Богатство без пари

[Ани]

БОГАТСТВО БЕЗ ПАРИ

„Няма по-голямо богатство от телесното здраве и по-големи радости от духовните радости.“

Еклезиаст

„От всичко земно най-много ме трогва великата душа в малко жилище.“

Лакордер

„Богатството, в пълния смисъл, не е нещо физическо. Богатството на човека седи в неговия ум, в неговото сърце и воля; богатството седи в неговата душа и в неговия дух. Ако туй съзнаваш, ти всякога можеш да бъдеш богат; ако не го съзнаваш, ще бъдеш сиромах. Ако съзнаваш богатството на своя ум, учен човек ще бъдеш; ако съзнаваш богатството на своето сърце, можеш да бъдеш добър човек; ако съзнаваш богатството на своята душа, любвеобилен можеш да бъдеш; ако съзнаваш богатството на духа, ще познаеш какво нещо е Божествената сила.“

„Ти казваш, богат човек. Но кой е богат? Вие не знаете кой е истински богат човек. Ще дам определение: всеки човек, който е добър, е богат. Така трябва да разбираме - и всеки, който няма доброта, не е богат. Той може да има пари, и пак да не е богат. Той е един наемник, той е слуга, той е сиромах. Всеки човек, който не е справедлив, е сиромах. А пък само справедливият може да бъде силен.“

„Много хора започват да изгубват смисъла на живота, защото богатството започва да им тежи. Те изгубват равновесието си. Обикновено и хората не обичат богатите - пращат им лоши мисли.“

„Желанието да имате много е тежест. Богатството потиска ума. Всяка мисъл има тежест. Мислите за богатство започват да тежат върху нервната система и я разрушават. В живота е определено богатството за всекиго. Не ви се позволява да имате повече злато, отколкото можете да носите.

Някои хора са богати молекулярно, някои хора са богати атомно. Колко молекули злато имате в себе си?“

„Каква е ползата, ако имаш всичко, прогресирал си, наредил си се, а мир нямаш?“

„Питам, в какво се състои богатството на човека? Ако един вещ цигулар вземе чужда цигулка и свири пред една публика няколко часа, след това той трябва да върне цигулката на притежателя. Какво остава за него? Той връща цигулката, получава пари, които слага в джоба си, но и тях още утре може да изхарчи. Обаче това, което той носи със себе си - изкуството - е неговото богатство. Следователно истинското богатство на човека е това, което върви с него, което никой не може да му вземе. Това е неговото добро, неговото знание, неговата сила, любов, истина, свобода и т.н. Всички останали неща, които всеки може да вземе, са лесно постижими.“

„Идеята за частната собственост може да задуши човека. Умът, сърцето, душата и духът са притежанието и нищо друго.“

Беинса Дупо

Мнозина са богати и без пари. Има хиляди хора, които са с празни джобове и пак са богати с великата си душа.

Човек, който има здраво тяло, добър стомах, подвижни крайници, добро сърце и разумна глава е богат.

Здравите кости са по-ценни от златото, яките мишци са по-скъпи от среброто, а нервите, които пръскат енергия по разни посоки на тялото, са по-добри от нивите и къщите.

„Сърдечният, душевният живот, радостта, надеждата и любовта към хората са истински богатства, казва Бичер. Защо да се мъча и боря, за да завзема частица от нашата земя? Този свят е мой. Защо да завиждам на другите, че го владеят формално? Той принадлежи всекиму, който може да го вижда, да му се радва. Няма защо да завиждам на земевладелците: те само се грижат за моята собственост и я редят отлично заради мене. За няколко лева аз мога, когато си ща, да се радвам на железницата. Не съм положил за нея никакъв труд и тя не ще изисква от мене никакви грижи; а при това зелената трева и храсталаците, статуите по моравите и прекрасните скулптури и живописни произведения в зданията - всичко това е на мое разположение, когато и да поискам да го видя. Не искам да ги занеса у дома, защото не мога да се грижа и наполовина тъй за тях, както се грижат сега други вместо мене; освен това тия грижи щяха да отнемат много от свободното ми време и постоянно щеше да ме е страх да ги не повредят или откраднат. Сега аз съм господар на много световни богатства. Те всички са приготвени за мене, без да съм се трудил за това. Всички около мене работят, за да набавят неща, които ми се харесват и се надпреварват кой по-евтино да ми ги достави.

Аз плащам, за да чета в библиотеките, да се возя в железницата, да влизам в галериите, а цената е много по-малка от стойността и на най-малката частица от онова, от което се ползувам. Планините и долините, звездите и цветята, морето и въздухът, птиците и дърветата са мои. Какво ми трябва повече? Всички векове са работили за мене, всички хора са мои слуги. Трябва ми само да се храня и обличам - нещо много лесно на тоя честит свят.“

Милионерът харчи хиляди левове за картинна галерия, а едно бедно момче или момиче, надарено с ясен ум и поетично въображение, отива в картинната галерия и изнася от нея цяло съкровище от прекрасни впечатления, каквито господарят на картините никога не е имал. Един колекционер купил на търг в Лондон един автограф на Шекспир за хиляда лева, обаче всеки ученик може да чете във всяка библиотека безплатно „Хамлет“ и да се наслаждава на неговите богатства.

„Защо да хабя силите си, за да гоня този блуждаещ огън, който винаги излиза от онова, което човек има, но който никой още от милионите хора, тичайки лудешката подире му, не е хванал? Нима на този свят няма нищо по-достойно за постигане освен парите, разкоша и доволството?“

„Стремежът за притежание е постоянно растящ гигант.“

Нима ще дирим щастие чрез вкуса и усещането си? Нима ще започнем да се покланяме на стомасите и на гръбнаците си? Нима за нас, човеците, няма по-високо призвание, по-благородно предназначение? Нима ще позорим Божия свят като предпочитаме малодушно хляба си пред свободата?

Какво ви казват вашите пари? Какво ново ви съобщават? „Яж, пий и весели се, защото утре ще умреш!“ Говорят ли ви те за образованието, културата, пътешествията, книгите, за възможността да помогнете на ближния си или само ви повтарят: повече къщи, повече хиляди и милиони? Какво ви учат те? Да облечете голите, да нахраните гладните, да направите училища за неучените, болници за болните, подслон за сираците или: повече за самите вас, нищо за другите? Това внушение на благородство ли е, или на низост, внушение на широки възгледи или на тесни интереси? Говорят ли ви нещо за нравствените достойнства? Говорят ли ви те за хуманност, по-високи цели, по-благородно честолюбие или само викат: „Още, още и още!“?

Натоварено със злато магаре ли сте, или човек, който гони определена цел? Богат е само този, чийто ум е богат, чиято мисъл обогатява съкровището на човешкия разум. Жалко е да гледаш душа, която не дири правдата, красотата и доброто.

„Кой е най-богатият човек на света? — пита Сократ. Този, който се задоволява с най-малкото, защото доволството е природно богатство.“

Бедният се нуждае от много неща, но скъперникът - от всичко.

Франклин казва, че „парите още не са направили никого честит; те не дават щастие“. Колкото повече човек има, от толкова повече се нуждае. Вместо да запълнят празнотата, парите я създават. Онзи, който има много пари в банките, не е богат. Духът прави тялото богато. Колкото и много пари, къщи и земи да има човек, той не е богат, ако душата му е бедна. Такъв човек е наистина беден, макар да владее и управлява цели царства. Човек бива богат или беден според това, какъвто е той сам по себе си, а не според онова, което има или владее.

Едни са богати със здраве, с добро настроение и с жив темперамент, които им помагат да търпят тревоги и премеждия, от които се биха съсипали мнозина обикновени хора. Други са богати с приятели, познайници, семейства, другари. Има такива добри хора, че всички ги обичат, толкова жизнерадостни, че всяват навред веселие. Някои са богати пък с честност и характер.

Един от най-важните уроци на живота е: да се научим да преценяваме вярно нещата. Когато младежът встъпи в живота, ще му предлагат разни стоки, ще се мъчат по всякакъв начин да го съблазнят и да го накарат да си купи от тях. Неговият успех ще зависи от това, дали той знае вярно да преценява истинската цена на всичко, което му предлагат. Грубото богатство ще развява знаме пред очите му и ще го уверява, че то е най-доброто. Всички занятия и призвания едно след друго ще му показват своите прелести и съблазни. Който иска да сполучи, не бива да се подлъгва от външността - формите ни съблазняват.

Филип Брукс, Торо, Харисон, Емерсон, Бичер били богати без да имат пари. Те съзирали великолепие в цветчетата, слава - в тревицата, книга - в поточето, поука - в камъните и добро - във всичко. Те знаели, че онзи, който се наслаждава на един пейзаж, нищо не плаща за него. Те събирали сила и богатство от най-добрите източници — от ливадите, полетата и цветята, потоците, планините и горите, както пчелата събира мед от цветчетата.

Ние всинца живеем в много по-ниска сфера, отколкото би трябвало. Ние се задушаваме в мъгливите и задушливи долини, а бихме могли да се въздигнем на греяните от слънцето хълмове.

Емерсон казва: „Ние живеем в свят, който е жива поема; всичко е такова, каквото съм и аз“. Природата ни е приготвила вечен празник; тя е ясна за всички, които имат ясен дух, тя е утешителна за всички, които дирят утеха. Ние не можем да си представим, че е възможно да се създаде друга вселена, в която да съществуват по-действителни способи, по-подходящи случаи за доставяне на наслади, щастие и истинско благоденствие на хората, отколкото тази, на която живеем. Човешкото тяло е пълно с чудни приспособления, с изумителни механизми, с безбройни данни за щастие и индивидуални богатства. Никой физиолог или естествоизпитател не е могъл да посочи, че е възможно да се направи каквото и да е подобрение, та било то и в най-дребните подробности в строежа на човешкото тяло. Никой изобретател не е сполучил да измисли някакво усъвършенствуване на тази човешка машина. Никой химик не е дал идея за по-добра комбинация на елементите, от които се състои човешкото тяло.

Едно от първите неща, които трябва да извършим през живота си, е да изучаваме природните богатства, вместо да проклинаме съдбата си, защото където и да се намираме, около нас винаги има много повече красота и смисъл, отколкото можем да си представим.

Светът има нужда от хора, които да събират златни мисли, златна мъдрост и златни дела, а не само пари за забавления; младежи, които предпочитат да имат капитал от мисли, от характер, а не капитал от пари. Който туря парите по-горе от всичко, той поставя себе си в най-ниско положение.

Рафаел бил богат и без пари. Пред него се отваряли всички врати и навсякъде той бил мил и скъп гостенин. Неговата кротка душа пръскала слънчева светлина навсякъде, дето се появявал той.

Моцарт, великият творец на „Реквиема“, оставил след смъртта си сума, която не стигала да го погребат, обаче той обогатил света. Богатият ум и благородната душа ще украсят и най-скромното жилище. Кой днес би предпочел да бъде милионер в нравствено отношение, отколкото да бъде владетел на злато? Всеки, който спомага за напредъка на цивилизацията, е богат, ако и да е умрял без пара в джоба си. Добрите, творческите хора, гениите живеят хиляди години в съзнанието и културата на човечеството.

Човек без пари е беден; но този, който няма нищо освен пари, е още по-беден. Богат е само онзи, който може да се наслаждава, без да владее; а лакомият за пари е пак беден, та макар да има и милиони. Има умствено богатство и никой, който владее такова богатство не може да се нарече беден.

Който познава човешката природа тъй малко, че дири щастие в променливостта на нещата, ще изхаби целия си живот в празни усилия и ще умножи огорченията си. Богат и храбър е онзи, който може мъжествено и добродушно да гледа право в очите бедността и нещастието.

Ние можем да развием силата на волята си така, че с нейна помощ да съсредоточаваме мислите си върху светлата страна на нещата и предметите, които възвишават душата. Така именно ние навикваме да се чувствуваме щастливи, да бъдем добри, а това ни прави богати. Навикът да се извлича от всичко най-голяма полза и винаги да се обръща внимание на светлата страна, е цяло богатство.

Богат е оня, който цени добрият човек повече от златото.

Пирати пленили древния мъдрец Диоген и го продали в робство. Оня, който го купил, му върнал свободата и му поверил управлението на къщата си и възпитанието на децата си. Диоген презирал богатството и живеел в бъчва. „Не ти ли трябва нещо“, го запитал Александър Велики, който бил поразен от неизмеримото добродушие на този философ при такъв оскъден живот. „Да, отговорил Диоген, бих желал да не ми затуляш слънцето и да не ми отнемаш онова, което не можеш да ми дадеш“. „Ако не бях Александър, извикал великият завоевател, бих желал да бъда Диоген!“

Честните, добросъвестните и духовно издигнатите хора не работят за пари; те работят за любов към ближния, за чест и за име. Когато Сократ отивал на смърт, като предпочел нея, вместо да се отрече от възгледите си, когато Лае Казас се мъчел да смекчи мъките на бедните индианци — те и двамата не са мислили за пари или за други някакви облаги; те са работили за човечеството.

„Нищо не ми трябва“, казал Епиктет на един богат римски оратор, който го смятал за глупав, че презира парите и богатството, „и освен това, ти си по-беден от мене: имаш сребърни съдове, но мислите, принципите и вкусовете ти са глинени; умът за мене е цяло царство и той ми дава изобилен щастлив труд, вместо твоята без дейност; всичките твои имоти ти се виждат малки, а моите ми се виждат големи; твоите желания са ненаситни, моите са удовлетворени.“

Един изпаднал търговец като се върнал веднъж в къщи, казал на жена си: „Мила жено, аз съм съсипан, всичкият ни имот е описан“. Благородната жена помълчала, погледната мъжа си в очите и го попитала: „Но тебе нали няма да те продават на търг?“ „Не“. „Е, тогава не сме изгубили всичко. Всичко, което е най-скъпоценно, си остава у нас — ти, мъжо, аз, твоята жена и нашите деца.“ Каква власт може да има бедността над едно семейство, в което всички се обичат и живеят в съгласие, като съзнават своите неизброими умствени и душевни богатства?

„Нравствените и душевни качества стоят много по-високо от богатството“, бил афоризмът на Емос Лауренс, написан в записната му книжка: „Каква полза има човек, ако завладее целия свят, но погуби душата си?“

Ако печелите богатство, гледайте всяка стотинка от него да е чиста; в него не бива да се отразява спадането и вдигането цените на пазара, плачът на сиромаха, охкането на вдовиците; вашите богатства не трябва да правят другите нито по-бедни, нито по-нещастни.

Александър Македонски се приближил до вратите на рая и почукал. „Кой хлопа?“, попитал ангелът, който стоял на стража до вратата. „Александър.“ „Кой е този Александър?“ „Александър, известният Александър, Александър Велики, завоевателят на целия свят.“ „Ние не го познаваме, отговорил ангелът, тези врати са Господни; тук могат да влязат само праведните.“

Не тръгвайте по пътя на живота с лъжливи идеали; истински великият човек гледа на служебното положение, на парите, къщите и имотите като на външен блясък.

„Боже мой, колко неща има по света, от които Диоген няма нужда!“, извикал един стоик, като минавал покрай стоките, натрупани на един селски панаир.

Има съкровища, вложени в сърцето - съкровища от милосърдие, любов към ближния, въздържание, умереност. Човек отнася тези съкровища със себе си зад пределите на смъртта, когато напуща този свят.

Чудно ли е, че децата ни встъпват в живота с лъжливи идеали, с неверни понятия за онова, което съставлява успехът? Карат детето „да се мъчи“, „да стане човек“, „да спечели пари“. Постоянно бъбрят на младежа, че нищо не помага тъй, както сполуката. Навсякъде се дават на момъка лъжливи примери и после го укоряват, че не бил сполучил.

Колкото и да се насърчават младежите да постигнат успех, все пак по-голямата част от хората никога няма да постигнат или поне да се приближат до целта, която постоянно им се проповядва, защото всички не можем да бъде богати. Един от най-важните уроци, който трябва да се преподава през днешния век, век на люта борба за съществуване, е урокът, как да станем богати без пари и да поминуваме без успехи, в общоприетия смисъл на думата.

Целите, към които се стремим, разказват историята на нашия живот. За хората трябва да съдим по големината на щастието, което те създават около себе си. Благородните дела винаги обогатяват човека, а милионите може да го направят беден. Нравствените и душевните достойнства са вечно богатство и в сравнение с оногова, който ги има, милионерът изглежда просяк.

Простият живот, богатата с душевност мисъл и усилният труд - ето истинските съкровища.

Отглеждайте съкровища в своята душа и вие никога няма да бъдете бедни. Потоп не може да отвлече такова богатство, огън не може да го изгори, ръжда не може да го изяде.

„Ако човек изпразни своята кесия в главата си, казва Франклин, никой не може да му я отнеме. Акциите във вид на знания и добродетели дават най-големите дивиденти.“