Силата на мисълта

[Ани]

СИЛАТА НА МИСЪЛТА

„Мисълта е най-мощната творческа сила от Битието; тя е един Божествен процес, който организира формите. И ако разбирахте силата на мисълта, вие щяхте да бъдете по-внимателни в мислите, на които давате достъп във вашия мозък.“

„Ако човек може да хармонира своите мисли, чувства и постъпки, той може да се подмлади. Задачата на човека е да изучава това изкуство да хармонира силите в себе си и да влезе в хармония с Космоса, откъдето идват всички блага.“

„Всяка престъпна мисъл, всяко престъпно чувство и всяка престъпна постъпка от страна на човека произвеждат в природата дисхармонични тонове, които от своя страна стават условия за изгубване на здравето.“

„Така че усилията на човешката мисъл в дадено направление е в състояние да измени нашия живот. Идеите и мислите, с които живее човек, са главният фактор на неговия живот, защото мисълта строи формите, в които животът се проявява. Например, ако четете Библията, вие ще се проникнете от идеите и характера, които са описани в нея. Защото Библията не е само една мъртва книга, но има един жив дух в нея. Във всяка книга има една динамична сила, която въздействува на тези, които я четат.“

„За да бъде запазен от всички болести, човек трябва да следи за качеството на своята кръв, защото в чистата кръв не могат да живеят микроби. А кръвта се пречиства, когато човек диша дълбоко и чист въздух, когато се храни с чиста храна и когато не допуска в ума си отрицателни мисли. Но и в този случай мисълта е преди всичко.“

„Не, ти трябва да мислиш положително. Докато болният се съмнява, той сам поставя препятствия по пътя на своето лекуване. Щом престане да се съмнява, болестта си отива. Закон е: за каквото мисли човек, за него да се държи. Престане ли да мисли за него, то губи силата си. Това, в което човек вярва, то има сила за него. Законът е верен както за положителните, така и за отрицателните неща в живота. Различието е само в резултатите.“

„И така, искате ли да дадете живот на доброто в себе си, мислете за него: занимавайте се с добрите мисли, чувства и постъпки, за да оживеят те във вас.“

„Днес хората имат различни слабости. Едни имат слабост към жените, други към парите, трети към друго и т.н. Този, който има слабост към жените, слабостта му е в малкия мозък. В малкия мозък има два центъра, които като ги бутне ученият френолог, ще знае има ли слабост към жените или не. За науката този въпрос е разрешен. И френолозите казват, че за да се избавят хората от тази слабост, не трябва да оставят много кръв в малкия мозък, където функционират чувствата, а да се препраща кръвта в предната част на мозъка, където работи мисълта. Като мислите, вие препращате кръвта в предната част на мозъка от големите и силни напрежения, а с това се избавяте и от многото нещастия.

Мисълта произвежда едно хармонично непреривно движение и затова човек като мисли, свързва се с мировата хармония. Всичко в света се движи и всяко спиране и препятствие на първичните хармонични движения произвеждат аномални състояния. Всяко спиране произвежда отклонение и нарушение на хармонията. Затова всички хора трябва да се научат да мислят, за да бъдат в хармония с Космичния живот, което пък обуславя техния прогрес и щастие, към което те се стремят. Само когато човек започне да мисли, неговият мозък ще се организира по-добре и тогава и тялото му ще бъде по-добре организирано и по-устойчиво. Ние сега се стремим към съвършенство, а то подразбира да имаме едно тяло, мозък и сърце напълно организирани, в които престъпленията да са невъзможни...“

„Ужасно нещо е страхът и впечатлението, което известна дисхармонична среда оставя върху нас. Например видите на улицата счупения крак на някой човек; това впечатление е толкова силно, че вие преживявате болката на болния; след известно време вие забравяте това впечатление, но то преминава в подсъзнанието и продължава да работи. И току някой ден, без всякаква видима причина ви заболи кракът на същото място и вие се чудите откъде е дошла тази болест. И при впечатленията, и при страха работи с голяма сила законът за самовнушението. По този закон на внушението се предават доброто и злото. Доброто, което видиш в един човек, се предава. Една добра постъпка несъзнателно може да спаси човека. Може да си престъпник и като видиш един човек, че е направил едно добро дело, тази мисъл влиза в подсъзнанието ти и работи в него и след 5-6 години в тебе се заражда желание да постъпиш и ти като него. Затова всички хора трябва да бъдат внимателни, защото само една тяхна постъпка може да вдигне или спъне човека.“

Беинса Дуно

Съществува закон за мисълта и едно от положенията му гласи: една мисъл, колкото и слаба да е, след време, като премине през много души, ще стане силна. Така че и най-слабата мисъл да пратиш, тя ще се усилва постепенно, като минава през много умове.

Като изпратете една хубава мисъл в пространството, тя ще подействува благотворно върху човечеството. Ако изпратите изкълчена мисъл, хората и нея ще приемат.

Правата мисъл е силната мисъл.

Правата мисъл е Божията мисъл.

Понеже Господ мисли, затова и аз мисля!

Друго положение на закона за мисълта гласи: ти не можеш да мислиш за човек, който не мисли за тебе. Познанството, което имате с един човек сега, може да е станало в миналото.

Мнозина от съвременните учени от опит и наблюдения са се убедили, че мисълта, въображението и вярата са магични сили. Ще цитираме някои мисли от книгата „Тайните на хубостта, здравето и дългия живот“ от професор Боид Лейнард.

1. Влиянието на ума върху материята е една от най-великите тайни на нашето битие. Малко хора разбират мощта на тази сила, която постоянно работи в тях за добро или за зло.

Мислите, колкото и да е невероятно това, могат да произведат или спрат болка; да докарат или да премахнат болест. Онези от нас, които страдат от навралгия, знаят, че най-добрият начин да се избавят от болка е да се стремят да я забравят; но ако умът е постоянно в болката, тя често се усилва. „Самото вярване или убеждение, че даден орган не може да се движи, е достатъчно за един много чувствителен човек да изгуби силата на движение“, казва доктор Тюк и допълва твърдението си със следния разказ: „Интелигентна жена един ден минавала покрай едно заведение и видяла едно дете да излиза през желязната врата на заведението. Като пуснало вратата, тя си помислила, че вратата ще се затвори и ще смаже крака му. Това обаче не станало. Но тя така силно преживяла въображаемото нещастие, че веднага почувствувала как кракът й, на мястото, където мислила, че кракът на детето щял да бъде смазан, толкова силно я заболял, че не могла да се помръдне. И след много разтривки едва успяла да се довлече у дома си.“

2. Поживеете ли между хора, които благославят живота си, скоро ще започнете и вие да благославяте своя. Усмивката е също така заразителна, както сълзите, а времената, които наричаме щастливи, са често пъти само времена, през които някои хора са умеели да се считат за щастливи. Обикновено не щастието ни липсва, а неговото познаване.

Най-важният за човека въпрос е осъзнаването на факта, че добри и зли мисловни вълни вечно работят и постоянно влияят върху мозъка.

Когато един човек мисли за истината, една лъжа не може да намери място в неговия ум; ако той мисли за любовта, омразата не може да го безпокои; ако той мисли за мъдростта, невежеството не може да го вкамени. Тук само е сигурността, тук е истинската сила. Умът не трябва да се оставя да бездействува, защото тогава всяко мисловно семе може да пусне корен и да расте, а това означава, че може да възприеме всяко заобикалящо го трептение.

Когато се приближим до човек със силни мисли, вибрациите на неговия мозък се отразяват върху нашето умствено тяло и възбуждат в него съответни хармонични с него трептения. През това време чувствуваме, че нашата умствена сила се усилва и ние сме способни да разберем неща, които обикновено ни убягват. Но когато останем сами, констатираме, че те отново стават мъгляви и забъркани.

3. Когато една лоша мисъл ни посети, по-добре е да не се борим с нея, но да използуваме факта, че умът може да мисли само едно нещо в дадено време; нека обърнем ума си към някоя добра мисъл и лошата ще бъде по необходимост изхвърлена. „Умът реагира според своето устройство; той реагира на всичко, което е от същата природа като него.“

Умът трябва да се поддържа постоянно с някоя висша мисъл, с някоя радостна дума, със стремление към благороден живот. Всеки ден, преди да навлезем в борбите на живота, трябва обградим ума с броня от добра мисъл. Няколко думи от някое Свещено писание са достатъчни; и те, приковани в мозъка чрез неколко преповтаряния сутрин, ще се възвърнат в ума няколкократно през деня. И ще констатираме, че те се появяват в ума ни винаги, когато не е зает с други мисли.

Би трябвало да четем по-малко и да мислим повече, ако искаме нашите умове да растат и нашият разум да се развива.“

Ще приведем и няколко цитата от книгата „Начин за сполука или откъси от тайната наука“ от О. X. Хара: „Помнете, че винаги привличате към себе си неща, които стоят на еднаква с вас степен по вибрации във Вселената. Ето какво казва Емерсон: „Онова в природата, което е твое, където и да е, ще разцепи скалите, ще преплува морето и като сянката ти ще те намери“.

Вашата сила е безкрайна. Не трябва да бъдете недоволни от днешните условия; ние нямаме нито време, нито основание за недоволство. Просто поддържайте онова, което желаете и живейте, като че то е ваше. Чрез това вие утвърждавате вярата си в душата и отваряте пътя на нейната светлина върху всекидневния ви труд. Това, което ви принадлежи, няма да дойде утре, а днес е при вас. Така мислете.“

„Ако искаш работата ти да върви, умът ти трябва да бъде свързан с вибрацията на успеха. Каквато и работа да вършите, мислете само за успеха и показвайте пред външния свят, че сте човек на сполуката. Направите ли това, светът ще тръгне след вас! Мислите ли за разорение, говорите ли за нещастие и несполуки, показвате ли се съсипан от бедност, светът се отбива и минава покрай вас.“

Ето и един цитат от книгата „Мисълта - творец на характера“ от Джеймс Ален:

„Умът на човека може да се уподоби на градина, която може да бъде разумно обработвана или пък оставена да буреняса; но обработена или занемарена, тя произвежда и ще произвежда. Ако не се посеят в нея полезни семена, в почвата ще попаднат безполезни семена от плевел, които ще продължат да се плодят.

Както един градинар обработва своя къс земя, като плеви бурена и развъжда онези цветя и плодове, от които има нужда, така и човек трябва да се грижи за градината на своя ум, като изкоренява от нея всички лоши, безполезни и нечисти мисли и като обработва до съвършенство цветята и плодовете на добри, полезни и чисти мисли. Работейки упорито, човек рано или късно ще открие, че той е господар на своя живот. Той ще открие също в себе си законите на мисълта и ще започне да разбира с все по-голяма яснота как силите на мисълта и елементите на ума действуват в образуването на неговия характер, на неговите обстоятелства и съдба.“

Ще приведем и един цитат от същия автор от книгата му „Първи стъпки към твоя живот“:

„Каквото е сърцето на човека, такъв е животът му. Вътрешното се изявява безспирно навън. Нищо не остава неразкрито. Това, което е скрито, узрява и най-после се изявява. Семе, дърво, цвят и плод - ето четиричленната редица на Вселената. От състоянието на сърцето на даден човек, възникват условията на неговия живот; от неговите мисли цъфтят делата, а делата принасят плодовете на неговия характер и на неговата съдба.

Животът се развива винаги отвътре навън и се открива към светлината, а мислите, зародени в сърцето, се изявяват в думи, действия и завършени дела.

Както водата на една чешма изтича от скрития кладенец, така и животът на човека извира от скритите гънки на неговото сърце. Всичко каквото е той и каквото прави, се заражда там. Всичко, каквото ще бъде и каквото ще върши, извира пак от там.

Скръбта и радостта, страданието и добруването, надеждата и страхът, омразата и любовта, невежеството и просветата, никъде другаде не се намират, освен в сърцето; те са изключително душевни състояния.

Човек е пазач на своето сърце, страж на своя ум, самотен часовой на крепостта на своя живот. Той може да бъде прилежен или нехаен; може да пази сърцето си грижливо от лоши, неправилни мисли; така се постига просвета и блаженство. От друга страна, той може да живее разпуснато и безгрижно, като занемарява върховната повеля - да изгради правилно своя живот; така дохожда до себеизмама и страдания.

Нека човек схване, че животът в своята цялост възниква от ума и тогава се отваря пред него пътят на блаженството! Защото именно тогава човек ще открие, че притежава силата да управлява своя ум и да го настройва според своя идеал. Така той ще върви неотклонно по онези пътища на мислите и действията, които ще го отведат в прекрасен свят, ще започне да избягва всяко зло, всяка бъркотия и всяко страдание; защото как е възможно онзи, който пази с неоморима бдителност входа на своето сърце, да не намери свобода, просвета и мир?“ Ето и един цитат от Уилям Аткинсън:

„Важно е да знаем, че нашите мисли не само влияят върху нас и върху другите, но имат и притегателна сила. Ако отглеждаме мисли на любов, съчувствие и състрадание, с това привличаме подобни мисли; по този начин човек, който обича хората, добива разположението и обичта на другите, без да си дават сами те сметка за това. Ако ли храним завист, омраза и отмъстителност, ние сами ставаме неприятни, непоносими, омразни. В мисловния свят еднородното притегля еднородното и по този начин силна-та и настойчива мисъл ще привлече сила от същото естество. Човек, който живее с приятни, весели и чисти помисли, вижда света светъл и хората му даряват, без да съзнават, чистото и светлото, което излъчва душата му. Който обича, намира обич; който мрази и скърца със зъби, среща заплашителни погледи и стиснати юмруци.“

За подсъзнателната дейност професор Попов пише: „Подсъзнанието крие в себе си много незнайни глъбини, в които стоят дълбоко заровени нисши качества, които индивидът често дори и не подозира. Тук те живеят необезпокоявани от промените на повърхността и при благоприятни условия внезапно изплуват, завладяват съзнанието на индивида и го тласкат към дейност, която при обикновени условия не би извършил. С това се обясняват случаите, при които хората, считани за високо издигнати било в нравствено, религиозно или друго отношение, неочаквано извършват постъпки съвършено неотговарящи на техния характер. Тези хора действително са постигнали известно издигане, но то е засегнало само техният съзнателен живот. В глъбините на тяхното подсъзнание са останали неподозирани качества, които в дадения момент са се събудили към дейност и са ги тласнали към извършване на тези постъпки. Ето защо истински издигнат човек е само онзи, който е успял да проникне до дъното на своята душа и да я облагороди.“

Към казаното за влиянието на мисълта ще добавим и цитат от книгата „Лекуване чрез цветните лъчи“ от А. Осборн Ийвс:

„Влиянието на ума върху тялото е понякога твърде поразително. Да допуснем, че някой човек с добър апетит получи телеграма с неприятни новини. Веднага храната, която той току-що е започнал да яде, ще остане непобутната, защото апетитът му го напуска. Хора, които се намират в голяма скръб, почти не чувствуват глад и ако се хранят, те вършат това механически. Понякога косата на хората побелява за няколко часа, вследствие на някой жесток удар на съдбата или поради силно душевно сътресение. По гладкото дотогава лице на човека се изписват дълбоки бръчки, ъглите на устните увисват, главата, която е била изправена дотогава, се отпуска на гърдите, бързият ход се превръща в мудно влачене.

Колената на човека се огъват при внезапен страх. Силата му може за един миг да отслабне, без да се нанесе ни най-малък удар върху тялото му. Човек дори може да умре от страх или от неочаквана радост. Причината на всички тези случаи се крие в мисълта.“

Аналогично е положението на копнеещия за духовно спасение. Исус Христос сам казва за Себе си : „Аз съм пътят на светлината и живота вечен“. (Йоан 14:6) И наистина, този път извежда в Царството Божие. И когато апостол Павел каза на началника на стражата, в отговор на поставения му въпрос: „Що трябва да сторя, за да се спася?“ - „Повярвай в Господа Исуса Христа и ще се спасиш“ (Деянията на апостолите 16:30-31), той му посочи този път като пътеводна звезда в живота. Не казва ли и сам Исус Христос: „И тъй, всеки, който слуша тия Мои думи и ги делотвори, ще го уподобя на человек разумен, който е съзидал къщата си на канара... И всеки, който слуша тия Мои думи и не ги делотвори, ще се уподоби на человек безумен, който е съзидал къщата си на пясък.“ (Матея 7:24-26)

Исус Христос на зададения му от един момък въпрос: „Учителю благий, какво добро да сторя, за да имам живот вечен?“, му казва: „Ако искаш да влезнеш в живота, пази заповедите“. Попита го: „Как?“ А Исус му рече: „Тия, не убивай, не прелюбодействувай, не кради, не лъжесвидетелствувай, почитай баща си и майка си и обичай ближния си по дух като себе си“. Момъкът му каза: „Всичко това съм пазил от младостта си, какво още не ми достига?“ Исус му рече: „Ако искаш да бъдеш съвършен, иди продай имота си, раздай го на сиромасите и ще имаш съкровище на небесата; и дойди та Ме следвай“. (Матея 19:16-21) И ето какво казва Исус Христос в същата Своя беседа: „Никой не може да дойде при Мене, ако не го привлече Отец“. (Йоан 6:44) И пак повтаря същата мисъл: „Затова ви рекох, че никой не може да дойде при Мене, ако не му е дадено от Отца Ми“. (Йоан 6:65)

Ти, който четеш тези редове, отделяй от време на време (ако не можеш да правиш това редовно всеки ден - било сутрин или вечер) по няколко минути за свещена размисъл в пълно уединение и мълчание и се вслушвай в тихия вътрешен глас, който идва от свещените върхове на твоето божествено „аз“, което е лъч от великото Триединство, от слънцето на живота, от общия Баща и виж дали не ще доловиш, че той на неземен език ти нашепва: „Дойде часът на твоето пробуждане. Стани! Обърни се на изток, за да посрещнеш изгряващото слънце. За тебе то изгрява днес.“

Този, който се отзове на този вътрешен глас, ще прегърне учението на Христа и ще познае истината, чрез която ще възкръсне от гроба на заблужденията и ограниченията към новия живот на духа, на свободата.

Мировите Учители бдят постоянно върху нашата раса и забелязват всекиго, който чрез добродетелта, чрез безкористната работа в услуга на хората, чрез искрената преданост, набожност и чистота на душата, се отличава от общата маса на подобните си и става достоен и способен да получава духовна помощ. Той се превръща в ученик в период на изпитание и един от Учителите го взема под свое покровителство и го ръководи по светлия, тесен и стръмен път.

Ето една добра поука за нас, изказана от древен мислител:

„Когато си се родил, ти си плакал, а край тебе всички са се радвали. Живей така, че когато умираш, всички край тебе да плачат, а ти да се радваш.“

Лao Дзе