Неравенство и равенство

[Ани]

НЕРАВЕНСТВО И РАВЕНСТВО

1. Основата на човешкия живот е живеещият в човека Дух Божи, Който е един и същ във всички хора. Затова хората не могат да не бъдат равни помежду си.

Само онзи, който не знае, че в него живее Бог, може да счита едни хора по-важни от други.

2 Всеки гражданин, преди да бъде австриец, българин, сърбин, турчин, немец, е човек, т.е. разумно, обичащо същество, чието призвание е само едно: изпълнението на своето човешко предназначение. А то е ясно определено: да обича всички хора.

3. Неравенството е несъвместимо с обичта; обичта е само тогава обич, когато като лъч от слънцето, осветява еднакво всички хора.

4. Равенство означава да признаеш, че всички хора имат еднакво право да ползуват естествените блага на света, еднакво право върху благата, произхождащи от общия живот и еднакво право на уважение от страна на другите.

5. В старо време хората вярвали, че едни хора трябва да бъдат господари, а други - роби, и че такова деление е установено от Бога.

Това грубо и пагубно суеверие, макар и в друг вид, за жалост, се признава и до сега.

6. Достатъчно е да си дадем сметка, че обществото е разделено на хора, прекарващи цял живот в затъпяващ, убиващ ги труд, и други, преситени от богатства и наслаждения, за да се поразим от ужасното, най-жестоко и очевидно неравенство и от лъжата на проповедта за равенство сред ужасното неравенство.

7. Да считаш всички хора равни на тебе самия не значи, че си също така силен, ловък, умен, учен, добър като другите, а значи че в тебе има туй, което е по-важно от всичко на света и което е еднакво във всички хора — Духът Божи.

8. За неравенството между хората са виновни толкова тези, които се величаят пред другите, колкото и онези, които признават себе си за по-нисши от тия, които се величаят.

9. Не вярвай, че е невъзможно равенство, или че то е възможно само в далечно бъдеще. Учи се от децата. То е възможно още сега за всеки човек. Ти сам в своя живот можеш да установиш равенство с всички хора, с които се общуваш.

10. Дете среща друго дете, от каквото и съсловие, вяра и народност да е, с еднакво доброжелателна, радостна усмивка.

Възрастният човек, който би трябвало да бъде по-разумен от детето, преди да влезе в сношение с друг човек, съобразява от какво съсловие, вяра, народ е този човек, и в зависимост от това по един или друг начин се отнася с него.

Не напразно Христос казва: „Бъдете като децата“.

11. Нам е дадено с нищо несравнимото благо на живота с всичките му радости. А ние казваме: малко са радостите.

Дават ни най-големите радости на живота - общуването с хората, а ние казваме: аз искам отделно, свое благо - свое семейство, свой народ.

По Л. Н. Толстой