Ясновидство, телепатия, сънища

[Ани]

ЯСНОВИДСТВО, ТЕЛЕПАТИЯ, СЪНИЩА

Да започнем с един цитат от книгата „В хармония с природните закони“ от Ернст Клаймайер: „Ние може да възприемем и разберем само онези неща, за които сетивата ни са пригодени; ето защо трябва да допуснем, че светът изобщо съвсем не е това, което си представяме. Нашият свят е резултат от ограничените възможности за възприемане, които притежават нашите сетива.

Представете си човек, който още от първите дни на живота си е бил лишен от обоняние. Той съществува, вижда дърветата и цветята, радва се на долините и градините, без да подозира, че розата мирише и че гората излъчва благоухание. Неговата представа за света е съвсем друга, различна от тази на нормалния човек и той би я считал за съвършена, ако нямаше близки, които да му кажат, че му липсва едно от сетивата. Представете си, че човешкото око е толкова мощно, че можем да гледаме с него както с бинокъл или телескоп. Какво би последвало от това? Помислете си, че вашият поглед би могъл, подобно на рентгеновите лъчи да прониква в онези предмети, които са закрити за него; какво преобразование би настъпило във вашето съзнание без светът сам по себе си да претърпи и най-малката промяна. Тези лъчи съществуват, само че окото ни не може да ги възприеме. Следователно светът съвсем не е такъв, какъвто си го представяме и всяко същество, съобразно органите си, си съставя отделно и различно понятие за него.“

Ще цитираме някои мисли на големия съвременен учен Абат Т. Морьо, директор на Буржската обсерватория, из книгата му „Задгробният живот“:

„Ние се ползуваме всекидневно от електричеството, без да знаем какво представлява то... Не сме ли обградени от невидими същества, тайнствени сили, с неизвестни за нашите груби чувства субстанции, чиито влияния обаче чувстваме?

Днес науката сочи, че това, което виждаме във всемира, е нищожна частица в сравнение с онова, което реално съществува. Да се усъмним във вероятното съществуване на едно шесто чувство, например, би значило да изявим една чиста абсурдност... Следователно, едно същество, устроено по-различно от нас, ще види други свойства на телата, тъй както човек, надарен със шесто чувство, би проникнал по-дълбоко в природата на външния мир.

Тук възниква един основен въпрос: светът такъв ли е, какъвто си го представяме и мислим, че го виждаме? Нека разгледаме механизма на някое чувство. Взимам желязна пръчка от огъня; при пипане чувствувам известна топлина, причината на която си обяснявам чрез предмета, с който съм в съприкосновение. Аз приписвам на въпросния предмет такава топлина, каквато чувствувам, с други думи - обяснявам създадения ефект чрез причината.

Обаче какво ни учи физиката? Топлината в дадено тяло съвсем не е от същото естество, както създадения от мене ефект. Горещият предмет предизвиква различни усещания: телесно задоволство, ако околната среда е студена; неприятно чувство или безразличие, ако температурата на предмета е малко по-висока от телесната; болка от изгаряне, ако желязната пръчка надвишава нормалната температура на тялото. А извън нас какво представлява феноменът? Едно чисто молекулно трептене. Молекулите на желязната пръчка, или нейните атоми, имат по-бързи или по-бавни трептения; щом температурата се усили, аз чувствувам различни ефекти.

В явлението „топлина“ трябва да различаваме обективна и субективна част. Същото е и със звука: известен метал трепти около мен и аз долавям неговия звук. За човек, който е лишен от слух, природата ще представлява вечно мълчание. Нещо повече: аз бих могъл да си представя човешко същество, устроено по друг начин в слухово отношение, отколкото съм аз.

Нашето ухо е способно да долавя от 32 до 32768 трептения в секунда и това се дължи на една чисто физиологическа даденост. Тъпанче, устроено по-другояче, с друга основна мембрана, би могло да долови различни гами, като се почне от 32768 и се свърши с 34 милиарда трептения в секунда.

Звуците на цигулката, пианото, флейтата и пр. биха били невъзприемчиви за едно така устроено ухо. Субектът не ще бъде глух, но неговото слухово чувство ще бъде нагодено да долавя музика, за която нямаме представа. А такива трептения съществуват в природата; ние не ги долавяме поради отсъствието на едно синхронизирано с тях чувство; значи има редица факти, които не се възприемат от нашето съзнание.

Човек, надарен с такова ухо, би чул цялата гама на електромагнитните вълни, като започнем от тези, които ни изпращат звездите и слънцето и завършим с херциевите вълни на нашите уреди и сигналите на безжичните телеграми, които можем да отбелязваме механически днес.

Всички тези трептения, които са недоловими от нашия слух, биха възбудили подобно устроени органи; човек не ще долавя безбрайните шумове на природата по познатия ни начин, нито гласовете на себеподобните си, нито музиката на оркестъра, нито песента на птиците, но хармония в ансамбъла на всички електрически прояви, като се започне от песента на северното сияние и се стигне до видоизменения глас на искрата и гърма. Нашите оркестри биха могли да се усилят чрез галванически елементи и динама и тяхната симфония ще се долавя отдалеч - без жици - чрез специални фонографи, притежаващи една изключителна чувствителност.

Какво да кажем тогава за чувството зрение? Най-малкото изменение би довело до коренна промяна в понятията ни за външния свят.

Вместо да нагоди зрението ни към трептения от 400 до 700 трилиона в секунда, Твореца би трябвало да ни надари с една по-чувствителна към висшата гама ретина. Ако приемем, че нашето максимално възприятие включва 4 или 5 катрилиона трептения в секунда, ще изчезнат всички светове.

Всъщност, цветът представлява един наниз на отразени от телата вълни с различна амплитуда. Но ако етерната вълна има величината на молекулните междини, отражение няма. Точно това се случва, когато засегнем областта на лъчите X.

Тук няма нито отражение, нито поляризация, нито пречупване; дължината на вълните е по-малка от десетохилядна част на милиметъра, и те не могат да бъдат възпрени от телата; за тях призмата ще представлява един куп от отделни молекули, които те ще преминат по същия начин, както въздухът преминава през мрежа, изплетена от тел.

Ние живеем в пълна мистерия. Природата ни се показва такава, каквато Бог е пожелал да ни я покаже, и „прозорците“, по израза на Лайбниц, чрез които нашата душа гледа навън, не са нито многобройни, нито силно разтворени...

Творбите на Създателя са още по-красиви, отколкото си ги представяме, и в този живот, нашата привързана към тялото душа трябва да бъде доволна, че вижда отчасти вълшебната картина, наречена Всемир.“

Знаем от физиката, че човек възприема звукови вълни с честота от 16 до 50000 трептения в секунда, че виждаме цветове от 400 билиона трептения в секунда (червените лъчи) до 800 билиона трептения в секунда (моравите лъчи, виолетовата светлина). Този диапазон на езика на акустиката представя една октава. Има много невидими октави от слънчевите лъчи в областта на ултрачервените и ултравиолетовите лъчи.

Ето един цитат от Мировия Учител Беинса Дуно: „Както тоновете на дъгата звучат във все по-високи октави, така и цветовете на дъгата — гама на цветните лъчи — светят във все по-високи и по-високи октави. Но докато човешкото ухо чува тонове от няколко октави, окото вижда засега само една цветна октава, която трепти в багрите на дъгата. Но има и други, по-високи гами на светлината, които се проявяват в световете с по-фини материи от тази на физическия.

Във всички тези светове - астрален, умствен, причинен - цветовете на дъгата са пак седем, но се различават по бързина и сила на трептенията, по качество и действие. Колкото в по-висока октава светят цветовете, толкова по-нежни, по-красиви и по-деликатни стават те. В причинния свят цветовете имат най-нежни тонове, най-хармонични приливи. Те естествено и незабелязано преминават един в друг.

Великите мистици от всички времена говорят за този жив и разумен свят на светлината, който трепти с всички възможни краски — все по-нежни, по-ефирни и по-живи, колкото в по-високо поле трептят. Те твърдят, че в този необятен свят на светлината цветовете са живи - те изпълват душата на човека с мощни сили!

И наистина, зад всеки цвят седи една разумна сила на Вселената. Зад червения цвят седи великата космична сила на Любовта. Зад жълтия цвят седи космичната сила на Мъдростта. Зад синия цвят седи космичната сила на Истината...

Преди всичко човек трябва душевно да се настрои така, че да стане добър проводник на висшите трептения на цветните лъчи. Не е ли същи законът при приемане и преработване на слънчевата енергия в органическия свят? И овцата, и вълкът приемат слънчевата енергия - направо или в сгъстена форма чрез храната - но овцата изработва вълна, а вълкът — остри зъби и нокти...“

Сега ще приведем няколко цитата от „Тайните на живота и смъртта“ от Макс Хайндел: „При всяко начало на живот костеливата фигура на смъртта хвърля своята страшна сянка. Стар или млад, здрав или болен, богат или беден, всички, всички без разлика, трябва да минат през тази сянка и от всички векове се носи към нас скръбният зов за разгадаване тайната на живота - тайната на смъртта.

Дотогава, докато повече хора не се заинтересуват сериозно от трите велики въпроса - „От къде сме дошли? За какво сме дошли на земята? Къде ще отидем след смъртта?“ - те ще останат неразрешени. За нещастие почти общоприето е мнението, че нищо положително не може да се узнае относно тази област, представляваща такъв дълбок интерес за човечеството. Това схващане е съвършено погрешно. Всеки, без изключение, може да придобие непосредствено и точно знание по тази материя; може лично да изследва състоянието на човека-дух, както преди раждането, така и след смъртта му. Тук няма фаворизация, нито са нужни специални дарования. Всеки от нас притежава по наследство способността да проникне в тази материя, но..! Да, тук има едно „но“ и то голямо НО. Тези способности съществуват във всички, но в грамадното мнозинство от хората те са в латентно, спящо състояние. Нужни са настойчиви усилия, за да се събудят те и това изглежда за мнозина много отегчителна работа. Ако тези способности, събудени и действуващи, могат да бъдат купени с пари, дори и на много скъпа цена, мнозина биха платили, за да получат това грамадно предимство пред другите хора, но малцина са тези, които наистина биха се съгласили да живеят живота, който се изисква, за да бъдат събудени. Тяхното събуждане идва само чрез търпеливи, настойчиви усилия. То не се продава, няма царски път към него.

Всички знаят, че са необходими упражнения, за да се научим да свирим на пиано и че никой не може да стане, например, часовникар, ако не желае да чиракува. А когато въпросът е за душата, за смъртта и отвъд нея, за великата причина на живота, мнозина мислят, че знаят толкова, колкото и всички други и че имат еднакво право да изкажат своето мнение, макар че не са посветили дотогава нито един час от живота си за изучаване на този предмет. Фактически, ничие мнение не се счита достатъчно основателно, преди авторът му да е проучил материята, която засягаме.

Свидетелството на такъв човек има много по-голяма тежест, отколкото това на друг, на десетина или на милиони хора, които не знаят нищо по въпроса, защото нищото, ако се умножи даже и на милион, си остава пак нищо...

Пътят към непосредственото познание не е лек, защото нищо ценно не може да се постигне без достатъчни усилия. Нищо не се дава даром и способностите, които даден човек има, се дължат на неговите усилия.“

Преди да продължим с темата за ясновидството, добре е да изясним кардинален за всички времена въпрос: взаимодействието между дух и материя, ролята на космическото съзнание, което се изявява в човека, носейки жизнена сила, общи за всички явления елементи и вследствие на това - универсална информация, която се възприема от събудили определени органи и способности индивиди.

Да започнем с цитат от книгата „Въведение във философията“ от професора по философия в Берлинския университет Фр. Паулсен:

„Модерната философия върви по пътя, посочен от великите гръцки мислители... Тя започва от Декарт със силно изостряне на дуализма: душа и тяло - две съвсем различни форми на действителността: тялото е същност, чието единствено определение е протяжността; душата — същност с единственото определение — мислене или съзнание.

Негативната страна на механичната физика и физиология е чисто софистична: ако органическите процеси не могат да се приемат като резултат от дейността на душата, то трябва да се приеме, че и мисленето може да се обясни с помощта на физиологически процеси. Едно движение произвежда друго движение, но то никога не може да доведе до един съзнателен процес; тогава то би трябвало да се изгуби в него, т.е. би трябвало да бъде физическо, а това говори против първата и основна максима на физиката. Тъй като битието на мисълта не може да се оспорва от никого, понеже то е най-изявеното в човека, то се явява и необходимост от друг принцип, съвсем различен от тялото, а този принцип е духът. Така започва модерната философия.

Втората забележка искам да направя относно следствията от материалистическото понятие за морала и начина на живот. Познато и доста разпространено е мнението, че материализмът е опасна теория; когато иска да обори религията и вярата в идеалите, той разрушава същевременно и нравствеността. Неговите практически заключения са: добродетелта е мечта, съвестта - каприз, нравственият закон - измислица на поповщината. „Истинската“ мъдрост е: наслаждавай се на живота, колкото може повече...

Да вземем най-напред втората формула: психическият процес сам по себе си не е нищо друго, освен физически процес. Ако матерна листът действително е решен да се придържа твърдо към това твърдение, тогава той е необорим. Положенията: мисълта не е нищо друго, освен движение в мозъка, чувството - нищо друго освен телесни процеси във вазомоторната система - са напълно необорими, разбира се, не затова, защото са верни, но защото са абсолютни безсмислици; а глупостта споделя това преимущество с истината, че не може да се обори. Мисъл, която в основата си не е нищо друго, освен движение, е желязо, което е дървено. Върху това не може да се спори; може само да се каже: аз разбирам под понятието мисъл - мислене, а не някакво движение на мозъчни молекули, както и с думите „гняв“ и „страх“, се обозначават самите чувства, а не някакво стеснение или разширение на кръвоносните съдове. Тези промени стават и ще стават всякога, когато се изявяват душевните състояния, но те не са мислите и чувствата; те могат да се „доказват“ с всички възможни аргументи на материализма, но в движението не се крие абсолютно никаква мисъл...

От времето на гръцките философи чак до днешни дни философията т.е. универсалното изследване на действителността, което се издига над физико-астрономичния мироглед - е считала за необходимо да постави в основите на действителността един идеален духовен принцип. Платон и Аристотел, Спиноза и Лайбниц, Бъркли и Кант, Шелинг и Шопенхуер, Jiao Дзе и Фехнер, колкото и да се различават в своите мисли, всички са единодушни, че духовното не играе роля на единично, на странично явление в света, но нещо повече - цялата природа е изградена на едно вътрешно, интелигентно, само за себе си съществувание, което е сходно с преживяванията в нашата вътрешна, скрита същност. Който приема възгледа, че духовното има значение като един универсален и космичен принцип, той стои на страната на обективния идеализъм.

Аз съм убеден, че философията в този си стремеж -да направи духовното универсално, космично - следва не само здравия инстинкт на човешката природа, но и природата на нещата.“

Ето цитат и от книгата „Въведение в асоциатизма“ от д-р Паскалев:

„Ако изключим от душевния живот присъствието на „аза“, ще се натъкнем на големи противоречия. Преди всичко веднага ще възникне въпросът: кое е това, което осъзнава, констатира душевните явления? Ако допуснем, че всяко явление се осъзнава само по себе си, то тогава ще изчезне всяко съзнание за цялостния душевен живот и всичко ще се разпадне на безброй множество самосъзнаващи се елементи. А това противоречи на действителността. Ако ли пък допуснем, че душевните явления се осъзнават едно друго, то тогава ще се натъкнем на още по-големи противоречия. Как може например представата за една планина да осъзнае чувството за някакво скръбно събитие, или пък възприятието за едно дърво да открие в душевния живот „аза“? Явно е, че това са абсурди, до които по необходимост стигаме, приемайки горното твърдение.

От друга страна, в душевния живот срещаме редица явления, които без съществуването на един съзнаващ „аз“, остават съвършено необясними. Така например често сравняваме две възприятия или представи и търсим тяхната прилика или различие. За да могат те да бъдат сравнени, необходимо е нещо трето извън тях, което може да ги съпостави. Още Платон се натъква на този въпрос. В случая той дава следния пример: виждам един цвят и чувам един тон. По какъв начин мога да отлича едното явление от другото, като нито в цвета се съдържа различието му от тона, нито пък в тона отличието му от цвета? Различието, което намирам помежду им, не се отнася поотделно нито до цвета, нито до тона. Това третото е, което съпоставя двете и намира разликата. Ясно е, че следвайки пътя на подобни разсъждения, неминуемо се натъкваме на присъствието на „аза“.“

Въпросът за ясновидството е тясно свързан с въпроса за строежа на човека, за неговото развитие и за организиране на неговите тела. За целта ще се ползуваме от едно сбито изложение из статията „Интуиция и инстинкт“ на Ани Бизант:

„Ние можем да квалифицираме телата на човека по известното определение на апостол Павел: „Вашето тяло (е) дух, душа и тяло“.

Д у х: 1) Дух, облечен във воля-тяло; 2) Интуиция, облечена в мъдрост или блаженство-тяло; и 3) Ум, облечен в причинно или творческо тяло.

Д у ш а: 1) Нисш ум - облечен в умствено или мисъл-тяло; 2) Вълнение - страсти, облечени в желание — или чувство-тяло (астрално тяло); и

Т я л о: 1) Жизнеността, облечена в етерно или жизнено тяло (етерен двойник); и 2) Автоматизъм, облечен в грубо или активно тяло.

Вечният живот в нашия свят функционира чрез материята и ето защо всяко отделно състояние на съзнанието трябва да работи във и чрез един пригоден материален орган или тяло...

Под „човек“ аз подразбирам живото, съзнателното, мислещото „аз“, индивида; под тела — разните обвивки, с които „азът“ е облечен, като всяка дреха дава възможност на „аза“ да функционира в една определена област на вселената. Както човек употребява кола по земята, кораб по водата, аероплан из въздуха, за да пътува от място на място и все пак на всички места той си остава все същият, тъй и „азът“, истинският човек, остава същият, независимо от материята, в която функционира.

В понятието „физическо тяло“ трябва да бъдат включени двата най-нисши принципа на човека — грубото тяло и етерния двойник, който е точно копие на видимото тяло, посредник, през който текат всички електрически и жизнени струи, от които зависи дееспособността на тялото... Частиците физическа материя не се допират една до друга, но всяка плува в море от етер. Етерният двойник по цвят е виолетовосив, груб или деликатен по своята структура според строежа на плътското тяло. Именно посредством етерния двойник, животът, силата, праната тече по нервите на тялото и ги прави способни да действуват като носители на осезателната и двигателната сила на човека... При сън „азът“ излиза от тези две тела или по-точно от това едно тяло с неговите видими и невидими части, като ги оставя заедно; при смъртта той ги напуща за последен път, но само с тази разлика, че той изтегля със себе си и етерния двойник, като го отделя от неговия плътен другар и тогава вече животът - дихание не функционира в тялото, като в едно органическо цяло...

В настоящето стъпало на развитие много хора биха могли да развият астралните си чувства до една известна степен, с което стават способни да възприемат тънките вибрации на астралния свят... Не е желателно да се ускорява това развитие с изкуствени средства, защото докато човек не притежава достатъчно духовна сила, даже физическият свят създава сериозни затруднения, а астралният е още по-сложен и многомерен със своите визии, образи, звуци и т.н. Астралното тяло, в което се намират центровете на възприятията, често се нарича „астрален човек“, също както можем да наречем физическото тяло „физически човек“.

Що се отнася до устройството на астралното тяло, то е направено от седем състояния на астралната материя и може да се състои от по-груба или по-фина материя. То е светло копие на физическото тяло.

Състоянието на астралното тяло зависи, от една страна, от очистването на физическото тяло, и от друга — от очистването и развитието на ума. Астралното тяло е носител на астралното съзнание на човека, седалището на всички животински страсти и желания, център на чувствата, където се изработват и проявяват всички чувства. То променя своите цветове непрестанно, когато трепти под ударите на мислите; ако човек се отдаде на гняв, явяват се огнени стрели; ако изпитва любов, розов цвят се разлива по него навсякъде. Ако мислите на един човек са възвишени и благородни, то трябва да има по-фина материя, за да ги възприеме, и ние виждаме как те въздействуват върху астралното тяло като прогонват по-грубите частици от всяка област и привличат по-тънки, с по-фини качества. Астралното тяло на човек с низки страсти, чиито мисли са животински, е грубо, плътно и черно на цвят... Когато мислим благородно, ние очистваме астралното тяло... Развитието на астралните чувства зависи преди всичко от този процес на пречистване.

Когато се учим да работим все повече и повече за другите, когато се стараем да сме все по-полезни за света, когато растем по-силни и по-твърди в нашата преданост към старшите братя на човечеството и гледаме винаги по-ревностно да извършваме нашия малък дял от тяхната велика работа, ние неизбежно развиваме това астрално тяло и тази сила в него, която ни прави по-добри служители.

Едно лице, което владее напълно своето астрално тяло, може да напусне (чрез излъчване) физическото тяло по всяко време и да отива при приятели на далечно разстояние. Ако посетеното лице е ясновидец, т.е. развило е астралното си виждане, той ще види астралното тяло на своя приятел.

Материята, от която умственото тяло е съставено, е с крайно фин състав... Подобно на астралното тяло, то няма пълна прилика с човека по форма и черти. Когато работи във връзка с астралното и физическото тяло, то е овално — яйцеподобно; то прониква във физическото и астралното тяло, обгръща ги с една светла атмосфера и се развива непрестанно — става, както се казва, по-широко и по-широко заедно с развитието на ума... То не се вижда от астралното око, но ясно се вижда със зрение, принадлежащо на умствения свят.

Някои представители на човешката раса сега оживяват астралното тяло, а в тази, пета раса, човечеството трябваше сега да работи за развитието на умственото тяло. А как се строи умственото тяло и как то расте? То расте от мисълта.

Второто умствено тяло е известно под името „причинно тяло“. Името се дължи на факта, че в това тяло са складирани и всички причини, които после се изявяват в долните полета. Това тяло е форма на истинския човек.

Ако човек има безкористни мисли и направи някаква жертва за свой приятел, тогава той е сторил нещо, което е способно да се запази, нещо, което съдържа в себе си частица от природата на висшия свят; то може да мине нагоре до причинното тяло и да бъде втъкано в неговата материя, правейки я по-хубава, давайки й може би нейната първа окраска, която ще бъде после пълна. Може би през целия живот на човека ще се случат само няколко такива събития, които могат да се запазят, могат да послужат за храна, от която да расте истинският човек. Поради това причинното тяло може да се приеме като склад на добро и зло, тъй като то е всичко, което остава от човека след разпиляването на долните носители, но доброто се втъкава в неговата природа и помага на растенето му, докато злото остава като зародиш.

Всички, които започваме да разбираме нещо от естеството на причинното тяло, можем да направим неговото развитие цел в нашия живот; можем да се стараем да мислим безкористно и така да му помогнем да расте. Живот след живот, столетие подир столетие, хилядолетие подир хилядолетие, тази еволюция на индивида продължава, ние работим в хармония с Божествената воля и следваме целта, за която сме създадени. Нищо добро, веднъж втъкано в причинното тяло, не се пилее, защото то съставлява човекът, който живее вечно.

Така виждаме, че по закона на еволюцията, всичко, което е зло, колкото и силно да се проявява в даден период, носи в себе си зародиша на своето собствено разрушение, докато всичко добро притежава в себе си семето на безсмъртието; тайната е скрита във факта, че всичкото зло е нехармонично, че то поставя себе си против космичния закон и рано или късно бива разбито от този закон.“

Ето още един цитат от Мировия Учител Беинса Дуно: „Всеки един от вас, според степента на своето развитие си има свои възгледи. Но след време самият процес на развитие ще измени вашите възгледи и убеждения, ще измени и вашата вяра. Но каквото и верую да има човек, той трябва да го ползува, защото то ще определи начина на неговия живот, и този последният ще определи неговата съдба. Затова човек трябва да пази своите възгледи, но същевременно да се вслушва в гласа на космичната мъдрост, която му говори чрез неговата интуиция отвътре, и чрез гениите и Великите Учители отвън. Само по този начин той ще излезе от ограничителните условия на живота“.

Твърде обширна е материята във връзка с развитие на ясновидските способности и описанието на различните видове ясновидство, за да мога да ги разгледам подробно тук, дори да ги изложа в сбита форма. Ще оставим читателя, в когото се е пробудил интерес да изучи въпроса, да се справи сам със съчиненията, където се третира тази материя. Ще се задоволя, поради липса на място, да отбележа бегло тези въпроси, като ще дам цитати само за онова, което считам за по-съществено.

Едно от произведенията в тази връзка е книгата на Ч. Ледбитер „Чакри, кундалини и прана“.

„Във всяко от нашите тела има известни центрове на сили, които на санскритски се наричат „чакри“, дума, която означава колело или въртящ се кръг. Това са точките на връзка, в които текат сили от едно тяло в друго. Центровете, обикновено употребявани в окултното развитие, са седем.

Първият център - в основата на гръбначния стълб има вълнообразни движения, които създават формата на кръст, състоящ се от квадрати с дупки между тях. Често го символизират с огнен кръст, със змия-огън (кундалини), която обитава в него. Когато бъде събуден в пълна степен, този център има огнен портокаловочервен цвят.

Вторият център - при пъпа или „слънчевият възел“ -трепти по такъв начин, че образува десет вълни или листа, и е свързан с разни видове чувства и вълнения. Неговият преобладаващ цвят е една любопитна смесица от разни оттенъци на червеното.

Третият център — при далака, има вид на шест листа или вълни; те имат предназначението да приемат, разделят и изпращат жизнената енергия, която идва в човека от слънцето. Очевидно по тази причина този център ярко блести.

Четвъртият център - при сърцето, има бляскав златист цвят и всяка негова четвърт е подразделена на три части, което прави дванадесет листа.

Петият център — при гърлото, има шестнадесет листа и общият му вид е сребърно блещукане, подобно на отражението на лунната светлина във вълнообразна вода.

Шестият център — между веждите, е разделен на две половини — едната предимно розова по цвят, а другата — пурпурно синя. Всяка половина има по 48 листа.

Седмият център - на върха на главата, е може би с най-хубав блясък, когато бъде приведен в пълна активност - пълен с неописуеми променливи ефекти и трептящ почти с неуловима бързина. Наричат го хилядолистник, защото има 960 листа. В сърцето му има вторичен въртеж с бляскав бял цвят от 12 листа.

Освен че поддържат жизнеността на физическото тяло, тези силови центрове имат и една друга функция, която се проявява, само когато те бъдат събудени. Всеки от тези етерни центрове съответствува на един астрален център. Етерният център е винаги на повърхността на етерното тяло, но астралният център е често съвсем вътре в това тяло. Работата на всеки един от тези етерни центрове, когато бъдат събудени, е да сведе долу, във физическото съзнание, съответното на него качество на астралния център.

Когато седмият център е развит, човек е способен да се излъчва, т.е. да мине през него, да напусне тялото си в пълно съзнание, и също да се върне в него ...

Човек и не подозира, че именно в душата се гнезди тази способност за познания, и че чувствата за душата са както хранителните вещества за тялото. Ако дадем на тялото да яде камъни вместо хляб, неговата деятелност умира. Същото става и с душата. Уважението, почитанието и набожността са неща, които я хранят, правят я здрава и силна и заедно с всичко това — развиват способността ни да добиваме познания.“

Ето един цитат от книгата на Йога Рамачарака „Науката за дишането на индийските йоги“: „Човек може сега да развие в себе си духовните сили на съзнанието, които след много векове ще станат общо достояние на цялото човечество. Във всички упражнения, извършвани за постигането на тази цел, ритмичното дишане играе твърде важна роля... Ритъмът, произвеждан с дишането на йогите, притежава свойството да подчини целия организъм, включително и мозъка, напълно под контрола на съзнанието, да приведе организма в състояние на пълна хармония, а с това да създаде най-благоприятни условия за събуждане силите и способностите на човека.“

И Брахман Чатерджи обяснява, че според йогите овладяването на онези качества, които въвеждат човека в светлия път и го подготвят за посвещение, развитието на същите качества изработва в нас ясновидски дарби. Той описва тези качества. За същите пишат и Ч. Ледбитер и А. Бизант, но ние предпочетохме да дадем кратки извадки от книгата „При нозете на Учителя“ на Алциони (Кришнамурти):

„Това не са мои думи: това са думи на Учителя, който ме учи. Без него аз нищо не бих могъл да сторя: с негова помощ аз стъпих върху светлия път. Ти също - и ти желаеш да влезеш в същия път, и думите, които той каза на мен, ще помогнат и на тебе, ако само ги изпълняваш...

Четири са качествата, които човек трябва да притежава, за да стъпи в светлия път на мъдростта, истината и живота вечен: различаване, отсъствие на желания, добро поведение и любов.

Първото качество е РАЗЛИЧАВАНЕ - онова различаване на реалното от нереалното, което въвежда човека в пътя... Неверующите работят, за да спечелят богатство и могъщество, но тези неща са ценни само за един живот, следователно те са недействителни. По-велики неща има от тях — неща реални и трайни. Видиш ли ги веднъж, ти не можеш вече да желаеш други.

Обаче, дори когато изборът е направен, трябва да се помни, че много са разновидностите на реалното и нереалното, и различаване трябва да се прави между право и криво, важно и неважно, полезно и неполезно, истинско и фалшиво, егоистично и безкористно.

Когато предстои да се извърши някаква работа, физическото тяло веднага предявява своите искания - че има нужда от почивка, от разходка, от ядене и пиене; човекът, който не знае, си казва: „Аз искам да направя тези неща и трябва да ги направя“. Но който знае, казва: „Това което желая, не съм аз, то е тялото ми; нека почака малко“. Често, когато се представи случай да се помогне някому, тялото протестира: „Колко безпокойства ще ми докара това! Нека друг го стори вместо мене.“ Обаче човекът му отговаря: „Ти няма да ми попречиш да сторя едно добро ...

Между добро и зло окултизмът не допуска компромис. Ти трябва да вършиш добро, независимо от последствията; ти не трябва да вършиш зло, независимо от това какво мисли и казва невежият. Изучи основно законите на природата и щом ги познаеш, нареди живота си според тях, като се ръководиш винаги от разума и здравия смисъл...

Бог е Любов и Мъдрост, и колкото повече мъдрост имаш, толкова по-добре ще може той да се проявява чрез тебе...

Второто качество е ОТСЪСТВИЕ НА ЖЕЛАНИЯ. Помни, че всяко егоистично желание, колкото и да е възвишен неговия обект - свързва ръцете ти и докато не се избавиш от него, ти не си напълно свободен, за да се посветиш на определената ти работа...

Не пожелавай да развиеш психични сили: ти ще ги придобиеш, когато Учителя види, че ти е дошъл часът... Тези сили сами ще дойдат в процеса на нашето развитие - те трябва да дойдат. И ако Учителя види, че ще бъде полезно за тебе да ги използуваш, той ще ти каже как можеш да ги развиеш безопасно. Дотогава по-добре е да си без тях...

Привикни повече да слушаш, отколкото да говориш; не давай мнение, ако не се допитват до тебе...

Третото качество е ДОБРО ПОВЕДЕНИЕ. Ето шестте особено важни страни на поведението, които препоръчва Учителя: „Самообладание в мисли, самообладание в дела, толерантност, жизнерадост, едноцелност и вяра“. Учителя учи, че за човека не трябва да има никакво значение това, което му се случва отвън: скръб, препятствия, болести, загуби — всичко това не трябва да ангажира съзнанието му и да нарушава спокойствието на неговия ум. Те са плод на минали дела и когато дойдат, трябва да ги понесеш радостно, като помниш, че всяко зло е преходно и че твой дълг е да бъдеш винаги радостен и спокоен. Те принадлежат на твоите минали раждания.

Въздържай ума си от гордост, защото гордостта произтича само от невежество. Невежата се мисли велик, извършил някое велико дело; мъдрият обаче знае, че само Бог е велик, че всяко добро дело е дело на Бога само.

Не трябва да има леност, а постоянна дейност в добри дела. Изпълнявай длъжността си само и не се бъркай в работата на друг, освен ако това става с негово позволение и за да му помогнеш...

Сега, когато твоите очи са отворени, някои от старите ти вярвания и обреди може да ти се видят безсмислени: може и да са такива наистина. По макар и да не вземаш повече участие в тях, все пак зачитай ги от любов към онези добри души, които все още им придават значение. Те си имат своето място и своята полза; те приличат на онези двойни линии, които са ти помагали като дете да пишеш право и равно, докато привикнеш да пишеш много по-добре и по-свободно без тях. Някога и ти си имал нужда от тях, но сега - не.

Каквато и да е твоята карма, ти трябва да я понасяш с радост и да приемаш всяка страдание като щастие, защото това показва, че господарите на кармата те мислят достоен за помощ. Колкото и тежка да е кармата, благодари, че не е по-тежка. Помни, че Учителя ще има малко полза от тебе, докато лошата ти карма не е изплатена и ти не си свободен.

Едничкото нещо, което трябва да имаш пред вид, то е да вършиш работата на Учителя. Каквато и друга работа да ти се представи в живота, това никога не трябва да забравяш.

Трябва да имаш вяра в Учителя си; трябва да имаш вяра в себе си. Ако си срещнал Учителя си, ти ще му вярваш докрай, през много животи и смърти. Ако още не си го видял, ти все пак ще трябва да се опиташ да почувствуваш неговото същество и да имаш вяра в него, защото ако не сториш това, знай, че сам той дори не може да ти помогне. Докато няма пълно доверие, не може да има и пълно излияние на любов и сила.

Трябва да имаш вяра в себе си. Ти казваш, че познаваш себе си много добре. Ако така чувствуваш, ти не се познаваш; ти познаваш само своята външна обвивка, която често пъти е падала в тинята. Но ти, истинският ти - ти си искра от Божествения пламък...

Четвъртото качество е ЛЮБОВ. От всички качества любовта е най-важна, защото ако тя бъде силна в човека, той ще придобие всички други качества, а те без нея не биха били достатъчни...

Обаче ти не трябва само да се въздържаш от зло, но и деятелно да работиш за доброто. Ти дотам трябва да си изпълнен от силно желание да служиш, че винаги да си нащрек, за да помагаш на всички около тебе - не само на хората, но и на животните, птиците, полезните насекоми и растенията. Прави тези малки неща всеки ден, за да ти стане навик, да не пропуснеш редкия случай да принесеш по-голяма услуга, да извършиш някое велико дело. Защото ако ти желаеш единение с Бога, то не е за самия тебе, но да станеш канал, чрез който да се излее Неговата любов и да достигне до твоите братя...“

Макс Хайндел в „Тайните на живота и смъртта“, като говори за обработването от човека на своите тела — физическо, етерно и астрално, препоръчва „пречистване на желанията и чувствата“ и добавя: „Това одухотворяване на телата става чрез култириване на способностите за наблюдение, различаване и памет, преданост към високи идеали, молитва, концентрация, настойчивост и правилна употреба на всички жизнени сили.“

Исус Христос поставя следните условия за кандидатите да влезнат в „тясната пътека“. Към тази „тясна пътека“ води порта с надпис: „Бъдете съвършени и вие, както е съвършен вашият Небесен Отец“. (Мат. 5:48) Тази пътека има девет разклонения, деветте блаженства, които Исус Христос изказва в своята проповед на планината (Мат. 5:3-11):

1. Блажени нищите духом, защото е тяхно Царството Небесно.

2. Блажени скърбящите, защото ще се утешат.

3. Блажени кротките, защото те ще наследят земята.

4. Блажени гладните и жадните за правда, защото те ще се наситят.

5. Блажени милостивите, защото ще бъдат помилвани.

6. Блажени с чистите сърца, защото те ще видят Бога.

7. Блажени миротворците, защото те ще се нарекат синове Божи.

8. Блажени гонените заради правдата, защото е тяхно Царството Небесно.

9. Блажени сте и вие, които ще бъдете хулени, гонени и преследвани заради Мене.

Това се деветте блаженства или пътеки, деветте порти за навлизане в сферата на висшия живот, при което ясновидството се явява като логически резултат, като необходим плод. В душите, които са получили озарение и са имали смелостта да тръгнат по тези пътеки, проблясва духовното ясновидство.

Който има непреривен стремеж към духовно растене, който търпеливо понася страдания и неправди, който открива в себе си кротък и смирен дух, който изпитва жажда и глад за правдата, който направи милостта, чистосърдечието и мира свой кумир, той е готов да служи беззаветно на тези небесни заповеди; който манифестира своя обет да служи на делото на Исуса Христа без да се бои от жертвите, които може да му се наложи да даде при това служене, атакуван от силите на мрака - всички тези, с този свой живот усилено градят в себе си духовното тяло, тялото на блаженството, чрез което се проявява в нас мистичният Христос.

Ще направим кратко изложение на различните категории ясновидство, представени в книгата „Ясновидство-то“ от големия английски ясновидец Чарлз Ледбитер.

„Етерно ясновидство. Чрез него ясновидецът възприема етерните трептения, които проникват и през физическите тела; вижда духове, облечени в етерния двойник; може да опише съдържанието на затворен съд, или да прочете запечатано писмо; вижда съвсем нови багри, които по нищо не приличат на цветовете, които се съдържат в спектъра.

Астрално ясновидство. Рязка е разликата между етерното и астралното виждане. При астралното ясновидство се вижда не само вътрешността и външността на всеки предмет, но и неговата астрална част. Гледайки едно лице, ясновидецът го вижда заобиколено от светещата мъгла на астралната му аура, която блести с всички видове ярки багри и постоянно нюансира по цвят и блясък с всяка промяна на мислите и чувствата му. Той вижда тази аура, обляна с прекрасен розов цвят — чувството на чиста любов; със синия - при чувство на преданост; с тъмнокафяв - при егоизъм; с яркочервения - при гняв; с бляскавоогнен - при чувственост; със смътнопепеляв - при страх; с черните облаци на омразата и злобата и пр. Затова никой не може да скрие от ясновидеца истинското състояние на чувствата си.

Астралният ясновидец може не само да вижда умрелите, но и да говори с тях и така да им бъде полезен. Съзнанието в него никога не се прекъсва. Когато легне да спи, той оставя физическото си тяло да почива, а с астралното си тяло се излъчва и странствува по свое желание, а като се върне във физическото си тяло, помни какво е видял и вършил.

Той вижда също астрални форми, цветове, аури, елементали и т.н. Ако отиде на концерт, вижда приказни симфонии от багри; на сказка той вижда думите на оратора в цветове и форми и придобива много по-пълна представа за неговите мисли, отколкото е възможно за този, който слуша само изговаряните думи. Защото мислите, изказани чрез символични думи, в астралния свят се виждат като цветни и музикални форми, облечени в астрална материя.

Ментално ясновидство. Ясновидецът схваща предметите изведнъж, с всичката им пълнота, като че едновременно вижда, чува, усеща и знае всичко, което може да се научи за предмета. Да се даде пълна и точна характеристика тук, долу на земята, за едно ментално явление или опитност е съвсем невъзможно, понеже поради самата природа на нещата девет десети от това, което се вижда и чувствува там, не може по никакъв начин да се изкаже с наши, земни думи.

Някои ясновидци виждат човека, чиято смърт приближава, без глава. Аз попитах един ясновидец по какво познава дали един болен ще умре, или ще оздравее. Той ми отговори: „Пред мен се явява една запалена свещ, пламъкът на която се люлее. След малко пламъкът или загасва, или се успокоява. Загасването предвещава смърт, а успокояването — оздравяване.“

Към ясновидството спада така наречената „телепатия“ или възприемането на мисли и чувства отдалеч. В българския печат се появи следното съобщение:

„В редакцията на лондонския в. „Морнинг пост“ съобщават от Рига, Латвия, за необикновената способност на едно малко латвийско момиче на име Илга да чете мислите на майка си.

Илга, чието поетическо име на български означава „жалба“, била 10-годишна. Един ден, както играела в къщи, тя чула да се чука на вратата. Това бил пощенският раздавач. Писмото било предадено на майка й в съседната стая. Тя чула майка си да отваря плика и макар писмото да било четено на ум, безгласно, детето започнало да повтаря дума по дума онова, което майката четяла в другата стая.

Това отначало смаяло майката на Илга, но скоро тя свикнала със забележителната способност на детето си.

Проф. Найрайтерс от Латвийския университет прегледал детето, направил различни опити с него и записал резултатите на своите изследвания, които издал в една брошура. Брошурата предизвикала силно впечатление и скоро били направени нови опити с детето под надзора на д-р Брузис, за да се разясни естеството на „лъчите“ или „вълните“ на мисълта.

Професорите заключили майката на Илга в една стая с метални стени, които изобщо не пропускат електромагнитни вълни. Отбелязано било обаче, че мислите на майката се предават на детето въпреки металните стени. Това унищожило електромагнитната теория, с която някои се опитвали да обяснят явлението. След това направили друг опит, като предположили, че човешкият мозък изпраща навън особени звукови вълни, долавяни в изключителни случаи от крайно чувствителни мозъчни приематели. Съответните опити били направени в радиоразпръсквателната станция в Рига, където имало добри условия за изолиране на звука.

Опитите разкрили, че Илга била в състояние да чете мислите на майка си, само когато двете не са разделени от стени, които не пропускат звук. По такъв начин се стига до заключението, че може би човешките мисли пътуват през пространството като извънредно деликатни звукови вълни.“

Една от формите на ясновидство е така наречената „психометрия“. Тя се проявява при докосване на някой предмет. Тогава ясновидецът вижда цялата история на този предмет, а също така и на събитията, които са се разиграли около него.

Ледбитер в книгата си „Ясновидството“ разказва: „Веднъж донесох от Стоунхендж едно малко парченце камък, не по-голямо от главичката на една карфица и като го поставих в плик, подадох го на една ясновидка, която нямаше никаква представа за съдържанието на плика; тя изведнъж започна да описва тези чудесни развалини и пустинната местност, откъдето бях взел това камъче...“

Ще предам и друг случай, публикуван в българския печат: „Лондонските вестници съобщават следната сцена, която се разиграла в углавното съдилище в Джерсей-Сити. На скамейката на подсъдимите се намирал чифликчията Уилям Стронг, обвиняван в убийството на жена си. Като главна свидетелка е била призована мис Паулина Жерард. Способностите на тази особа се заключавали в това, че когато държи в ръката си някой предмет, който по-рано е принадлежал на друго лице, тя влиза с него в непосредствен контакт и по такъв начин узнава цялото негово минало.

Тя разказала пред съда, че още при първата й среща с обвиняемия Стронг се убедила, че той е убиецът на жена си. За проверка обаче на своето психометрично виждане тя е помолила прокурора още веднъж да заведат обвиняемия в квартирата му, където за свидетели били скрити двама полицейски служители..

Между нея и обвиняемия се разиграла интересна сцена. Държейки в ръката си куфара на обвиняемия, тя до най-малката подробност разказала как е било извършено престъплението. Стронг не могъл да издържи и извикал: „Да, действително това е така. Аз убих жена си.“ Обвиняемият се е самопризнал и неговите показания напълно съвпадали с разказа на Паулина Жерард. Съдът го е осъдил на смърт.“

И още едно съобщение: „Всички испански вестници дават интересни сведения за прочутия испански телепат Хозе де Лаберо, който от много години е правил интересни телепатични опити и е спечелил титлата „най-добрият четец на чужди мисли“ в Испания. Вестниците в същото време съобщиха, че Хозе де Лаберо е умрял. Неговата смърт е предизвикала искрено съчувствие в кръговете на испанските окулисти и спиритисти.

Преди няколко години Лаберо беше обходил цяла Европа и показал своята виртуозност в телепатията. Със своите интересни опити той беше обърнал вниманието на цялата европейска преса. В Берлин, например, той е трябвало да намери един скрит някъде далече пръстен. На този опит са присъствували и голям брой берлински лекари и учени. Учените са написали на една книжка къде се намира пръстенът и я запечатали в плик. Лаберо е допрял само плика с ръката си и разбрал за мястото, където е бил скрит пръстенът. След това Лаберо, съвсем незапознат с Берлин, седнал в един автомобил заедно с един от учените и спрял колата пред един ресторант, в който бил оставен пръстенът.

Подобни опити са били подновявани много пъти и Лаберо никога не е грешил, а винаги е решавал съвсем точно възложената му задача.

При криминални разследвания Лаберо също така е показал своите необикновени и чудни способности. Той много пъти е помагал на полицията в Мадрид при издирването на някои опасни престъпници. Веднъж по този начин е спасил един невинен обвиняем от многогодишен строг тъмничен затвор.

При други опити Лаберо е показал едно невероятно умение за разчитане на мислите на хора, които са ги записвали предварително и са ги слагали в пликове.“

Ще цитираме един случай на етерно ясновидство. „Жената с рентгеновите очи се казва Личия Нервал. Един от най-добрите парижки специалисти д-р Анри Ворски се заинтересувал от нея. В хипнотично състояние тя вижда предмети, които са далеч от нея. За да се докаже, че тук не влияе телепатията, правени са следните опити: пред нея се поставят куп пакети, които съдържат различни предмети, добре опаковани. Пакетите са така разбъркани, че и самият експериментатор не знае в кой пакет какво има. Обаче тя безпогрешно отговаря какво е съдържанието на пакетите. Личия Нервал може да вижда вътрешността на човешкото тяло по-добре от рентгенов апарат. Интересното е, че тя няма понятие от медицина, анатомия и патология. Тя се изразява просто, когато описва това, което вижда. Тя изпада в почуда пред явленията на кръвообращението. Сложният механизъм на сърцето я плаши.

Тази жена показва и други способности: като с микроскоп тя вижда клетките, бактериите, белите и червените кръвни телца в човешкия организъм със същата яснота, с която вижда отделните органи на тялото.“

Ще приведем още няколко факта за проявено несъмнено ясновидство. Като пример, струва ни се, няма да бъде излишно да споменем един исторически факт, интересът към който се обяснява с обстоятелството, че е привлякъл вниманието на знаменития философ Кант, който се е постарал чрез приятел да се увери в автентичността му.

Емануил Сведенборг, виден шведски учен, във втората половина на 18 век на разстояние от 120 км видял пожар в Стокхолм. Това произвело на времето твърде много шум и Емануил Кант писал на един свой приятел да направи анкета в Гьотеборг - Швеция, където е станала случката.

По този повод Кант споделил в писмо до Миле Шарлоте де Кнобих следното: „Случката, която ще ви опиша, ми се струва да е напълно достоверна и доказателствата за истинността й премахват всякакъв род съмнения. Това било през 1759 година. Господин де Сведенборг към края на месец септември, една събота вечер към четири часа, връщайки се от Англия, слязъл на суша в Гьотеборг. Господин Уилям Кастъл го поканил в къщата си заедно с група приятели, около петнадесет души. Вечерта към 6 часа Сведенборг, който бил излезнал, влязъл в салона бледен и отчаян и казал, че точно в тази минута избухнал пожар в Стокхолм, в Судерман, и че пожарът се разпространявал бързо към неговата къща... Той добавил, че вече къщата на един негов приятел, когото назовал, била превърната в пепел и че неговата собствена била в опасност. В 8 часа, след едно ново излизане, той казал радостно: „Слава Богу, пожарът е потушен на третата врата до моята къща“. Вечерта съобщили на управителя на града. В неделя сутринта Сведенборг бил извикан при този висш чиновник, който го разпитал за случката. Сведенборг описал подробно пожара, началото му, края и продължителността. Същият ден новината се разпространила из целия град и възбудата се засилила от заинтересоваността на управителя; мнозина били загрижени за своите богатство в столицата, както и за тези на приятелите. Понеделник вечерта пристигнал нарочен куриер, изпратен от Стокхолм през време на пожара. В получените писма пожарът бил описан точно така, както го разказал преди два дни Сведенборг.

Какво можем да възразим против автентичността на тази случка? Приятелят, който ми каза това, е изследвал всичко не само в Стокхолм, но преди два месеца е разпитвал и в самия Гьотеборг; той познава много от видните семейства в града и от тях можал да събере най-пълни сведения и потвърждения; били още живи много от свидетелите, очевидци на случката.“

Към ясновидството се отнасят и така наречените „предсказателни сънища“. За да изясним естеството на сънищата, ще дадем един цитат от Боян Боев от статията му „Сънят като обновителен процес“:

„Според окултизма има пет категории сънища:

1. Възприемане на околната физическа действителност, на физичната обстановка около спящия, макар и това възприемане да е много по-слабо, отколкото през деня. Например при сън звуковите вълни влияят на ухото и оттам по слуховия нерв дразнението се предава на слуховия център в мозъка, оттам през етерния двойник и през една магнетична връзка на по-висшите полета на човешката природа достига до самосъзнанието. Но тъй като това, което става в момента във физичната обстановка, не е под непосредствения контрол на човешкото съзнание, то последното допълва липсата на подробности чрез своята фантазия и така се създават особена категория сънища.

2. Състоянието на физическото тяло, на различните органи съща така поражда особена категория сънища. Например, ако човек е легнал с пълен стомах, то неприятното чувство чрез онази магнетична връзка отива до съзнанието, но последното като не знае точно какво е положението, допълва подробностите чрез фантазията и създава особена категория сънища.

3. Преживяванията през деня, които са направили на човека особено впечатление, могат да се асимилират през нощта и човек въз основа на тях и с помощта на въображението може да създаде разни видове сънища. Трябва да се знае, че човешкото съзнание винаги мисли и чувствува в астралния свят картинно, образно.

4. Също така и ред подсъзнателни мисли, чувства и желания, които в будно състояние са потискани, по време на сън могат да се проявят и да създадат разни сънища.

5. Възприемане по време на сън на явления от обективната действителност на невидимия свят и то или символично, или пряко. Вследствие на това имаме два вида сънища: символични и праволинейни. Тези ясновидски или предсказателни сънища, които са доказани от опит, не могат да се обяснят по никакъв начин чрез материалистичния мироглед, нито чрез теорията за сънищата на Фройд. Тези сънища се наричат пророчески и произхождат изключително от дейността на „аза“, било че той сам предвижда някое бъдещо събитие или му е било разкрито и желае да подготви нашето съзнание.“

Ще цитираме описанието на някои от тези сънища. Проф. Оливер Лодж в книгата си „Защо вярвам в безсмъртието на човека“ пише:

„Никога не бях чувал, че моят баща е правил друго завещание след това, направено в 1905 година. Мисля, че беше през юни 1925 година, когато започнах да сънувам неща, които много ме учудиха; баща ми се явяваше до края на леглото ми, но стоеше без да ми говори нищо. Малко по-късно, мисля, че беше към края на юни, той се яви до леглото ми облечен, както често го бях виждал приживе, в едно черно пардесю. Този път духът на моя баща проговори: „Ти ще намериш моето завещание в джоба на пардесюто ми“, след което се изгуби. Сутринта се събудих с твърдото убеждение, че духът на моя баща ме беше посетил, за да поправи някаква грешка. Аз отидох при моята майка, за да потърся пардесюто, но разбрах, че то е изчезнало.

Майка ми каза, че го е дала на брат ми Джон, който живееше на около 32 км северозападно от моята къща. Струва ми се, че това беше в понеделник - 6 юли, след току-що описаните произшествия, когато отидох при брат ми, където и намерих пардесюто. Когато го разгледах, забелязах, че вътрешният джоб е пришит. Аз го разпрах веднага и намерих един малък свитък хартия, превързан с конец и съдържащ само следните думи: „Четете двадесет и седма глава на Битието в старата Библия на баща ми“.

В този момент бях така силно убеден, че ще се изясни тайната, че не пожелах да отида при майка си да търся старата Библия без свидетел, поради което убедих един съсед - г. Томас Блякуелдър да ме придружи; моята дъщеря и дъщерята на г. Блякуелдър също присъствуваха. След нашето пристигане при майка ми ние трябваше да употребим доста време за намирането на старата Библия. Най-после я намерихме в горното чекмедже на един шкаф в една стая на горния етаж. Тя бе в такова състояние, че когато я взехме от чекмеджето, се разпадна на три части. Господин Блякуелдър взе частта, съдържаща книгата на Битието и разгръщайки, намери двадесет и седма глава, където два листа бяга загънати един върху друг така, образувайки нещо като плик, в който г. Блякуелдър намери завещанието, написано без нужните формалности със следното съдържание:

„След като прочетох двадесет и седма глава на Битието, заявявам моята последна воля и моето завещание, както следва: аз желая, след като тялото ми бъде надлежно погребано, моят малък имот да бъде разделен по равно между четирите ми деца, ако дотогава те са живи. Подразбирам, че цялата моя собственост - движима и недвижима трябва да бъде разделена по равно, и ако някой не е жив, то частта да се предаде на децата му. Ако жена ми е все още жива, всички трябва да се грижат за майка си. Това е моята последна воля, в удостоверение на което се подписвам и слагам моя печат.

Джеймс Шафен 16 януари 1919 г.“

Макар и без свидетел, това последно завещание бе признато за действително от съда в Северна Каролина, защото било установено от специалисти, че е написано от ръката на завещателя. Сгънатите страници съдържат двадесет и седма глава от Битието, където се разказва как Яков е можал да се настани на мястото на по-големия си брат Исак и така да спечели както първородството, така и благоволението на баща си. Единственият, който е бил облагодетелствуван от първото завещание, това е един от по-малките братя.“

В „Ясновидските предсказания и науката“ на проф.

Шарл Рише е описано предсказание за собствена смърт.

„Госпожа X. вижда на сън на 5 март своя баща, починал преди 11 години, който й посочил един календар с дата 22 март. Тя била бременна и скоро щяла да ражда, поради което помислила, че датата 22 март трябва да е датата на раждането, и в семейството се шегуват с нейното предсказание, след като ражда на 12 март. Раждането е било нормално, но на 22 март тя починала от менингит. (Случаят е изследван от Р. Ходжсон)“.

В редакцията на в. „Пестер Лойд“ съобщават от Маронванарели за следния интересен случай:

„Чудотворното излекуване на една болна на сън. Извънредно религиозната съпруга на гимназиалния учител Александър Суреу вече от четири години била на легло, болна от прогресивен паралич на краката, придружен със силни ревматични болки. Преди няколко дни бодната сънувала един чуден сън. Явила й се Св. Богородица, която й съобщила, че ще й изпрати спасител, който да я излекува. На следващата нощ бодната сънувала втори сън. Тя видяла и спасителя си, който й заповядал: „Стани и върви!“ Бодната жена веднага станала и започнала да ходи. От този момент тя била напълно здрава... Нейният дом всеки ден се посещавал от стотици поклонници. Римокатолическата църква е започнала проучване на чудотворния случай.“

И накрая ще кажем няколко думи и за сънищата като оръдие в ръцете на черномагьосниците. Те се провокират от „маските“ (тъмните сили), за да се подиграят с нас или да ни разстроят. Пример: на един мой приятел, македонец, изчезва братовчедът му. Почват да се носят слухове, че е убит от разбойници (турци). Майка му сънува сън, в който й показват една гора и едно дърво, до което е бил убит синът й. Отиват там да търсят гроба му. Няма го. Връщат се и в къщи намират здрав и читав сина, който, без да им се обади, отишъл в Солун и се забавил за повече време.

Сега да разгледаме накратко много интересния, както от теоретическа, така и от практическа гледна точка въпрос - интуицията.