Природосъобразен живот

[Ани]

ПРИРОДОСЪОБРАЗЕН ЖИВОТ

В тия две думи - природосъобразен живот - се съдържа идеалът за отделния човешки индивид и за обществото, за народа и за човечеството. Изглежда, че човек твърде много се е отдалечил от оня начин на живеене, който може да му осигури пълноценно здраве. Изглежда той е забравил този идеал и за съжаление се отдалечава от него. Всяко животно в неговото естествено състояние, което не се намира в никакъв контакт с човешката цивилизация, е природно здраво. То живее, изживява се и смъртта настъпва за него просто като резултат на зреене; така презрелият плод пада от клонката на дървото; всяка твар е плод от дървото на великия живот, която се откъсва от него, след като изживее себе си; смъртта е тъй естествена, както раждането; смърт има, защото има раждане. Преждевременната смърт, болестите, израждането са изключителни явления в живота на човешката раса и на ония животни, които са в „ръцете на човека“. Човекът е станал не природен, а цивилизован. Не можем да отричаме цивилизацията, обаче, ако тя донася на човека болести, страдания, израждане и смърт - тя не е истинска цивилизация, защото го поставя в противоречие с природните закони, които стоят в основите на неговото съществуване. Цивилизацията, като продукт на творческите усилия на човека, неизбежно ще съществува, но тя не трябва да го поставя в противоречие с ония закони, които му гарантират природосъобразен живот.

В основите на всички усилия за създаването на един природосъобразен живот, в биологичен, нравствен и духовен смисъл, стои хармонизирането с природните закони: човек трябва да познава себе си и то не само като тяло, но и като душа, да познава и ония закони, по силата на които той е станал същество отделно, особено, индивидуализирано, да види мястото си в живия свят и пътя на своите творчески усилия. Човекът е и духовно същество. Какъв смисъл има атлетическата сила, ако духът е джудже, а душата - сляпа? Телесното здраве добива смисъл само чрез духа. А здрав дух има, само когато той е осветен от най-висше разбиране на живота. А то е: човекът като дух е съзнание, чиято яснота се увеличава постоянно, чието просветление става все по-високо; и в това просветление той трябва да съзнае себе си като частица от едно мирово цяло - космоса и да почувствува родство с всички живи твари и с всичко проявено; да се осъзнае като творение на най-великия Майстор - Бога, като изящен инструмент на космическата сила, която чрез него „свири“ симфонията на мировата хармония. Висшето самосъзнание, най-високата степен на яснота, е съзнание за единство с Цялото - в пулса на собственото си сърце да усетиш пулса на вселената и нейната мощ в себе си. В светлината на това съзнание неизбежно ще се разгори в сърцето на човека и онази най-голяма негова сила - любовта.

Духовната и нравствената сила на човека е само в любовта му към себеподобните, към живота изобщо. И само тя, любовта, може да движи човечеството по светлия път на една истинска цивилизация.

Тялото, което трябва да бъде толкова здраво, колкото могат да го направят природните закони, може да има значение и смисъл, ако може да служи на духа, да увеличава неговата мощ.

Накъсо: природосъобразен е живот, нареден според природните закони. А тези закони изискват от нас разумни усилия, които трябва да бъдат насочени за култивиране на добри и благородни мисли, желания и постъпки и за приобщаване към здрав, разумен хранителен режим, освободен от алкохол, тютюн, месоядство, преяждане и други отрови, с широко използуване на водата, въздуха и слънцето, при умерен физически и умствен труд и хигиенично жилище. Такъв живот ще създаде силни и калени хора, които по-рядко или изобщо няма да боледуват.

Освен това, трябва да се приближим до природата и да я обикнем — тя е изворът на здравето. Трябва да възприемем благодатното влияние на слънчевите лъчи и чистия въздух, да спазваме чистота, физическа и морал-на, които да се превърнат в част от всекидневния ни живот, за да станем истински човеци, калени и здрави, т.е. хора, които не живеят с постоянни кръпки от „хапове и инжекции“, а водят една истинска борба за усъвършенствуване.

Човек е неделим не само от непосредствено окръжаващата го среда, не само от своите дела и действия, но е и гражданин на една космическа общност. Фини енергийни потоци и полета го свързват с целия Космос. Силно влияние оказват различни по продължителност периоди и цикли. Статистиката показва, че инфарктите често поразяват човека в последния месец преди рождената дата и много рядко в първия месец след деня на раждането му. Тук е думата за целогодишните биоритми.

Проблемът за биоритмите е изключително важен за организма. Само когато синхронизираме своите биоритми с действието на природните фактори, ние ще можем действително да укрепим нашия организъм.

В потвърждение на това положение, ние искаме да цитираме изказванията на трима големи учени.

„Животът на отделния организъм - това е само фрагмент от живота на Вселената“, казва Клод Бернар.

„Космическите излъчвания, пише В. И. Вернадски, вечно и непрекъснато изливат върху лицето на земята могъщ поток от сили; благодарение на космическите излъчвания биосферата получава в целия си строеж нови, необичайни и неизвестни за земното вещество свойства...

Живото вещество на биосферата, благодарение на тях, е проникнато с енергия; то става активно, събира и разпределя получената енергия и я превръща към всички съставки на земната среда, които са способни да се ползват от нея... Земните твари се явяват като създание на един сложен космически процес (необходима закономерна част от стройния космически механизъм), в който, както знаем, няма случайности.“

„Ясно е, казва A. JI. Чиоревски, че социалните условия са причина за всички видове епидемии... Но да ограничаваме въпроса до такава степен, като изолираме човека и микроорганизмите от естествена им среда - с всички електрически радиации, потоци и полета - това значи да изпаднем в най-груба и непросителна грешка и да проповядваме мисли, които нямат нищо общо с тенденциите на съвременната наука. Не! И човек, и микроб са същества не само социални, но и космически, които са свързани със своята биология, с всички молекули, с всичките си частици с Космоса, с неговите лъчи, потоци и полета...“

„Природата обича само онези, които имат висок идеал. Тя ги нарича свои възлюбени деца и по име ги знае. А онези, които нямат никакъв идеал, те не са написани в нейната книга. Те са оставени в най-далечните й кътчета за далечни времена.

Така че ако някой път усетите, че някой не ви обръща внимание и имате чувството, че сте изоставени от Бога и природата, знайте, че грешката е във вас: нямате висок идеал. Това е правило, това е закон и другояче не може да бъде. И следователно всеки един от вас може да направи своя живот, да придобие своето щастие - да излезе от тази забравена изба. Ако един ден човек осъзнае своя висок идеал, той започва да пълзи като охлюв и няма да мине дълго време, ще се намери на повърхността. И природата ще каже: „Ето едно от моите деца, което възкръсна“.

Емерсон