. Така ще се отстрани отрицателното ти състояние.“

„Казват, че човек трябва да бъде хладнокръвен. Не, човек трябва да има самообладание, но не трябва да бъде хладнокръвен, т.е. без чувства. Ще ви дам пример за самообладание. Един пътешественик ходил на лов в Индия. При една река нещо му се случва, той пада, вцепенява се, но не изгубва съзнание. Всичките му удове са вцепенени. Една кобра иде и се качва отгоре му. Той задържа дишането си, за да не се помръдне, защото при най-малкото помръдване тя ще го клъвне. Тя търси храна, чака мишки, плъхове. В това време той вижда, че пороят почва да приижда и ще го повлече. Кобрата се плъзва по ръката му и си отива. Пороят го спасил. Какво присъствие на духа за един човек да задържи дишането си. Какво търпение! Ако речеш да се помръднеш малко, загиваш. Всичко, което вие живеете днес, иде от миналото, а това, което говоря сега, то е материал за бъдещето. Новото жито, което сега сеете, ще го жънете в бъдеще, ще го направите на брашно и ще приготвите от него хляб.“

„Вам е дадено повече, отколкото може да носите. Приличате на онзи, комуто е дадена нова дреха, облича я, но пак поглежда и мисли за старата.

Като дойде смущението, пейте. Вместо да плаче и да се вайка, човек нека да пее.

Падне една капка дъжд на главата ви. Зарадвайте се на нея.

Дойде една хубава мисъл във вас. Зарадвайте се.

Оценявайте малките блага, тогава живота ви ще бъде песен.“

Беинса Дуно