Смърт

[Ани]

СМЪРТ

1. Няма нищо по-сигурно от смъртта — тя ще дойде за всички ни.

Смъртта е по-сигурна от вчерашния ден, от настъпването на нощта след деня, на зимата след лятото. Защо тогава ние се готвим за утрешния ден, за нощта, а не се готвим за смъртта? Подготовката за смъртта е само в изживения добър живот.

2. Колкото е по-добър животът, толкова по-малък е страхът от смъртта и толкова по-лека е смъртта. За светия човек няма смърт.

3. Живей разумно т.е. върши делата, които изисква любовта и за тебе не ще има смърт.

4. Любовта унищожава не само страха от смъртта, но и мисълта за нея.

5. Разумният живот прилича на човек, носещ далеч пред себе си фенер, осветяващ пътя му. Такъв човек никога не стига до края на осветеното място, то винаги върви пред него. Такъв е разумният живот, и само при такъв живот няма смърт, защото фенерът не престава да свети и до последната минута, и ти вървиш след него също тъй спокойно, както и през целия си живот.

6. Стара селянка няколко часа преди да умре, казала на дъщеря си, че се радва, задето умира през лятото. Когато дъщеря й я попитала „защо?“, умиращата отговорила, че зиме мъчно се копае гроб, а лете - лесно.

Старата жена умирала леко, защото до последния си час мислела не за себе си, а за другите.

7. При вида на смъртта целият живот става тържествен, важен и истински плодотворен и радостен.

8. За да постъпваш добре, по-често си спомняй, че непременно, твърде скоро ще умреш.

9. Само си представи, че си пред лицето на смъртта и ти сигурно няма да хитруваш, няма да мамиш, нито ще се караш, нито ще злобееш, нито ще отнемеш чуждото.

10. Съзнанието, че смъртта е близо, принуждава хората да завършват своите работи. От всички пък има само една, която всякога е съвсем завършена; това е любовта в сегашното.

11. Ако човек жертвува живота си в името на любовта днес, за него не съществува въпросът за живот в бъдещето.

Въпросът за бъдещето няма отношение към смъртта.

12. Страданията и смъртта се представят на човека зло само тогава, когато той признава за закон на своя живот плътското, животинското съществувание.

13. Страданието и смъртта са само нарушение закона на човешкия живот от самия човек. Ако човек би живял напълно духовен живот, за него не би имало нито страдания, нито смърт, а само преминаване от един живот в друг по-добър.

14. Обикновено се мисли, че животът на старите хора не е важен, че те само си доживяват дните. Това не е истина; в дълбоките старини протича най-скъпоценният, най-нужният живот за нас самите и за другите. Особено ценна е последната минута при умирането.

15. В минутата на смъртта свещта, на която човек е чел изпълнената с тревоги, измами, мъки и зло книга, се разгаря по-силно от когато и да било, превръща се в светлина и осветява всичко, което по-рано е било в тъмнина, искри, замъждява и завинаги угасва.

По Л. Н. Толстой