Помагай си сам

[Ани]

ПОМАГАЙ СИ САМ

„Вярвай ми, синко, че най-добрите хора винаги сами стават такива.“

Патрик Хенри

„Никога не забравяйте, че другите винаги ще се надяват на вас, но вие не можете да се надявате на тях.“

Дюма-син

„Всеки човек има по две възпитания: едното, което му дават другите, а другото, по-важното, което сам той си дава.“

Гибон

„Онова, към което се стреми висшият човек, се намира в самия него, а онова, което търси долният човек, се крие в другите.“

Конфуций

„Заемете онова място и положение, което ви прилича, казва Емерсон, и всички ще признаят това... Силният човек най-много дължи на себе си.“

„Човекът е в самия тебе, казва Песталоци, във вътрешното усещане на твоята сила лежи природното оръдие на твоето развитие.“

„Човек, който е убеден, че ще може да добие някои средства, всъщност вече ги има в ръцете си“, казва Ли-вий.

Луи Филип твърдял, че той е едничкият монарх в Европа, способен да управлява, защото сам умее да си чисти ботушите.

Когато попитали едного от президентите на Съединените щати, постигнал този пост със собствените си сили: „Какъв е фамилният ви герб?“, той отговорил: „Запретнати ръкави на една риза“.

Не са се издигнали ония хора, които са наследили материално богатство, изключвайки наследството от благородството на душата и стремежа й, а ония, за които е нямало кой да се погрижи в живота им, ония, които сами са си извоювали щастието, за които неблагоприятните обстоятелства са послужили само като стимул, който ги е ободрявал, когато са възлизали на оная височина, отдето „Гордият храм на славата отдалеч блещи“.

За такива хора е достъпна високата цел и за тяхното благородно честолюбие са достижими височините на гения или таланта.

Вие можете да оставите на сина си милиони, но давате ли му с тях нещо? Вие не можете да му предадете издръжливостта, опитността и силата, придобити от самите вас; вие не можете да го заразите с възторзите на постигнатото, c радостите на човека, който усеща своя ръст, с гордостта на спечеленото; вие не можете да присадите характера, който е образуван при упражняването на навиците към редовност, методичност, бързина, търпение, сръчност в действията и учтивост в обноските.

Вие не можете да му предадете изкуството, проницателността, благоразумието, предпазливостта. Всичко това е имало за вас голямо значение, а за вашия наследник нищо не струва. Трудейки се да спечелите богатства, вие сте развили своите мускули, своята сила и жизнена енергия, които ви поддържат във високото ви положение и подсигуряват вашите видими и невидими богатства. За вас те са били крила, за него ще бъдат камък на шията; пътят към тях за вас е възпитание, развитие на висшите ваши сили, за него може да бъде причина за бездейност, за летаргия, мързел, слабост, невежество. Вие му отнемате безценния стимул — нуждата, стимулът, който е подбуждал човека към дела.

Вие сте мислили, че правите добро, като се излагате на лишения, за да може синът ви да започне оттам, дето вие сте спрели. Вие сте мислили да избавите сина си от черната работа, от лишенията, бедствията, несгодите, от слабото образование, което сте получили. Но вие с това му завирате в ръцете патерица вместо орало; вие сте му отнели причината, която трябваше да го подбужда към саморазвитие, самовъзпитание, самодисциплиниране — фактори, без които не са възможни истински успех, истинско щастие и величие на характера. Неговият ентусиазъм изветрява, енергията му се разнася, разсейва, честолюбието му, не подбуждано от борбата за самовъздигане, постоянно ще чезне. Ако вие вършите всичко за сина си и се борите заради него в битките му, той на 21 години ще излезе негоден, мекушав човек.

Хора, които са били бавени и галени през целия си живот, рядко биват кадърни да си изкарат прехраната във време на криза. Когато ги сполети беда, те търсят подкрепа от околните си и ако не намерят такава, падат духом.

„Най-добрите приятели на човека са неговите десет пръсти“, казва Роберт Колер. Онова, което наричаме „нямане шанс“, може би съставя нашия едничък капитал; недейте чака да ви приготвят място. Изработете, намерете си го сами. Не чакайте някой да ви изправи; изправяйте се сами.

„Първото нещо, което искам да ви внуша, казва Дж. Т. Давидсон, е, че доброто име трябва да бъде плод от собствени старания. То няма да ви се падне като наследство, не можете да го купите с пари, няма да го намерите случайно, то не зависи нито от раждането, нито от положението, нито от таланта, нито от богатството; то е резултат от вашите старания. От всички елементи на успеха в живота, нито един не е тъй съществен както надеждата в самия себе си, решителността ви да бъдете, с Божията помощ, създатели на вашата собствена репутация, на вашия напредък. Ако по пътя ви се изпречат някакви спънки, ако виждате напреде си изключително несгодни обстоятелства, това е още по-добре за вас, докато имате още куража да се борите с тях. Много младежи, сами по себе си, са добър материал, който обаче понякога не влиза в работа, защото те много лесно налетяват в някоя готова вече пътека на живота; обикновено само ония оставят след себе си следа, които са принудени да започнат с упорита борба битката си.“

„Всеки е сам творец на съдбата си“, казва Салюстий.

Човек не само е зидар на своето щастие, но той е длъжен сам да реди и слага тухлите.

„Цялата ми енергия беше устремена към само една цел - към самоусъвършенствуване“, казва Самуел Кокс.

Трудът е едничкият залог за успех в света. Боговете всичко дават за него и нищо без него.

Гениалността много сполучливо определят като безгранична способност към труд. Ако можеха хората, извършили велики работи, само да открият на днешния младеж, който се бори за съществуване, колко много те дължат своята репутация на най-обикновеното усърдие, на сухото заучаване и киснене над книгата, колко щяха да повдигнат духа му и колко много щяха да го ободрят!

Ето какво казва Русо за оня труд, с който е свързан гладкият му и жив слог: „Моите ръкописи, изцапани, изподраскани с много добавки и бележки, едва разбираеми, най-добре свидетелствуват за оня труд, който те ми струват. Няма нито един ред, който да не съм преписал по четири-пет пъти, преди да го дам да се печати... Имало е случаи, когато по няколко вечери наред прекарвах и преправях в ума си по какъв ли не начин думи, изрази и пасажи преди да бъдат готови за написване.“ Бетховен навярно превъзхожда всички композитори в неизменното си трудолюбие и с настойчивото си прилежание. Надали ще се намери в неговите съчинения една нота, която да не е преписвана поне дванадесет пъти. Той винаги обичал да си казва: „Още не е въздигната спънка, която да може да каже на таланта: до тук и никога по-нататък“. Гибон преписал десет пъти своята биография: зиме и лете в 6 часа сутрин той бивал вече в кабинета си. Платон по десет начини е преработвал първата фраза от своята „Държава“, докато останал доволен от нея.

Вергилий употребил цели седем години, за да напише своите „Георгики“ и дванадесет - за „Енеидата“. От последната той бил толкова недоволен, че се надигнал даже от смъртното си легло, за да я изгори.

Хайдн бил много беден; баща му бил колар, човек самотник и без приятели; оженил са за слугиня; а сина си дал слуга при един учител по музика. Той добил доста добри знания по музика, но животът му бил теготлив и пълен с гонения, докато най-сетне се принудил да стане бръснар във Виена. Като чистел обущата на едно влиятелно лице, сприятелил се с него. В 1798 година ораторията на този беден момък „Сътворението на света“, изгряла в музикалния небосклон. Подир му взели да се умилкват принцове, с него обядвали крале и кралици; славата му била сияйна; и на никого вече през ум не минавало ни за бръснарството, ни за бедността му. Но от 800-те му произведения „Сътворението на света“ затъмнявало всичко.

Фаредей бил бедно дете, ковашки син, който бил даден на 13 години да учи за подвързвач. Основата на своята бъдна слава изградил с четене на книгите, които му били давани да подвързва. След като си лягали другите, той проседявал по цяла нощ да прочита и изучава драгоценните томове.

Джеймс Фергюсън, син но полугладен селянин, се учел да чете, вслушвайки се в уроците на по-старите си братя. Докато бил още дете, изнамерил няколко механически принципи, правел модели за воденици и предачки. Фергюсън изработвал забележителни предмети само с помощта на едно джобно ножче. Волята намира път.

Юлий Цезар, незаслужено възхваляван за великите си военни успехи, е спечелил повече уважение със своите „Коментари“, в които разказва за военните си подвизи. Той се явява знаменит автор и по астрономия, граматика, история и други науки. Бил един от най-учените хора и най-великите оратори на времето си, но по-голямата част от живота му преминала в лагерния шум и ожесточената политическа борба.

Когато Петър Великий станал на седемнадесет години неограничен повелител на Русия, поданиците му в голямата си част били неграмотни и отчайващо бедни. Но въпреки това той решил да пресъздаде себе си и да направи руския народ цивилизована нация. Той се заел с голяма енергия да прокара своите реформи и на 26 години заминал да пътува из Европа. В Сардам, в Холандия, като видял големите източноиндийски корабостроителници, бил толкова впечатлен, че сам постъпил като прост работник, за да се учи на корабостроителство и участвувал в построяването на „Свети Петър“, кораб, който по-късно купил. Като изучил корабостроителството и като продължавал да пътува, работил в Англия в една памучна фабрика, в дърводелница, във въжарска фабрика, при часовникари и други занаятчии.

Докато пътувал, винаги събирал предварителни сведения за всяко едно място, изисквал да му „се показва всичко“ и с най-голямо внимание отбелязвал това, което преценявал, че ще му бъде полезно. Често като виждал селяни да работят около пътя, по който му се случвало да пътува, слизал от каляската си и не само че започвал да разговаря с тях за стопанствата и селата им, но и отивал в къщите им, разглеждал съдовете и рисувал покъщнините.

Древните народи казвали: „Познай себе си“; двадесетият век казва: „Помагай си сам“. Самопознанието е второто раждане на душата. Всяка трошица от образование или култура дава на човека голямо преимущество в борбата за съществуване. Микроскопът не създава нищо ново, но той ни разкрива чудеса, придавайки сила на окото да уголемява, докато то най-сетне не започне да различава красотата там, където по-рано то не е виждало друго, освен хаос. Най-великата красота се съзира и в най-обикновените неща.

„Културата е резултат от постоянния подбор на най-доброто от всичко, което е достъпно, казва Булвер. Продължавайте да развивате ума си, опитвайте се да доставяте утеха или просвета на вашата раса и дори като предположите, че няма да постигнете нито един от избраните образци, че името ви ще изчезне заедно с вашия прах, вие все пак ще прекарате много по-благороден живот, отколкото останалата тълпа.“

Обаче бъдете предпазливи и отбягвайте оная прекалена култура, която се добива във вреда на нравствената сила. Един наблюдателен професор забелязал, че „умът може да се шлифова чрез образованието, тъй добре може да се уравновеси, че никога да не се проявява с особена енергия нито в една област. У други пък хора, не до там учени, съзнанието за недостатъчността и грапавината на знанията им ги кара усилено да попълнят липсата им и най-сетне ги прави много по-образовани, отколкото префинените, лекомислени самохвалковци, знанията на които като че ли са достатъчни само да им попречат да осъзнаят своята необразованост. Младежите извънредно много са наклонни да забравят задачата на живота — човек трябва да живее и действува, а не само да чете и обмисля как са живели и действували другите.“

В гимнастическия салон вие обтягате, изпъвате, разширявате гърдите си, отблъсквате, притегляте, удряте, тичате, блъскате се, за да развиете своето физическо тяло; също така вие можете да развиете вашата умствена и нравствена природа само с постоянно упражнение.

„Повтарям, че моята цел не е да дам на ученика знания, а само да го науча как да ги придобие, когато му потрябват“, казва Русо.