Прераждане на душите

[Ани]

ПРЕРАЖДАНЕ НА ДУШИТЕ

Учението за прераждането е съставлявало част от общото учение, което са проповядвали всички Велики Учители - основатели на религии, на философски школи и на тайни окултни общества. Някои от тях са говорили съвсем открито за прераждането, други са го преподавали на своите ученици като едно от „тайните учения“. Това е било в зависимост от времето, в което е живял даден Учител, от нивото на духовната култура на народа, между който той е проповядвал. Това учение е съставлявало част от философията на видни древни и нови философи - Платон, Питагор, Ориген, Ницше и други. Последният даже заявява, че би се много сърдил на оногова, който се осмели да твърди, че той е заимствувал това учение от когото и да било; защото учението за прераждането съставлява неразделна част от неговата философска система и че той в своята философска размисъл сам е открил истинността на това учение.

Немският философ окултист д-р Рудолф Щайнер, наред с други известни учени, философи и литератори е бил допуснат да се запознае с неиздадените ръкописи и непубликуваните документи в кабинета на великия немски поет философ Гьоте. И там той открил, че както Гьоте, така и Шилер са били окултисти и членове на една тайна окултна школа. Затова Гьоте и Шилер са били добри приятели и заедно са редактирали списание. Не е случаен фактът, че д-р Щайнер наименува основания от него в Швейцария окултен университет „Гьотеанум“.

Ще процитираме част от публикувания разговор между Наполеон Бонапарт и Гьоте (разговор върху славата, силата, личността, настоящето и бъдещето - въз основа на новооткрити документи и материали):

НАПОЛЕОН: Вярвате ли в прераждането на душата?

ГЬОТЕ: Бих искал след моята смърт да намеря някъде нова възможност за работа. И аз вярвам, че Природата¹⁾ няма да откаже на тези, които искат да работят.

НАПОЛЕОН: Според истинските привърженици на учението за прераждането на душата, ние няколко пъти сме били вече тук, на земята. Аз тук, в по-раншните ми съществувания, или там съм се подготвял за сегашния мой живот?²⁾

Някои питат: щом това учение е Божествена истина, защо Исус Христос не е говорил много за него? Първо затова, защото за него Той е говорил като част от „Тайното учение“, което е преподавал на учениците си насаме. И второ, защото главната задача на Христа е била да очертае пътя към съвършенството, да посочи методите за спасението на човешката душа, обхваната в ноктите на звяра - седмоглавата ламя (грехът в различните му прояви), душа, тънеща в мрачни, хладни подземия (невежеството и егоизма).

Нека цитираме някои мисли от книгата на д-р Ани Бизант „Древната мъдрост“:

„Въпросът за прераждането се разработва обикновено без всякаква връзка с всеобщия природен порядък, като един откъслек и това нанася голяма вреда на това учение. Защото цялата еволюция се състои от един развиващ се живот, който при това преминава от форма във форма, като се обогатява постоянно от цялата съвкупност от опитности, които събира при последователното въздействие на маса факти от живота. Въпросът за превъплъщението на човешката душа не означава разкриването на нов принцип в еволюцията, но прилагането на един универсален закон към новите условия, обусловени от индивидуализирането на постоянно развиващия се живот.

По какъв друг начин, ако не чрез превъплъщението може да се обясни съществуването на „децата - чудо“? Да вземем за пример д-р Лонг, изобретателят на вълнообразната теория на светлината, чиито постижения не се оценяват днес в достатъчни мяра. Като двегодишно дете той можел да чете „с една забележителна лекота“, и преди да достигне четиригодишната си възраст прочел два пъти Библията. На седем години започнал да изучава аритметиката.

Уилям Хамилтон започнал да учи еврейски език, когато бил едва на три години, а когато бил на седем, един член на „Тринти колеж“ в Дъблин признал, че той притежава за този език повече познания, отколкото много кандидати за тази колегия. На 13-годишната си възраст той владеел в различна степен, но от лингвистични гледна точка много добре най-малко тринадесет езици, сред които, освен класическите и модерните европейски езици, още и персийски, арабски, санскритски, индустански, даже и малайски. На 14 години съчинил едно поздравително писмо до персийския посланик, когато той посетил Дъблин, за което последният казал, че дотогава не е вярвал, че ще се намери във Великобритания някой, който така да владее персийски език. Когато бил на 18 години д-р Вринклей (кралски астроном от Ирландия) се отзовал за него със следните думи: „Този млад човек ще бъде, не, той е вече днес първи математик на нашето време“.

Нека кажем няколко думи и за знаменития композитор Моцарт. На 6-годишна възраст той съчинявал малки пиеси и заедно с баща си давал концерти. За своя кратък живот (1756-1761) е показал необикновена работоспособност: написал е 625 произведения!

Примерите за подобни „деца - чудо“ са стотици. Нека да се запитаме: как е възможно да се придобият в такива кратки срокове подобни знания и умения, за чието постигане на „обикновените“ хора са необходими десетки години усилени занимания? Такива души преди рождението си имат вече минало. Най-често изтъкваният аргумент е, че подобни личности са израснали в благоприятни за развитието им среда. Но, първо, това не може да обясни невероятно сгъстените срокове за развитие на талантите им, и второ, едно от положенията на закона за прераждането гласи, че средата е следствие за гения, т.е. душата избира условията, при които може да се прояви в максимални степен.

Главната трудност за мнозина да приемат учението за прераждането, е отсъствието на всякакъв спомен за миналите прераждания. Но те са забравили даже своето минало в сегашното си тяло, споменът за юношеските години е смътен, а годините на детинството са съвършено забравени. Но въпреки това произшествията на тяхното минало остават скрити в тъмните килийки на тяхната памет и могат да бъдат извикани чрез известни болезнени възбуждения или под влиянието на хипнотизма. Познат е фактът, че умиращ човек е говорил език, чуван от него някога в детството му и забравен по време на дългия му живот. И че също умиращ човек в бълнувания е произвеждал отдавна забравени събития, които се представили живо в съзнанието му. Нищо в действителност не се забравя. Обаче има много неща, скрити за ограничения поглед на нашето „ будно съзнание“ - най-ограничената форма на познанието и единствената, която повечето от човеците изявяват и признават. Също както припомняне-то на подробности от настоящия живот се скрива извън областта на това будно съзнание и наново се възстановява, само когато мозъкът стане свръхчувствителен, следователно настроен да възприема вибрациите, които обикновено преминават незабелязани, така и припомнянето на предишните минали животи е възможно само със сетива, които са извън кръга на физическото съзнание. Това припомняне е достояние изцяло на нашата душа, която преминава от живот в живот. На нея е достъпна цялата книга на нашето „аз“, защото то е, което е преминало през всички опитности. Трудността на припомнянето не лежи в забравянето, защото нисшият проводник, физическото ни тяло, наистина никога не е преминавало през предишните животи на своя притежател и не познава едничкия език, чрез който душата може да се изразява. Тези, които желаят да си припомнят миналото, не трябва да съсредоточават цялото си внимание на настоящето; те трябва да пречистват тялото си дотогава, докато то стане способно да долавя вибрации от по-високи сфери. Тук не става дума само за физиологически процеси. Все пак доста хора притежават действително спомена за своите минали съществувания. Техният организъм е достигнал необходимата степен на чувствителност и за такива личности превъплъщението не е вече теория, но един факт на личен опит. Те са разбрали, че животът става по-богат, когато към него се прибави припомнянето на миналия живот, когато приятелите ни през това кратко съществувание са наши приятели от отдавна изчезнали дни, и когато общи стари спомени усилват връзките ни в настоящето. Животът става по-сигурен и достоен, когато се разгледа през перспективата на едно далечно, осъзнато минало, и когато някогашната любов се проявява пак в тези, които днес обичаме.

Смъртта изгубва тогава онова значение, което обикновено й се отдава и се явява само като един обикновен инцидент в живота (трансформация), една промяна на сцената или едно пътешествие, което отдалечава телата, но не може да отдели действително приятел от приятел. Връзките на настоящето изглеждат тогава като звена от една златна верига, която се простира далеч в миналото и ние можем да гледаме със спокойна увереност и радост на бъдещето с мисълта, че тези връзки ще се запазят, ще се образуват нови в тази непрекъсната верига на миналото и бъдещето.“

Ще цитираме още една мисъл от д-р Ани Бизант из една нейна лекция „За прераждането“.

„Вие имате една изградена форма на паметта, макар и да не можете да я осъзнаете. Не сте ли срещали едно лице за първи път, и не сте ли се почувствували изведнъж привлечени от него, сякаш го познавате по-добре, отколкото брата си или сестра си, с които сте израснали? Не е ли това паметта, която прехвърля мост през бездната? Именно духът (азът), като познае другия дух (азът), си спомня старите връзки и отношенията си с него.

Същото се забелязва и когато срещнете хора, които не обичате. Понякога отбягвате даден човек. Постъпката ви изглежда глупава. Но ще направите добре, ако обърнете внимание на предупреждението на духа ви, чиято памет е по-силна от тази на мозъка: той знае стария ви неприятел и опасността, която може да ви сполети от такъв враг. Това са лъчите, чрез които паметта може да се докосне до физическия мозък, те са указанията на едно минало; по друг начин подобна реакция не може да се разбере.“

Нека приведем и един цитат от произведение на Макс Хайндел, председател на „Братството на Розенкройцери-те“ със седалище в Калифорния.

„Еволюцията отразява напредъка на духа. Разглеждайки явленията във Вселената, ще открием, че пътят на еволюцията представлява спирала. Всеки кръг на спиралата отговаря на един цикъл. Всеки цикъл се губи в следващия, като кръговете на спиралата следват не непосредствено един след друг, защото всеки цикъл е резултат от предшествуващия го и е творец на ония по-висши състояния, които ще го последват...

Напролет земята захвърля своята бяла обвивка и излиза от периода на почивката - нейният зимен сън. Всяка една дейност в природата е така нагласена, че да даде начало на един нов живот. Времето не спира вървежа си. Житото и плодовете биват прибрани от полето. Отново изпълненото с труд лято отстъпва на тишината и бездействието през зимата. Отново снежната покривка обгръща земята. Но нейният сън не е завинаги; тя ще се пробуди при първия зов на новата пролет, която ще даде ход на един нов процес в безспирния бяг на времето.

Личността е един откъслек, най-малката частица от вечното „аз“ и несъмнено не най-добрата.

Ние, подобно на актьори, играем различни роли, в различни тела във въображаемия театър на живота. Човек минава през една верига от живота. Следователно това, което ние наричаме едно въплъщение, е само едно прераждане от цялостния живот, при което съзнанието остава активно в цялата негова еволюция. Азът действува у нас чрез централната, симпатичната и гръбначно-мозьчната нервна система.

Така е и със слънцето. То изгрява всяка сутрин, следвайки своя път през годината.

Навсякъде все същата спирала - напред, нагоре, безспирно!

Възможно ли е този универсален закон, действуващ във всички природни царства, да не е валиден и за живота на човека? Може ли земята всяка година да се събужда от зимния си сън, може ли дърветата и цветята да възобновяват своя живот, а само човекът да умира завинаги? Това не може да бъде. Същият закон, който събужда живота на растението за нов растеж, ще събуди и човека за нови опитности, за по-нататъшен напредък по пътя на съвършенството. Следователно теорията за прераждането, въплътяването в постоянно усъвършенствуващи се тела, е в пълна хармония със закона за еволюцията и с всички природни явления.“

Нека цитираме и един пасаж от лекция на д-р Ани Бизант, озаглавена „Необходимостта от прераждане“: „Аз казах, че прераждането е една морална необходимост, ако ние искаме да поддържаме нашата вяра в Божествената справедливост и Божествената Любов лице в лице с фактите на живота.“

И д-р Ани Бизант разглежда два случая: едно дете, родено от крайно бедни и престъпни родители в някое от мизерните подземия на Лондон, черепът на което говори, че носи престъпни наклонности, възпитано не в пътя на добродетелите, а на пороците; чрез не особено почтените действия на детето родителите му изкарват своето и за децата си препитание; и друго дете, родено при богати, умни и благородни родители, което още от люлката започват да възпитават, дават му възможности да получи много добро образование и има всички необходими удобства в живота. Още с раждането на детето, по неговия череп френологът е прочел умствените и нравствените заложби, с които е дошло на света. Първото дете като порасне става постоянен клиент на затворите, името на второто се носи от уста на уста, като на даровит човек и полезен член на обществото. И д-р Ана Безант задава въпроса: ако наистина Бог създава душите и ги праща в различни условия за живот, тогава къде остава Божествената справедливост, върху която трябва да се крепят надеждите на хората? И добавя: „Тези именно въпроси водят стотици благородни сърца до неверие и скептицизъм“. Какви заслуги има една душа, въплътена в дете, което умира, за да я постави Бог на вечно блаженство в рая, и какви опитности е събрала и какви душевни сили е развила тя — да кажем в своя 10-годишен живот на земята? И може ли един човек, който е живял 60-90 години на земята бурен живот, в жестоки стопански условия, принуден да изкара препитание за своето семейство, да не рискува, да не се поочерни и да не загуби онова вечно блаженство, което се обещава за умрелите като деца?

Ето как се изказва д-р Ана Безант за надеждата и утехата, които носи учението за прераждането и как то обяснява, че Божията справедливост съществува в живота с всичките му явления, които наблюдаваме.

„Когато виждам падналия, мизерния, най-нечистия от човешкия род, аз знам: той е мой по-младши брат, едно дете в школата на живота, в ситуация, в която и аз съм била, макар и преди един твърде дълъг период. Същият Бог живее в него, както живее и в мене. И аз чувствувам към него тази нежност, това състрадание, което има по-старшият брат към детето, което не е още проходило и лази по земята. Не с омраза, не с надменност, не с присмех гледам аз на него, но с очите на знанието: същият общ живот ще се прояви у него утре; той се бори днес там, където аз се борих в далечното минало. Ето подтикът за повдигането на падналия, и само в учението за прераждането, във възможността за еволюция на душата ние можем да намерим и обяснение, и разбиране. Защото, ако отхвърлим тази идея, хората ще остават с чувството за несправедливост, недоброта, защото са хвърлени в живот, какъвто не са искали да имат - живот на мизерия и развала.

Но ако този живот е само начало на опитността на Божественото в тях, ако той е изучаване азбуката на живота, тогава те няма да изпитват чувство на отчаяние и злоба, но ще разберат, че Любов и Справедливост владеят в сърцето на света. Защото само едно обяснение, ми се струва, има фактът, че Любовта Божия се проявява в човешката мизерия, а именно: в това се съдържа необходимото условие за развитието на Божествените сили в човека. А щом това е необходимо, никой не може да го избегне; всички трябва да минат през изпитания, или ще останат завинаги несъвършени, защото нямат опитността, която дава животът.

Ако прераждането не беше една реалност, как могат да се обяснят маса факти, констатирани по всички краища на земното кълбо и в миналото, и днес - деца и възрастни да си спомнят събития из свои минали животи? Без да говорим за големите ясновидци, за Великите мирови Учители, които четат миналите събития от хиляди години насам (включвайки и миналото на отделни личности, които биха искали да проследят) в архивата на природата (Акашовите записки), тъй както ние изучаваме миналото, четейки страниците на историята.“

На въпроса - „За какво време разумният човек чрез преражданията си може да стане съвършен човек?“, отговаряме: в Библията е дадена „Яковата стълба“, по която от първото й стъпало — абсолютната вяра в Бога до последното — Престола на Всевишния трябва да се изкачи както един ангел, така и пробудената човешка душа, за да станат съвършени. А в Корана, диктуван на пророк Мохамед от архангел Гавраил е казано, че тази спираловидни стълба е толкова висока, че в най-добрия случай може да се изкачи от душата на човека за 70 000 години. А в автобиографията на Буда е казано, че за да стане буда - съвършен, е било нужно да се преражда на земята 510 пъти. Като се има предвид, че периодът на едно прераждане се извършва за около 120 години (земният живот плюс престоя в невидимия свят), то разделете 70 000 : 120 и ще намерите нужното число на преражданията на обикновения човек, за да стане съвършен. Това означава, че духовното съвършенство на ангелите и човешките души е безкрайно. Ще приведем няколко документирани случаи на прераждане.

1. Рачо Г. Даскалов в сп. „Всемирна летопис“, год. I, кн. от 1919 г. е съобщил следния случай на констатирано прераждане в България:

„През 1904 година имах 6 и половина годишно момче на име Колю, което бе започнало да ходи на училище в селото ни Бесарабово, Русенско. Един ден, като играело с други 2-3 другарчета в една от стаите на училището, съборили една врата. Момчето много се уплашило, че ще бъде наказано от учителката, поболя се, и от това ли бе, от друго ли, зле заболя и на 4-ти декември 1904 година се помина.

През 1906 година на 25 септември роди ми се момиче, което кръстихме Здравка, която сега скоро ще навърши 13 години.

През пролетта на 1912 година един ден съпругата ми Пена, в присъствието на всички дмашни каза на Здравка, че след ваканцията ще я дадем в училище, а Здравка без заобикалки каза: „Мамо ма, че нали аз ходих на училище?“ Майка й каза: „Ех, и тая добра - кога си ходила на училище?“ На този й въпрос Здравка отговори: „Мамо ма, че аз нали ходих на училище и когато събориха вратата при дъсчената преграда в училището, аз се уплаших, разболях се и вече не ходих“. Освен това каза и името на учителката, която учеше момчето, тъй че всичко казано, точно съвпада с действията на покойното ми момче.

След няколко време съпругата ми заговорила на Здравка, че ще й купи чантичка, а тя казала, че има чантичка, с която и напред ходила на училището. Действително, покойното ми момче имаше чанта, която бе захвърлена на тавана между другите вехти чанти (родители сме на 11 деца). „Ами можеш ли позна чантата?“, я запитала майка й и тя отговорила утвърдително, качила се на тавана и взела именно онази чантичка, която бе на покойното ми момче и казала: „Ето я“.

Един ден, като разговаряхме съвсем за други работи, Здравка заговори, като се обърна към майка си: „Мамо, мамо ма, аз помня, когато ти беше болна и лежеше в гостната стая, аз ти вардих мухите с байраче, което ми беше направил тати от пръчка и кърпичка“. Освен горно-то, показа самата стая, мястото на кревата и името на доктора, който лекуваше съпругата ми.

Всичко казано от Здравка е съвършено вярно: жена ми боледуваше от тежка болест, когато беше живо момчето ми Колю и то именно пазеше мухите й с флагче.

Чували бяхме за прераждането на душите, обаче през едното ухо влизаше, от другото излизаше, но сега тия декларации на нашата Здравка силно ни озадачават по въпроса за прераждането и вярвам, че този въпрос интересува цялото образовано общество.

Съобщава: Рачо Г. Даскалов

2. През 1933 година в. „Утро“ публикува едно запитване от един баща до редакцията на вестника. Понеже не разполагам с броя на вестника, ще го предам по памет.

Бащата иска обяснение от редакцията на следния факт. Преди година той живял със семейството си в гр. Русе. Там му се поминало дете, което ходело в основното училище. След това се преселил в друг град. Там им се родило друго дете. Преди да го запишат в училище, то разправяло на родителите си няколко пъти, че някога са живели в гр. Русе, че къщата им била близо до Дунава, че учело в еди-кое си училище и че само би посочило и къщата, и училището, ако бъде заведено в Русе. Бащата завежда детето в Русе и бива изумен, когато детето посочило и къщата, в която са живели, и училището, в което е учило покойното им дете.

3. В сп. „Всемирна летопис“ год. III, кн. V, е напечатано следното съобщение от г-жа Дафинка Доганова (жена с голяма култура, писателка, често държи сказки на различни теми и от години води курсове по английски език в София):

„Срещнах една моя позната, учителка на първо отделение, и я запитах дали е попаднала на способни деца. Тя ми отговори следното: „Мога да се похваля тази година с добро щастие в това отношение, обаче имам един ученик, който тебе ще интересува, а мене вече крайно много нервира. Петнадесет години откак съм учителка, но досега не съм имала подобна опитност“. След това продължи: „Знаеш, че в първо отделение запознаваме децата с формите на буквите, писане естествено от ляво към дясно и пр. Един от учениците е много схватливо дете, отлично е по смятане и всичко, що предам, много бързо схваща, но когато дойде до писане - ужас! Той пише от дясно към ляво! Аз туря ръката му от ляво на страницата и стоя над главата му. То внимателно изкарва реда, но дойде ли до края му, ако не съм над него, като по стар навик започва следния ред от дясно към ляво. Просто не знам как да си обясня това! Не е левичарче, във всяко отношение е нормално, но вече пет месеца откакто учим, а то все още не може да свикне на европейския начин на писане. Като го гледам, понякога ми се струва, че е някой старец от източните народи, който още не може да се освободи от източния начин на писане - от дясно към ляво. Ти какво мислиш по това? Как би могла да обясниш този случай?“

А как да обясня и следния, който се случи лично на мен:

„Вуйчо ми се бе върнал от Запад и ни разказваше за впечатленията си от разните посетени от него страни. Когато дойде до Италия, бузите му пламнаха, очите му блеснаха, но той бързо наведе поглед надолу и каза: „Предпочитам да не говоря за Рим, защото там преживях нещо, което разнебити цялата ми душа и което аз сам не мога да си обясня“. „Кажи, кажи го“, подехме всички ние. „Но вие ще се смеете, не ще ме разберете, не, по-добре е от Англия да мина направо в Швейцария“.

Ние обаче настояхме, като обещахме да не правим никакви бележки.

„Е, добре! В Рим аз се намерих с някои мои познати и пред тях изказах желанието да видя стария град. „Това е лесно, и ние самите не го познаваме, но ще вземем някой водач и с него ще разгледаме развалините и ще си припомним древната римска история.“ Така и сторихме. Но що? Едва започнахме да навлизаме в стария град и аз усетих, като че ли нещо трепна и се обърна в мене. Стана ми мило. Сълзи бликнаха от очите ми и вярвайте ми, аз изпитах чувства, които човек усеща подир много години, когато се завърне в милото, родно, добре познато градче. Като се огледах, аз като че познах улицата, на която бяхме стъпили. Развалините за мен не бяха развалини: аз като че виждах ясно над тях Рим по време на неговото минало величие и продължих сам аз да им бъда водач и казах на нашия водач: „Малко по-надолу по тази улица, отдясно, не е ли бил палатът на Августа? Елате, аз сам ще ви посоча най-голямата баня на древния Рим с нейната богата библиотека. Ще ви покажа Колизеума, кой къде седеше в него; ще ви разкажа за чудните игри в него; ще ви покажа арките и форума и всяка гордост на миналото.“

И аз вървях напред и сочех, и разправях, а водачът вървеше след мене, клатеше глава и казваше, че досега не е срещал чужденец, който така добре да познава тяхната минала история, а още по-малко тъй добре древния Рим.

Другарите ми в началото ме слушаха с насмешка, като питаха водача вярно ли говоря, после станаха сериозни, слушаха внимателно моите живи и увлекателни разяснения. Най-после един от тях каза: „Другари, що правим ние? У... говори не като българин, но като някой възкръснал патриций. По-скоро да се върнем в новия град, защото нещо странно, чудновато става с другаря ни!“

Това, вижда се, чувствуваха и всички останали, защото едногласно те извикаха: „Назад към новия Рим“.

На другия ден компанията, с която пътувах, напусна града. Напуснах го и аз с чувство, като че зад себе си оставям скъпи спомени, свързани с този град, спомени — на два живота...“

Съобщава: Д. Л. Доганова“

Преди да процитираме няколко текста от Светото Писание в подкрепа на учението за прераждането, искаме да отбележим, че някои от великите свети Отци на древната християнска църква, каквито са Тертулиан, св. Климент Александрийски, Ориген, Диамантний и други са приемали това учение. Вярно е, че петият вселенски събор, като се е занимавал с това учение на Ориген, го е осъдил като еретическо. Но нима църковните отци от петия вселенски събор, състоял се в 553 година, са разбирали по-добре дълбокия вътрешен смисъл на Христовото учение, дадено под разни форми на речта, от Ориген, който е живял във втория век след Христа и по време е бил много по-близо до Него и първите Му ученици, на които Христос насаме е казвал много „тайни“ за Царството небесно? И по неговия пример те са предавали на подготвени ученици същите истини. По този начин учението за прераждането е достигнало до Ориген, който е бил един от стълбовете на древната християнска църква. Според Йероним Ориген е написал 2000 съчинения, а според Епифаний броят им е бил 6000 (вероятно той включва и всичките му духовни речи), от които по-забе-лежителни са: 1) „За началата“ - 4 книги, в които разглежда въпросите за Бога, за творенията, за св. Писание и за свободата; и 2) „Апология на християнството срещу Целзия“ - 3 книги. Ориген е основател на прочутата школа в гр. Кесария. Той е бил ученик на св. Климент.

От Стария Завет, в подкрепа на доктрината за прераждането, ще приведем един цитат от пророк Йезикил: той описва какъв дух е бил Тирският княз преди да се роди на земята - положене, далеч несъответствуващо на високия му ранг, който е заемал преди това в небесата. Господ го поставил при условия, които да го смирят.

„И слово Господне биде към мене и рече: сине человечески, кажи на Тирския княз: така говори Господ Йехова. Понеже се надигна сърцето ти и си рекъл: аз съм бог, на седалището божие седя... Ето, ти си по-мъдър от Данаила, никаква тайна не е скрита от тебе... Ти бе в Едем, в Божия рай, ти бе покрит с всякакви скъпоценни камъни... Ти беше херувим, помазан, за да осеняваш. И аз те поставих. Ти беше в светата гора Божия; ходеше ти всред огнени камъни. Ти бе съвършен в пътищата си... доде се намери беззаконие в тебе... и съгреши ти. Затова те отхвърлих, като мръсен от гората Божия и те изтребих всред огнените камъни, херувиме осеняющий... Ти разврати мъдростта си поради блясъка си. Аз те хвърлих на земята, изложих те пред царете, за да бъдеш позор на тях... Извадих огън из сред тебе, който те изяде.“ (Йезекил 28:1-18)

Учението за прераждането намира потвърждение във вътрешния смисъл на много текстове на светите Писания. Който чете светите Писания и иска добре да схване вътрешния смисъл, трябва да има пред вид редица основни положения, които можем да наречем ключове за откровения, забулени в притчи, символи, поетични изрази, алегории и пр. За такива ключове могат да ни служат например текстовете: 1) „Бог е Любов.“ (I Поел. Йоаново 4:8) 2) „Праведен е Господ във всичките Си пътища и благодатен във всичките Си дела.“ (Псалом 145:17) 3) „Неправда У Него няма...“ (Пс. 92:15). 4) „И тъй всякой от нас лично за себе си ще отговаря пред Бога.“ (Поел. Към римляните 14:12) и пр.

Ето още един текст от Стария Завет, който подкрепя прераждането:

„Господи, Твоите милости вечно ще възпявам! Из род в род ще разгласявам твоята вярност.“ (Пс. 89:1)

Какъв е смисълът на следните три стиха:

1) „Сега, прочие, говори Господ, Който ме създаде още от утробата на свой роб, за да доведе пак Якова при Него и да се събере Израил при Него.“ (Исайя 49:5)

2) „Познах те преди да ти дам образ в утробата; и преди да излезнеш от матката, осветих те. Поставих те пророк на народите.“ (Йеремия 1:5)

3) „Господ рече във видение на Анания в Дамаск за Апостол Павла: „Съд избран Ми е той, да носи Моето име пред народи и царе и пред синовете израилеви“. (Деянията 9:15 - виж още Съдии 13:2-5)

Както пророк Исайя, тъй и Йеремия и апостол Павел са мощни духове, изкачили се в минали животи до високи стъпала по стълбата на еволюцията, и преди да се родят в последния си живот, Господ ги е определил като служители на Своето дело за просвещение между човеците.

Сега ще процитираме няколко текста в подкрепа на прераждането от Новия Завет.

Христос отправя въпрос към своите ученици: „Мене, човешкия син, за кого Ме казват хората че съм? И те му отговориха: едни — че си Йоан Кръстител; други — че си Илия; а трети - че си Йеремия, или един от пророците.“ (Ев. от Матея 16:13 - 14)

В тези мнения за Христа, изказвани от еврейския народ, се съдържа вярата им в прераждането (в него е прероден някой от големите еврейски пророци); Христос не е обикновен човешки дух и умрял човек може да се всели в жив човек и да се проявява чрез него (понеже Йоан Кръстител бе съвременник на Христа, но когато Христос задава въпроса, той е бил умъртвен от Ирода).

Един от посветените окултисти Рудолф Щайнер твърди, че след смъртта си архидякон Стефан се е вселил в Савел, който още преди раждането си, е бил предопределен да играе велика роля в разпространението на християнството, и който от гонител на християните, след като по пътя за Дамаск Христос по чуден начин му се изявява, той става ревностният и велик апостол Павел (в когото, според някои окултисти, се е преродил духът на древния мъдрец цар Соломон). Тъй че съдружието Савел и архидякон Стефан, в което всякой от двамата е внесъл своите дарби и душевни способности, е образувало великата фигура на апостол Павел! Известно ни е, че един съвременен окултист от първа величина твърди, че древният Сократ е прероден в руския писател Гогол и че след смъртта на последния, духът му се е вселил в Лев Толстой.

Ще преведем един текст, от който се вижда, че учениците на Христа също са вярвали в прераждането и че Христос не се възползува от случая да им обърне внимание, че вярата им в прераждането е заблуждение:

„И като заминуваше Исус виде един человек сляп от раждането си. И попитаха Го учениците му: Рави, кой е съгрешил, той или родителите му, та се е сляп родил?“ (Ев. от Йоана 9:2)

А следващите два текста доказват, че сам Христос подчертава пред учениците си, че вярата в прераждането отговаря на истината. На два пъти в различни случаи той им засвидетелствува, че в Йоан Кръстител е прероден духът на еврейския пророк Илия.

1) „А от дните на Йоана Кръстителя досега Царството небесно насила се взема и които се насилят, те го грабнуват... И ако искате да приемете това, той е Илия, който имаше да дойде. Който има уши да слуша, нека слуша.“ (Матея 11:12-15)

2) Като се връща Исус с учениците си след преображението на планината, по пътя „попитаха го учениците Му и думаха: но защо казват книжниците, че трябва първом Илия да дойде? А Исус им отговори: истина е, че първом Илия трябваше да дойде и да устрои всичко. Но казвам ви, че Илия вече дойде, но не го познаха и сториха с него каквото щяха. Така и син человечески ще пострада от тях. Тогава разумяха учениците, че за Йоана Кръстителя им рече.“ (Матея 17:10-12)

Ние считаме, че учението за прераждането се подразбира и от следните думи на Христа: „Истинска е речта: друг е, който сее и друг, който жъне. Аз ви проводих да жънете това, в което вие не сте се трудили. Други се трудиха, а вие събрахте плодовете на техния труд.“ (Йоан 4:37-38)

С тези думи Христос иска да каже на учениците си: Аз ви пращам да проповядвате и вие се радвайте, че мнозина с радост приеха истините, които възвестявате, но знайте, че тези души са школувани в миналото. Те бяха някога ревностни служители на Мойсей, Исус Навин и пророците; в техните души, умове и сърца е посято духовното семе и през вековете то е израсло и дало плод, и сега вие събрахте този плод. По пътя на интуицията те разбраха, че вие сте носители на Небесна Светлина, която душите им отдавна са възлюбили и имат непрестанен копнеж за нея.

Нима може да се даде друго някакво обяснение и на знаменателния факт, описан от евангелиста Йоан в първата глава на неговото евангелие:

„И на сутринта поиска Исус да излезе в Галилея. И намери Филипа. И каза му: ела подире Ми. Андрей каза на брата си Симона: намерихме Месия. Филип каза на Натанаила: за Когото е писал Мойсей, за Когото са писали пророците - намерихме Го“, и т. н. Така набързо, без пространни и риторични слова Христос приобщава своите ученици, предназначени да станат първите апостоли, първите пионери на Неговото учение. Случайни лица ли са апостолите на Христа? О, не! Това са преродените еврейски пророци (това го твърдят посветени окултисти), преродени в това време по предварително изработен план, за да участвуват във великото дело Божие за просвета и усъвършенствуване на човешките души. Христос беше техният вдъхновител в миналото и когато Го чуха да говори чрез Исус от Назарет, те го познаха интуитивно, защото и след това в ума им имаше тъмнина, съмнения: кой е Той? Дълго след това Исус запитва учениците си: първом за кого го мислят евреите, а след това за кого го мислят те. „Ти си Христос, син на живия Бог“, отговаря Петър. Казва му Христос: „Плът и кръв не ти са открили това, но Отец Ми“ (т. е. Духът, вътрешното прозрение, интуитивната светлина). (Виж Ев. от Матея 16:15-17)

Без учението за прераждането не можем да разберем смисъла на стихове като този: „От самото си раждане нечестивците са далеч от светлия път на Мъдростта, Истината и Живота вечен. От майчината си утроба са в заблуждение, затова говорят лъжа.“ (Псал. 58-3) Смисълът на текста е, че нечестивците са духове с низше развитие, дошли към ново прераждане, носейки в себе си всички несъвършенства в характера си във форма на наклонности, с които са били при смъртта си в последния си земен живот. И в този си живот са призвани да продължат развитието си, при мощните фактори за еволюцията на душата (на първо място - кармичният закон). Такива души идват в живота само с един талант. От тях Господарят на живота Христос не иска много: до края на този си живот да препечелят само още един талант!

Следващият текст също потвърждава учението за прераждането по косвен начин: „Който победи, ще го направя стълб в храма на Бога Моего и няма да излезе вече вън.“ (Откров. 3:12) С тези думи Духът Христов подчертава, че който победи, който осъществи в себе си „Царството Божие“, за него вече прераждането се явява безпредметно. Това значат думите „и няма да излезе вече вън“. Защото според теософската наука душата между две прераждания прекарва известно време в рая. През това време се асимилира и трансформира преживеният висш, добродетелен живот в съответни наклонности на душата, с които тя слиза на земята при новото й прераждане, за да продължи развитието си. Но преди да мине през рая, душата минава през чистилището, където в страдания преживява ниския, лошия живот, който е водила на земята, който се кристализира в душата като почерпена поука от страданията.

Духът Христов апелира за борба към победа и в Откровение гл. 2:7 и 17 ст. и гл. 3:21 ст. Той описва какво ще получат победителите: „Който победи, ще му дам да седне с Мене на престола Ми, както и аз победих и седнах с Отца Си на Неговия престол.“ (Откр. 3:21)

Прераждането като истина се подразбира и от думите на Христа: „Покайте се, защото наближава Царството Небесно“. (Матея 4:17) „Между родените от жени не се е повдигнал по-голям от Йоана Кръстителя, а най-малкият в Царството Небесно е по-голям от него.“ (Матея 11:11)

Христос иска да каже, че досега всички човешки души са обработвани, подготвяли са се за Царството Божие чрез редица прераждания, но все още никой не се е удостоил да влезе в него, да се издигне до това състояние („Царството Божие е вътре във вас“, Лука 17:21). Но сега наближава времето, когато ще се създадат по-благоприятни условия за душите. И тези условия ги създаде Христос чрез своята страдалческа смърт на кръста. Бележити окултисти — посветени твърдят, че когато кръвта на разпънатия Исус капела на земята, тогава в най-висока степен се е пречистила земната аура, която през последните три години от Христовия живот постоянно се е одухотворява-ла от силата на вибрациите, които излъчва пребиваващият през това време в Исуса - Богът Слово. В това се заключава изкупителната мисия на Исуса Христа, за която фигуративно се казва, че ни е освободил от греха на Адам. Под името „Адам“ се разбира цялото человечество. Неговата греховност е създала тежката аура на земята, а жертвата на Христа я одухотвори.

По закона за кармата човечеството в своето духовно развитие през много и много векове трябваше да продължи да одухотворява тази аура. Колко време и колко усилия бяха нужни за това! И за колко време щеше да се отдалечи човешкото усъвършенствуване! Каква любов и каква премъдрост в плана Божи за повдигането на човечеството, за неговото усъвършенствуване, за освобождаването му от страданията и влизането в Царството на щастието - за вечността!

Ето как пророк Исая е описал тази Негова жертва: „Той бе наранен заради престъпленията ни, бит заради беззаконията ни. Наказанието Му бе за нашия мир и с Неговите рани ние се изцелихме.“ (Исая 53:5) Исая ни казва и коя е основата на изкуплението: „С любовта Си и с милосърдието Си Той ги изкупи“. (Исая 63:9)

___________________________

1) Гьоте като окултист вместо думата Бог е употребил Природата, за да подчертае вярата си в Разумната сила, в Творческия принцип, който прониква цялата Природа (включително човека) и е нейният живот - душата на природата.

2) Знае се окултно, че в Наполеон е прероден духът на великия римски император Юлий Цезар.