Четене на Библията и Евангелието

[Ани]

ЧЕТЕНЕ НА БИБЛИЯТА И ЕВАНГЕЛИЕТО

Библията (свещеното Писание) у християните се състои от две части: Старият завет и Новият завет (Евангелие).

Старият завет съдържа три групи книги (Петокнижие, Пророци и Агиографи) и е даден от Бога на еврейския народ за духовно ръководство. След разпятието на Христа е бил преведен първо на гръцки и латински, а след това и на всички останали езици.

Новият завет (Евангелие) се състои от четири Евангелия, написани от Христовите апостоли св. Матей, св. Лука, св. Марко и св. Йоан. След Христа са били намерени 10 Евангелия, написани от Христовите ученици. Първият вселенски събор от 10-те Евангелия е канонизирал само 4 от тях.

Знае се, че Евангелието на апостол Павел е било отхвърлено, защото той изрично е споменавал, че Христос и учениците Му (както и фарисеите) вярвали в прераждането, като основен елемент за духовното усъвършенствуване на човека.

„Евангелието, казва Ламартин, е най-великата книга - книга на книгите, която не трябва нито да се затваря, нито да се отваря случайно или произволно.“

При четенето на Евангелието от голяма важност е да се знае кой евангелист и от коя гледна точка е разгледал живота на Господа Исуса Христа. Според Рудолф Щайнер:

Матей - от човешка гледна точка (син человечески).

Лука - от гледна точка на Божествената Любов (Херувими).

Марко — от гледна точка на Божествената Воля (Господства).

Йоан - от гледна точка на Божествената Мъдрост (Серафими).

Преди да почнеш да четеш Евангелието непременно си кажи:

1) „Господи Исусе Христе, отвори ума ми да разбира Светото Писание.“ (Ев. от Лука 24-25)

2) „Господи Исусе Христе, отвори ума и сърдечните ми очи и ми дай яснина чрез светия дух на Мъдростта, да разумея Светото Писание не само по форма и съдържание, но и по символите му.“

А за да го разбереш от гледна точка на символите трябва всеки ден да препрочиташ по 1 глава, бавно и съсредоточено поне 99 пъти.

3) Прочети си и кратката молитва: „Господи на силите, покрий ме с твоя Божествен покров и ме приеми в твоята Божествена светлина, за да се разпръснат видимите и невидимите ни врагове. Амин.“ (По Беинса Дуно)

В средните векове Ватиканът е забранявал на обикновените енориаши, които са нямали понятие за символите, да четат от Библията, за да не я разбират погрешно.

СИМВОЛИТЕ НА БИБЛИЯТА И ЕВАНГЕЛИЕТО

В древността свещенните книги са били написани:

1) По форма - предимно за „оглашените“ и за „външните“ (невярващите). За „външните“ тези книги са литературни произведения - повести и разкази, или пък приказки от „1001 нощ“.

2) По съдържание - „притчи“, предназначени за „вътрешните“ (религиозните) хора, които съзнателно размишляват и се стараят да разберат истинския смисъл на чутото, написаното или прочетеното.

3) По символ - духовен шифър, за който в Евангелието е казано: „не хвърляйте бисера пред свинете“.

Този „шифър“ е бил и е достояние само на избраните светии и то лично от Господа Исуса Христа, а не от папи и патриарси. С други думи, „избраните светии“ са тези, които са се удостоили (чрез Духа Свети на Благодатта и Светостта) да получат премъдрост, откровение и благодат от самия Господ Исус Христос и званието „блажени чада Божии“. А такива щастливци са на милиони религиозни хора един.

Затова и днес трудно може да се намери „земен светец“, който правилно да изтълкува не само символите на „Откровението“ на апостол Йоан Богослов, а също и Евангелието, и Библията.

В древността (преди Христа) прочутият еврейски богослов Елиезер, за да получи шифъра на символите, е прочел 120 пъти Библията и едва тогава бил възнаграден от Бога с тази благодат, т.е. придобил е вътрешната пълнота (на свръхсъзнание, съзнание и подсъзнание), с която са били удостоени още на земята само апостолите Йоан Богослов, Павел и Свети Стефан.

За тези „избрани светии“ е казано в Евангелието от Матея: „Славя те Отче на небето и земята, додето си утаил това от мъдрите и разумните, а си ги открил (символите) на младенците (новородените) духом, върху които се изобрази Духът Христов, чрез духовната баня на Светия Божи Дух“.

Какво е целяла символиката в древността? Това е било крайно средство: да се забули за профаните (атеисти, безбожници и врагове на религията) тайната, да се насочи търсещия истината и да се даде точно определение на даденото за посветения в Божията мъдрост.

Наред с това, символът съдържа и една практична цел: да се сгъстят цели думи, изречения и разкази в един образ.

Известно е, че символът служи едновременно на три сфери: първо - разкрива „малките“ явления (зодиакалните кръгове), а в човека - качествата, както и „великите“ дела (планетните домове), а в човека - пътищата; второ - изяснява мистично годишния кръговрат на слънцето; и трето - пояснява тайните, изпитанията и делата на посветените (светиите).

На търсещите Истината, за пример ще предам съдържанието на някои от символите, за да ги подпомогна, както подпомогнаха и мен, за да вникнат по-дълбоко в истинския смисъл на Библията и Евангелието - най-великите книги на земята, дадени от Бога и от Господа Исуса Христа.

Кратки извлечения от таблицата на символите:

Слънце - Христос (Еднородният Син Божий);

Жених (младоженец) — Христос;

Камък - Христос;

Бракът на Агнеца - Божият брак на Господа Исуса Христа с Неговата жена на небето (виж Откровението на ап. Йоан 19:7-9);

Словото Божие - мечът на Светия Божи Дух, нашата надежда, спасение и знаме на вярата, подкрепено от небесното всеоръжие, състоящо се от Господния шлем, броня и огнен меч на Духа Свети на Силата, срещу козните и нападенията на тъмните и нечисти духове, за да се възвишим духом над тях заради Светлия Път на Мъдростта, Истината и Живота вечен, който избрахме;

Слово Божие - името на един от най-светлите архангели - цар на земните царе и господ на господствуващите над тях (Откровението на Йоана 19:13-16);

Великото Бяло Братство - всички пробудени човешки души в света;

Седемте светилника пред Божия престол - седемте Духове Божии, прислужващи на Небесния ни Отец;

Дъгата на небето - седемте Божи Духове, дадени на Христа за подпомагане на добрите люде на земята;

Седемте звезди - седемте архангели, които невидимо са ръководили първите седем християнски църкви;

Седемте светилника — седемте първоначално образувани християнски църкви;

Господ Саваот — войската на Небесните Духове;

Син человечески - ако е написано с главни букви, е символ на Великия космически човек, т.е. на най-великия във Всемира Божествен съюз на звездните Богове и Светлите Духове (мирови Учители, пророци, избрани светии, блажени чада Божии, Архангели и пробудени ангелски и човешки души), чрез които Христос ръководи функцията на Всемира за Слава Божия;

Син человечески - ако е написано с малки букви, означава обикновен или земен човек;

Господня благословия — Господен щит, венец и слава на праведника;

Дървото на живота — „Книгата на вечния живот“ с неговите плодове - милост и правда;

Небето - свръхсъзнание;

Земята — (опорната точка, в която действува волята ни) — съзнание;

Въздухът — мисълта ни;

Огънят - духът ни;

Водата - хората, народите, племената и езиците, чрез които се проявяват нашите чувства и знания;

Морето - невидимият свят;

Червено море - астралният свят;

Пустинята - материалният (умственият) свят;

Пентаграма - властване над елементите;

Луна - земните религии;

Асирия - умът (умственият човек);

Египет - земя на робството;

Адам и Ева - плътските хора, миряни (несъвършени);

Обетована земя - мир на единството (Христовият мир);

Аарон - Духът на Христа, който заведе евреите в обетованата земя;

Мойсей - законът;

Сион, сионски височини и Йерусалим — духът и духовните прояви в човека;

Свети Йерусалим - Славата Божия;

Вавилон (град на блудниците и мерзостите) — съмнение, смущение или разврат;

Сихем — същото, дадено за Вавилон;

Дъщеря на Вавилона - враждата между человеците; Жена - велик град (Вавилон), който властвува над другите царства;

Израил - духовно издигнатите люде;

„Иглено ухо“ - така се наричала тайната вратичка на всяка голяма крепост, през която са излизали и се връщали съгледвачите на крепостта и нейните шпиони; Змията — мъдростта;

Последният ден - пробуждане на душата (за да се облече в най-хубавата си дреха) с проявление на Бога в нея;

Глава - планина;

Дървото на познанието — областта на измамата; Душевна чистота - пълна чистота на мислите, думите, желанията, постъпките и делата на всеки човек;

Добрият сеяч (Сеячът на добро семе) - Син Божи; Поле - земният свят;

Камениста почва — егоизъм;

Семе - Словото Божие;

Добро семе - Синовете на Царството Божие; Царството Божие — има 12 порти;

Пшеница - праведници;

Тръни - порочно сърце;

Слама - грешници;

Плевели - синовете на дявола;

Горчив корен - човек „външен“ (невярващ, безбожен, грешник, нечестивец);

Сатанаил - царят на мрака;

Ловец - сатана, дявол;

Враг человечески - дяволът;

Куче - езичник, безверник;

Червей - грях;

Лък (за стрелба) - язвително или оскърбително слово;

Ябълка - прелъстяване;

Стари мехове — грешник;

Ново вино — Божественото влияние;

Пътят - бурната дейност на суетния живот;

Завеса - човешката плът;

Рог - сила и слава, цар без царство;

„Омий ме“ - изличи беззаконията и греховете ми; Скрита манна - небесният хляб на истината;

Тамян (фимиям) - молитвата на светите люде;

Роза - „великата посвета (посвещение)“ на един светец, „венец на живота вечен“ с удостояване с Божията вътрешна пълнота на свръхсъзнание, съзнание и подсъзнание;

Агнец — безкористие;

Жетва - краят на века (света);

Жетвари - ангели;

Плът и дух — кръв и живот;

Смоковница - юдеите;

Висон - праведността на светиите;

Гълъб — Дух свети, любов и нежност;

Шлем — венецът на спасението;

Щит - вярата на праведника (отбиваща лошите мисли и заклинания на видимите и невидимите врагове); Броня - правдата;

Пояс - истината;

Обувки — готовност да ратуваш за мир;

Духовен меч - Слава Божия;

Косъм - добро дело;

Овца - праведен човек;

Кръв невинна - душа невинна;

Лозе - народ;

Сол - разум, знание и разсъдливост;

Солта на земята - честните, праведните и светлите люде на земята;

Деца - грижи;

Младенци - лукави помисли;

Живот - земен и вечен - най-великото благо на земята и небето;

Тяло Мое - (тяло Христово) — учението на Христа; Кръв моя - (кръв Христова) - приложение в живота на Христовото учение;

Пази свободата си — пази душата си свободна; Противник - нашата съвест;

Слана — грях, който е чужд на духовната ни природа; Новороден духом младенец — свят човек, върху когото се е изобразил духът Христов чрез духовната баня на светия Божия Дух.

Много лаици и учени, непознавайки символите на Библията и Евангелието, са изпадали в дълбоки противоречия и заблуждения. Великият френски поет, философ и атеист Волтер, след като се запознал с Евангелието, останал крайно учуден от прочетеното (Йоан 6:53-56): „Исус им каза: Истина, Истина ви говоря: ако не ядете плътта на Сина человечески и не пиете неговата кръв, то няма да имате живот в себе си.“

„Който яде Моята плът и пие Моята кръв ще има вечен живот и Аз ще го възкреся в последния ден.“ „Защото Моята плът е истинска храна и Моята кръв е истинско питие.“

„Който яде Моята плът и пие Моята кръв, пребивава в Мен и Аз в него.“

Ето и реакцита на Волтер: „Как мога да вярвам в такъв Бог, който кара вярващите в него да ядат плътта му и да пият кръвта му, сиреч да стават людоеди?“

Ако Волтер имаше понятие за символичното значение на тези думи „плът“ - сиреч учение, и „кръв“ - прилагането на това учение на дело, нямаше да изрече тези неуместни думи.

Кои са „вътрешните“ и кои са „външните“ действуващи лица в Евангелието?

а) „вътрешните“ - това са потомците на Адам, чрез които те при създаването му от самия Бог, се удостоиха да получат от Неговия Дух и с това станаха чада Божии, на тях е дадено да знаят тайните на Царството Божие;

б) „външните“ или „оглашените“ - за тях в Евангелието (Матей гл. 12 и 13:49) е казано: „Те са деца на дявола и затова, като такива, на Божия съд няма да бъдат допуснати“.

По какво може да ги разпознаем (Йоан 6:44)? Господ Исус Христос казва: По делата ще ги познаете - „Който прави добро, той е от Бога, а който прави зло, той е от сатаната“. А апостол Павел (Послание към римляните 1:28-31) пояснява: „И тъй като те не искаха да имат Бог в разума си, то Бог им го отне и ги накара да вършат порочни дела: да се отдават на неправдата, разврата, лукавството, користолюбието, злобата, завистта, убийствата, мошеничествата, клеветничеството, обидчици, благоненавистници, непослушни на родителите си, безразсъдни, вероломни, непримирими, немилостиви“.

За тях в псалом 72 е казано: „Това са тези нечестивци, на които безумците завиждат, защото те (като децата на сатаната) до смъртта си не страдат и физически са здрави... Гордостта, като гердан ги украсява и дързостта им като мантия ги обхваща.

Очите им от тлъстина са изскочили, а сърцето им е пълно с лукави помисли... Те всичко осмиват, злобно и без свян клеветят жертвата си. Езикът им плещи мръсотии на ляво и на дясно.

И говорят: „Как ще узнае Бог! И може ли Той да види всичко това?“

И тези нечестивци благоденствуват на земята и умножават богатствата си.

Тези нечестивци, като деца на злото, винаги на доброто отвръщат със зло и на любовта с ненавист.

Всичко това прави впечатление само на слабовярващите, които не виждат кои са те и какъв злочест край ги чака след смъртта им.“

По съвета на апостол Павел първите християни, които са треперели за чистота на вярата си, не са общували с неверниците и затова не са ги приемали като ближни, и в черквите си не са ги допускали, за да не им предадат пороците си.

Но апостол Павел казва още: „Бъдете не само с ближния по дух, но и с „външните“ добри, състрадателни и си прощавайте един на друг, както и Бог ви прощава, без да сте злоречиви към тях“.

Нека продължим с пояснения на някои изрази и текстове от Библията и Евангелието:

Всемир (Вселена, Космос) - Творението на Бога Отца, състоящо се според астрономията ни от не по-малко от 510 милиарда звездни тела: слънца, планети, комети, астероиди и др., разделени на Големи и Малки светове, управлявани от Богове, назначени от небесния ни Отец Ава Отче (Глава на Светата Троица) и подчинени на Единородния Му син Исус Христос, на Който е възложено да ръководи функциите на Всемира с помощта на Великия космичен человек (символизиращ звездните системи) заедно с Архангелите и Светлите Духове, за да има пълна хармония в него за Слава Божия;

Мисия на човека — това е кръстът му и който с него не следва Христа, той не е достоен за Него (Мат. 10:38);

Божи домостроител — отнася се до този истински светец, който съзнателно е пристъпил да построи от собственото си тяло Божи храм, за да стане достоен за Божията благодат и за Царството Божие на земята;

Хармония с Абсолютното (Безграничния) — душевно състояние, при което пробудената за Бога душа е в състояние да чува тихия глас на Бога, който осмисля живота ни;

Плодът на Любовта - благодатта на мира и на радостта — основанията на Божието дълготърпение и милосърдие;

Ограждане от всяко зло - постига се с помощта на молитви, формули, чисти мисли и непрестанна любов към Бога;

Волята Божия — изисква от нас да бъдем добри и справедливи с всички живи същества на земята (хора, животни, птици, риби и др.) и да я изпълняваме във всяка наша постъпка, действие и мисъл;

Блажени чада Божии — това са избраните лично от Бога светии, които предано пазят Неговата Истина. Как ги степенува Евангелието виж Матея 5:3-12;

Царството Божие на земята - праведност, мир и радост в Светия Дух, въдворяване на земята на великите Божии принципи на Любовта, Мъдростта и Истината. За това Царство Божие апостол Павел, който имал щастието да го види, пише в посланието си до ефесяните: „Не е видяло окото, не е чувало ухото и сърцето не е почувствувало това, което Бог е приготвил за любещите Го.“ Царството Божие е страната на вечната пролет и вечното подмладяване, страна на радости и на Божията Любов, в нея няма грехове и смърт;

Как разумният (мъдрият) човек влиза в чужда къща - във всяка къща влиза с думите: „Мир на този дом“ (Мат. 10:12-13);

Кои человеци са Синове Божии - които служат на Правдата, родени са духом от Христа и са миротворци;

От какво значение е спокойствието — бъди винаги спокоен (тих), за да имаш душевен мир и с него да внасяш хармония в околните;

Кои са истинските майки, братя и сестри на вярващия човек - „Който изпълнява Волята Божия (казва Христос) той Ми е брат и сестра, и майка“ (Марко 3:3);

Благородно дело ли е осиновяването на чуждо дете? -В Евангелието е казано: „Който осиновява едно от тези деца в Името на Христа, той приема (осиновява) Христа, а който приема Мен, той приема Бога“. (Марко 9:37 и Матей 18:5);

Кой човек няма да види смъртта? — „Истина, Истина ви казвам: който изпълнява словото Божие, той няма да види смъртта“ (Мат. 17:20);

Коя Божия заповед е най-голяма? - възлюби Господа Бога твоето с всичкото си сърце, душа и разум (Мат. 22:37);

Как небето раздава дарбите (талантите) на човеците?

- На всеки според силите му (Мат. 25:15);

Грях - всяка неправда или беззаконие;

В какво се състои любовта ни към Бога? - Да изпълняваме заповедите Му и Евангелието;

Кои молитви не ни се изпълняват? - В които молим Бога за това, което не е по Негова Воля (Йоан 5:19);

Пробудена душа — която започва да мисли от къде е дошла, за какво е дошла и къде ще отиде;

Блажен человек - на който беззаконията са простени и греховете са му покрити;

Кой човек е праведен? — Този, който има силна вяра в Бога и не прави никому зло;

Какво произвежда скръбта? - Тя произвежда търпението, търпението - опитността, опитността — надеждата, а надеждата не ни засрамва;

Как ни подкрепя в молитвата Духът Свети на Истината? - По време на молитвата ни Той ходатайствува за нас с въздишки неизречени...;

Как трябва да отвръщаме на злото с добро? - По примера на апостол Павел с формулата: „Въздай му Господи според заслугите му“;

Какво трябва да помним, движейки се по светлата пътека, която води към Бога? - Всичко ни е позволено, но не всичко е полезно, всичко ни е позволено, но нищо не трябва да ни завладява;

От какво значение е храната за нашето възлизане към съвършенство? - Храната не ни приближава към Бога, защото храним ли се, нищо не печелим, не се ли храним, нищо не губим. В Евангелието на Марко (7:15-23) е казано, че нищо, което влиза отвън в човека не може да го оскверни, освен това, което излиза от сърцето му като лоши помисли, прелюбодеяния, завист, кражби, убийства, богохулство и тем подобни, това осквернява човека;

Кой човек е истински вегетарианец? - Истинският вегетарианец е преди всичко чист в мисли, думи, желания, чувства, постъпки и дела и най-после в храната си. Защото Христос е казал: „Не е важно какво влиза в устата, а какво излиза от нея. Лошата храна излиза през задното черво, а лошите думи се забиват в сърцето на ближния ти ;

Как Божият Дух награждава заслужилите с дарове? — На едного дава словото на Мъдростта, на друг - словото на знанието, на друг - вяра, на друг - изцеление, на друг - чудотворения, на друг - пророчество, на друг — да различава духовете, на друг - да говори разни езици, на друг - да ги тълкува. Всичко това го дарява един Дух;

Как трябва да изучаваме и прилагаме Новия Завет?

- Не по буква, но по дух, защото буквата убива (инквизицията бе нейно дело), а духът ожитворява словото Божие.

Духът е първенствуващ, определящ, осветяващ Евангелието. Беинса Дуно съветва при четенете на свещените писания вярващият да се пренесе в онази епоха, със силата на заложеното в него прозрение да види апостолите и да чуе Словото. За съжаление, при превода на писанията са допуснати грешки. По изследванията на Рудолф Щайнер истинският превод на стиха: „Не мислете, че съм дошъл да донеса мир на земята, не мир съм дошъл да донеса, а меч“ (Матей 10:34), е:

„Не съм слязъл на земята, за да премахна от нея мира, а за да премахна меча“.

„За кого е създаден светът? Най-първо за Бога, на второ място — за ангелите и на трето място — за нас, човеците. От тук ние извличаме три важни положения за нас, а именно: цялото е създадено за главата, главата — за дробовете и за стомаха. Главата е Бог, дробовете са ангелите, а стомахът сме ние.“

„Какво представлява от себе си слънцето и земята? Слънцето е един разумен център, но и земята представлява нещо разумно, защото не само на повърхността на земята, но и във вътрешността й живеят разумни същества, задачата на които е да поддържат на дълбочина около 1000 км от земната повърхност огъня на земята.“

„Стрелката на часовника определя всяка секунда точното движение на земята.“

„В Божествения език думата смърт не съществува. Хората сами създадоха тази дума.“

„За какво стават всички катастрофи в света? За да се пробуди човешкото съзнание.“

„Всеки човек, който има любов в душата си към всичко живо в света, той има мир в себе си и не се смущава от условията на живот, защото се намира под Великия Божи Промисъл, който обединява хората. Бог ги обединява, а злото ги разединява.“

„Причината на земетресенията, в която и да е част на земното кълбо, са всички земни същества. Те създават земетресенията. Отрицателните мисли, чувства и действия на хората влияят върху земята така, както експлозивните вещества, които като турят под някоя канара, тя се разрушава. Достатъчно е само да се тури запалка на тези вещества и всичко над тях хвръква във въздуха. Така се произвеждат и земетресенията.“

„В която област има десет души праведници земетресението минава без да причини големи нещастия. Едно трябва да знаят хората: че избиването на добрите хора, винаги произвежда земетресенията.“

„Праведните хора са дошли на земята да извършват някаква специална работа и да придобият опитност. Те са дошли от друга някаква небесна система и разполагат с цялата земя - могат да живеят тук колкото години си искат и като си свършат работата, ще си отидат откъдето са дошли. Те са богати хора, защото са Синове Божии. А всеки човек, който е Син Божи, той има капитали, разполага с цялата слънчева система. Хората мислят, че праведниците, светиите са бедняци, които се уединяват в някоя пустиня или гора и там прекарват живота си в пост и молитва и от време на време се срещат с някои хора и им предсказват колко души са в къщи, колко от тях са живи и колко умрели, богати ли са или бедни, колко овце им са се изгубили и т.н. Разказват им още за оня свят, за наказанията и благата в света и ред други неща. Казват „Това е лесна работа“. Това могат да предсказват и всички врачки в България, които гледат на кафе, карти и пр. Обикновено този род гледачки могат да врачуват на всички, но не и на себе си.“

„Всичко се отпечатва върху човешкото лице. Когато злобата, омразата и ред други пороци се загнездят у човека, те хвърлят отпечатък върху лицето му, което започва постепенно да се деформира и обезобразява. Кой е виновен за това? Самият човек.“

„Животът във всички свои прояви е целокупен. Целокупният ни живот има смисъл, когато връзката ни с Бога има смисъл, когато връзката ни с Бога е правилна. Аз разглеждам връзката с Бога като велик принцип, който прониква цялата природа. Тогава всички принципи от материалния и духовния свят имат смисъл, защото са свързани помежду си. Ако ние прекъснем връзката си с Бога, с Божествения свят, тогава и материалният и духовният свят изгубват смисъла си; личността изгубва своя смисъл, приятелите изгубват смисъла си; домът изгубва смисъла си - всичко изгубва своя смисъл.“

„Новото учение изисква да имаш възвишена идея, да живееш за Бога, за своята глава, да имаш здрав мозък, да бъдеш свързан с Бога, с това, което не виждаш. После постепенно ще слизаш към това, което се оформя и най-после ще дойдеш до хората и ще ги обикнеш. Ти не можеш да обичаш хората, докато не обичаш Бога. Защо? Понеже любовта като велика сила иде отгоре.“

„Може да се обича само добрия и разумен човек, а на глупавия и неразумния може да се докаже закона, че чрез злото в себе си, той препятствува на своето развитие.“

„Защо се обича или уважава някой човек? Това е заради неговата специфична мисъл, различна от мисълта на всички други. Това е красивото у човека. Неговото специфично верую, неговата специфична мисъл, това е един красив брилянт, един красив скъпоценен камък. Той е различен за всички хора. Казвам: всеки човек в себе си има известна добродетел, известна способност, специфична за самия него, поради което именно той е ценен пред Бога и пред хората. И ако вие заличите в себе си красивото, вашето специфично хубаво и добро нещо, за което Бог ви цени, небето - познава, а хората - обичат, това ще ви причини смърт, или най-малкото ще опетни живота ви. Когато хората опетняват своята Божествена, своята свещена идея в себе си, животът им се помрачава и изгубва смисъл. Казвам: измийте тази кал, която сте поставили върху своята свещена идея в себе си и животът ви веднага ще придобие смисъл.

Обаче, всички трябва да знаете, че няма същество в света, което би могло да разруши основната, свещената идея, която Бог е вложил в душата ви. Душата може да страда, може да мине през ужасни страдания, може да гори през най-голям огън, но ще мине и замине, без да се запали и ще каже: „Минах през големи страдания, велика опитност придобих и пак излязох благополучно, благодаря на Бога за благата, които по този начин придобих“.

„Дойде ли ти някоя хубава мисъл, и посред нощ я изпълни. Не казвайте, че сега не й е времето. Дохожда ти някоя мисъл да станеш, да излезеш навън да се помолиш на Бога. Не отлагай, стани! Или нещо отвътре ти казва: иди в еди - коя си къща, там живее една бедна вдовица, помогни й. Стани веднага, похлопай на вратата й и й помогни! Друг път нещо ти нашепва: прочети еди-коя си книга! Не отлагай, прочети я! Каквото хубаво и добро ти се нашепва отвътре, направи го, не отлагай, то е разумно. В разумността всякога има плод.“

„Аз за съдба дойдох на този свят.“ Дето има съдба, има и разумност. Дето има разумност, там е Бог. Дето е Бог, там е вечното благо на живота.“

„Разумният живот има свой вътрешен смисъл: вътрешен физически, вътрешен духовен и Божествен смисъл. От тази гледна точка не трябва да се прави разлика между физическия, духовния и Божествения свят. В цялата природа, в целокупния живот прониква една разум-на нишка или „съзнание“. Човешкият ум е натоварен да пази здраво тази нишка, която първичната причина е поставила между всички разумни явления.“

„Четете и проучвайте не само свещените книги, но и книгите на разните философи, за да видите какво са казали и те. Четете всичко, но доброто дръжте и прилагайте. Всичко опитвайте, стига да намерите истината и когато я намерите, вложете я във вашата душа, във вашия ум, във вашето сърце и работете с нея.“

„У всички ни трябва да има желание да претърпяваме всичко заради Него; страдате ли - страдайте заради Бога; учите ли, учете заради Бога. Правите ли добро, правете го заради Бога! Аз не говоря за този Бог, за когото светът страда, а за онзи Бог, който разширява душите, който дава светлината на съзнанието и освобождава човека от всички заблуждения и ограничения.“

„Всеки от вас, който иска да бъде ученик, нека си определи един свещен час за работа. Този свещен час може да бъде или сутринен, или следобеден, или вечерен. През това определено време прекарвайте в дълбоко размишление, за да се справите с всички мъчнотии, които ви се изпречват на пътя.

На другия ден пак ще прекарате свещения час.

Като премине този час на размишление, трябва да се почувствувате окуражени, опреснени с чисто сърце, за да можете с нови сили да прекарате останалото време от деня.

На другия ден пак ще прекарате свещения час в размишление.

През този свещен час ще се разговаряте с всички окултни ученици на тази школа, в която сте и вие. Всички окултни ученици по целия свят, както и в духовния свят се интересуват от вашия най-малък духовен прогрес. Те се интересуват от вас само за този малък успех. И когато вие се намерите в някакво затруднение, те веднага ви се притичват на помощ.

Казвам: свещения час, който си определите, ще спазвате през цялата година. На всеки от вас давам тази задача: да намерите приблизително кой е вашият свещен час. Някои от вас може да са намерили този час, но които не са го намерили, ще си определят разни часове, докато открият кой е същински свещен час за тях.

За всеки ученик има по един определен свещен час. Когато попаднете в този час, в ума на всеки едного от вас ще дойде една велика мисъл или някое възвишено чувство - изобщо във вас ще дойде едно просветление. Ако дадете място на тази мисъл или на това чувство, вие ще се повдигнете. И ако им въздействате, в съзнанието ви ще настане тъмнина и дълго време след това ще трябва да чакате, докато отново попаднете във вашия свещен час.

Свещеният час иде всеки ден периодически в един и същи час през деня. Вие ще различите този час от останалите часове на деня по това, че той е по-интензивен, иде със засилен тон.“

„Вземете например бубуническата чума. Микробът на тази болест е много малък, но причинява големи пакости и вреди на хората. Това микроскопично същество е в състояние да вдигне на крак цяла култура като съвременната: всички лекари, всички религиозни хора се въоръжават и навсякъде поставят карантина. Къде се крие силата на това малко същество? И след всичката тази тревога, хората ще се примирят и ще кажат, че болестите били за тях. Не, болестите не са за всички хора, но само за онези, които се отклоняват от Божия Път на Мъдростта, Истината и Живота вечен. В този смисъл лекарите са необходими само на грешните хора, но не и на праведните. Праведният човек е лекар сам на себе си, а грешният се нуждае от много лекари около себе си и то все специалисти. Ще кажете: когато хората станат праведни, няма да има вече нужда от медицина и от никакви лекари. Не, и тогава ще има лекари и тогава ще съществува медицината, но за праведниците, за добрите хора.

И тъй, желая сърцата ви да се изпълнят с Божията Любов, а умовете ви - с Божията Мъдрост и Светлина. Пожелавам ви, вашите напреднали братя да ви заведат при родината ви - рая, да получите наследство, което Бог ви е оставил.“

Беинса Дуно