Себеотричане

[Ани]

СЕБЕОТРИЧАНЕ

1. Обикновено мислят и говорят, че да се отречеш от телесния живот е подвиг. Отричането от телесния живот не е подвиг, а неизбежно условие за развитието на човека.

2. Колкото повече човек се отрича от животинското „аз“, толкова повече в него се открива Бог.

3. Тялото скрива Бога в човека.

4. Съвсем да се отречеш от себе си, значи да станеш Бог; да живееш пък само за себе си - значи да станеш съвсем животно. Човешкият живот е все по-голямо и по-голямо отдалечаване от животинския живот и приближаване към Божествения.

5. Човек, който се отрича от своята личност, е могъщ, защото личността е скривала Бога, който е в него. Щом той е отхвърлил личността, в него действува не той, а Бог.

6. Отричането от телесния живот е ценно, нужно и радостно, само когато е религиозно, т.е. когато човек се отрича от себе си, от тялото си, за да изпълни волята на Бога, който живее в него. Когато пък човек се отрича от телесния живот, не за да изпълнява волята на Бога, а за да изпълни своята воля и волята на други, хора като него, такова себеотрицание и не е ценно, и не е нужно, и не е радостно, а е само вредно и за себеотричащия се и за другите.

7. Колкото по-богат по външност, колкото по-благоустроен е животът на човека, толкова по-трудно е за него себеотрицанието, толкова по-далеч е от него и радостта от себеотрицанието.

8. Туй, което си отдал другиму, е твое, а туй, което си запазил, е чуждо.

9. За да обичаме хората истински, трябва да се отучим да мислим как да се обличаме, да се храним, да се наредим, така, както забравяме да се грижим за другите.

10. Духовният живот е всякога свободен. Няма нищо по-важно от вътрешната работа в самота с Бога. Само тогава постъпваш добре, когато в уединение, в общение с Бога си придобил способността да се себеотричаш.

11. Почни отказването от малките неща. Когато привикнеш да се отказваш от малките, ще успееш да се откажеш и от големите. Без жертва няма живот. През целия живот - искаш или не - жертвуваш телесното пред духовното.

По Л. Н. Толстой