Разни видове бани

[Ани]

РАЗНИ ВИДОВЕ БАНИ

Общи упътвания. Баня обикновено се нарича потопяването на цялото тяло или само на част от него във вода - в първия случай банята се казва цяла (обща), а във втория случай - местна. В народната медицина се използуват и двата вида бани.

Както за общата, тъй и за местната баня има нарочно направени вани, но при липса на такива може да си послужим и с подръчни средства, предварително приспособени за целта.

Според целта, за която се употребяват, баните биват хигиенни, т. е. само за умиване и очистване на тялото, и лечебни - за лечение на някои болести.

Баните с вода от 35 до 38°С се наричат топли; баните с вода от 30 до 35°С - хладки; от 20 до 30°С - хладни, а под 20°С - студени. (Температурата на водата да се измерва изключително с воден топломер, а не с ръка.)

Бани, на които температурата на водата във време на къпането се покачва, се наричат покачващи, другите пък, на които температурата на водата се понижава, се наричат понижаващи.

Топлите бани се правят винаги в топло помещение (25°С), но никога в по-студено.

Хладните и студените бани никога не се прилагат при усещане на студ, тръпки, въобще при недостатъчно топло тяло. Тялото трябва предварително да се затопли. Ако баните са цели (общи), трябва да се правят на стайна температура, като при това винаги бъдат предшествувани от студено умиване на челото, гърдите и врата или пък забраждане на челото със студена кърпа.

Тежко болните трябва да бъдат подпомагани във време на банята и да правят колкото може по-малко движения. При нужда могат да се направят приспособления за лягане.

Много препоръчително е във водата нетежко болните да правят движения с краката, ръцете, масажи и т. н. с цел да се образуват вълни и така да се увеличи механическото действие на водата. При тежко болни вълните се образуват от второ (обслужващо) лице.

Всяка топла баня трябва да се последва от студено обливане, душ или фрикция, като водата е с 5 или 10°С по-студена от водата на банята съответно за деца и слаби болни и с 10°С за здрави хора.

Всяка хладка баня, ако е цяла, се последва от студено обливане на краката и бедрата. Необходимите за целта съдове се приготвят още в началото на банята.

След всяка баня (топла или студена) е необходимо главата добре да се изсуши, а тялото енергично да се избърше със суха кърпа. Ако болният има повишена температура, взима се само голямата мокрота чрез попиване с кърпата, без да се избърсва напълно, после ляга в леглото или пък се раздвижва до пълно затопляне.

Не забравяйте, че по време на каквато и да е баня се получават изпарения. Затова след привършване на банята (ако е проведена в стая) прозорците трябва да се отворят, за да се проветри напълно стаята, в която остава болният. Дълбокото дишане, което настъпва след всяка баня, също налага това.

Цяла (обща) баня

При цялата баня човек се потопява във водата до врата. Тя възбужда цялото тяло. Трябва да продължава само докато се чувствува приятна.

За тази баня водата трябва да е 250-300 л, за да може човек, като легне във ваната, да бъде покрит с вода до шията; за деца са достатъчни 50-100 л вода.

Топла цяла (обща) баня (35-37°С) е полезна при безсъние, сърдечно неспокойствие (невроза), при нервна възбуда и някои душевни болести. В тези случаи банята трае 10-15-20-25 минути и може да се повтори след 8 часа. През времетраенето й се прибавя гореща вода, за да се запазва температурата все една и съща.

По-дълготрайни (понякога цели часове и дни) цели топли бани влияят много добре при бъбречни камъни, улесняват отделянето на задържана в пикочния мехур урина и действуват добре при по-разпространени изгаряния.

Горещи цели бани (38-42°С) са подходящи само за възрастни със здрави нерви и сърце, и то с продължителност 3 до 10 минути. Децата понасят тази баня до 10 минути. Банята всякога трябва да се прави на гладен стомах. Преди влизане във ваната болният трябва да измие лицето и главата с топла вода, а във време на банята се поставя приятно горещ компрес на главата.

Тези бани са полезни като затоплящо средство при недостатъчна телесна топлина, при зиморничавост, усещане на студени тръпки, простуда и пр. С тях може да се предизвика бързо и изобилно изпотяване. Накрая винаги трябва да се последват от обливане с по-студена вода: за слабите и децата с 5°С, а за здравите с 10°С по-ниска от употребената при банята. След тази баня болният бързо се изсушава, облича и раздвижва на чист въздух или неизсушен, увит в хавлия, ляга в легло и се завива добре, за да се изпоти.

Като лечебно средство тази баня намира приложение при всички видове колики и спазми, пясък в бъбреците и жлъчката, хронично отравяне с олово, кожни сърбежи и болести, невралгии, неврити, ишиас.

Тази баня не се понася добре и трябва да се избягва при неврози, при сърдечни болести, мозъчни заболявания и др. Забранена е и при атеросклероза, при наплив на кръв в главата, високо кръвно налягане.

Важно е да се знае, че простудяване след гореща баня е невъзможно.

От практиката се знае, че горещите бани се понасят по-лесно в седнало състояние, отколкото в легнало.

Половин баня

Налива се в съд вода по-малко от половината с температура за топлата 35-3 8°С, за горещата - 3 8-40°С и за хладната - 26-3 0°С. Болният сяда с обтегнати крака и водата му идва приблизително до пъпа. По време на банята второ лице облива врата и гърба му с вода и ги изтрива енергично с ръце. В същото време краката, коремът и гърдите се изтриват от самия болен. Топлата и горещата баня действуват отлично и болкоуспокояващо при камъни в бъбреците и жлъчката, маточни спазми, болезнена диария и др. Към края на хладната баня чрез доливане на студена вода температурата й се понижава с около 5-10°С и непосредствено след доливането става и последното обливане. Тази баня трае 3-5 минути. Полезна е при трескави състояния (повишена температура).

При нужда по време на баните могат да се правят и масажи.

Четкова баня

Провежда се, както половин баня. Същественото тук е четкането на тялото с предварително дезинфекцирана (изварена) четка (за дрехи или друга подобна). Температурата на водата (32-36°С) е според самочувствието и индивидуалностите на лекуващия се. Продължава обикновено 10 минути. При тази баня седналият с прострени крака във водата болен се четка. Най-напред става изчеткването (по същия начин, по който четкаме обущата си) на краката - първо долу, по-сетне бедрата и постепенно се стига до главата. Четканите части трябва да бъдат във водата, а тези, които не са, да се мокрят (обливат) постоянно от водата, която изтича от потапяната във водата четка. След това болният се избърсва и ляга завит в одеяло да се стопли.

При първите бани четкането на здрави и болни с чувствителна кожа трябва да става с по-мека четка, като по-сетне може да е и по-усилено.

Действието на четковата баня се изразява в освежаване, укрепване и затопляне на кожата. Това приятно затопляне болният чувствува ясно и не може да потиска желанието си да прилага повече и по-усилено четковите бани. Тези бани имат ефект при физическа преумора, отпадналост, студени крака, някои кожни страдания, отпусната кожа, неврастения (неврози), понижена обмяна на веществата, камъни в бъбреците, в жлъчката, хроничен катар на дихателния апарат и др.

Разбира се, когато няма възможност да се направи четкова баня във вана, достатъчно е да се направи изчеткване с мокра четка.

Коремна баня

Прави се специална седяща вана, но при липса на такава вана може да се импровизира четвъртито корито или друг съд с форма, подобна на седящата вана, с горна ширина 70 см, дълбочина 31 см и широчина на дъното 42 см, за да събира 20-30 л вода.

Самата баня се прави така: откъм гърба на ваната се поставя кърпа, за да не допира голият гръб ваната и да чувствува студенина. След това се сяда в предната половина на ваната с крака, опрени на едно детско столче. Столчето се поставя така пред ваната, че сядането в нея да е удобно, краката да са широко отворени, за да има водата пълен достъп до коремната област. Обикновено се налива толкова вода във ваната, че тя да достига до пъпа при облегнато тяло на гърба на ваната. След това с дланта на дясната ръка леко се трие коремът от дясно на ляво и обратно, като се прилага формулата: „Аз ще оздравея." Този масаж действува лечебно, защото в областта на пъпа се намират краищата на важно нервно сплетение, които, възбудени от това триене, въздействуват на цялото кръвообращение. Масажът усилва дейността на намиращите се в корема органи, усилва храносмилането, а това е най-ефикасната подкрепа при всяко лечение.

След първата баня се отбелязва необходимата височина на водата в самата вана, за да може при следващите бани предварително да се налива. Обикновено температурата на водата за коремообтривната баня лятно време за мъже е 28-20°С, а за жени 30-26°С; зимно време за мъже е 30-25°С и за жени 32-26°С. Продължителността на банята лятно време е 10 до 20 минути, а зимно време - 10 до 15 минути. Температурата и продължителността на банята са в зависимост от кръвообращението, чувствителността и тренировката към студа, самочувствието и общото състояние на болния.

Помещението, в което се прави банята, трябва да е също достатъчно топло - поне 25°С, особено зимно време.

Тези бани, особено хладните, намират приложение при застой на кръвта в корема, запек, хемороиди (маясъл), изпадане на долното черво (пролапс), спадане на коремните органи, например при жени, които са много раждали, и т. н.

Към коремните бани трябва да се пристъпва внимателно и спокойно, като предварително се приготви всичко за банята с цел да се избегне притесняването на болния. Вредно е да се правят бани преди или наскоро след ядене. Те трябва да се правят половин час преди или два до три часа след ядене. След силни душевни вълнения и усилен физически и умствен труд добре е да се даде възможност за почивка. Изключение се прави, когато състоянието на болния е критично и налага бързи мерки. Най-благоприятно време за банята е сутрин наскоро след ставане от сън.

Баните трябва да се правят при напълно сгрято тяло (което най-бързо и лесно се постига със сухия четков масаж), иначе вместо полза може да има вреда. Особено внимание е необходимо да се обръща върху топлината на краката на болния. Ако са студени, предварително или през време на самата баня те трябва да се сгреят чрез грейки, шишета напълнени с гореща вода, или с топли тухли. Шишетата с гореща вода или нагретите тухли, до които се прибягва, за да се сгреят студените ръце и крака на болния, трябва да се махнат веднага щом се постигне желаната цел, и ако се наложи, своевременно да се повтори същата процедура.

Когато на болния му е студено, не трябва да се правят бани, докато предварително не се сгрее цялото тяло чрез разтриване с ръце, увиване в леглото или ако болният има достатъчно сили, чрез гимнастика и движение.

След всяка баня здравите също могат да се загряват чрез движение (гимнастика), за предпочитане на чист въздух, и то до възстановяване на нормалната температура, а по-слабите - в легло.

Когато след баня на болния му е студено (макар и в леглото), трябва пак да се сгрее, като се завие добре и се поставят шишета с гореща вода или топли тухли. Това е особено важно привечер, за да се осигури на болния спокоен сън.

Изобщо коремните бани започват така: при болни, изтощени, малокръвни или зиморничави се започва с вода с температура 36°С и през ден-два-три и повече температурата на водата се намалява с по половин градус, докато стигне до 25°С. Същото правило се отнася и за болни и здрави малки деца (от 2 до 10 години). При по-издръжливи се започва с 27°С, като температурата постепенно се намалява през ден-два по половин градус. През зимата при мъже се стига до 25°С, а при жени - до 27°С; през лятото, и то като изключение само за мъжете, до 20°С. Обаче при жените и децата като правило зимно време температурата на водата да не слиза по-долу от 27°С, а лятно време от 25°С.

Когато организмът след тежко боледуване е много отпаднал, на първо време температурата на водата при коремните бани да бъде 35°С, а продължителността им не повече от 3-5 минути. След банята тялото се изсушава леко с кърпа чрез поливане, болният се поставя на легло и се завива добре, за да се сгрее. Когато организмът е закрепнал, температурата на водата постепенно се понижава през ден-два-три или повече с половин градус, а продължителността на баните едновременно с понижаване на температурата се увеличава с половин минута.

Страдащите от болести, придружени с треска, престояват в банята, докато горещината на главата и гърдите им изчезне. Това се познава най-добре с термометър или като се сложи ръка под мишниците. В случай на висока температура у болния (39-42°С) температурата на водата трябва да бъде толкова по-висока (25-30°С), колкото по-слаб е болният и колкото по-силна е треската (температурата). Ако треската и сгорещяването отново се появят, банята може да се повтори след 2-3 часа.

Употребата на вода за коремни бани с температура над 35°С не се препоръчва. Погрешното определяне на температурата на водата се познава по това, че болният малко след банята започва да изпитва неприятен студ. От подобни грешки трябва да се предпазва всеки, особено започващите и тези, които страдат от болести и разстройства в долната част на тялото (поради прилив на кръв), извънредна възбудимост и възпаление. За тях хладната под 25°С коремна баня се забранява строго. Тя трябва да се замести в началото с по-топла баня (32-28°С) или с коремен компрес, натопен във вода с температура 30°С.

Зимно време, ако болният ходи на работа и желае да се лекува с коремни бани, се прави само по една коремна баня, и то вечер преди лягане. Помещението, в което се прави банята, трябва да е проветрено и отоплено най-малко до 25°С. След банята тялото се изтрива добре и се вземат мерки за по-бързо затопляне с гимнастика или в леглото.

Ако 1-2 или повече минути, след като започне банята, се почувствуват тръпки, банята трябва да се прекрати и по някакъв начин тялото да се затопли. При следващата баня водата непременно трябва да бъде с 2-3 градуса по-топла.

Правилото е: ако се стои 5-10 минути в банята и след излизането от нея болният не се е стоплил, значи водата е по-студена, отколкото организмът може да понася. В този случай при следващата баня температурата на водата трябва да се увеличи. Тук организмът е най-добър водач. Най-сигурният признак, че тялото обладава способност да противодействува, е сгряването след всяка баня.

Настъпването на реакцията (сгряването) се познава по зачервяването на кожата на потопените във водата части. След излизане от банята болният бързо се изсушава и се раздвижва (ако може на открито), за да се сгрее, или пък ляга добре завит.

Слабите и хронично болните не трябва да правят повече от една баня на ден, а по-силните могат да правят по 2 бани дневно. При това трябва след всяка баня добре да се избърсват, като се разтриват с кърпа или с ръце по-силно или по-слабо, понеже триенето разширява кожните кръвоносни съдове и усилва притока на кръвта към тях: с една дума, осигурява по-добро хранене на тъканите.

Баните винаги трябва да бъдат последвани от бързо обличане, сгряване чрез движение на слънце или в легло.

Ако банята се прави вечер и състоянието на болния му позволява бързо да се сгрее, той трябва веднага да си легне, като не се изтрива до сухо, защото в образувалата се влажна топлина кожата се размеква, порите се разтварят, кръвоносните съдове се разширяват и това причинява успокояване на нервните краища, което отсетне се предава на цялата нервна система. Добре е, преди да си легне болният, леглото му (особено зимно време) да е затоплено, за да може тялото да се изпоти. Най-добра завивка в случая е вълнената.

Продължителността на коремната баня зависи винаги от силата на организма, естеството на болестта, възрастта, пола и личните особености на болния - обикновено за възрастните първите 2 коремни бани продължават 10 минути (за децата 5 минути). Добре е през време на банята краката на болния да са затоплени, за да не изстинат. Горната част на тялото също трябва да се затопли с по-дебела горна дреха или с одеяло.

Хронично болните е добре да съчетават коремните бани с въздушни.

Децата трябва да се приучват към баните с благи думи, приказки и обещания. Грубото отношение към тях да се избягва, защото ги дразни и се отразява вредно на лечението им. При това, ако децата се страхуват от хладната вода, може да се започне с по-топла вода и по време на банята чрез поливане да се охлажда постепенно.

Употребяваните по време на баните кърпи и хавлии след всеки 2-3 бани трябва да се изпират добре със сапун и да се изсушават на проветриво и слънчево място.

При злоупотреба с ниска температура на водата (под 20°С) топлината на тялото се понижава под нормата. Ефектът от банята тогава е обратен.

Да се помни правилото: колкото по-малка е нервната възбудимост на лекуващия се, толкова по-ниска може да е температурата на водата, и обратно.

При правене на бани са забранени каквато и да е умствена работа и четенето. Най-добре е по време на банята болният често да повтаря формулата: „Аз ще оздравея, аз ще оздравея."

След всяка баня ваната се измива, водата се сменя. Добре е един ден седмично (например неделя) болният да не прави бани, за да си почине.

Ако лечението е проведено през лятото, през зимата може да се почива, т. е. да не се правят бани. Трябва обаче да се правят гимнастика, съчетана със сух четкое масаж, въздушни бани, дълбоко дишане. Ако баните продължават и през зимата, трябва да се спазва следното правило: през есента при мъжете температурата на водата да се увеличи с 1-2°С, а през зимата с още 1-3°С. През пролетта температурата пак да се намали с 1°С и през лятото да намалява постепенно до първоначалната. При жените в никакъв случай температурата на водата да не слиза през лятото по-долу от 25°С, а през зимата от 27-30°С, особено в студено време.

Пушачите много често няколко дни след като започнат водолечението, чувствуват отвращение към тютюна. В такъв случай баните се продължават, а тютюнопушенето трябва да се прекрати.

Жените през време на менструацията не трябва да правят коремни бани. През това време обаче могат няколко пъти на ден да измиват половите си органи с хладка вода (35°С) и всяка вечер или през вечер могат да правят по една топла баня за чистота (37°С за 3-5 минути).

При коремните бани са в сила следните правила:

1. Температурата на водата никога да не се мери с ръка или със стаен термометър, а непременно със специален воден термометър, който може да се набави от всяка аптека или санитарен магазин. Разликата в температурата на водата, измерена едновременно с двата термометъра, е 2-3°С.

2. По-пълните хора да употребяват вода с по-ниска температура, а по-нежните - с по-висока. И както при коремната, тъй и при седящата баня може да се долива по малко студена вода във ваната, а сгрятата от тялото да се източва.

3. Неоснователен е страхът на много болни, че от коремните бани се отслабва, и затова не смеят да правят повече от една на ден. Вярно е, че често пъти в началото човек временно намалява теглото си, обаче бодростта му, признак на здраве, непрестанно се увеличава.

4. При отпаднал организъм, когато не могат да се приложат тези бани, докато се повдигне силата му на необходимата висота, за да се правят коремни бани, сутрин при събуждане се прави фрикция на гръбначния стълб с хладка вода (20-25°С). Фрикцията трае 1-2 минути, и то в леглото, след това болният трябва да се завие и да полежи до пълно затопляне на тялото му.

Баня на краката до под коленете

Различават се три вида: гореща, хладка и студена баня.

Горещата баня с температура на водата 38-45°С и продължителност 10-20 минути улеснява много затоплянето на краката и смъкването на кръвта от главата. Една гореща баня на краката 10-15 минути вечер преди лягане осигурява спокоен сън. Употребява се при повишено кръвно налягане, астматични атаки, нервно главоболие и главоболие при мозъчна атеросклероза, бронхиален катар, болки в ушите и др. Действието на банята се засилва, ако се поставят във водата една шепа морска сол и две шепи дървена пепел и малко синап.

Хладката баня се прави с температура на водата 30-3 5 °С и трае до половин час. Тя служи за ободряване при отпадналост и умора, като успокояващо средство преди лягане и въобще при нервно неспокойствие и възбуда.

Студената баня се прави при температура на водата 15-20°С и трае половин до три минути. Във време на банята краката се търкат усилено (един в друг или с ръце). Благотворното действие се упражнява чрез дразнене на нервните окончания в краката и така рефлекторно се усилва перисталтиката на дебелото черво, поради което е отлично средство против упорит запек. Подобрява кръвообращението в краката и при продължително приложение е добро средство при студени крака.

Банята на краката заема важно място във водолечението. В пръстите на краката са разположени важни нервни окончания, поради което тя въздействува на целия организъм. Родители, които искат да имат здрави деца, трябва да ги привикнат всяка вечер да мият краката си с хладка вода (30-3 5 °С) и тогава да си лягат.

Баня на ръцете

Прави се в удобни съдове. Горещата баня (38-45°С) с продължителност 10-20 минути е успокояващо средство при задух (астма), болки в сърдечната област и при някои страдания на белите дробове. Тя предизвиква отвеждане на кръвта от гърдите и мозъка и така облекчава сърцето и главата. Ако във водата се поставят 1 шепа морска сол и 2 шепи дървена пепел, още по-добре синап (хардал), ефектът от банята е по-голям.

Кратките студени бани на ръцете (от средна температура до съвсем студена) са любимо средство при нервно сърцебиене, нервен задух, нервно главоболие. Те траят само 1-2 минути.

Баня на очите

Обикновено се прави хладка или топла.

Хладка баня на очите (29-32°С). Тя действува отлично както на здравите, тъй и на болните очи. Заякчава и освежава целия зрителен апарат. Полезна е като укрепващо зрението средство, особено при стари хора, а също при очебол и възпаление. Прави се така: лицето се натопява във водата така, че очите, носът и брадата да бъдат във водата, като се отварят и затварят няколко пъти клепките. Банята се повтаря 6-10 пъти дневно.

При прилив на кръв към главата тази баня не трябва да се прави.

Топла баня на очите (33-36°С). Прави се по следния начин: потопява се лицето в топлата вода и се отварят очите в нея в продължение на 15 секунди. След това главата се повдига и след половин минута отново се потопяват във водата лицето и очите. Това може да се повтаря 4-5 пъти дневно.

След топлата очна баня трябва да следва всякога хладка, като при завършване се прави или хладка баня, или просто се измиват очите с хладка вода. При топлата очна баня към топлата вода могат да се прибавят и отвари от разни растения (1/4 лъжичка счукано семе от копър или отварка от тревата очанка) - те принасят всякога добра услуга.

Топлата очна баня повлиява благоприятно на възпалителните заболявания на очите и улеснява отстраняването на очния секрет. Очните бани, а особено топлите, могат да се правят само след взето мнение на специалист по очни болести.

Баня на носа

За нея е необходима специална стъклена каничка, която се напълва с топла (35-37°С) солена вода (на 1/4 литър вода се прибавя на върха на ножа сол). Отваря се крайчето на наконечника, за да поизтече малко от изстиналата вода, и после се поставя в едната ноздра. Болният се навежда напред. Струята започва да тече през ноздрата и част от водата изтича обратно навън, а част от нея минава през ноздрата към гърлото и изтича или се изплюва през устата. Водната струя трябва да мине през цялата носна кухина, а това не е никак неприятно. Това се повтаря ту с едната, ту с другата ноздра - два пъти дневно.

Тази баня е много полезна при полипи, хроничен носен катар, стеснен носен канал и червен нос. Може да се прави в продължение на месеци без вреда. Носът на човека трябва винаги да е влажен, за да овлажнява вдишвания въздух.

Баня на брадата

Тя се прави така: натопява се брадата чак до носа в дълбок съд с гореща вода (40-45 °С), като от време на време се подсмърча внимателно от горещата вода през носа и се изпуща през устата. Това средство влияе добре при стеснен нос, хроничен носен катар, а също и при гнойни сливици. Добре е тази баня да продължи 10-20 минути и да бъде последвана от коремен компрес.

Баня на долната челюст

Тя се прави два пъти дневно по 10-15 минути по същия начин, както банята на брадата (само че в този случай брадата се натопява само до устата), като от време на време в съда се долива по малко гореща вода. Добре е тази баня също да бъде последвана от коремен компрес. Ефикасно средство е против гнойни сливици, зъбобол и разклатени зъби.

Баня на устата (изплакват на устата)

Тази баня трябва да се прави след ядене, и то с хладка вода (30-32°С), за да се запазят зъбите бели и здрави. Горещата, както и студената вода развалят глечта на зъбите и могат да увредят слизестите ципи на устата.