Гордост

[Ани]

ГОРДОСТ

1. Гордостта е грозна, защото хората се гордеят с това, от което трябва да се срамуват - богатство, слава, почести.

Гордостта е страст, която ни кара от всичко в света да харесваме най-много себе си.

2. Глупаво е, когато хората се гордеят с лицето си, с тялото си, а още по-глупаво е, когато се гордеят с родителите, прадедите, приятелите, съсловието, с народа си. По-голяма част от злото в света иде от тази глупава гордост.

Тя е причина и за караниците между хората, в семействата, както и за войните между народите.

3. Нищо не разделя хората така, както гордостта — и личната и семейната, и съсловната, и народната. Да считаш своя народ по-добър от другите народи е по-глупаво от всичко.

Но това не само, че не се счита за лошо, но го издигат и във велика добродетел.

4. Човек е прав, ако вярва, че няма на света нито един по-висш човек от него, но той много би се лъгал, ако мисли, че на света има макар и един човек по-нисш от него.

5. Ако човек е горд, той се отделя от другите и с това се лишава от висшата радост на живота - от свободното и радостно общуване с всички хора.

6. Грехът на гордостта може да бъде унищожен само с признаване единството на духа, който живее във всички хора.

Като разбере това, човек вече не може да счита нито себе си, нито своите близки, нито своя народ за по-висш и по-добър от другите хора или народи.

По Л. Н. Толстой

„Гордостта е най-чувствително място на сърцето и при най-малкия допир, викаме от болки.“

Бурдалу

„Малките хора се познават по това, че говорят винаги за себе си, а за великите другите говорят.“

Волтер

„Гордостта, която обядва със суетата, вечеря с презрението.“

Франклин