Молитва

[Ани]

МОЛИТВА

Много светии определят молитвата като разговор на висшето (душата) в човека с Бога. Така са определяли молитвата Йоан Златоуст, Григорий Ниский, Ефрем Сирин и други.

При истинската молитва се получава контакт на човешката душа с висши същества, които привлечени от нашите молитви ни посещават - светии, ангели и други небесни йерархии. И при този контакт ние се пречистваме и усъвършенствуваме. Например духовната любов, главно качество на която е жертвата, не е присъща на обикновения човек; тя се проявява в човека по пътя на еволюцията, когато в човека се изтъче, организира духовното му тяло. Но при една истинска молитва, при един действителен контакт с Божествените сили на всемира, даже и хора, които далеч още не са духовни в истинския смисъл на думата, се чувствуват осветлени от любов. Те получават едно предчувствие за живота на светиите, на съществата от ангелската йерархия. А по този път се ускорява изтъкаването на духовното им тяло. Тази неземна наслада, която са изпитали, става мощен лост в живота им.

Всички молитви трябва да отправяме към Бога. При това да ги отправяме в името на Господа Исуса Христа. Бог е благоволил цялото небе, всички същества от Божествената йерархия да се отзовават при произнасяне на това име. Сам Исус Христос помага на тия, които са възприели неговия светъл път на Истината, Мъдростта и Живота вечен и които отправят молитвите си в Неговото име. Молитви със силно концентрирана мисъл, произнесени с преданост към Дева Мария (която е един велик дух) или към някой действителен светия, или към някой от известните началници на класове от Божествената йерархия, могат да ги достигнат. Знаем също, че те се отзовават на такива молитви.

Учениците на Христа, виждайки, че Исус често се уединява на молитва, решават да помолят Учителя си да ги научи как да се молят: „И когато се молеше на едно място, като престана, един от Неговите ученици рече: Господи, научи ни да се молим, както и Йоан е научил своите ученици. И Той им каза молитвата „Отче наш“.

Христос е препоръчвал уединение при молитва. „А ти, когато се молиш, влез във вътрешната си стаичка и като си затвориш вратата, помоли се на своя Отец, Който е в тайно. И Отец ти, Който вижда в тайно, ще ти въздаде наяве.“ (Матея 6:6)

Добре е да се молим със затворени очи, за да не се разсейваме, гледайки различни предмети или хора. Но това уединение не трябва да бъде само външно, а главно вътрешно. Да затворим вратата на душата, та шумът на житейските мисли, на житейските грижи, на житейските борби и страсти да не смущава нейния мир. И така вглъбени в себе си, потопени в размисъл днес в една посока, утре в друга, но все пак с поглед към целта на човешкия живот, към нашето възвишаване към идеала, съзерцавайки го, да призоваваме Отца за благословение.

Даже и когато молитвата ни има пред вид нашите земни отношения и борби, телесните ни нужди и беди, когато молим небето за благоприятното им разрешение и изход, трябва да виждаме крайната цел - нашето духовно просветление и напредък.

Едва ли има човек, който да се е молил с душата си многократно и да не познава тайната на молитвата. Правило е: след една усърдна молитва да се чувствуваш така леко, както телесно се чувствува човек след баня; да чувствуваш в себе си душевен мир и радост, да констатираш проясняване на съзнанието си, да чувствуваш в душата си подтик за живот в хармония с любовта и творчески замах.

Има един вид молитва, за която само мимоходом ще споменем, та ако един ден читателят се натъкне на тази опитност, да не се учудва на промените в него. В тази молитва умът не участвува. За нея загатва апостол Павел в „Послание към римляните“ (8:26): „Така също и духът ни помага в нашата немощ, когато не знаем да се молим както трябва. Тогава духът сам ходатайствува за нас в неизказаните ни стенания.“ При такава молитва ние се намираме в молитвен захлас, потопени сме в дълбоки чувства и докато трае молитвата на духа, без да искаме, непрекъснато силно въздишаме.

В молитвеното настроение преживяваме различни моменти: ту разположение в тишина да отправяме нашите мисли и сърдечни копнежи без думи към Великия, към Всеблагия, ту излагайки нуждите си, болките си, да възвишим гласа си и всичко онова, което изпълва ума ни, тлее в душата ни, да го изразим в словесна форма, в изрази, които идват по вдъхновение. Ако дълбока преданост и беззаветно доверие към Бога, ако чувства на умиление и дълбоко смирение придружават молитвата ни, ние сигурно сме свещенодействували пред трона на Благословения. Нашата молитва е достигнала до Него. Но дали тя веднага или въобще ще бъде изслушана, изпълнена?

Има молитви, които не изхождат от огнището на сърцето, които не са рожба на озарен ум, които не идват дълбоко от душата, а са една плетеница на спекулативния ни ум. Такива молитви не възлизат по-високо от тавана на стаята или църквата, в която ги произнасяме.

Нямаш ли вдъхновение за молитва, прочети молитви, написани от посветен във висшите закони на мисълта и словото, или написани под вдъхновението на някое висше същество. Защото такава молитва поражда вибрации и образува мисъл-форми, които имат силата да пропътуват до висшите небеса, където йерархията заедно с другите си служби има и тази — да проучва молитвите, които се отправят към Бога и да ги разрешава в зависимост от това — какво заслужава да получи този, който се моли. Вълни от мисловен и чувствено-емоционален характер (а при светиите и от по-висш духовен характер) отнасят нашите молитви през милиони километри в пространството, което е изпълнено с милиони и милиарди същества от различните класове на Божията йерархия, и никоя истинска молитва не ще остане нечута, не взета под внимание. Когато разглеждаме по-долу връзката между молитвата и благоволението, ще видим как се отговаря на различните молитви.

Основата на разположението за молитва лежи в пробуденото съзнание на човека - да схваща Божествения си произход, макар само интуитивно, и да се стреми към общуване, към контакт със своя Първоизвор.

Да се молиш за някого, значи да му помогнеш да се свърже с Божественото съзнание. Писанието казва: „Молете се един за друг“. Така правят и от невидимия свят за нас. Знаете ли какво би станало, ако Небето не се молеше за нас?

За препоръчване е, когато ще се прави молитва насаме, ръцете да се вдигнат нагоре с дланите напред. В случая ръцете играят ролята на антени за възприемане на мисли, идеи и хармонични духовни вибрации, които се изпращат от съществата на висшите сфери. Веждите и устните също имат ролята на антени. За препоръчване е молитвата да се прави на колене (виж Данаил 9:10), или да се коленичи само на дясното коляно.

Много е полезно всяка сутрин да прекарваме известно време в молитва: така колелата на житейската ни колесница, която за повечето хора не е никак лека, биха се въртели много по-хармонично.

Различните хора по различен начин се молят. Това зависи от степента на развитието им. Най-същественото при молитвата е молитвеното настроение. Затова препоръчително е човек да се моли нощем или рано сутрин, когато враговете му спят и никакви мисли не изпращат към него. В тези часове има и други условия, които благоприятствуват молитвата.

Трябва да се молим с усърдие. Апостол Павел казва: „Затова нека пристъпваме с дръзновение към престола на благодатта, за да придобием милост и да намерим благодат за помощ във време на нужда“. (Поел. към Евреите 4:16)

Нека сега изясним кои са условията, за да бъдат нашите молитви чути. Тези условия се съдържат в думата благоволение, а резултатът, който те пораждат, са и благоволение, и благодат. За да прояви благоволението своите резултати, не е необходимо всякога това да е предшествувано от специална молитва. Защото ние, хората на земята, облечени и ограничени в този водолазен костюм - тялото, не всякога знаем какви мъчнотии и бедствия ще срещнем в пътя си, за да се молим Господ да ги отстрани.

Има един закон, който Исус Христос е изказал: „Пак ви казвам, че двама от вас (говори на учениците си), ако установят помежду си пълна хармония за всичко, такива, за каквото и да се помолят заедно, Отец Ми ще им го даде“. (Матея 18:19) Ето какво още е казал Исус Христос за молитвата:

„И каквото и да поискаш от Мое име, ще го сторя, за да се прослави Отец в Сина. Ако попросите нещо добро в Мое име, аз ще го направя.“ (Йоан 14:13-14)

„Не избрахте вие Мене, но Аз вас избрах и ви определих да излезете в света и да принасяте плод и плодът ви да бъде траен и каквото поискате от Отца в Мое име, да ви даде.“ (Йоан 15:16)

„Истина, истина ви казвам, че всичко, каквото поискате от Отца в Мое име, ще ви се даде. Досега нищо не сте искали в Мое име. Искайте и ще получите, за да бъде радостта ви пълна.“ (Йоан 16:23-24)

Помощта, която получаваме чрез молитва, съвсем не изключва нашите усилия в живота. Нашият народ право казва: „Бог дава, но в кошара не вкарва“, и „Лозето не ще само молитва, а иска и мотика“. Има неща, които са в кръга, в обсега на нашата воля, на нашите сили и възможности. И в такива случаи ние трябва да запретнем ръкави и да започнем градивна работа, с творчески замах. Но има случаи в живота ни, които представляват за нас трудни задачи за разрешение. Тогава трябва усърдно да се молим Бог да благослови усилията ни, да излезем на тихо пристанище, да благоприятствува условията, сред които сме поставени, ангел да ни прати на помощ, за да се доберем до желан, благоприятен резултат.

За да разбере читателят какво е становището на Учителя Беинса Дуно за молитвата привеждаме и следните цитати:

„Молитвата е необходим акт за духовния човек. Докато човек се срамува да се моли, той не познава смисъла на молитвата. Няма по-красиво нещо от молитвата на човек, на когото съзнанието е пробудено. Този човек има вече правилна мисъл, правилни чувства и правилни действия. Ако човек иска да получи по-скоро отговор, молитвата му трябва да бъде кратка, ясна, чиста и интензивна.“ „Всякога се моли от все сърце и душа съсредоточено и с преживяване думите на молитвата, и предостави всичко на Бога. Защото само чрез такава молитва се научава каква е Волята Божия.“

„Да не се забравя, че животът е борба и то необикновена борба! Само с молене нищо не се постига. Ще се молите само да ви помогнат в борбата, а не Бог да се бори вместо вас.“

„Работиш ли за изправянето на своя живот, Господ ще те слуша и ще отговаря на молитвите ти.“

„За какво се моли праведникът? Той се моли на Бога да му покаже къде има някоя страдална душа, за да й помогне. Това значи молитва.“

„Един проповедник в Северна Америка разправя една случка, от която е видна силата на молитвата. Един ден той тръгнал да събира помощи от хора, които населявали едно планинско място. Като събрал доста пари, трябвало да мине през една гора, за да се прибере в дома си. Един известен разбойник се научил, че същият ден проповедникът щял да мине през това място и решил да го причака, да го убие и вземе парите. За тази цел той взел оръжието си и се притаил зад едно голямо дърво. Като наближил това място, проповедникът изпитал голямо безпокойство; някакво предчувствие го измъчвало. Той слязъл веднага от коня си и започнал да се моли. Щом се успокоил, пак се качил на коня, въздъхнал свободно и продължил пътя си, като казал: „Слава Богу, освободих се от нещо страшно“. Като минал покрай дървото, където бил скрит разбойникът, който бил въоръжен, проповедникът го погледнал, но нищо не казал. Разбойникът останал на мястото си и дори не посмял да вдигне оръжието си. След десет години същият проповедник бил повикан да изповядва един умиращ, който го попитал: „Познаваш ли кой съм?“ „Не те познавам.“ „Аз съм онзи разбойник, който преди десет години се бях скрил в гората въоръжен и имах желание да те убия и присвоя парите, които носеше със себе си.“ „Защо не направи това?“ „Ти беше на кон. По едно време слезе долу, обърна се настрана и отправи погледа си някъде в пространството. После се качи на коня и продължи пътя си. Като погледнах, видях на седлото заедно с теб един голям, едър човек, силно въоръжен. Аз се уплаших и така останал на мястото си, не бях в състояние да помръдна ръката си.“

„Щом се намерите в затруднение, помолете се сърдечно и веднага небесни служебни същества ще ви се притекат на помощ. Пътниците се спасяват благодарение на сигнала, който пътуващият параход дава. Такъв сигнал е молитвата.“

И в заключение: от старо време е признато, че за човека молитвата е жизнено необходима.

1. Молитвата е необходима не като средство за избавление от светските бедствия и за придобиване на светски блага, а като средство за укрепване в добрите мисли.

2. Истинската молитва е важна и нужна за душата, защото в такава молитва, когато си сам с Бога, мисълта достига до онази висша степен, когато може да бъде чута.

3. Бог е в тебе, и за да те чуе, нужно е да отмахнеш от себе си всичко, което Го скрива.

4. Добре е да изменяме молитвата си, т.е. израза на своето отношение към Бога. Човек постоянно расте, изменя се и затова трябва да се изменя и неговото отношение към Бога.

5. Отчаянието е такова състояние на душата, при което човек не вижда смисъл нито в своя живот, нито в живота на целия свят.

Избавлението е само в едно: да съсредоточиш в себе си по-добри мисли — свои или на други хора, които ти си осъзнал и които са ти обяснили смисъла на живота. Извикването на такива мисли става с повтаряне на онези висши истини, които знаеш и можеш да кажеш сам на себе си с молитва.

6. Молете се ежечасно. Най-нужната и най-трудната молитва е да си спомняш сред потока на живота за своите длъжности пред Бога и Неговия закон. Изплашил си се, разсърдил си се, смутил си се, увлякъл си се - направи усилие, спомни си кой си и какво си длъжен да направиш.

В това се състои молитвата.

По Л. Н. Толстой