Просвещение на душите

[Ани]

ПРОСВЕЩЕНИЕ НА ДУШИТЕ

Една сестра разказа на Учителя своя опитност: „Преди три години преживях следното: търсих смисъла на живота в много общества и винаги бях разочарована. Един ден съвсем отчаяна отидох в градината пред едно цвете и си казах: „Кой е създал това цвете?“ Размишлявах, че това цвете крие в себе си тайната на цялото Битие, тайната на живота. После погледнах своите ръце и си помислих, че и аз съм творение на живота, че и в мене, както и в цветето, е цялата тайна на Битието. Казах си: „Аз съм част от живота“. Дотук беше размишление. Но в този момент изведнъж добих вътрешно просветление и почувствувах, че и аз съм животът, че съм в цветето, в дървото, във всичко. Почувствувах се едно с всичко. Бях извън времето. Нямаше нито минало, нито бъдеще. Имаше само едно вечно настояще, което се не свършва. Почувствувах, че съм едно с целокупния живот.

И тогава изпитах вътрешната радост, веселие и исках да прегърна всички. Исках да прегърна и хората, които срещах по улицата, да им кажа, че и те са животът, но не знаят това. Исках да им кажа: „Вие не знаете кои сте!“

Тази моя опитност беше в провинцията, на село, в един парк. Състоянието ми продължи един-два часа. На другия ден от него имах само спомена.

Но радостта от преживяното ме стопляше няколко дни. Сърцето ми тупаше силно от радост. Когато бях в това просветление, почувствувах, че не мога да страдам, че е невъзможно страдание даже да ме докосне.

Когато дойдох в обикновеното си състояние, знаех, че съм създание на Бога, но не чувствувах това така живо, както през време на просветлението. При просветлението виждах Бога и чувствувах, че във всичко присъствува Божественото.

Като гледах цветето, кучето или човека, за мен те бяха различен израз на едно и също нещо.

Сега аз знам какво е животът, единният живот, но не зная методите, законите как трябва да се живее и как трябва да уча.“

Учителя каза: „Всяка Божествена мисъл, която имаме, прокарва пътя и подготвя условията. Тя ще допринесе за реализиране на туй, което желаем.

Вие най-първо възприемайте онези мисли и чувства, които не носят смущение, и онези постъпки, които имат приложение в настоящия живот. Постъпката се определя от мисълта и чувствата.

Като се намерите пред голяма мъчнотия, свържете се мислено с добрите хора по целия свят. Тогава работата, която ви предстои, ще я извършите по-лесно.

Онези, които се намерят в трудно положение, мислят, че на земята няма добри хора - там е мъчнотията. Трябва мислено да викаме добрите хора на помощ. Нали когато човек иска да вдигне някоя тежест, ще вика и други хора да помогнат.

Когато се намерите в затруднение, мислете за добрите и умни хора. Това е едно практическо правило.

Към идеите човек трябва да се отнася както един градинар. Ще ги обработва, за да уякнат, и когато израстнат и дадат плодове, ще ги прилага. Вие искате да станете работници на Божията нива на доброто. Трябва да се молите всеки ден сутрин или вечер за това и ще ви се дадат условия. Бог ще ви даде необходимите способности - Любов, Мъдрост, знание и пр., с които можете да работите за Него.“

Сестрата каза: „Имам твърда вяра — вяра в съществуването на Бога, на висшите същества, имам вяра и в силата на молитвата.“

„Всички духовни богатства постепенно ще се разцъфтят във вашата душа. Нали семката на едно цвете не притежава нектар? Но когато тя се посади и се разцъфти, цветът притежава ценен нектар, който пчелите събират.

Душата е тази семка. Когато тя се разцъфтява, разкриват се всички нейни богатства.“

„Бях в едно общество, където работеха чрез мисълта, за да добият неща от личен характер. И чувствувах там, че губя, че съм в затвор.“

„Може да посееш едно семе на дълбочина един, два, три сантиметра в земята; то ще поникне, но ако дълбочината е два метра, няма да поникне. Също така, когато човек подхранва личния живот в себе си, потъва в гъстата материя; все едно, че е семе, заровено в земята на голяма дълбочина и не може да поникне, не може да се изяви.

За да подобри външното си положение, човек не трябва да се тревожи. Ако се тревожи, ще се демагнетизира и ще стане неспособен за работа. В най-лошото положение да се намира, той трябва да е тих и спокоен и да има вяра в онези закони, които ръководят разумната природа.

Като почнете да работите във вътрешния живот, ще ви се открият и други работи. Новият живот е подобен на семенце, което постепенно възраства. И тогава ще добиете познание, което по друг начин не може да се придобие. Като дойде новият живот ще се справите с мъчнотиите, които имате. Трябва да се въоръжите със своята интуиция. Всякога се вслушвайте в нея. Когато сте раздвоени в себе си, пазете се. Пазете се от раздвоение в ума и сърцето.

Понякога самотата е потребна за смяна. За да си почине човек, в известни минути трябва да е сам. През целия живот няма да е в самота. Когато дойдат някои отрицателни състояния във вашето съзнание, не обръщайте внимание. Те са извън човека. Те са преходни и минават.“

„Как да усиля волята си?“

„Научете се да дишате дълбоко. Страданията служат също за усилване на волята. Хубаво е да издържаме неприятностите, като мислим, че ще ни принесат полза, макар и да не знаем каква.

Ако искате винаги да стоите в най-високата точка на съзнанието си, това значи, че искате слънцето да стои винаги в зенита. Слънцето ще залезе, но после пак ще изгрее.“

„Как да преодолявам неразположението на духа?“

„Когато сте неразположени духом, дишайте дълбоко и концентрирайте ума си върху дишането. Освен това, молете се, повдигайте ума си към невидимия свят.“

„Кой трябва да бъде главният ми стремеж?“

„Да работите за постигане на новите идеи. Подредете ги в такива форми, които могат да бъдат възприети от другите.“

„Как да наглася живота си в съгласие с космичното съзнание?“

„Най-първо е необходима чистота в мисълта. Човек трябва да изучава законите на своята мисъл, на своите чувства и на своите постъпки. Чистият живот е необходим за мистика.

Не допущайте в себе си никакви отрицателни мисли; те ще дойдат, но вие не бива да ги възприемате. Например, в една стая има запалени въглища. Човек, който е влязъл вътре, какво трябва да прави? Ако остане да седи при запалените въглища, ще се задуши. Тогава или да отвори прозореца, за да влезе чист въздух, или да излезе вън от стаята.

Друг пример: някой ви продава позлатени работи, но ги представя за чисто злато. Отъркайте ги малко и ще видите, че предметът не е златен, а позлатен. Как да изпитаме нещата дали са позлатени или златни? Като се потърка златния предмет, той става още по-лъскав.

По какво се познава дали водата е хубава? Хубавата вода утолява жаждата и от нея не засъхва гърлото. Хубавата вода изпира добре дрехите и не оставя по тях никакви нечистотии. Следователно всички хора, които внасят в душата ви мир, чистота и при които се чувствувате свободни, са добри, те са хора на Любовта. В мътна вода човек не трябва да се къпе.

Молете се. Тогава напредналите същества от невидимия свят могат да ви помогнат.“

„Как да работя за възпитанието на детето си?“

„Давайте му малки физически упражнения, които имат за цел упражняване на тялото, малки упражнения за развитието на чувствата му и малки упражнения за мисълта му.

Това са разумни упражнения, които засягат трите свята в природата.

За изучаване на нервната система правете следното упражнение: облегнете се гърбом на едно дърво и мислете за влиянието, което иде от него. Ще приемете магнетизъм от дървото. Когато житото започне да зрее, обиколете нивата, свържете се с живота на житото. Така ще приемете известни енергии в себе си.“