Грехове, съблазни, суеверия

[Ани]

ГРЕХОВЕ, СЪБЛАЗНИ, СУЕВЕРИЯ

1. Животът би бил непрестанно благо, ако суеверията, съблазните и греховете не разрушаваха това естествено и присъщо на човека състояние.

2. Детето още не чувствува в себе си душата; щом отрасне, в него едновременно заговорват два различни гласа.

Единият казва: изяж сам, а другият — дай томува, който ти иска. Единият казва: отмъсти, а другият казва - прости. Единият казва: вярвай в това, което ти казват, а другият — сам обмисли.

И колкото повече остарява човек, толкова по-често той чува тези два несъгласни гласа: единият — гласът на тялото, а другият - гласът на душата. Блажен е онзи човек, който слуша гласа на душата, а не гласа на тялото.

3. Според учението на будистите имат пет главни заповеди:

Първата: не убивай умишлено никое живо същество - нито човек, нито животно, нито птица, нито риба, нито насекомо.

Втората: не присвоявай туй, което друг счита за своя собственост.

Третата: бъди целомъдрен и не посягай на чужди жени.

Четвъртата: не говори неистини (не лъжи).

Петата: не се опивай с ракия и други напитки, нито с пушене.

Затова будистите считат за грехове убийството, кражбата, блудството, пиянството и лъжата.

4. Според евангелието има само две заповеди на обичта: „Обикни Господа Бога с цялото си сърце, с цялата си душа и с целя си ум“ - тази е първата и най-голямата заповед; втората подобна е: „Обикни своя ближен по дух, както себе си“.

5. Хората се наказват не заради греховете, а от самите грехове. И това е най-тежкото и най-сигурното наказание.

6. Случва се, човек, измамвал и обиждал хората, да преживее дълъг живот и да умре в богатство и почит, но това не значи, че той е избягнал наказанието за греховете си.

Тези наказания ще бъдат не някъде си там, дето никой не е бивал и не ще бъде, а - тук.

Този човек с всеки нов грях все повече и повече се отдалечава от истинското благо - любовта.

7. Ако хората мислят, че е възможно да се освободят в този живот от греховете си, те много се мамят.

Човек може да бъде повече или по-малко грешен, но никога не може да бъде безгрешен.

8. Живият човек не може да бъде безгрешен, защото целият живот е освобождаване от греховете, и само в това освобождаване е истинското благо.

9. Голяма грешка е да се мисли, че от греховете можем да се освободим чрез вярата или като ни простят хората.

От греха с нищо не можеш се освбодиш. Може само да съзнаваш греха си и да се стараеш да не го повтаряш.

10. Само защото хората знаят слабостите и страстите си и се борят с греховете, съблазните и суеверията си, могат да живеят заедно.

По Л. Н. Толстой