Увивания

[Ани]

УВИВАНИЯ

Части или цялото тяло се увиват в мокри ленени, памучни или от стар американ чаршафи. Хладките и доста мокри увивания значително облекчават треската, понижават високата температура, успокояват нервната система.

Увиванията трябва да се направят няколкократно (4-5 пъти) последователно, като последното завърши с кратка (1-3 минути) охладителна процедура: измиване или фрикция на тялото с хладка вода (20-28°С) или цяла хладна баня (32-34°С за 5-10 минути). След това тялото се избърсва със суха кърпа.

През време на увиването температурата в стаята трябва да е умерена. Когато се измива или прави фрикция на болния, развива се най-напред горната част на тялото му и след като се измие и изсуши, облича се ризата. Така се отстранява и увивката от краката, които също се измиват, изсушават и обличат. При изсушаване на тялото триенето да се изостави. Изсушаването да става само чрез леко допиране с мека кърпа. Това е особено важно при кожните и изривните болести, за да не се раздразва кожата. В някои случаи болните могат и да не се изсушават. След като се измие и добре покрие, болният се оставя на спокойствие и прозорецът се отваря.

Подготвителната работа за увиването трябва да привърши своевременно, за да може процедурата да се извърши при пълно спокойствие. Неспокойното, нервното държане на обслужващите дразни болните.

Спящият след увиването болен да не се събужда. Повторното увиване трябва да стане, след като той се събуди. Ако обаче болният не спи, увиването незабавно да се повтори, щом като почне да проявява безпокойство, разгорещяване или пък изпадане в безсъзнание при висока температура.

Второто увиване трябва да се приготви върху друго легло, преди да се развие болният от старото увиване.

Отиването по малка и голяма нужда да става преди увиването, за да не става нужда болният да напуща леглото, когато се е вече сгрял. Възрастните сами трябва да съобразяват това, а децата да се поканят да го сторят.

Ако краката са студени, не трябва да се увиват в мокрия чаршаф заедно с останалата част на тялото, а само да се загърнат в одеялото. Дори при необходимост около тях може да се постави грейка.

Мокро увиване на цялото тяло

Едно от най-ефикасните водолечебни средства е компресът на цялото тяло, или мокрото увиване.

При това увиване чаршафът и вълненото одеяло трябва да покриват цялото тяло. Най-подходяща температура на водата е 20-25°С, а за по-нежни болни - 26-30°С. Ако болният има висока температура (над 37°С), добре е водата да се размеси наполовина с оцет, а при температура над 40°С във водата може да се прибавят и 2 супени лъжици сода бикарбонат. Увиването става по следния начин: върху леглото се постила вълнено одеяло така, че горният му край да бъде там, където ще са мишниците на болния, отгоре се слага мокрият чаршаф, много добре изстискай. Чаршафът трябва да е по-къс от одеялото с около 20 см, така че вълненото одеяло да излиза от всички страни. Болният ляга върху мокрия чаршаф така, че той да стигне до мишците му, и вдига ръцете си нагоре. Обслужващото лице увива тялото с висящите от двете страни краища на чаршафа, а краката от коленете надолу се увиват поотделно. При увиването да се следи да не се образуват гънки. Върху мокрия чаршаф болният се увива до шията с 2-3 одеяла, за да се затопли.

За да не влиза въздух откъм врата (шията), одеялата се закопчават добре с безопасни игли. Следващото подир увиването измиване (фрикция) трябва да стане много бързо. При прилошаване или неприятно усещане увиването веднага да се прекрати. Колкото по-студена е водата (18-20°С), толкова по-изразена е реакцията. Силната треска и младенческата възраст изискват хладка вода (25-30°С). Действието на цялото увиване се увеличава още, ако същото се съчетае с т. нар. „парна баня на легло“, т. е. като се слагат около цялото увито тяло на болния горещи шишета, обвити в мокри чорапи (съчетанието на цялото увиване с „парната баня на легло“ може да стане само при условие, че температурата на болния не е по-висока от 39°С).

За да понесат по-лесно процедурата децата, необходимо е да се отвлече вниманието им, като се ангажират в по-интересен разговор. Освен това на детето трябва да се внуши да лежи мирно. То не бива да се оставя само, за да не се отвие. Понякога по време на увиването детето може да пребледнее или да започне да повръща. В такъв случай увиването трябва да се прекрати.

Компресът при децата се потапя в обикновена хладка вода (26-28°С) или в смес от вода и оцет. Само за слабите и малки деца (до 2 години) трябва да се предпочете хладката вода (30-32°С). Когато увиването се прави за смъкване на висока температура, водата трябва да бъде хладка.

Когато компресът се прави с отварка от трина или от овесена слама, той трябва да бъде топъл (35-37°С).

Освен това да се запомни, че преди увиване или парна баня червата и пикочният мехур трябва да се опразнят. Особено да се внимава при деца, защото всяко прекъсване на процедурата е вредно.

Увиване с мокра риза

Обикновена платнена риза (нощница) с дължина до земята се натопява във вода, изстисква се добре и се облича. Пристяга се отпред и отзад, за да прилепне навсякъде добре, и върху нея се облича старо зимно палто. След това се ляга в кревата, застлан с вълнено одеяло, с което добре се завива болният. На краката (при стъпалата) се поставя грейка и отгоре се покрива с още 1-2 одеяла за по-добро затопляне. Ако е зимно време, стаята трябва да бъде добре затоплена.

Продължителността на процедурата е 0,5-1 -2 часа. Действието на „мократа риза“ е както цялото мокро увиване. Тя смъква повишената температура, подобрява кръвообращението, успокоява нервната система и подобрява общото състояние на организма. Тя дава прекрасни резултати и при душевноболните. След като болният престои в мократа риза 0,5-1-2 часа (докато се яви пот на лицето), тя се съблича, тялото се разтрива, изсушава се със суха кърпа и се облича. Добре е обтриването и обличането да стават на части. След това болният ляга на друго легло и се завива леко.

При сухото увиване чаршаф не се употребява. Болният се увива само с голямо дебело вълнено одеяло по начина, изложен за увиване на цялото тяло, така че въздухът да няма достъп до тялото. След това болният се завива добре с още 2-3 вълнени одеяла, които внимателно се запъхват под страните и краката му. Над одеялото може да се разстеле и юрган. Между облегалото на кревата и краката на болния се поставя възглавница. За да се предотврати и приливът на кръв към главата, може да се постави компрес на онази част на тялото, където болният би го понесъл най-немъчително. След като завърши увиването, на болния се дава чаша липов чай и се отваря прозорецът.

Сухото увиване е енергична процедура; може да се прилага при здрава сърдечносъдова система. Употребява се само при хронични болестни състояния и служи предимно за предизвикване на изпотяване. Увиването подхожда и за дебели (охранени) хора за отслабване чрез обилно изпотяване.

За да се предизвика по-бързо и по-обилно изпотяване, препоръчва се преди увиването на болния да се постави коремен компрес, обаче без вълнената обвивка, а болните части на тялото да се покрият с частични компреси без вълнена обвивка.

След като изпотяването започне, за да се усили, всеки 10-15 минути се дава на болния да изпие на глътки чаша горещ липов чай. Когато болният се изпоти достатъчно, се развива от одеялата, избърсва се и се измива цялостно. Добре е да му се направи фрикция (25°С) или пък коремна баня (30-26°С) за 5-10 минути.

Охлаждането след банята трябва да бъде последвано от сгряване в леглото или още по-добре чрез движение на открито, ако болният има сили.