Отвличащи средства (лапи и синапизми)

[Ани]

ОТВЛИЧАЩИ СРЕДСТВА (ЛАПИ И СИНАПИЗМИ)

Употребяват се при някои болестни процеси, като циреи, възпаления и отоци на кожата, натъртвания и пр., когато е потребна продължителна топлина за облекчаване на болките или за ускоряване на нагноителния и оздравителния процес. За тази цел обикновено се поставят горещи лапи.

Лапа от ленено семе

Необходимото количество ленено семе се счуква на дребно (може смляно) и се сварява с вода, с прясно мляко, със зехтин или пък с разреден оцет в продължение на 15-20 минути. Получената гъста каша се поставя върху кърпа или в торбичка и докато е още търпимо гореща, се слага върху болната част. Отгоре се покрива с вълнена кърпа. Държи се четвърт до половин час. Обикновено се правят две торбички - едната стои на болното място, а другата се загрява. И когато първата лапа изстине, веднага се замества от втората. Една и съща ленена лапа може да се употреби два дни подред.

При силни болки при възрастни лененото семе се разбърква с вода, в която са варени три-четири макови глави.

При повърхностни възпаления на кожата повече помагат лапи от сварени картофи. Но тези лапи трябва да бъдат направени тънки.

Топла лапа от конопено семе

Приготовлява се и се употребява по същия начин, както и топлата лапа от ленено семе.

Топла лапа от шишарките на хмела

Тази лапа много смекчава и успокоява болките. Приготовлява се и се употребява по същия начин, както и лапата от ленено семе.

Необходимото количество прясна бамя (около 100 г) се сварява с 300 г мляко и една супена лъжица захар в продължение на около два часа, докато стане на гъста каша. Тази каша се поставя на болното място топла и се държи там като обикновен компрес с вълнена обвивка около 1/2 час.

Същата лапа може да се направи и с консервирана бамя или пък с изсушена. С консервираната бамя се постъпва, както при прясната. Сухата бамя се употребява така: взема се количество два пъти по-малко, отколкото прясната бамя, попарва се с толкова вряла вода, колкото е самата тя, и се оставя на печката да омекне. След това се прибавя двойно количество мляко и захар.

Тази лапа е много полезна при главоболие, тежки натъртвания и други.

Влажната топлина на горещата лапа може да се поддържа с топлината на термофор или обикновена грейка (гореща тухла, шише и пр.), които се поставят върху й. Действието на студената лапа е по-слабо.

Синапизми (хардаловилапи)

Синапът е едно от най-употребяваните от народа ни средства за общо или частично загряване на кожата.

1. Бързо действуващ синапизъм. Прави се с прясно счукано или смляно синапово (бяло или червено) семе. Две супени лъжици сина-пово брашно се смесват с две супени лъжици обикновено брашно. Размесва се добре и се залива с малко обикновена вода, като се бърка, докато се получи рядка, тестовидна каша. С нож или с дръжката на лъжица синаповото тесто се размазва върху тънък пласт марля, тънка кърпа и пр., който се прегъва така, че синаповото тесто да дойде между двата пласта като в плик. Слага се върху болното място и се държи, докато кожата се зачерви силно - най-често около 10-15-20 минути в зависимост от индивидуалната (лична) бързина на кожната реакция, т. е. зачервяването. То се установява, като едно ъгълче от кърпата със синапа от време на време се повдига, за да се следи цветът на кожата. Добре е след снемане на синапа мястото да се измие с кърпа, натопена в топла вода, и след това да се намаже със зехтин.

Употребяват се готови синапови хартии, които се продават в аптеките без рецепта от лекар. Те се поставят така: намокря се намазаната страна на синаповата хартия и се залепя на болното място. Държи се около 10 минути. Същата хартия може да се залепи веднага и на друго място.

2. Бавно действуващ синапизъм. Счуква се необходимото количество синап (хардал) и добре се разбърква с равно количество смляна готварска сол и с толкова топъл оцет, колкото е потребно да стане тестовидна каша. Размазва се между два пласта тънко платно и се налага на болното място. Така приготвен, синапът може да стои без всякакви последици даже и на деца цяла нощ.

Хардаловите лапи се употребяват за предизвикване прилив на кръв към кожата за много болести: при пневмония, бронхопневмония, трахео-бронхити и др. - на гръдния кош, при главоболие - на краката и т. н. След свалянето на синаповите лапи добре е зачервеното място да се намазва с чист зехтин или с прясно масло.

Лапа от кисел хлебен квас

Селският хлебен квас е чудесно отвличащо средство, популяризирано между българския народ преди повече от 1000 години от нашите богомили. Лечебното действие на кваса се дължи, от една страна, на скритите му лъчи, каквито всички дрожди изпускат и от които потъмнява и кожата (подобно на това от слънчевите бани), а от друга страна, на топлината, която изпуска вследствие на развиваща се в него ферментация, която трае най-малко 6 часа, през което време той не се сменя.

Добрият селски хлебен квас има възкисел мирис и е плътен като тесто за хляб (а не рядък), с достатъчно топлина.

Приготовлява се така: една супена лъжица черно тричево (непресято) брашно (от бялото квасът става лигав), щипка сол и малко топла вода (не гореща), а още по-добре топла прокиснала боза, се забъркват на тесто. Оставя се в съд, покрит с вълнена кърпа, на топло място (близо до печката), където стои около 48 часа. За това време той вкисва и става за квас, който се познава по това, че има шупли и мирише на кисело. При желание да вкисне по-бързо се прибавя и 1/4 чаена лъжичка чист винен оцет.

Квасът се държи в два съда: тази част, която е предназначена за употребление - в по-голям съд, покрит с вълнено парче, и на топло място, за да ферментира правилно, а другата - в по-малък съд на студено, за да не ферментира силно.

Домашният (киселият квас) е два пъти по-силен от фурнаджийския и затова винаги трябва да се предпочита.

Този квас като лапа е много полезен при главоболие, при натъртвания, циреи и пр. При поставянето му се слага в торбички от много тънък памучен плат, за да не се залепва за космите, и с дебелина половин сантиметър. При желание мястото, където се поставя квасът, може предварително да се поразтрие с малко зехтин. Изсъхналият квас най-лесно се измъква от торбичката, като се натопи за половин минута в студена вода.

Употребеният квас може да се използува още веднъж, като се разтвори с малко топла вода и се подбърка с още толкова чисто брашно, колкото е самият квас, и се остави отново да ферментира.

Ако квасът е предназначен за вътрешна употреба, трябва да се забърква всекидневно отново.

Лапа от хрян с брашно, сол и оцет

Тази лапа е силно действуващо средство, особено при натъртване, при хроничен ревматизъм, подагра, лумбаго и други.

Приготовление. Вземат се според големината на болното място един-два средно големи корена от хрян и се настьргват на ситно ренде. Веднага след това се разбъркват с равно количество трици или брашно и сол и с толкова оцет, че да стане гъста каша. Тя се разстила на дебелина ¹/₂-1 см в тънка торбичка (големината на която да покрие болното място) и се налага. Държи се за деца 1-2 часа, за възрастни от 2 до 5 часа, а за тези, които могат да търпят и повече - от 6 до 8 часа. След снемането на лапата за успокояване на кожата на болното място трябва да се постави млечен компрес с извара или обикновен компрес, натопен в хладка отварка от трина. Тази лапа се поставя веднъж на 3-10 дни, т. е. след като червенината на кожата се загуби.

Лапа от кромид лук и сол

Три супени лъжици дребно нарязан лук, 1 супена лъжица готварска сол и малко царевично брашно се забъркват с хладка вода на гъста каша - получава се хладка лапа.