Лъжлива вяра

[Ани]

ЛЪЖЛИВА ВЯРА

„Светът е пълен с неверни мисли, с тях не може да се напредне. Затова не трябва да се приема, че известна мисъл е истинска, само защото мнозина я смятат за истинска, нито защото е била признавана за истинска през вековете, нито защото била написана в някоя от книгите, които хората смятат за свещени. Ти трябва да се обърнеш към своя собствен разум и сам да прецениш дали тя е разумна...

На 400 лъжепророци един е истински и той се познава не по думите, а по делата.“

Алционе

1. Лъжливите вери са тези, които хората приемат, не защото им са нужни за душата, а защото вярват на тези, които ги проповядват.

2. Ако хората живеят в грехове и съблазни, те не могат да бъдат спокойни - съвестта им ги изобличава. И затова на такива хора е нужно едно от двете: или да признаят себе си виновни пред хората и Бога, за да престанат да грешат, или да продължат да живеят грешен живот, да вършат лоши дела и да ги наричат добри.

Ето за такива именно хора са измислени ученията на лъжливите вери, според които можеш да живееш лош живот и да се считаш прав.

3. Лошо е да лъжеш хората, но още по-лошо е да лъжеш себе си.

Такива лъжи са особено вредни, защото в лъжата пред хората ще те изобличи някой, а в лъжата пред себе си няма кой да те изобличи. Затова пази се да лъжеш самия себе си, особено, когато въпросът е за вярата.

4. Спасението на хората: всеки да се научи да мисли със своя ум.

5. Човек може да угоди на Бога само с добър живот. Затова всичко друго, с което човек мисли да угоди на Бога (освен с добрия и чист живот), е груба и вредна измама.

6. Когато говорят за небето като за място, където се намират блажените, обикновено си го представят някъде високо, в необятните световни пространства, а забравят, че нашата земя, разглеждана от същите световни пространства, изглежда като една от небесните звезди, и че жителите на другите планети и звезди със същото право биха могли да посочат земята и да кажат: „Виждате ли онази звезда - тя е място на вечното блаженство, небесният приют, приготвен за нас, дето ние някога ще отидем“.

7. Никога не ще познаеш Бога, ако вярваш на всичко, което ти говорят хората за Бога.

Бога не можеш да познаеш по разказите за Него; можеш да Го познаеш само като изпълняваш Неговия закон, този закон, който сърцето на всеки човек познава.

8. Христос ни е посочил що е истинското богопочитание. Той е учил, че от всичко, което вършим в живота си, само едно е светлина и щастие за хората: това е нашата обич, Той е учил, че можем да постигнем щастие, само когато служим на хората, а не на себе си.

9. В истинската молитва ние се отказваме от всичко светско, външно, изпитваме душата си, постъпките си, желанията си според изискванията не на външните условия на света.

10. На човек, който не мисли за вярата, му се струва, че има само една истинска вяра - тази, в която той се е родил.

Но само се запитай, какво би се случило с тебе, ако би се родил в друга вяра — християнинът в мохамеданската, будистът в християнската, мохамеданинът в браминската? Нима само твоята вяра е истинска, а всички останали са лъжливи?

11.Схващането за събранията на християните, като събрания на избрани, най-добри хора, е нехристиянско, лъжливо. Кой е по-добър и кой е по-лош? Петър е бил по-добър до пропяването на петела, а разбойникът - по-лош до кръста.

По Л. Н. Толстой