Наказание

[Ани]

НАКАЗАНИЕ

1. Казват, че може да се отвръща на злото със зло, за да се поправят хората. Това не е истина. Хората се лъжат. Хората отвръщат на злото със зло, не за да поправят другите, а за да отмъщават.

2. Има „наука“ за наказанията, т.е. за извършване на най-невежествените и гнусни постъпки. Съществува общо суеверие, че едни хора могат чрез насилие да заставят други хора да живеят добър живот. Това суеверие се признава от всички и в негово име се извършват най-големите злодеяния.

3. Суеверието, че отплатата е разумна, се поддържа най-вече от мисълта, че страхът от наказание принуждава хората да не вършат забранени постъпки. Но тази забрана не намалява, а увеличава лошите желания, както бентът не намалява напора на течението на реката, а само го усилва.

4. В човешкото общество съществува известен ред, не защото се налагат наказания на тези, които нарушават реда, а защото хората все пак се жалят и обичат един друг.

5. Всеки човек, който е направил лоша постъпка, е вече наказан с това, че е лишен от спокойствие и го измъчва съвестта. Ако пък не го мъчи съвестта му, то всички наказания, каквито могат да му се наложат, не могат да го поправят, а само ще го озлобят.

6. Който и да извърши насилие и за каквото и да го извърши, е все едно: насилието е зло, такова зло, каквото е убийството, блудството, безразличието; за какво е била извършено, кой го е извършил и един или милиони хора са го извършили пак е все едно; злото е всякога зло, защото пред Бога всички хора са равни.

7. Ние наказваме детето, за да го отучим да не прави лошо, но със самото наказание ние внушаваме на малкия човек, че наказанието е полезно и справедливо. А едва ли някоя от тези лоши наклонности, за които ние наказваме детето, може да бъде така вредна за него, както самото наказание. „Мене ме наказват - ще рече, че е добре да се наказва“, си казва детето и при пръв случай прилага това на дело.

8. Ако ти се струва, че някой е виновен пред тебе, забрави това и прости. И тогава ти ще изпиташ щастието да прощаваш.

9. „Отвръщайте с добро на злото, прощавайте на всички.“

Може би нямаш сили да прощаваш, но знай, че само това трябва да желаеш, към това да се стремиш, защото само това ще ни спаси от злото, от което винаги страдаме.

10. Да прощаваш не значи да кажеш „прощавам“, а да изскубнеш от сърцето си омразата.

По Л. Н. Толстой