Спестовност и скъперничество

[Ани]

СПЕСТОВНОСТ И СКЪПЕРНИЧЕСТВО

„Спестовността е майка на честността, свободата, заможността; тя е прекрасна сестра на умереността, добродушието и здравето.“

Д-р Джонсон

„Да бъде човек пестелив в частния си живот, значи да има толкова ум, колкото е потребен за държавната икономика.“

Емерсон

„Пази се от малкото прахосничество: даже и малката пробойна потопява кораба.“

Франклин

Ето какво разказва Емерсон. При някой си бостонски търговец отишъл един негов познат да го моли да подари нещо за благотворителна цел. Но тъкмо в това време търговецът се карал на писаря си, че облепял пакетите с цели етикети вместо с половинки. Посетителят разбрал, че напразно безпокои този скъперник, но за голямо чудо, търговецът, като изслушал молбата му, подписал чек за 100 фунта стерлинги. Просителят изказал своето учудване, че човек, който се скъпи за половин етикетче, подарява 100 стерлинги за добри дела, но търговецът му отговорил: „Като спестявам половинката от всеки етикет, като обръщам внимание на такива дреболии, аз мога да отделя нещо и за благотворителна цел“.

С една реч - пестеливостта е добродетел. Затова строгата пестеливост дава възможност и на бедния човек да прояви щедростта си. Бедните и от средна ръка хора дават най-много за разни мисии, болници и за сиромасите.

Но скъперничеството е съвсем друго нещо. То е отвратителна страст, която прави човека алчен егоист. Скъперникът е нещастен човек, който трупа пари само от любов към парите. Скъперникът, който харчи за себе си само 1 лев, когато друг би похарчил 10, върши това от жажда за пари.

Дори и тази спестовност, която граничи със скъперничество, е по-добра от прахосничеството, което й се присмива. Но доведени до крайност и пестеливостта, и прахосничеството могат да докарат някоя беда, да съсипят човека нравствено. Навикът да купуват непотребни неща, само защото са хубави, насърчава прахосниците. Мнозина се съсипват, защото купуват евтино хубави неща.

„Без благоразумие, казва д-р Джонсон, няма добродетел.“

„Щастието погубва глупците. Колкото лесно и да се печелят парите, казва Барнум, на света няма нищо по-мъчно от тяхното запазване“. Често пъти парите изчезват като привидение.

За да можете да работите по-добре, вие трябва да разполагате напълно със себе си; имате ли дългове, една част от вас принадлежи на кредиторите ви. Нищо друго не парализира тъй силите на човека както истинският грях и паричният дълг.

„Парите си отиват, тъй както дохождат. Детето и глупецът си въобразяват, че двадесетте години и двадесетте лева няма да се свършат никога.“

Не бивайте прахосници, нито скъперници. Не трупайте пари, за да оставите ума си гладен. Истинската тайна и основа на спестовността е: харчи само за най-необходимото, за по-висши нужди, повече за духа, отколкото за тялото, повече за образование, отколкото за развлечение и забава. Някои младежи се скъпят да купуват книги, затова те остават винаги невежи и ограничени.

Природата е щедра, но тя не е прахосница.

„Природата съблюдава най-голяма и най-строга икономия, казва Емерсон, като преработва всичко изхабено днес в ново творение утре; няма нито една излишна прашинка във всичкия блясък на нейните творения. Тя ни открива и въвежда в лоното на изобилието си, но ние не можем да си отрежем нито косъм или парченце от нокът, без да го прибере тя веднага в хранилището си.“ Цветовете и листата повяхват на есен, за да сторят място на други свои събратя.

Дори и като президент на Съединените щати Вашингтон държал сметка и за най-дребните къщни разноски. Той знаел, че без икономия никой не може да стане богат, а с нея - никой няма да остане беден.

Научете се колкото може по-рано да казвате: „Това не е според средствата ми“. Защото това е сила.

Д-р Франклин казва: „Не нашите, а чуждите очи ни съсипват“.

„Какво отвратително потомство създава дългът! — пише Дъглас Джералд. Колко унижения, грижи, ядове и лицемерие поражда той! С какви бръчки, рано или късно, ще набразди той най-ясното, най-светлото, най-откровеното чело! Бедността е горчиво питие, но понякога то е полезно да се пие; ако и да се мръщи този, който го пие, това питие може да принесе полза за здравето му. Но дългът, колкото и любезно да ви го предлагат, е вълшебна чаша, чието вино, колкото и да е хубаво и вкусно, все пак е отровно. Сине мой, ако си беден, нека изворната вода ти бъде нектар, нека ти потичат лигите, като си спомняш за хляба, който си ял миналата седмица; считай изтърканото палто за единствено облекло и признавай, че чисто измитата стая на тавана е най-приличното жилище за благородния човек; постъпвай тъй и се пази от дългове. Тогава сърцето ти ще бъде спокойно.“

Само онзи може да бъде доволен и независим, който не бърза да удовлетворява желанията си.

„Гладът, студът, дрипите, тежкият труд, презрението, подозрителността, несправедливите укори никому не са приятни, казва Хораций Грили, но дълговете са несравнимо по-лоши.“

Колтон казва: „Разсипва ни не онова, от което се нуждаем, а онова, за което мислим, че ни е потребно. Затова никога не се мъчете да увеличавате нуждите си: истинската нужда ще ви намери сама; защото онзи, който купува ненужното, скоро ще почне да се нуждае от неща, които не може да купи.“

„Не задлъжнявай никому.“ Това прекрасно изречение трябва да бъде написано във всяка кесия, във всяка кантора, във всяка къща.