Интуиция

[Ани]

ИНТУИЦИЯ (ШЕПОТ НА ДУХА)

Някой човек постъпва по известен начин и нещо вътре в него му казва, че постъпката му не е правилна. Всички хора имат това вътрешно чувство, но не всички се вслушват в него. Това е така наречената Божествена интуиция, проблясъци на свръхсъзнанието, което ни показва истинския път на живота.

Това „чувство“, известно в етиката като съвест, е само част от интуицията: съвестта е реакция на нашата изява в разрез или в хармония с моралните закони. За да може интуицията - гласът на нашето истинско „аз“ да се прояви, необходима е съвършена хармония на мисъл и чувство. Интуицията е шепот на духа. Интуицията е ръководната дума в нашия живот. Колкото повече хармонизираме чувствата си и изостряме ума си чрез усъвършенствуване и пречистване, толкова по-добре ще чувствуваме този глас, общ за всички, принадлежащ на човечеството, а не на отделната личност.

Вие трябва да имате силни чувства, силна обич, пълно щастие, съвършена доброта. Силните чувства, изразявани макар и в погрешна посока, могат да се пречистят и усъвършенствуват. Човек твърд и безразличен не може нито да твори, нито да строи, нито да разрушава. Човек, който обича силно, не може да бъде посредствена личност. Колкото по-силни са чувствата, толкова по-добре, но едновременно с това трябва да се упражнява контрол над тях, защото чувствата са като бурените: оставени да растат свободно, те ще заглушат градината ви. Ако имате слаби чувства, подхранвайте ги всеки ден и те ще се засилят.

За да чуем гласа на интуицията, трябва да се изолираме от външния шум, да постигнем душевен мир, вътрешно уравновесяване, като се постараем да освободим ума си от всякаква лоша, подкопаваща, враждебна към кого и да е и към какво и да е мисъл.

Д-р А. Бизант пише: „Докато се развива във вас това висше чувство, което разпознава истината от пръв поглед, вие ще възприемате с възторг все повече и повече истини. После във вас ще се роди едно вътрешно и дълбоко убеждение и когато ви се представи една истина, вие ще я разпознаете като такава. Това чувство отговаря на чистия разум.“

В публикация от български вестник със заглавие „Крал Александър знаел за смъртта си“ между другото четем: „В. „Дейли Хералд“ отпечата сензационна информация от своя парижки кореспондент. Последният твърди, че разговарял след атентата с югославянска личност, която му съобщила, че крал Александър един ден преди пътуването си за Марсилия е предчувствувал своята трагедия. Английският вестник пише: „Поменатото лице твърди, че е присъствувал на разговора между крал Александър и княз Павел преди кралското заминаване. Кралят е помолил княза до връщането му от Париж да остане в двореца, защото не се знае какво може да се случи в това време. Присъствието на княз Павел е необходимо в Белград. „Отивам, е казал покойният крал, а знам, че повече няма да се върна“.

Ето още един случай, при който гласът иде от едно същество безплътно - човешки дух или ангел. Известният скулптор Жан Дюпре разказва, че пътувайки с кола в Лонда, по пътища над стръмнини, през Руфина, чува един глас, който казва: „Спрете!“ Той не вижда никого. Г-жа Дюпре, която била с него, не вижда никого, но чува гласа. Два пъти, когато Дюпре искал да подкара коня, удряйки го с камшика, се чува наново гласът: „Спрете, спрете!“ Дюпре слиза и вижда, че оста е излязла от колелото, а колата е недалеч от бездната. Трябвало да се продължи пеша.

Д-р Ани Бизант в една своя статия пише: „Интуицията е мъдрост, развита от опитност, виждане, близко до ясновидството, което схваща разлики, което действува направо и сигурно, без никакъв процес на разсъждение, но безпогрешно“.