Jump to content

Хранителни продукти


Recommended Posts

ХРАНИТЕЛНИ ПРОДУКТИ

Храната на човека трябва да бъде пълноценна и достатъчна. За да задоволява изискванията на организма, необходимо е тя да бъде и разнообразна. Еднообразната храна води до изтощение и заболявания, ето защо разнообразната храна не е лукс, а необходимост.

Хранителните продукти се различават по състав и въздействие върху организма, поради което за лечение трябва да се комбинират по вид и количество.

Месо

Качеството на храната е важна предпоставка за развитието на организма. Месото е важен източник на пълноценни белтъчини. То е особено необходимо като градивен материал при децата, подрастващите и при изтощаващи организма болести, понеже съдържа някои аминокиселини, които липсват в другите храни. Освен това в него се съдържат някои витамини (А, В, РР) и соли на калия, натрия, магнезия, фосфора и хлора.

Консумацията обаче на много месо предизвиква натрупване на чужди вредни вещества, влияещи отрицателно не само върху физиката, но и върху психиката на човека: характера, темперамента, емоционалната нагласа, волята и пр. По-големите количества месо могат да причинят редица заболявания: повишено кръвно налягане, атеросклероза, хроничен запек, подагра и др.

Риба

Рибата също е много полезна храна, особено ако е прясна. Прясната риба се познава по приятния мирис, розовия цвят и бистрите очи.

Люспестите риби (бяла риба, шаран, мряна и др.) се смилат по-лесно, отколкото рибите с гладка кожа (сом, щука и др.). Варената риба е по-лесно смилаема в сравнение с печената и пържената. Младата варена риба (особено бялата) е добра даже за тежко болни.

Рибата, както и месото, е източник на пълноценни белтъчини. Месото на моруната, есетрата, сьомгата и др. съдържа доста мазнини, а в бялата риба, шарана, щуката мазнините са малко. Рибеното месо съдържа витамини А, В1, В2 и D. В черния дроб на някои видове риби се срещат във висока концентрация витамините А и D. Рибите съдържат и значително количество соли на фосфора и калия, а в морските риби и раци има твърде много йод.

Яйца

Яйцата съдържат пълноценен белтък и мазнини. Белтъчините в яйцата се състоят от ценни аминокиселини. Мазнини се съдържат главно в жълтъка, в който има много лецитин и холестерин. В яйцата се съдържат и витамини A, D, В1 и В2, както и доста минерални соли на калция, магнезия, фосфора и желязото. Съдържанието на калциеви соли в жълтъка и яйчената черупка е значително. Рохко сварените яйца се всмукват от червата почти изцяло. Суровият яйчен белтък се усвоява трудно. Лецитинът на жълтъка има голямо значение за растящия и развиващия се организъм. Фосфорните и магнезиевите соли, както и масторазтворимите витамини улесняват възстановяването и растежа на костите. Народната медицина не препоръчва употребата на много яйца - повече от 2-3 на ден за по-млади хора и повече от 2-3 на седмица за възрастни. Голямото количество холестерин в яйчния жълтък обременява функциите на черния дроб и холестериновата обмяна и съдействува за развитието на атеросклероза.

Мляко и млечни продукти

Млякото е една от основните храни на нашия народ. Най-често като лечебно средство българската народна медицина прилага кравето мляко. То съдържа хранителни вещества, минерални соли и витамини, които са в най-благоприятно, особено за детския организъм, съотношение и в най-лесно усвоима форма.

Белтъчините на млякото съдържат повечето от най-важните аминокиселини. В биологично отношение мазнините му са особено ценни - те са във вид на емулсия, поради което лесно се всмукват от червата. Въглехидратите му се състоят предимно от млечна захар (лактоза). Млякото е особено богато на калциеви, калиеви, фосфорни и натриеви соли. Усвоява се добре и при правилна употреба в умерени количества - до 1 л на ден при възрастни и 200-400 г в зависимост от възрастта при деца - не обременява обменните процеси в организма.

Киселото мляко, което се получава чрез подквасване с млечнокисели бактерии, е извънредно ценна храна. Нашата народна медицина го препоръчва особено като храна-лекарство. Благодарение на географското разположение и климатичните условия в България се получава най-висококачественото в света кисело мляко. Прясното кисело мляко действува благоприятно върху чревната перисталтика, а киселото мляко с по-голяма давност от подквасването съдържа по-голямо количество млечна киселина, но и повече млечни бактерии, поради което регулира чревната микробна флора и укрепва чревните функции.

Сиренето съдържа много белтъчини и калциеви соли. При производството му то се обогатява с много готварска сол, ето защо понякога с диетична цел се налага, преди да бъде дадено на болния, да се обезсолява чрез изкисване във вода. Различните видове сирена се отличават главно по количеството на мазнините в тях.

Изварата е изключително полезен белтъчен хранителен продукт, съдържащ голямо количество от незаменимата аминокиселина метионин, която възпрепятствува отлагането на тлъстини в черния дроб, както и много калциеви и фосфорни соли.

Останалите млечни продукти, притежаващи състава, качествата и действието на млякото, сиренето и изварата, са също много полезни за организма.

Растителна храна

Хлябът е основен хранителен продукт. Той съдържа значително количество въглехидрати, умерено количество белтъчини и следи от мазнини. Съдържанието на витамини, минерални соли и растителна целулоза в него зависи от вида на брашното, от което се приготовлява. В ръжения хляб, както и в пшеничения от тричаво брашно има доста витамини от групата В, калциеви, магнезиеви, фосфорни и железни соли, целулоза. В хляба, приготвен от пречистено бяло брашно, тези ценни вещества са в значително по-малко количество. При замесване-то на хляба обикновено на 1 кг брашно се слага 8-25 г готварска сол. С диетична цел може да се приготвя и безсолен хляб. Престоялият хляб и сухарите се смилат по-лесно, отколкото мекият, топъл хляб. Хлябът от трици има ниска хранителна стойност, но съдържа доста витамини и магнезиеви соли.

Зеленчуците са хранителни продукти, съдържащи много вода, малко белтъчини и следи от мазнини. Количеството на въглехидратите в тях зависи от вида им. В зеленчуците има различни витамини и много от необходимите за нормалната жизнена дейност минерални соли (калиеви, калциеви, натриеви и др.), ферменти, подпомагащи храносмилането, доста целулоза, която не се усвоява от организма, но засилва перисталтиката на храносмилателния канал. Зеленчуците са механичен и химичен дразнител за стомашната секреция. Някои от тях (чесън, кромид, ряпа и др.) съдържат особени вещества, наречени фитонциди, които възпрепятствуват развитието на бактериите. Зеленчуците не обременяват обмяната на веществата. При кулинарната им обработка трябва да се има предвид, че голямо количество соли преминават във водата, поради което тя не бива да се изхвърля. Във водата преминават и част от водоразтворимите витамини, а друга част от витамините и ферментите се разрушават. Ето защо зеленчуците трябва да се варят недълго време, зеленчуковите ястия да не престояват дълго и пр. Поради това, че топлинната кулинарна обработка унищожава някои ценни качества на зеленчуците, за предпочитане е, когато може, те да се ядат в сурово състояние.

Листните зеленчуци (салата, лапад, спанак, киселец, зеле и др.) подпомагат кръвообразуването благодарение на това, че съдържат доста минерални соли и желязо. Киселецът и спанакът трябва да се изключат от храната при пясък и камъни в бъбреците, подагра и др., понеже в тях има много оксалова киселина. В зелето се намират биологично пълноценни белтъчини. То поощрява стомашната секреция.

Кореноплодните зеленчуци (моркови, цвекло, ряпа, кромид лук и др.) са ценна храна. Хранителната стойност на някои от тях, например морковите и цвеклото, е висока благодарение на голямото количество въглехидрати. В кореноплодните има натриеви и калиеви соли, както и доста целулоза - повече в по-старите растения. Морковите съдържат голямо количество провитамин А (каротин), който в организма се превръща във витамин А, а лукът - доста ферменти.

От грудковите растения почти ежедневно за храна ни служат картофите. Те съдържат значително количество въглехидрати, пълноценен белтък, витамини С и В, минерални соли. Лесно възбуждат стомашната секреция.

Градинските зеленчуци (тиквички, тикви, патладжани, краставици, домати и чушки) по състав са подобни на другите зеленчуци. Те съдържат витамин С (особено чушките), каротин (червените домати, чушките, тиквите), а във всички се намират солите на калия, калция, фосфора и желязото. Растителната целулоза на градинските зеленчуци е нежна и слабо дразни стомашно-чревната лигавица. Краставиците имат по-груба целулоза.

Бобови растения. Сухите зърна на бобовите растения (фасул, леща, грах, соя и др.) са с голяма хранителна стойност. Имат високо съдържание на белтъчини, въглехидрати и по-малко мазнини. Белтъкът на бобовите растения е по-малко ценен в сравнение с месния белтък, понеже в него липсват някои аминокиселини. Относително по-полезен е белтъкът на лещата и соята. Мазнините на бобовите зърна съдържат много лецитин. Въглехидратите са представени предимно от скорбялата. В бобовите растения има сравнително малко, но твърде груба целулоза. Те съдържат доста фосфорни, калциеви и железни соли и малко количество витамини от групата В и витамин А и С Грубата им целулоза дразни значително стомашната лигавица, а в червата причинява образуване на много газове. Фасулът дълго време е бил основна храна на нашия народ. Вкусовите му качества позволяват да се приготвят от него различни ястия, като се съчетава с други продукти.

Дините и пъпешите съдържат значително количество захар. Поради високото съдържание на вода народната медицина прилага широко дините при бъбречнокаменната болест.

Плодовете се употребяват от нашия народ като храна, а при някои заболявания и като лекарство - както в прясно състояние, така и консервирани и сушени. Ябълките, крушите, сливите съдържат много захар и малко скорбяла. В тях има доста витамин С, провитамин А, витамини от групата В, както и калциеви, калиеви и фосфорни соли. В гроздето, прасковите, ягодите, портокалите и мандарините количеството на захарта е по-високо. Всички плодове поради състава си улесняват обменните процеси, а повечето от тях имат пикочогонен ефект. По-специално ягодите освен нежна скорбяла и много захари съдържат доста лимонена, винена и аскорбинова киселина и действуват благоприятно при възпалителни процеси на храносмилателния канал. Сушените плодове имат същия състав, но с по-висока концентрация, поради което се смятат за продукти с по-голяма хранителна стойност. При правилно консервиране свойствата на пресните плодове могат да се запазят почти изцяло.

Гъбите съдържат много белтъчини, които обаче не се усвояват напълно от организма. Те възбуждат стомашната секреция, но трябва да се ядат в умерено количество, защото обременяват дейността на черния дроб и бъбреците.

Орехите, бадемите, фъстъците, лешниците и кестените съдържат доста белтъчини, въглехидрати и мазнини, някои витамини, минерални соли и целулоза. Мазнините на тези плодове се усвояват добре от организма. Добре се усвояват и съдържащите се в тях въглехидрати и белтъчини. Орехите и бадемите са богати на калиеви, калциеви, магнезиеви, фосфорни, железни и серни соли.

Други хранителни продукти

Пчелният мед е ценен хранителен продукт. Съдържа много въглехидрати, малко белтъчини, минерални соли и етерни масла. Въглехидратите му се състоят предимно от лесно усвоима захар. В меда има калциеви, фосфорни, железни и други соли. Неговите ароматни вещества са различни в зависимост от вида на цветовете, от които пчелите са събирали нектара. За най-ценни се смятат липовият, акациевият и боровият мед. Медът благодарение на лесната усвоимост на захарите му в народната медицина се употребява при чернодробни и сърдечносъдови заболявания, белодробен абсцес, туберкулоза, запек, след тежки изтощителни заболявания.

Шоколадът и какаото съдържат значително количество мазнини и въглехидрати, етерни масла и малко белтъчини, стимулират нервната система. В по-големи количества обременяват чревната функция и обменните процеси, затова трябва да се употребяват в умерено количество.

Чаят и кафето нямат хранителна стойност. Те съдържат етерни масла, танин и кофеин, поради което стимулират нервната система и дейността на сърдечносъдовия апарат. Ето защо с тях не бива да се злоупотребява.

Как да се храним правилно

Храната служи за възстановяване на разрушените и остарели части на човешкия организъм. Тя е един от най-важните фактори на нашия живот, подробно е разгледана по-горе.

От голямо значение е храната да се взима в правилно определено време, от което да не се правят големи отклонения. Като седи на масата, човек трябва да е спокоен и да има апетит. Ако е уморен, по-добре е да се храни след известна почивка. Храната трябва да се поднася в чисти съдове, на чиста маса и в приятна форма.

Човек трябва да удовлетворява естествения глад и да унищожава в себе си неестествения апетит. Глад и апетит са две различни понятия. Гладът е естествена потребност за храна; апетитът е придобита привичка да се яде и пие.

Правилното и редовно хранене се състои в подбор на съответните за организма продукти, сготвени или приготвени по най-опростен начин, без запържване, и приемане всякога на прясна храна, навреме и само добре сдъвкана. Този процес трябва да се извършва с мисълта, че храната внася живот, здраве, сила и мощ в организма, способност за продуктивна работа. Тялото трябва да бъде винаги нахранено и годно всеки момент за работа, но никога охранено и угоено.

Ако хората ядат само тогава, когато са гладни, и се хранят с проста, чиста и здрава храна, те ще знаят много по-малко болести. Затова и народната поговорка казва: „Стомахът е баща на здравето.“ Нормалното храносмилане предполага нормално хранене. Всеки излишък и всеки недостиг на храна означава нарушение на храненето, следователно се отразява неблагоприятно на общото здравословно състояние. Безспорно е, че поддържането на правилното хранене изисква себепроучване и индивидуализиране. Това, което допада на един организъм, не допада на друг. Ето защо всеки трябва да положи усилия да проучи естеството и особеностите на организма си, за да опознае и прецени слабите и силните му страни и съобразно с тях да нагласи храненето и изобщо живота си.

Добра храна за човека са и плодовете, орехите, лешниците и други такива, също и суровите листа (салати), и корените (картофи, моркови и др.), а за кърмачетата - майчиното мляко, после иде кравето мляко, мед и пр. Малко по-слаби са вече просто сготвените зеленчуци, ориз и пр.

За да бъдем винаги здрави, трябва да ядем разнообразна храна, и то 3 пъти дневно, и да се научим да ядем и пием само толкова, колкото е нужно за задоволяване на глада и жаждата. Ястията и питиетата не трябва да са много горещи, защото ще повредят храносмилателните органи. Студените ястия възбуждат по-малко храносмилането, отколкото топлите, и предизвикват понякога неприятно чувство при преглъщането им. Студени питиета трябва да се пият бавно и никога на празен стомах. След ядене на плодове не бива да се пие вода.

Бавното ядене и основното сдъвкване на храната са само от полза на храносмилането, а недостатъчното сдъвкване на храната не само че пречи за доброто й използуване, но и причинява с времето повреди на стомаха и червата. Питиетата трябва да се пият на глътки, а не да се наливат в гърлото. Лошите зъби пречат на доброто дъвчене и могат да причинят храносмилателни смущения и дори болести на тези органи. Не трябва да се пропуска поддържането на чистотата на устата и своевременното оздравяване на зъбите. Освен това трябва да бъдем весело настроени през време на храненето. Да не се храним с тлъста храна, топъл хляб и много сладки. Също да не се храним веднага след сериозен умствен или физически труд, а да почакаме, докато мускулите и нервите ни се успокоят напълно. Изтощеният организъм се нуждае преди всичко от почивка, а после от храна. Сутринната закуска трябва да е лека, понеже през това време организмът няма голяма възстановителна работа - той е отпочинал през нощта. Не трябва да ядем това, което опитът ни е показал, че ни вреди. Трябва да употребяваме разнообразна храна. Да не употребяваме алкохолни напитки, тютюн и силни подправки. При изтощен организъм да употребяваме често вместо вода плодов сок, зрели плодове, плодова лимонада, а при пиенето на вода да поставяме в нея малко лимонов сок.

Ако почувствувате пресищане, не се страхувайте, че ще пропуснете един обяд или закуска - по-добре е да се даде възможност на стомаха да се справи с това, което не е могъл да смели. Човек може да прекара без храна няколко дни, без да има каквито и да било вреди от това. Ако здрав човек за два-три дни (тримирене) се откаже съвсем от храна и само от време на време утолява жаждата си с малки глътки вода, то такъв глад подмладява организма и усилва неговата енергия.

Благодарение на такова гладуване организмът като че ли се изчиства от приетите в повече храни, храносмилателните органи си почиват. В края на първия ден може да се усеща шум в ушите и тежест в главата, болки под лъжичката, виене на свят. Това постепенно преминава, настъпва състояние на слабост и покой. Две-три денонощия са достатъчни за очистване на организма и възстановяване на силите. Само по себе си се разбира, че в тия дни човек не трябва да се преуморява с работа.

Също от много голяма полза за здравето е и периодичното гладуване - един ден в седмицата, примерно петък. И този ден най-добре е да не се сменя, за да свикне към него организмът ни. В този ден да не се употребява никаква храна освен сутрин, обед и вечер по 1 чаша топъл чай от липа, подсладена с малко мед. От това на другия ден човек има великолепно самочувствие.

Основа на природолечението е природосъобразната храна, която е предимно млечно-растителна с повече плодове и зеленчуци. Естествени храни за човека са млякото и млечните продукти, плодовете, богатите на витамини и минерални соли зеленчуци и грудкови растения, ядките на черупчестите плодове, бобовите и зърнените храни. Най-лека, здрава, полезна и същевременно най-ценна е суровата или просто сготвената плодова и зеленчукова храна. Хлябът (типовият и по-малко белият) дава останалото необходимо количество въглехидрати, белтъчини и соли. Плодовете също набавят въглехидрати и минерални соли. В тях има и голямо количество витамини. Чрез граховите и бобовите зърна човек приема достатъчно белтъчини, въглехидрати и витамини и малко мазнини, а чрез зеленчуците - витамини, минерални соли и малко въглехидрати. Такава храна с прибавени мляко, млечни продукти и яйца е достатъчна за организма на човека, за поддържане на силите му, за заменяне на изхабеното и за изграждане на новото, което му е необходимо, за да се развива и да укрепва. В различните краища на нашата страна народната ни медицина е създала някои общи правила за храненето. Те могат да бъдат резюмирани така:

1. Не яжте, ако не усещате глад или пък не сте в добро настроение и особено ако сте разгневени, защото насила приетата храна не се използува добре.

2. Дъвчете бавно и грижливо храната си, докато се ослюнчи добре и стане на каша в устата, защото недобре сдъвканата храна дразни стомаха и червата и може да предизвика стомашно-чревен катар и хроничен колит.

3. Бъдете умерени във всичко и особено в храненето! Народната мъдрост гласи: „Малкото храна продължава живота.“ Тя важи главно за възрастни и стари хора, а при децата и подрастващите е необходима храна в достатъчно количество.

4. При употреба на сготвена храна тя трябва винаги да има приблизително температурата на тялото - около 37°С, т. е. да бъде топла.

5. При лошо храносмилане избягвайте честата употреба на трудно смилаеми храни: зеле, грах, леща, боб, кромид лук, чесън и твърдо сварени яйца, особено вечерно време. Тези храни образуват много газове. Шушулковите плодове (фасул, грах, леща и др.) да се ядат 1-2 пъти седмично, добре сварени, и то само на обяд.

6. Избягвайте, особено вечерно време, кисели и много тлъсти ястия, пържени храни, трудно смилаеми видове сирене, силно подсладени и много солени ястия, пресни тестени храни, газирани питиета (сода, лимонада и др.).

7. За подправка употребявайте предимно лимонов сок и при липса на лимони - кристална лимонена киселина, винена киселина (лимонтозу), чист винен или плодов оцет.

8. Ако организмът е изтощен, вместо вода употребявайте плодов сок, зрели плодове, плодова лимонада, а във водата, която евентуално приемате, слагайте малко (5-10 капки) лимонов сок за чаша вода.

9. Консумирайте яйцата рохки и в неголямо количество (до 2-3 на ден), като броите и яйцата, сложени в яденето; при децата - 1/2 - 1 яйце на ден или през ден в зависимост от възрастта, а при старите хора - общо 2-3 яйца на седмица.

10. Ако не сте вегетарианци, постете по 1 ден в седмицата, понеже запекът като последица от преяждане, особено с месна храна, се лекува най-добре чрез временно постене (гладуване).

11. При жажда пийте умерено и винаги на глътки прясна хладна вода, особено сутрин 1 час преди закуска, за да нямате запек, половин час преди обяд и вечеря и вечер преди лягане. Ако имате възможност, утолявайте жаждата си предимно с плодове.

12. Избягвайте лютите и силно подправените с пипер, горчица и други подправки ястия. Те увреждат стомаха.

13. Избягвайте горещите храни, защото увреждат стомашната лигавица.

14. Хранете се ритмично 3 пъти дневно. Храната не трябва да е еднообразна. По-добре е да бъде топла и кашеста, отколкото гореща и твърда.

15. Ако обичате кафето, предпочитайте кафе от фий, понеже то подпомага храносмилането и успокоява нервите.

16. За предпочитане са липовият и вегетарианският (билков) чай.

17. Отбягвайте алкохола и тютюна - те скъсяват живота.

18. Не консумирайте едновременно храни, които си пречат при храносмилането, а именно:

а) прясна риба заедно с мляко;

б) солени и кисели заедно със сладки храни;

в) много растителни белтъчини заедно с много животински, например фасул, леща, соя заедно с яйца, сирене, кашкавал;

г) животинско масло заедно с растително;

д) сурови зеленчуци заедно с плодове.

Забележка: умереното консумиране на тези комбинации не е вредно.

19. По възможност да не се използуват повторно мазнини, в които вече е пържено.

20. Никога да не се преяжда.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...