Похот

[Ани]

ПОХОТ

1. Във всички хора - жени и мъже - живее Дух Божи.

Затова неизмерим грях е да се гледа на носителя на духа Божи като на средство за удоволствие.

2. Всяка жена за мъжа трябва да бъде преди всичко сестра, и всеки мъж за жената - брат.

3. С една и съща дума - любов наричат духовната любов - любовта към Бога и към ближния и плътската любов между мъжа и жената. Това е голяма грешка. Между тези два вида любов няма нищо общо. Духовната любов към Бога и към ближния е гласът на Бога, а любовта между мъжа и жената е гласът на животинското.

Затова в Евангелието е казано: добре е да се живее в честен брак, но още по-добре е човек никога да не се жени. Малцина могат да направят второто. Но който може, нему е добре.

4. Не е истина, че целомъдрието е противно на природата на човека. Целомъдрието е възможно и дава повече благо, отколкото даже щастливият брак.

5. Да се говори полезно ли е или вредно за здравето на мъжа половото сношение с жени, с които той не ще живее като мъж с жена си, е все едно да се говори полезно ли е или вредно да се пие кръвта на другите хора.

6. Не е страшно моралното падение, а е страшно оправдаването на падението, страшна е онази лъжа, която представя тези падения като нещо фатално, неизбежно, или пък като нещо прекрасно и възвишено.

7. Всички страсти се пораждат в мислите и се поддържат от мислите. Но никоя страст не се поддържа и не се усилва така от мисълта, както сладострастието.

8. Добре е човек да не се докосва до жена. Но за да се избягва разврата, нека всеки мъж да си има жена и всяка жена — мъж.

9. Бракът е свято обещание на две лица, мъж и жена, да имат деца само един от друг. Този от двамата, който не изпълни това обещание, върши грях, от който той страда най-много.

10. Когато на встъпването в брак се гледа като на освобождаване от стремежа към целомъдрие, бракът става не средство за ограничаване на похотта, а напротив, поощрява я. За съжаление така именно гледат на брака повечето хора.

11. Помисли 10, 20, 100 пъти преди да се ожениш. Да свържеш живота си с живота на друг човек чрез полови връзки е действие от огромна важност.

12. Бракът се оправдава и осветява само от децата, в смисъл, че ако ние самите не можем да направим всичко, което иска от нас Бог, то нека чрез децата си, като ги възпитаваме, да послужим на Божието дело. Затова бракът, при който съпрузите не искат да имат деца, е по-лош от прелюбодеяние.

13. Вън от брака и в брака започна да се разпространява употребата на средства, които лишават жените от възможността да раждат. Такива хора се лишават не само от единствената радост на изкуплението, която иде от децата, но и от човешкия образ и достойнство.

14. Телата на жени и на мъже, които се отдават непрекъснато на сладострастни мисли, чувства и живот, издават миризма на кръв. Телата на благочестивите хора имат приятна миризма, а телата на светиите благоухаят, излъчват от себе си различни аромати. Този факт е нееднократно проверен и се среща описан в житията на много светии.

По Л. Н. Толстой