Зло и трудности

[Ани]

ЗЛО И ТРУДНОСТИ

1. Човек е Дух Божи в тяло.

2. В началото на живота си човек не знае това и мисли, че животът му се състои в живота на тялото.

3. Но животът на човека не е в тялото, а в духа. Това значи, че той се добива по-леко и по-пълно чрез страданията на тялото.

4. Страданията на тялото правят живота ни такъв, какъвто той трябва да бъде — духовен.

5. Всичко, което наричаме зло, всяко страдание, трябва да направи по-добро нашето естество. А в това подобрение е задачата на живота ни.

6. Туй, което ние считаме зло за себе си, е в повечето случаи неразбрано от нас добро.

7. Чрез скърбите, болките, страданията ние се учим да превръщаме своето животинско „аз“ в духовно „аз“.

8. На този, който живее за душата си, никой и нищо не може да му направи зло.

9. Ако ние не можем да направим добро при обстоятелствата, в които сме поставени, ние никога при никакви други обстоятелства не ще можем да направим добро.

10. Ако имаш неприятел и съумееше да се възползуваш от него, за да се научиш да обичаш враговете си, туй, което ти считаш за зло, ще стане за тебе велико благо.

11. Всеки има свое предназначение в живота си, или както казват - всеки носи своя кръст. По-леко ще го носим, когато сме кротки, покорни и смирени по сърце. А още по-леко е, когато се отречем от себе си, и още по-леко е, когато носим този кръст ежечасно.

Ако този кръст е някаква болест, носи я с покорност; ако това е някаква обида от хората, знай да се отплащаш с добро за злото; ако е унижение, смири се; ако е смърт, приеми я с благодарност.

12. В тежки моменти повече от всичко е нужна молитва - не молба за избавление, а признаване на твоята зависимост от висшата воля: „Не моята воля да бъде, а Твоята“.

13. В тежки минути повече от всичко е нужно да помним, че когато ни е тежко, тази трудност Бог ни отрежда, че това е случай, който не ще се повтори, в който можем да докажем, че искаме да изпълним не своята, а Неговата воля.

14. Повярвай, че волята на Бога е всякога добро, и ти никога от нищо не ще се боиш и животът за тебе всякога ще бъде благо.

По Л. Н. Толстой