Всеки човек носи рая или ада в себе си

[Ани]

ВСЕКИ ЧОВЕК НОСИ РАЯ ИЛИ АДА

В СЕБЕ СИ

„Колко велико е да направиш някое кътче от Божия свят по-добро, по-плодоносно, по-достойно за Бога, да направиш едно човешко сърце по-мъдро, по-честито, по-мъжествено, по-благоденствено, по-малко проклето!“

Карлейл

„Радостта е благодарност, която изискваме от Бога.“

Ана Ингелоу

„Здравето е най-същественото условие за благоденствие.“

Томсон

„Моят ум е цяло царство за мене.“

Роберт Саусуел

„Коя постъпка през вашия живот ви е направила най-голямо удоволствие?“, запитали веднъж едного. „Когато спрях продажбата на имота на една бедна вдовица, като заплатих една малка сума, която тя дължеше. След това тя ме благослови“, отговорил той.

„Няма по-добро средство да се направи лицето по-хубаво от желанието да сеем наоколо радост, вместо скръб“, казва Емерсон.

В Платоновия „Федон“ Сократ, освободен от оковите, за да се приготви да умре, седи на одъра си и без да се оплаква от своята съдба, от съдиите или от смъртта, която го очаква, се унася в размишления: „Колко необяснимо е, приятели, това, което хората наричат удоволствие и колко чудно е свързано то с онова, което ни се вижда нему противоположно - страданието, защото и двете понякога биват неразделно съединени, понеже произлизат от един и същи извор“.

Веднъж се разговарахме с един франкмасон за Великата Тайна, пише Едисон. Той я сравняваше с дух, който придава на всичко около него най-висше съвършенство. „Този дух придава блясък на слънцето - казваше ми той - и създава играта на цветовете в диаманта. Той облагородява всеки метал и придава на оловото свойствата на златото. Той превръща дима в пламък, пламъкът в светлина, светлината в блясък. Един само негов лъч пропъжда скръбта или грижите на оногова, който се изпречи на пътя му.“ Тогава аз разбрах,че неговата велика тайна е задоволството.“

Навред по света човек се стреми към щастието, толкова усилено се мъчи да го постигне, че мнозина философи са обявявали щастието за крайна цел на всички стремежи. По колко различни пътища се стремим към щастието! Едни го търсят във величието на душата, други - в грубостта на чувствата; някои в небесната чистота, а други - в адската разпуснатост. Но където и да го дирим, въображението ни го рисува с най-бляскави багри. Мнозина ламтящи за щастие не постигат целта си, защото го търсят не там, където трябва. Други, които постигат целта на стремежите си, виждат, че са се измамили от лъжовни представи за щастието и намират скръб, вместо радост, мъртво море, вместо небесни сводове.

„Щастието е равновесието между природата на едно същество и околната му среда“, казва епископ Бетлер.

Ние сами разсипваме условията, от които зависи нашето щастие. Щастието е често именно онова, което ни липсва. Г-жа дьо Стал, която имала почти всичко, за което ламтят жените и на което се кланят мъжете, казвала, че на драго сърце би дала всичките си дарби, само за един дар, който природата й отказала - красотата.

Джордж Макдоналд разказва за една кула, в която живеел един старец със сина си. Макар че кулата била тяхна, те били толкова бедни, че едва изкарвали прехраната си, колкото да не умрат от глад. А пък в кулата имало нечувани съкровища, оставени от предшествениците им в случай на нужда. Но те не знаели за тези богатства. Също тъй сред съкровищата на вселената човек гладува, защото няма просветена наблюдателност или способност да вижда и да се наслаждава на неизчерпаемите богатства около него. Всред „хилядите арфи, настроени в ангелска хармония“ човек стои глух и ням.

Бърд казал, че не би дал нито шепа лошо жито за всичко, което се нарича по света слава.

Байрон съзнавал, че животът му е вече покварен и искал да се хвърли в най-силния кипеж на боя, та внезапната смърт да прекрати живота му.

Гьоте бил богат и гениален, но признава, че никога не е изпитвал истинско щастие.

Една персийска приказка разказва, че един велик цар, който страдал от меланхолия, се посъветвал със звездобройците си и те му казали, че може да бъде щастлив, ако облече ризата на най-честития човек на света. Напразно слугите му търсили из къщите на придворните и на по-заможните граждани: такъв човек не можело да се намери. Най-сетне намерили един прост работник, който отговарял на всички условия: той се чувствувал напълно честит; но уви, средството все пак не могло да се намери - работникът нямал риза.

Хиляди хора зле са патили, когато са се опитвали да вземат мед от кошера на живота, без да бъдат ужилени.

Антоний търсил щастие в любовта, Брут - в славата, Юлий Цезар във властта; първият го сполетя позор, вторият - отвращение, а последният - неблагодарност; и тримата загинаха.

В чудесната малка приказка „Като в огледалото“ Белият Рицар, тръгвайки на път, взема със себе си капан за мишки - в случай, че го нападнат мишки, и кошер - ако срещне рояк пчели. Мнозина се предпазват от куп неприятели, които никога няма да срещнат.

Кой е този честит човек, който няма нито един трън в тялото си? Мислите ли, че богатите са най-честити? Бил ли е честит знаменитият Ротшилд? Финансиите на цял свят били в неговите ръце, но и това не могло да го направи щастлив. Някой си, като отишъл в Ротшилдови и видял разкошните богатства и наредби в къщата му, казал: „Вие навярно сте най-щастливият човек!“ „Аз да съм щастлив?“, извикал старият лихвар, като го изгледал през увисналите си вежди. „Ей сега получих писмо от един нехранимайко, от някоя си незнайна уличка, който ми се заканва, че ако не му изпратя 50 наполеона, ще ме убие. Е, щастлив ли съм?“

Изглежда, че няма нищо по-лесно на света, отколкото да бъдеш щастлив с парите си; но най-богатите хора доказват противното. Твърде мъчно е да се намери честит богаташ; богатството не може да донесе щастие. То премахва стимула на нуждата, който е велик фактор за човешкото развитие; то убива всичко, което може да ни подбуди към въздържаност, пречи ни да се сдобием с власт над себе си и отваря път на разни други съблазни. То отнема стремежа да се трудим, защото други извършват „черната работа“ дори и в бита, а знайно е, че трудът регулира умствените ни сили, поддържа здравето и премахва досадата, бича на богатите. Богатият човек има лъжливо самочувствие, което се гради не на собствените му достойнства, а на съмнителни спекулативни качества. Недоволството е най-големият грях на богатите.

Един йоркширец определил щастието като нещо “малко повече от онова, което имаме“. Но за жалост, „малко повечко власт“, „малко повечко парички“ са именно онзи блуждаещ огън, към който тичаме през целия си живот, който ни прави недоволни, нещастни, непостоянни, отнема ни леснината да бъдем полезни, отнема ни възпитанието, характера, достойнството и всичко, което наистина заслужава да желае човек в живота.

Голямото богатство и разкошът не са отличителни черти само на нашия век; през всички векове хората напразно са се мъчили да намерят щастие и богатство.

Апиций пръснал два милиона и половина в прахосническия си живот и най-сетне се отровил от страх, че не ще може да преживее спокойно с останалите му 200 00 фунта стерлинги; Клеопатра разтопила в оцет бисер за 100 000 фунта и го поднесла на омаяния от нея Антоний да го изпие на пира, който тя дала в негова чест. Езоп пръснал хиляда фунта за едно от ястията на тържеството, дадено от него. Калигула прахосал 100 000 за един гуляй. Един пир на Лукул обикновено струвал по 20 000 фунта стерлинги. Легендарният Крез разполагал „само“ с три милиона, което е равно на годишните приходи на някои от американските богаташи днес. Той бил по-честит от Ксеркс, който недоволен от грамадната си армия и флота, от несметните си богатства, предложил награда на оногова, който изнамери някакво ново удоволствие.

Както слънцето кара цветовете да се разпукват от пъпките си и плодовете — да зреят, тъй и слънцето на душата кара да се разпукват и разцъфтяват цветовете и да зреят плодовете на живота. Потиснатата, скърбящата душа, онзи живот, който е изгубил вяра в силата и в назначението си, онзи живот, който постоянно се оплаква от нещастията си или е потънал в безцелно растене, винаги се изражда и става безполезен. „Раздразнителният човек прилича на таралеж, който се свива наопаки и сам се боде с бодлите си. А който се боде и дращи с шиповете, а не се наслаждава на миризмата на розата, е неблагодарен към Бога и сам себе си измъчва.“

Ако някой обича красотата и я търси, ще я намери навсякъде. Ако в душата му има музика, навред ще я има; всичко в природата ще пее. Двама души, които живеят в една къща и се занимават с една и съща работа, могат да живеят в съвсем различни светове: ако и да живеят под един и същи покрив, единият може да вижда навред само грозотия и безобразие, може целият свят да му се вижда безредица, всичко наопаки, с краката нагоре; а за другия, в душата на когото обитават хубост и хармония, всички край него ще са добри и никой няма да му мисли злото. Тези хора виждат едни и същи неща, но през различни очила: единият гледа пред мътни очила, които правят целия свят мрачен, в траур, а другият - през розови стъкла, които правят всичко красиво и привлекателно.

Можете ли да си припомните поне един човек, който грижливо да се занимава с щастието си и да бъде честит? И можете ли да си припомните за някого, който е работил, за да изпълни дълга си и да направи другите щастливи, и да не е бил честит? От живота не очаквайте много. Природата знае, че насладите, които обещават толкова бляскави награди и надежди, никога не могат да се изпълнят; тя знае само, че трябва да ви подканя, да ви подготвя за едно велико бъдеще, чиито корени са в нашето ежедневие.

Някои от най-честите къщи, дето ми се е случвало да вляза, идеалните семейства, в които царуваше разумът, мирът и съгласието - бяха бедни. По подовете не беше постлано със скъпи килими, по стените не висяха скъпи картини, не се виждаха нито пиано, нито библиотека, нито произведения на изкуството; но затова пък хората бяха доволни, верни и безкористни; всеки се стремеше колкото се може повече да допринася за общото щастие и да допълва с доброта и ум бедната наредба в къщи. Човек не може да бъде честит, ако не се мисли за такъв; а за да бъде човек нещастен, стига му само да си въобрази, че е такъв. Никой не е намерил такъв свят, какъвто му се иска да бъде. Навярно ще ви отрупат с тегоби, които по право други трябва да носят, ако вие самите не живеете на чужд гръб; но не роптайте. Ако трябва да направите нещо, извършете го, без да обръщате внимание на това, че друг трябвало да го направи и че не го е направил; извършете го сам вие. Онези, които запълват ямите, изглаждат грапавините и довършват работата, са истински миротворци и струват колкото цели недоволни полкове.

„Питам, казва Емерсон, има ли друг народ, по чието лице грижите и съмненията да са начертали така ясно имената си?“ Старостта започва още в детската стая и преди малкият американец да облече дънковата риза и панталоните, казва: „Иска ми се нещо, което още никога не съм виждал; ще ми се да бъда друг човек“.

Има хора, които вечно говорят за нещастията си и търсят съчувствие: те са се родили болни и слаби, нищо не ги задоволява, нищо не им се харесва. Безпомощни и недоволни, те внасят навсякъде тегота. Както казва Хау, те даже биха накарали и заровените мъртъвци да се разтъжат. Те биха обвинили и небето, че блясъкът му не им се харесва. Те мразят вдъхновените хора. Те не виждат нито хубостта, нито изяществото в произведенията на изкуството. За тях животът е тегло, а парите - малко. Те вечно протестират против неправдата, но никога не воюват за правдата. Ние трябва да бъдем снизходителни към такива хора, защото те обикновено не са добре уравновесени и организирани физически. Те са създания на настроенията си, а понякога са просто жертва на разстроено храносмилане.

Покажете ми истински човек, който вярва, че всяка неправда може да се поправи, че всяка жадна душа може да се задоволи; истински човек, който вярва в най-доброто, което има у всекиго и съзира хубавото и приятното там, гдето другите виждат само безобразие и отвращение. Покажете ми истински човек, който да вярва в крайната победа на истината над заблудата, на хармонията над безредието, на любовта над омразата, на чистотата над порока, на светлината над тъмнината, на живота над смъртта. Такива човеци са истинската опора за един народ.

Гледайте на работата си със засмяно, весело лице: никой не обича намръщените физиономии. Приучете се колкото е възможно по-рано в живота си, щом излезете от канцеларията, кантората или магазина, да оставяте настрана работата си, да се отделяте от нея, като я затваряте под ключ. Не през работните часове, а след тях хората повреждат здравето си.

Не голямата скръб, големите спънки и лишения, нито големите нещастия, а дребните неприятности, незначителните безпокойства и страхове затъмняват, помрачават живота ни; всекидневните умирания, тъй да се рече, правят живота ни нещастен. В семейството най-често всяват раздор и нещастия дребните препирни и разправии, дребните обвинения, дребнавите нападки, дребнавите забележки, язвителната критика, раздразнението, неразборията, нетърпението, невниманието, оскърбителните загатвания, дребните неучтивости, сприхавостта. От друга страна, непредизвиканите любезности, малките прояви на внимание, наклонността ни да се приспособяваме, да се споразумяваме, да не бъдем егоистични, да се пазим да не оскърбяваме чувствата на другите, да не зачекваме болните им места, да гледаме през пръсти на чуждите слабости, да бъдем справедливи към другите - всички тези дреболии, пресметнати вечер, дават като резултат тайната на щастливо прекарания ден.

„Напълно изгубен е денят, казва Чемфорд, през който не сме се засмели поне веднъж.“

„Веселостта е лек от Бога; всеки трябва да се ползува от него“, е казал Оливер Вендел Холмс.

В един стар ръкопис на английският крал Едуард II, Юм намерил следната фраза: „Короната е дадена, за да принуди краля да се засмее“.

Ликург постановил на всяка спартанска трапеза да се намира статуйката на бога на смеха. Няма по-добра подправката за яденето от смеха: той е заклет враг на лошото храносмилане.

Хуморът запазил живота на Линколн, както и на мнозина други. „Ако да не беше този случаен отдушник, казвал той, отдавна бих умрял.“

Едисон казва: „Веселостта облекчава болестта, бедността, тъгата, обръща невежеството в приятна наивност и прави привлекателна и най-голямата грозотия“.

Ние можем да бъдем нещастни сред победите си или честити в поражението. Честит е онзи, чието щастие произлиза от самия него и не зависи от капризите на другите или от разположението на силните.

„Както има хора глухи за известни звукове и слепи за известни цветове, също тъй има хора слепи и глухи за известни удоволствия. Това, което ме кара да се смея до скъсване, на тях не им прави никакво впечатление. Те гледат на него тъй безразлично, както египетският сфинкс на суеверните хора, които дохождат при него, за да им разгадава някакви тайни. Някои се съмняват дали е справедливо и дори възможно да бъдем честити. Не оставяйте да умират във вас музиката и поезията, не се стремете към това, което не може нито да обогати вашите достойнства, нито пък да прибави и трошица към вашата душа.“ Хубавите неща в живота са създадени, за да се наслаждаваме на тях. Няма да се намери по земята толкова бедна страна, в която природата да не прави постоянно чудеса. Не се среща нийде такава пустиня, където да не растат идеи, да не цъфти любовта; няма такъв забутан кът, където да няма хиляди живини; няма такова пусто място, което да не е пълно с тайнственост и интерес, които може да открие окото на виждащия човек.

„Хвърляйте цветя по пътя си, защото никога вече няма да ви се случи да минете по този път, а пък и да ви се случи, тези цветя траят само един ден и ще повехнат, ако не се възползува друг от тях.“

„Готов съм да хвръкна от радост, чувствувам се безкрайно щастлив, когато нищо не ме безпокои“, казва престарелият Монтен.

Охолността не се добива с притуряне на материал за горене, а като се намали огъня; не с уголемяване на богатствата, а с намаляване на желанията. Думата „стига“ - не е по-лоша от гозбата; можем само да притоплим сухия хляб и пак да го ядем.

Малцина са онези хора, за които бихме могли да мислим, че радост им е паднала от небето и весели душата им. По замислените, загрижените и плахите лица на мнозина можем да отгатнем белезите на сребролюбието, хитростта и скъперничеството; колко малко са щастливите лица! На стотина „честити - сполучили“ се пада само по един доволен.

Щастието не се крие в силата и властта, защото „не може да спи онази глава, която носи корона“.

Кромуел прекарал девет години в безпокойно величие: постоянно се боял за живота си, винаги носел ризница под облеклото и не смеел да спи две нощи наред в една и съща стая; винаги се боял да го не убият и носел в джобовете си заредени пистолети.

Онези хора, които вечно ламтят за щастие, никога не могат да го намерят. Те забравят, че „Царството небесно е в нас“. Другаде няма щастие: нито в богатствата, нито в къщите, нито в земите, нито в славата. То няма да предаде съкровищата си на оногова, който го дири с жажда и никога няма да позволи да се докоснат до него нечисти ръце. Не помня где се казваше, че щастието е мозайка от много дребни камъчета, всяко от които поотделно може да не струва нищо, но всички взети заедно, подбрани и наредени, съставят прекрасно цяло - скъпоценно украшение.

Раят е тук или нийде. Не ходете да го дирите далеч, вън от къщи. Ако сте нещастен или намръщен, вървете накъдето искате: все едно, външният вид или досадата ви ще стигне преди вас.

Красотата, на която желаем да се наслаждаваме, песента, която омайва, са в самите нас. „Когато слънцето грее, то свети навред“ - било любимото изречение на Рубенс.

„В щастието трябва да се упражняваме, както на цигулка.“ Щастието никога не се намира там, дето го търсим. Ако го гоним и искаме да го хванем, то изчезва като дъгата. „Щастието обитава в изпълнения дълг.“ Винаги, когато изпълняваме дълга си честно, той ни дава частица щастие; но то никога няма да влезе само в ръцете на оногова, който не изпълнява дълга си. Щастието никога не може да се добие на кредит.

Много малко са благородните натури, които пръскат около себе си слънчев блясък. Слънцето, а не облаците карат цветчето да се разцъфтява от пъпката си. В един слънчев ден има много повече достойнство, отколкото в цяло земно полушарие, обвито с облаци и мъгли.