Счупване и пукване на костите (фрактура)

[Ани]

СЧУПВАНЕ И ПУКВАНЕ НА КОСТИТЕ (ФРАКТУРА)

Счупванията на костите могат да бъдат: а) прости, когато е счупена само костта; и б) отворени (сложни), когато е прекъсната и целостта на кожната покривка. Отворените счупвания са по-опасни. Освен това костта може да бъде счупена само на едно място, на няколко места или да бъде раздробена. И в трите случая счупената кост може да засегне и увреди и други тъкани, които я заобикалят - мускули, артерии, вени, нерви. Тя може да разкъса обвивката на някоя става, да нарани вътрешни органи. Понякога счупването може да бъде непълно и да се състои само в пукване. Този вид счупвания се срещат най-често у децата, чиито кости са по-меки.

Причини. Счупването на костите става от силен пряк или косвен удар, падане от високо и от силно и бързо свиване на мускулите. По-лесно се чупят костите на старците и на слабите хора.

Признаци. В момента на счупването се усеща силна болка, която се увеличава при движение. Счупената кост изменя формата си. Появява се и подутина. Функцията на крайника, на който е счупена костта, отпада.

Всички счупвания на кости се лекуват от лекар ортопед-травматолог чрез наместване (когато е необходимо под контрола на рентген) и задържане на счупените кости в правилно положение чрез гипсова превръзка или с различни пирони и винтове.

В случаи на счупване далеч от населено място, когато не може да се окаже веднага медицинска помощ, да се даде следната първа помощ. (Народната медицина в течение на векове е създала цяла система от правила за лечение на счупени кости. Тук ще съобщим само тези, които се прилагат за оказване на първа помощ - до отвеждане на пострадалия при лекар-хирург. Много от тези правила постепенно са преминали в официалната медицина.)

Първа помощ. Първоначалната помощ при счупванията има голямо значение. Често от нея зависи по-нататъшният успех на лечението.

Трябва да се направи временно обездвижване на счупената кост, което да обхваща най-малко двете стави над и под счупването. Това се прави със специални шини, но когато няма такива, се използуват подръчни средства - дъски, щеки за ски, дълги прътове и др. След това болният незабавно се завежда при хирург, който прави постоянно обездвижване. В противен случай може да се получи неправилно зарастване и да се наложи по-късно наместване с операция.

При простото счупване дрехите може и да не се събличат. В такъв случай един улавя предпазливо с двете си ръце повредения крайник над счупеното място и го държи неподвижен, а друг го хваща под счупеното място и произвежда бавно теглене в противоположна посока и по направление на неговата дължина, без да упражнява насилие. Следва временно обездвижване със специална шина или подръчни материали. След това е нужно да се намери лекар-хирург, който ще направи трайно обездвижване.

При сложни счупвания:

1. Най-внимателно да се снемат дрехите на пострадалия, за да не му се причини излишна болка. Затова не трябва да се жалят тесните обуща и дрехи, а внимателно да се разпорят по шевовете или да се разкъсат, и то без да се закачи пострадалият крайник. При събличане раненият крайник се оголва последен, т. е. ако е ранена дясната ръка, първо се съблича левият ръкав, а след това десният; а ако е ранена дясната ръка, първо се сваля левият ръкав, а след това десният. Ако е счупен крак, първо се снема панталонът от здравия, а след това от болния крак. При обличане се постъпва обратно, т. е. започва да се облича болният, а след това здравият крайник.

2. Ако има кръвоизлив - да се спре (вж. „Лечение на рани“).

3. Незабавно да се занесе пострадалият при лекар-хирург.

Поставяне на шини

При счупване на крайник за намаляване на болките и избягване на по-голямо разместване на счупените кости се налага обездвижване на крайника със специални шини или подръчни материали, за да може пострадалият да се пренесе до болничното заведение по-лесно и по-безболезнено.

Поставянето на шините или на постоянната превръзка става по следния начин:

1. За да се постави правилно в шина, наместеният крайник трябва да се държи най-малко от двама души, за да може по-бързо да се постави шината.

2. Преди поставянето на шината счупената част трябва да се бинтова с фланелей повой или пък да се обвие с памук, вълна и пр., които да стърчат вън от двете страни, за да не се увредят меките тъкани на пострадалата част. После се поставят от страните му по една дъсчица, обвита в памук, за да не убива. Дъсчиците се закрепват на 2-3 места с ширитчета, кърпи, ремъци и др., така че лесно да се развързват.

3. Вместо дъсчици може да се поставят шини, направени от дебел и здрав картон, който се изрязва според дължината и формата на крайника или част от него, колкото ни е нужно, за да бъде той поставен в покой, или пък кора на дърво, лъжици, вилици, тояжки, дръжки от чадъри, снопчета от пръти, слама, тръстика, тел или каквото се намери под ръка.

Да не се забравя, че това обездвижване е временно и след него пострадалият трябва незабавно да се заведе при лекар-хирург.

4. Импровизираните шини трябва да бъдат от материал, който е достатъчно твърд, за да се държи неподвижна частта, към която се прилагат. Също така те трябва да бъдат достатъчно дълги, за да достигнат над и под счупеното място.

5. При правилно превързан крайник в шина няма болки в счупената кост. Ако заедно със счупването има и рана, дъсчица откъм раната не се слага. В такъв случай може да се употреби мукава, на която се прави едно отверстие за промиване на раната; ако има оток и възпаление, неподвижна превръзка не се прави, а се чака да премине възпалението със средствата, указани при навяхване, и тогава се превързва.