Вярвай в себе си

[Ани]

ВЯРВАЙ В СЕБЕ СИ

„Няма по-голяма сила в света извън вярата.“

Евангелието

„Вярвайте в себе си, драги младежи, казва Лев Толстой, когато за пръв път в душата ви заговорят въпросите: какво сме ние, защо живеем, защо живеят другите люде? Вярвайте в себе си, когато започне да ви вълнува главният, най-тревожният въпрос: така ли трябва да живеем ние и всички други хора? Вярвайте в себе си, и когато отговорите на тези въпроси няма да бъдат в съгласие с онези, които ви са внушени още от детинство... Не бойте се от това разногласие, но, напротив, знайте, че то изразява най-доброто, което имате, изразява онова Божествено начало, чиято проява в живота съставлява не само главният, но и единственият смисъл на вашия живот. Вярвайте в себе си не като дадена личност, не като син или дъщеря на работник, търговец или селянин, а като носител на онова вечно, разумно и добро начало, което живее във вас и което за пръв път ви задава тези най-важни в света въпроси, при това иска и настоява да им отговорите. Не вярвайте тогава на хората, които ще ви кажат със снизходителна усмивка, че и те някога са търсили отговорите на тези въпроси, обаче не са ги намерили; те не са в състояние да открият нищо друго, освен това, което им е втълпено и възприето от всички.

Помня, как на младини преживявах моменти, когато се събуждах внезапно от детската покорност на чуждите възгледи, в които живеех; тогава за пръв път разбрах, че аз трябва сам да живея, сам да избера пътя на живота си, сам да отговарям за живота си пред онова начало, което ми е дало живот.

Помня, че тогава смътно, с известно притеснение усещах, че главната цел на живата ми е да бъда добър. Помня, че аз се опитах да бъда такъв, но това продължи кратко. Аз не повярвах на себе си, а на внушителната, самоуверената, тържествуващата хорска мъдрост, която ми се натрапваше съзнателно и несъзнателно от всичко, което ме заобикаляше. И моето първо събуждане се смени с твърде определени и разнообразни желания: да надмина другите хора, да се прочуя, да стана учен, богат, силен, т.е. да стана такъв човек, какъвто не аз, а хората считат за добър.

Аз не повярвах тогава на себе си и чак когато изгубих десетки години да гоня светски суетни цели, видях, че тези цели са безполезни, дори вредни, разбрах, че онова, което знаех преди 60 години, но на което не повярвах, може и трябва да бъде едничката разумна цел на усилията на всеки човек.

А колко по-друг, по-радостен за мене и по-полезен за другите хора щеше да бъде животът ми, ако аз бях повярвал в гласа на Истината още тогава, когато Той говореше в чистата ми от съблазни душа!

Да, мили младежи, вие, които искрено, самостоятелно сте осъзнали важността на своя живот, не вярвайте на хора, които ви казват, че нашите стремежи са само несбъднати мечти на младостта, че и те са мечтали и са се стремили като вас, обаче животът им показал скоро, че той има свои закони и че не бива да фантазираме какъв трябва да бъде животът ни, а да се стремим да примирим своите постъпки с морала на обществото, да се стремим да станем полезни членове на това общество. Не вярвайте и в онази особено разпространена днес опасна съблазън, която учи, че най-висшето назначение на човека е да подобри на дадено място, в определено време обществото, в което живеем. Тази цел не подпомага нравственото усъвършенствуване. Не вярвайте в това. Тази цел е нищожна, неизмерима с онова Божествено начало, което е вложено в нашата душа. Тази цел е лъжлива, ако тя изисква да пренебрегнете доброто начало, което е вложено във вашата душа.

Вярвайте в себе си и живейте така, че да използувате всичките си сили за своето усъвършенствуване, да направите всичко, което можете за ваше добро и за доброто на целия свят.

Търсете само истината и правдата — останалото ще дойде само.“