Равносметката, която ни представя природата

[Ани]

РАВНОСМЕТКАТА, КОЯТО НИ ПРЕДСТАВЯ

ПРИРОДАТА

„Човек е часовник, който е навива само веднъж и после върви, без да се навива повторно. Спре ли, спира завинаги.“

Хенрих

„Искаш ли да живееш дълго, живей спокойно.“

Цицерон

„Старостта забравя зле прекараната младост, както огънят очистя гнилата къща.“

Соут

„Щом не слушате разума си, той ще ви строши костите.“

Думи на „Бедния Ричард“

Природата е щедра към своите деца. Но и неумолима: ако вие превишите кредита си в нейната банка и заложите тялото си, бъдете уверени, че тя ще закрие сметката ви. Тя ви дава цялата поискана от вас сума, но като Шейлок, ще търси всичко дадено, дори последния грам. Тя рядко представя сметката си, преди непредпазливата жертва да е достигнала 40-та си година. Тя рядко дотягва на човека със сметката си за пиянството, преди той да е преминал границата; но премине ли я, сметката се представя във вид на затлъстяване, порок на сърцето, цироза на черния дроб или друга подобна болест. Онова, което плащате на близките и на обществото, е само част от вашите задължения. Ще дойде ден да се разплащате и с майката природа; тогава тя ще ви вземе здравето, ще вземе живота ви. Природата не прощава на човека за това, че той е слаб, неопитен или че не знае; тя иска от него да се съобразява винаги с нейните закони и условия.

Чуваме често да казват, че е настанал векът на чудесата. Векът на чудесата мина и въпреки това по три пъти на ден, пред очите ни природата върши чудеса, по-поразителни от възкръсването на мъртвец.

И наистина, ние сме чудно устроени. Представете си една щерна, която превръща в една секунда мътната вода в чиста, за пиене; така и тъмната венозна кръв, носеща остатъци от изгорели мозъчни клетки и останки от изхабени тъкани, всяка минута се преобръща на артериална чиста, ясна и червена кръв. Всяка капка кръв от този вълшебен поток на живота е съставена от Божествения химик. В нея тече съдбата ни, текат и всички наши дела. Тя съдържа обема и границите на всичко възможно за нас. В нея циркулират здравето и дългият живот, болестта и преждивременната смърт. Тя крие нашите надежди и опасения, мъжеството и страха, енергията, апатията, нашата мощ и слабост, успехите и несполуките ни. В нея се крият способностите към усвояване на културата, големи или ограничени дарби, наследени от най-отдалече-ни прадеди. От нея са произлезли нашите кости и нерви, мускулите и мозъкът, нашата хубост или грозота. В нея са зародишите на добрия или порочния живот, всички наклонности и на разбойника, и на светеца. Щом е тъй, колко е важно да се подчиняваме на законите на здравето и с това да поддържаме бистра тази наша земна Река на Живота!

Природата дава на човека онова, което има. Тя му разкрива своите съкровища, казва му „добре дошъл“ и му предлага да вземе каквото обича. Но тя не му дава да вземе онова, което той не може разумно да използува. Тази велика икономия на природата отнема от нас всеки атом, който не сме използували както трябва. „Който има, ще му се даде; а който няма, ще му се отнеме и последното, което има.“

Ако сложите превръзка на ръката си и от леност или страх я оставите неподвижна, природата ще атрофира мускулите и тя ще стане негодна за работа. Обаче тя може постоянно да ви върне отнетото и то пропорционално с усилията, които ще употребите да възвърнете изгубената сила на ръката си. Оставете ума си без работа и природата ще ви отнеме разума, ще ви направи почти идиот. Ковачът има нужда само от една силна ръка и природата му я дава, но затова път тя намалява размера на другата. Ако поискате, можете да струпате всичката си енергия само в една способност, обаче другите ви способности ще се атрофират.

Не мислете, че здравето се добива безплатно. Нищо в света не се получава безплатно. Здравето се купува с непрестанна борба.

Природата не оставя нищо без определено наказание. Когато е оскърбена, тя иска удовлетворение, макар то да струва цял живот.

Здравето, силата и дълголетието зависят от неизменни закони. Тук няма щастлива случайност. За всичко са отговорни първо нашите родители, после — самите ние. Затова болестите тържествуват над лекарското изкуство и половината човечество не доживява и седемнадесетата част от живота, определен ни от псалмопевеца.

Нашето здраве в голяма степен зависи от волята ни. Колко много работа имат лекарите ни! Ние сме виновни, задето мнозина от тях живеят в разкош. Древният философ Сенека е казал: „Боговете са ни дали дълъг живот, ние сами го скъсяваме“. Малко са хората, които умеят да запазят и в старостта си свеж ум и гъвкаво тяло. Рядко са онези, които умират от старост; те са само трима или четирима на сто, докато другите умират от немощ и болести.

Англичанинът Томас Пар доживял сто петдесет и две години. Той се оженил на сто и двадесет години, а престанал да работи на сто и тридесетата си годишнина.

Ако съществува нещо, което не достатъчно познаваме, то е химията и физиологията на човешкото тяло. Между хиляди души надали ще се намери един, който да определи вярно мястото на най-важните вътрешни органи, или пък да опише участието и дейността им в общата функция на организма.

И какво голямо оскърбление е за Твореца, който е създал човека по Свой образ и подобие, че младежи, свършили университет, които знаят отлично разни езици, музика, изкуства, право и философия не могат да опишат или обяснят разните органи и техните функции, от които зависи съществуването им! “Ще дойде време, казва Френсиз Уилярд, когато хората ще почнат да считат за варварство незнанието на чудните природни закони, които управляват устройството и работата на собственото ни тяло.“

Нищо не е тъй важно за човека, както науката да познава сам себе си и то не само като тяло. Човешкото тяло е велика поема на велик поет. Ще бъде цяло нещастие за нашата цивилизация, ако човек не се научи да чете и разбира хубостта на тази поема.

На болния поет стиховете са болни. Ако в мозъка на автора тече черна, отровена кръв, той застила с мъгла страниците на своя труд.

Функциите на всички нервни органи са тясно свързани помежду си. Целият организъм страда, когато отскубнем живеца от нокътя си. Един нищо и никакъв оток започва да притиска някой нерв и ни причинява такава болка и мъки, които биха вдетенили и самия Наполеон Бонапарт. Мазолът на пръста на крака ни, болестта в бъбреците или в черния дроб, циреят нейде по тялото ни могат да причинят сериозно разстройство в нашия мозък. Цялата система е преплетена с нерви, органи и функции, които са тъй свързани помежду си, че ако се повреди една част от някой орган, тази повреда се усеща тутакси във всички други.

Природата записва всички наши действия - физически, умствени или нравствени — в съответната графа на сметката ни.

Да надзърнем в някоя страница от сметководната книга на природата:

За вредите на сърнето през младини от неумерени физически упражнения, от пушене на тютюн, от пиене на алкохол, от умствена преумора, силна възбуда и др.

„Нервно сърце“, „спортно сърце“ и „тютюнево сърце“; предпоставка за развитие на хронически болести и чувство на трайна умора.

За нарушена функция на храносмилателните органи от бързо ядене и лошо сдъвкана храна, от употреба на неподходяща или недобре приготвена храна, от пиене при силна умора на студена вода, от пиене на особено силен чай, от който се утаява дъбова киселина върху нежната вътрешна ципа на стомаха; от ядене след умора или след силни душевни вълнения, когато организмът не може да отделя достатъчно стомашен сок и т. н.

Диспепсия, душевна тревога, чувство за потиснатост.

За разстроена нервна система от нередовен живот, преумора, много и безразборни полови сношения, от безделие и мързел, ламтеж за богатство или слава, от ускоряване на половата зрелост с възбудителни храни и медикаменти, от разочарования и сривове при непостигнати цели и т. н.

Нервна слабост, разочаровано честолюбие; песимизъм, апатия.

За повреди на мозъка, причинени от непосилно умствено напрежение, от изтощаване на мозъчните клетки.

Отслабване на умствените способности, размекване на мозъка, излъгани надежди.

За поражения на сивото вещество на мозъка, на лигавата пипа на стомаха, както и на нервната система от употреба на алкохол, наркотици и други упойващи вещества.

Втвърдяване на мозъка, Брайтова болест, нервни и психически болести, уязвимост към инфекциозни заболявания, зависимост, пълен с лъжи, кратък, безполезен, разпилян живот.

Понякога две-три такива сметки се събират на едно място. Вярвайте, че греховете ще ви намерят: те всички се пишат на вашата сметка.

Би трябвало непрекъснато да се учудваме, че при този неразумен живот все още живеем на света. Ние нарушаваме законите на нашето естество и пак се надяваме да доживеем дълбока старост. Какво бихте си помислили за човек, който има хубав часовник, хвърля го на тротоара с отворени капаци в прахта или в калта, в дъждовното време, с пълна вяра, че въпреки всичко ще работи точно? Какво бихте помислили за домакиня, която оставя вратите и прозорците на къщата си отворени за крадците и скитниците, за вятъра, праха и дъжда?

А какво друго е нашето тяло, ако не часовник, направен от съвършена ръка, навит веднъж за цял век, който безотказно работи във вечно мразовити страни или под огненото слънце на тропиците? Една малка прашинка или най-слабото триене могат да причинят безпорядък в този чуден механизъм, а ние често го оставяме открит срещу всички вредни елементи. Ние не държим всякога отворени 25-те милиона вентилационни пори на кожата си, защото не се мием често. Ние рядко мажем нежните колела на тялото си с радост. Ние го излагаме на въздействието на отровните газове, разрушаващите емоции, разяждащите спиртни напитки, упойващите средства и медикаменти.

Грижливо ли филтрираме водата си, проветряваме ли постилките си и спалните си, анализираме ли млякото си? Ние се пазим да не се окаляме или допрем до болен, но в същото време обличаме стените на стаите си с тапети, които пакетират въздуха с пластмаса, изпускаща много дълго своите отрови. Посещаваме кина и театри, натъпкани с хора, мнозина от които са мръсни и болни. Ние седим на едно място по цели часове и дишаме прашен, развален и тежък въздух и после се чудим, че ни боли главата и че сме като смазани на другия ден.

Ние изливаме цяла чаша ледена вода или толкова сладолед в стомаха си без да разбираме, че му е потребен половин час, за да дойде на себе си от причиненото му сътресение и да възстанови отново нормалната си телесна температура, при която стомашният сок може да действува.

Ние се наливаме с алкохол, който надебелява кадифената вътрешна ципа на стомаха и втвърдява меките тъкани, тънките нервни сплитове и сивото вещество на мозъка. Ние тъпчем стомаха си с месо, плодове, зеленчук, баници, бонбони, орехи, грозде, вина и др., претоварваме един от най-нежните органи на тялото и се надяваме, че той ще се справи с този тежък и разнообразен товар.

След всички тези излишества кръвта не може да тече свободно към стомаха, за да го спаси от сполетялата го беда, и се съсредоточава в мозъка и мускулите. Природата е снабдила храносмилателния орган с мрежа от кръвоносни съдове, в които може да се помести много повече кръв, отколкото се намира в цялото ни тяло.

Кой е виждал някога кон да оставя сеното и овеса, когато е гладен и да пие вода? За много неща в яденето и пиенето ние трябва да вземем пример от животните. Природата смесва в стомашния сок тъкмо толкова пепсин и солна киселина, колкото са нужни да се смели храната; тя поддържа в стомаха точно онази температура, която му е потребна. Ако разредяваме стомашния сок или понижаваме температурата му с ледена вода, ние намаляваме неговата способност да разтваря и мели храната, и като естествена последица на това се явява диспепсията (затруднено храносмилане).

Сърцето, ако и да не тежи повече от 3/4 кг, за по-малко от две минути изпраща около 4-5 л. кръв, като я изтласква към всяко най-затънтено кътче на тялото. Този малък орган извършва всеки ден работа с енергия, достатъчна да издигне 124 т на 31 м височина. Тази най-съвършена на света машина осигурява една трета от мускулната сила, която един здрав човек използува по време на тежка физическа работа. Ако сърцето би употребило целия си енергиен потенциал да полети нагоре, за един час то би се издигнало на 6200 м, т.е. десет пъти по-високо, отколкото един турист би могъл за същото време. Не е ли тогава безумно да пришпорваме с възбудителни средства този прилежен работник!

Лекарите добре познават нервното сърце на младите атлети и войници: пулсът им е бърз и неправилен; от това се вижда, че апаратът на кръвообращението им е повреден. Конните състезания погубват девет десети от нашите чистокръвни коне преди те да са се развили напълно. Ламтежът в надпреварването за първа награда е погубило много наши младежи. Дори младежи, надарени с мускулна сила като възрастните, биват много по-неиздръжливи. Те не разполагат с почти никакви средства да избягнат физиологичното претоварване, докато развитите здрави мъже имат запас от сили, с които могат да балансират загубата. Напрегнатата умствена работа, както и навикът да се употребява тютюн, спиртни питиета, силен чай или кафе силно понижават мускулния тонус и бързо изчерпват жизнените сили на организма.

Един от най-знаменитите френски лекари лежал на смъртния си одър, заобиколен от медицински светила в Париж, които оплаквали великата загуба за медицината със смъртта на болния. За да ги успокои, той казал, че оставя след себе си трима по-велики от него лекари: водата, гимнастиката и диетата. „С първия си служете колкото искате, с втория - редовно, а с третия - умерено. Пазете този съвет и вие най-добре ще опазите паметта за мене. През живота си аз не можах за направя нищо без тях, а след смъртта ми вие няма да имате нужда от мене, ако се сдружите с тези мои верни сътрудници.“

Ние трябва да плащаме и за създадените от нас условия на труда. Отбягвайте работа, която убива. Отбягвайте работа, чиито условия застрашават здравето и живота на хората, които препятствуват нормалното развитие на човека.

Дълбокото дишане в прашните помещения вкарва праха в горните, по-слаби и по-малко проветриви части на дробовете; този прах ги раздразнява постоянно, докато най-сетне ги възпали, а това може да завърши с белодробна туберколоза.

Много е важно занятието да бъде подходящо: щом работата ни дотегне, щом усетим, че не отговаря на нашите стремежи и изисквания - трябва да реагираме адекватно; подобно състояние може да се определи като един вид търкане, което бързо подкопава нашия живот.

Здравето трябва не само да се пести, но и непрекъснато да се възстановява от великите хранилища на природата. Достатъчна е една погрешна крачка, за да изгубим капитала на здравето си, както богатият може да изгуби целия си имот в някоя несполучлива спекулация; но то може да се увеличава също така, както и всеки друг капитал.

Деятелният живот води към дълъг живот. Един кораб изгнива по-скоро в корабостроителницата, отколкото в морето. Течащата край корпуса вода го пречиства. Тъй също и честните, сериозни старания на хората спомагат за запазване на здравето на тялото, ума и душата. Умерените упражнения регулират отделянето на жлъчката; от състоянието на черния дроб зависят не само нашите настроения, но и убежденията ни: ако той е здрав, ние сме оптимисти, ако е болен - песимисти.

Каква страшна сметка за изплащане представя природата на човек, който оставя половите си инстинкти да зачернят целия му живот с безнравствени мисли и постъпки, които затъпяват разума, убиват чувствителността, намаляват душевните качества!

Чувството за умора е сигнал за опасност; този сигнал ни изпраща природата. Всичко, което вършим, като насилваме тялото и ума, е по-лошо от загуба. С безсъница или с умствено разстройство природата наказва човека, който дълговременно се лишава от сън.

Едно от най-грозните и страшни наказания на инквизицията било лишаването от сън, което често довеждало жертвите до лудост или смърт. След безсъница настава меланхолия, а след нея иде умственото разстройство. За да ни поддържа здрави, природата ни приютява в своето лоно, като ни дарява в сън почти една трета от живота ни; през това време тя поправя нашия организъм. Всяка вечер тя ни прибира изморени от работния ден, смазани, изподраскани и наранени от великата борба за живот. Всяка мозъчна клетка се пречиства и полирва, всички продукти от горенето на тъканите се отмиват от течението на кръвта, транспортират се в дробовете и бъбреците и се изхвърлят навън с дишането и урината; на другата сутрин подновеното тяло се завръща към активен живот. Великите умове са понякога уморени или загрижени, губят съня си и животът им става адско мъчение. Нютон и мнозина други математици са се увличали дотолкова, че мозъкът им не можел да спре да работи и те решавали трудни задачи дори и в съня си. Великите труженици понякога губели власт над своя мозък и той продължавал да работи ден и нощ, независимо от тяхната воля. Те не знаели що е сън или почивка. Нещастният човек може да мисли, докато го сполети паралич или полудее, както това се случва често. Веднъж Галилей изгубил разсъдъка си от безсъница: той работел денонощно, докато най-сетне се изчерпал напълно.

Американското щастие, като бисерното зърно в мидата, е извънредно примамливо, обаче често пъти то се явява като плод на болест.

Нервността скъсява живота, макар че тя може значително да се регулира от волята. Извънредно нервните хора умират млади. Тридесет и седмата година е съдбоносна възраст, през която са умрели много таланти.