Любов и обич

[Ани]

ЛЮБОВ И ОБИЧ

Веднъж един законник фарисей, за да изпита Исуса Христа, зададе му следния въпрос: „Учителю, коя е голямата заповед в Закона?“ А той му рече: „Да възлюбиш Господа, твоя Бог от всичкото си сърце, от всичката си душа и с всичкия си ум“. Това е голямата и първа заповед. А втората подобна на нея е тази: „Да възлюбиш ближния си по дух както себе си“. „На тези две заповеди висят целият Закон и пророците.“ (Матея 22:35-40)

Ето още няколко цитата от Исуса Христа:

„А когато дойде Син човешки в славата си, ще рече на тези, които са от дясната Му страна: дойдете вий, благословени от Отца Ми, наследете Царството, пригодено за вас от създанието на света. Защото огладнях и ме нахранихте, ожаднях и утолихте жаждата ми, странник бях и ме прибрахте, гол бях и ме облякохте, болен бях и ме посетихте, в тъмница бях и ме споходихте.“ „А Царят в отговор ще им рече: истина ви казвам, понеже сте направили това на един от тези скромни мои братя, на мене сте го направили.“ (Матея 25:31-40)

„Нова заповед ви давам: да любите един другиго, както Аз ви възлюбих, така и вие да любите едни другиго.“ (Йоан 13:34; 15-12)

„И ние познаваме и сме повярвали в любовта, която Бог има към нас. Бог е любов и който пребъдва в любовта, пребъдва в Бога и Бог пребъдва в него. И тази заповед имаме от Бога: „Който люби Бога, да люби и брата си“. (I поел. Йоаново 4:16-21)

„Защото ето що е любовта към Бога: да пазим Неговите заповеди.“ (I поел. Йоаново 5:3)

„Ако любовта Божия не ви се увеличава всеки ден с по един градус, вие не сте на прав път! Ако разумността ви не се увеличава всеки ден с по един градус, вие не сте на правия път. Увеличава ли се любовта ви всеки ден с по един градус, вие сте праведен човек. Мнозина се оплакват, че любовта им постепенно изчезвала. Това, което изчезва, което престава и се намалява, не е любов. Любовта в своите прояви е непроменлива; тя всеки момент

Беинса Дупо

Нека направим героични усилия да превземем крепостта на любовта, имайки съзнанието, че обитаващи в нея, нито низшето естество в нас, нито тъмните сили могат да ни уязвят. Любовта е броня и облечени в нея и пламъците на ада не могат да ни изгорят.

Любовта има различни степени на интензивност. В Светото Писание се говори за три вида любов, според обекта на любовта: любов към Бога, любов към ближния по дух и любов към врага.

Любовта към Бога трябва да бъде безгранична, предана, да обзема цялото ни същество: сърце, ум и душа.

Мярката за любовта към ближния по дух е: колкото обичаме себе си. Основата на тази любов е братството между хората. Във всеки човек има Божествен дух и Божествена душа. Те са еднакви по същност, но различни по степен на проява. В светията те са разцъфтели в своя блясък, а у много хора те са още в латентно състояние, спящи. Но в процеса на еволюцията те ще се пробудят. Ние не обичаме себе си безгранично, нали? Колко пъти сме били небрежни към своите духовни и физически интереси! Колко пъти със своята ценност си пакостим, макар че знаем или можем да предвидим резултатите! Следователно и ближния си по дух сме длъжни да обичаме, както обичаме себе си. По-напредналият ще има по-прецизни отношения към себе си, към своите нужди и интереси, и ако е решил да изпълнява заповедта за любов към ближния, той ще я изпълнява във форми, които се различават от проявите на друг, който също е решил да изпълнява тази заповед, но е човек с повърхностен ум, с необработено сърце и слаба воля.

А каква е наградата на любовта? Апостол Павел, цитирайки пророк Исая, казва: „А според както е писано -каквото око не е видяло и ухо не е чуло и на човешкото сърце не е дохождало, всичко това е приготвил Бог за тия, които го любят“. (I поел. Към Коринт. 2:9) За да разбере читателят смисъла на този цитат, нека прочете и „II послание към коринтяните“ (12:1-6) - такива висши наслади чакат тези, които са възлюбили Бога, които в земния си живот са изпитвали радостта да живеят в хармония с любовта.

Ето как апостол Павел определя любовта: „Любовта дълго търпи и е милостива; любовта не завижда; любовта не се превъзнася, не се гордее, не безобразничи, не търси своето, не се дразни, не държи сметка за злото, не се радва на неправдата, а се радва заедно с каквото е от истината; всичко премълчава, всичко търпи. Любовта никога не отпада... И така, остават тези трите: вяра, надежда и любов; но най-голяма от тях е любовта. Следвайте любовта, но копнейте и за духовните дарби.“ (I поел. към Коринт. 13:4-13; 14:1)

Нека завършим с един цитат от апостол Петър: „За да станете чрез тях участници на Божественото естество..., то по самата тази причина положете всяко старание и прибавете на вярата си добродетел; на добродетелта си — благоразумие; на благоразумието си - себеобуздание; на себеобузданието си - твърдост; на твърдостта си - благочестие; на благочестието си - братолюбие и на братолюбието си - любов. Защото, като практикувате тези добродетели, никога няма да отпаднете, понеже така ще ви се даде широко вход във вечното царство на нашия Господ и спасител Исус Христос.“ (II съб. Поел. Петрово 1:4-11)

1. Да живееш по волята на Бога, значи да бъдеш подобен на Бога. А за да бъдеш подобен на Бога, трябва от нищо да не се боиш и нищо да не желаеш за себе си; трябва само да обичаш.

2. Всеки се старае да направи на себе си повече добро, а пък най-голямото добро в света е да живееш в обич и съгласие с всички хора.

3. Не може човек да се застави да обича. Но фактът, че човек не обича, не значи, че в него няма обич, а само, че в него има нещо, което пречи на обичта.

4. Душата ти е пълна с обич, но тази обич не може да се прояви, защото греховете ти не й дават път. Освободи душата си от това, което я замърсява и ти ще обикнеш всички и даже тогова, когото си наричал враг и си го ненавиждал.

5. Няма нищо по-радостно от това, да знаем, че ни обичат. Но за да ни обичат хората, трябва не да им угаждаме, а само да се приближаваме към Бога. Приближавай се към Бога и не мисли за хората, и те ще те обикнат.

6. За да се обединят хората, не е нужно да си вярват, а е нужно всички да вярват в Бога. Вярват ли всички хора в Бога, всички ще се съединят.

7. Истинска обич е тази, когато ние обичаме, не защото хората ни са приятни или полезни, а защото във всеки човек ние признаваме този дух, който живее в нас. Само когато обичаме така, ние можем да обичаме не само обичащите ни, но и ненавиждащите ни, враговете ни.

8. Ако доброто дело се върши заради нещо, то не е добро дело. Истински обичаш само тогава, когато не знаеш защо и за какво.

9. Трябва да уважаваме всеки човек, колкото жалък и смешен да е той. Трябва да помним, че във всеки човек живее същият дух, който е и в нас. Често хората мислят, че ако обичат ближните си по дух, с това те имат заслуга пред Бога; всъщност Бог ти е дал туй, което ти не си заслужил - дал ти е най-голямото благо в живота — обичта.

По П. Н. Толстой