ДИЕТОЛЕЧЕНИЕ. Храна и хранене

[Ани]

ДИЕТОЛЕЧЕНИЕ

ХРАНА И ХРАНЕНЕ

Храната е един от главните фактори за поддържане живота на организма. Тя влияе както върху физическото, така и върху психичното развитие на човека. Ако храната е недостатъчна, нормалното психофизическо развитие се забавя, съпротивителните сили на организма намаляват и той става лесно податлив на заболявания. Непълноценната и некачествената храна също се отразява зле върху здравето и развитието на човека и води до много заболявания.

Основните съставни части на храната са: белтъчни вещества, мазнини, въглехидрати, вода, витамини и минерални соли.

Белтъчините са градивни вещества за организма и най-важната съставна част на клетките, които образуват тъканите на нашето тяло. Те участвуват в образуването на важни за живота вещества. С тях се осъществяват важни процеси на организма, без които животът е невъзможен. Белтъчните вещества при обмяната в организма се разграждат до малки съставни части (аминокиселини), от които след това организмът си изгражда нови собствени, присъщи на него белтъчини.

Белтъчни вещества човек приема с яйцата, месото, млякото и млечните произведения, рибата, бобовите растения, житните зърна, хляба и пр. Те се намират в различни количества в почти всички храни.

Мазнините имат голямо енергетично значение, поради което би могло да се нарекат гориво за човека. Те се използуват, колкото е необходимо за организма, а излишъкът се натрупва в различни части на тялото. Мазнините също участвуват в много жизнени процеси. Приети в голямо количество, оказват неблагоприятно въздействие. За предпочитане е и болни, и здрави да употребяват растителни или млечни масла, които се оползотворяват по-лесно от свинската мас и лой.

Въглехидратите имат важно значение поради енергетичната си роля. Народът с основание казва, че те поддържат топлината на тялото. Те са главните вещества, участвуващи в обменните процеси на организма. Обаче приети в по-големи количества, въглехидратите имат неблагоприятно действие.

Водата, както слънцето и въздухът, е крайно необходима за човешкия организъм. Без нея животът е немислим. Всички процеси в организма протичат във водна среда. Водата е извънредно нужна за нормалното функциониране на организма. Чрез водата в тялото се въвеждат минерални соли и редица други хранителни вещества. С нейна помощ от организма се изхвърлят веществата, получаващи се при обмяната.

Витамините са жизненонеобходими за нормалната дейност на човешкия организъм. Повечето от тях се набавят с храната. Известна част се изготвя в организма. Когато не се налага приемането на по-големи дози витамини, те трябва да се приемат със съдържащите ги естествени продукти, храни, а не в готова лекарствена форма. Този начин на приемане е по-природосъобразен и отговаря повече на духа на народната медицина. Витамините регулират обменните процеси, благоприятно влияят върху нервната система, върху дейността на жлезите с вътрешна секреция, засилват имунитета, като повишават работоспособността на организма и устойчивостта му срещу инфекциите, т. е. играят предпазна роля.

Нуждата от витамини значително нараства при усилен физически труд, ниски температури, бременност, заболяване и пр. При такова състояние е необходимо човек да получава по-големи количества витамини. Недостигът или липсата на витамини в храната предизвикват заболявания - хиповитаминоза и авитаминоза.

Витамин А осигурява нормален растеж на покриващите тялото клетки и повишава устойчивостта на лигавиците срещу инфекции. Той предпазва роговицата на очите от увреждания и нощна слепота. Повече витамин А трябва да се взема при хиповитаминоза и авитаминоза А, наранявания, изгаряния и измръзвания, когато болното място недобре и ненавреме зараства, при туберкулоза и други инфекциозни заболявания с поражение на лигавиците (бронхит, грип и др.), при възпалителни заболявания на храносмилателния канал, на очите и пр. Витамин А се съдържа в следните храни: рибено масло, моркови, пресни зеленчуци (домати, салата, лапад, киселец, спанак, лобода, чушки), черен дроб, бъбреци и пр. В тези продукти витамин А се намира във вид на провитамин А - каротин. Човек приема витамин А с растителните и животинските мазнини, яйцата, млякото, сиренето, кашкавала, месото, зелето, корените, гулиите, доматите и др. За доброто всмукване от червата на каротина, намиращ се в зеленчуците и плодовете, заедно с тях трябва да се приема и известно количество мазнини, понеже както свободният витамин А, така и каротинът е масторазтворим, а не водоразтворим, и се всмуква от чревната лигавица с помощта на мазнини.

Витамин B₁ регулира дейността на нервната система и храносмилателния канал, участвува в обмяната на въглехидратите. При много заболявания - неврози, полиневрита, невралгии, неврити, дистрофии, заболявания на храносмилателния канал, различни инфекции, бери-бери и др., витамин В_; трябва да се приема в по-големи дози, което може да се постигне, като се взема бирена мая, суха бирена мая, хлебна мая, черен дроб, чернодробен екстракт, отвара от пшеница, яйца, мляко, масло, месо, ябълки, круши, цвекло, картофи, моркови и други плодове и зеленчуци. Отвара от пшеничени трици се приготвя, като 200 г се заливат с 1 л кипяща вода и се варят в продължение на 2 часа, след което се прецеждат през марля. От тази отвара може да се получи доста вкусна слизеста супа чрез прибавяне на 100 г мляко и 5 г масло.

Витамин В₂ регулира и участвува в редица обменни процеси на клетките. Недостигът му предизвиква поражение на периферните нерви, кожата и лигавиците. Той има благоприятно въздействие при хиповитаминоза и авитаминоза В₂, при различни видове анемия, полиневрита, паркинсонизъм и сърдечна недостатъчност. За лечение на тези заболявания народната медицина препоръчва да се употребяват храни, които съдържат витамин В₂: черен дроб, месо, риба, мляко и млечни произведения, бял дроб, език, отвара от трици, картофи, зеле, моркови, цвекло и др.

Витамин В₃ се намира в черния дроб и чернодробните екстракти, в някои плодове и зеленчуци.

Витамин В₄ е предпочитано средство за профилактика и лечение на чернодробни заболявания. Нашата народна медицина винаги е препоръчвала при чернодробни заболявания да се употребява прясна, несолена извара, понеже тя съдържа аминокиселината метионин, от която организмът си изработва този витамин.

Витамин РР се съдържа в дрождите, черния дроб и други вътрешни органи. Недостигът му причинява болестта пелагра с поражения на кожата на откритите телесни части, нервни и психични смущения. Намира се още в месото, млякото и млечните произведения, хляба, картофите, цвеклото, лука, доматите, прасковите, кайсиите, гроздето, гъбите и други плодове и зеленчуци.

Витамин В₆ по въздействие е близък до витамините В₂ и PP. Регулира функциите на нервната система и органите на храносмилането. Оказва благоприятно влияние при упорити повръщания на бременни. Среща се в продуктите, в които се намират и другите витамини от групата В.

Витамин В₇ се среща в продуктите, които съдържат и другите витамини от групата В.

Витамин В₈, има действие, подобно на действието на витамин В₄. Съдържа се предимно в месото, черния дроб, чернодробните екстракти.

Витамин В₉ се приема главно със зеленчуци и плодове. За лечение се използува при злокачествена анемия, тропическа диария, анемия у бременни и пр.

Витамин Р действува благоприятно върху капилярите, като намалява тяхната пропускливост, засилвайки спойката между клетките им. Има го в гроздето, червените чушки, лимоните, шипките, сливите и др.

Витамин В₁₂ оказва благоприятно въздействие върху черния дроб, нервната система, кожата, стимулира кръвообразуването.

Витамин В₁₅ влияе благоприятно върху кръвоносните съдове и предпазва от атеросклероза.

Витамин С (противоскорбутен фактор) укрепва междуклетъчното вещество, подпомага заздравяването и възстановяването на тъканите, на стените на кръвоносните съдове, калцирането на зъбите и костите, намалява холестерина в кръвта. При липса на витамин С настъпват кръвоизливи, подуване и кървене на венците (скорбут). Прилага се като лечебно средство при инфекциозни болести, отравяния, кръвоизливи, кожни заболявания, болести на зъбите и костите, стомашно-чревни заболявания, туберкулоза, предразположение към кръвоизливи поради увреждане на капилярите, при анемии, чернодробни болести, ревматизъм, при усилен умствен и физически труд. Намира се във всички плодове и зеленчуци, най-много в чушките, доматите, спанака, копривата, лапада, зелето, цвеклото, салатите, крушите, ябълките, сливите, черешите, вишните, гроздето и др. Голямо количество има в шипките, с които нашата народна медицина е лекувала всички болести, дължащи се на недостиг на витамин С в организма. През последните години бе установено, че нашите червени чушки съдържат повече витамин С, отколкото богатите на него лимони.

Витамин D (противорахитичен фактор) е необходим за нормалното отлагане на калций и фосфор в костната тъкан. У човека се образува в кожата под влияние на ултравиолетовите лъчи на слънцето. Недостигът му причинява заболяване от рахит. Големите дози витамин D увеличават холестерина в кръвта и допринасят за развиване на атеросклероза. Съдържа се в рибеното масло, яйчния жълтък, кравето масло и др.

Витамин Е се предписва при безплодие. Съдържа се в значително количество в пшеничните и царевичните зародиши. Използува се и при някои нервни и мускулни и очни заболявания.

Витамин К улеснява съсирването на кръвта. Взема се при кръвоизливи, жълтеница, някои състояния със склонност към кървене, мъчно зарастващи рани след операция, възпаление на устата. Необходимите за живота количества организмът приема със зеленчуците, плодовете, млякото, млечните произведения и някои месни продукти.

Витамините, както бе отбелязано, се намират в достатъчно количество в пресните зеленчуци, плодовете, орехите и житните зърна, чрез консумацията на които се приемат и оползотворяват в организма. При варене, печене и загряване на храната вследствие на високата температура много от витамините се разрушават. Ето защо трябва да се консумират достатъчно сурови зеленчуци и плодове. Добре е да се запомнят следните правила:

1. Черният хляб, приготвен от цялото зърно, е по-полезен от белия.

2. През пролетта, лятото и есента всеки ден на трапезата трябва да има в изобилие пресен суров зеленчук.

3. През зимата за всеки член на семейството да има достатъчно шипков мармалад и консервирани зеленчуци.

4. Когато се готвят ястията, да не се изхвърля първата вода при обработването на зеленчуците.

5. Да не се забравя, че киселото мляко е много ценна храна, която нашата медицина препоръчва като лекарство.

6. Продуктите да се варят или пекат само дотолкова, колкото е потребно, за да омекнат и станат годни за ядене, а съдовете с врящите ястия да не се отхлупват често.

Минерални соли. Всяко заболяване повече или по-малко засяга обмяната на веществата, при което винаги се нарушава и минералната обмяна. Чрез регулиране на храненето може да се въздействува върху минералното равновесие в организма, както и за увеличаване съдържанието на някои соли. При различните заболявания е необходимо храната да се подбира така, че да съдържа по-голямо или по-малко в сравнение с физиологичните норми количество различни соли, като се спазва и определено съотношение между тях, например между калция и фосфора, калия и натрия. По този начин се регулира и равновесието между основите и киселините в организма. Без минералните соли е невъзможно протичането на много от жизнените процеси. За организма са необходими в по-голямо или по-малко количество почти всички минерални соли, които се срещат в природата. Най-важни са солите на натрия, калция, калия, магнезия и желязото.