Jump to content

Превръзки при различни видове пуквания и счупвания на костите


Recommended Posts

ПРЕВРЪЗКИ ПРИ РАЗЛИЧНИ ВИДОВЕ ПУКВАНИЯ И СЧУПВАНИЯ НА КОСТИТЕ

Нека видим сега при всяко счупване на костите каква превръзка се прави.

Счупване на раменната кост

Ръката може да се счупи близо до рамото, по средата или близо до лакътя.

Превръзка. Прави се по два начина:

1. Вземат се две дъсчици (или нещо подобно) - една за отвътре и друга за отвън на счупената ръка. Външната да се простира от рамото малко до под лакътя, а вътрешната - от подмишницата до лакътя. При това вътрешните страни на дъсчицата да се обвият с нещо меко - памук, фланела и др., а под мишниците да се постави свит плат или нещо друго, да се поставят шините, като веднага се задържат горе и долу с тесни триъгълни връзки. Ръката да се постави във връзка, превързана през шията.

2. Превързващият изтегля счупената ръка върху някоя дъска или маса без насилие, като пострадалият изтегля сам върху същата дъска здравата ръка, така че да бъде в успоредно положение по отношение на пострадалата и да може да служи за модел при изтеглянето й (вж. ,Дърва помощ“). След това се разбиват 3-4 пресни жълтъка и с тях се намазва дебело мястото на счупването, и то така, че да го надмине с 5-10 см по гope и по-долу, и отгоре се увива памук или вълна и с тази превръзка се поставя счупената ръка върху приготвената шина, бинтова се здраво, обаче без да се пречи на кръвообращението, и се поставя в триъгълна кърпа, преметната през врата, за да бъде в неподвижно положение. Така се изпраща при лекар-хирург.

Счупване на ръката в совалката при лакътя

Превръзка. Прави се по два начина:

1. Вземат се две дълги дъсчици, едната от пръстите до лакътя, а другата от лакътя до рамото, завързват се заедно на единия им край под прав ъгъл и се обвиват с памук или мек плат. След това ръката се свива под прав ъгъл и се обръща с дланта към тялото, а под мишницата се поставя едно меко парче, свито няколко пъти. Приготвените шини да се притиснат до ръката и завържат на двата края за нея, а ръката да се окачи на широка шийна връзка от триъгълна кърпа.

2. Вторият начин е, както при счупване на ръката в раменната кост. След превръзката пострадалият се изпраща при лекар-хирург.

Счупване на ръката под лакътя и в китката

От удар или падане може да се счупят и двете кости на ръката под лакътя или само едната от тях. Ако се счупи предната, това става най-често близо до лакътя, а ако се счупи задната - лъчът, то туй бива близо до китката.

Превръзка. Прави се по два начина.

1. Вземат се две шини, дълги от лакътя до пръстите, и се обвиват с нещо меко. След това ръката се свива под прав ъгъл с дланта към тялото и се поставят шините отвътре и отвън на ръката и се завързват над и под мястото на счупването. Най-после се поставя триъгълна кърпа на ръката през врата.

2. Вторият начин е, както при счупване на ръката в раменната кост.

Счупване на бедрената кост

Тази кост може да се счупи в горния край, в ставата, някъде по средата или малко над коляното.

Превръзка. Болният се поставя на гръб и се пристъпва към превръзката, която може да се извърши от трима или двама души. Ако са трима, което е за предпочитане, единият държи с лявата си ръка петата, а с дясната - ходилото, вторият хваща пострадалия с двете си ръце под мишниците и дърпа туловището назад, след което третият превързва раната, ако има такава, обвива целия крак с памук или вълна, слага шините (вж. по-долу) и ги превързва.

Ако са двама души, единият хваща пострадалия крак и докато другият го поддържа над счупеното място, първият изтегля внимателно, докато на дължина счупеният крак стане равен на здравия. Внимава се ходилото на пострадалия да бъде перпендикулярно на земята. След това да се поставят две шини, от които едната да достига от подмишницата до ходилото, а другата - от слабината до ходилото, като се обвият с някаква материя. След това се попълва с нещо меко под мишницата и между краката и се поставят шините. Външната шина трябва да се завърже с две връзки горе (под самата мишница около гърдите) и долу около хълбока, а вътрешната шина да се завърже с две връзки, от които едната над, а другата под счупеното място. След това с другата връзка да се стегнат и двете шини малко под коляното. Накрая здравият крак трябва да се завърже за болния с две връзки - едната малко над коляното, а другата при ходилото. След това пострадалият трябва да се отнесе веднага в болницата на носилка или кола с достатъчна постилка (сено, слама, дрехи и др.).

Счупване на колянната капачка

Колянната капачка се чупи вследствие силно сгъване на крака или силен удар (падане) върху нея.

Превръзка. Прави се по два начина: или по начина, изложен за счупване на бедрената кост, или пък по начина за счупване на раменната кост.

Счупване на крак под коляното

Превръзка. Прави се по 3 начина:

1. При наличност на двама помощници единият трябва да хване с лявата си ръка петата, а с дясната ходилото и да придържа болния крак към себе си. Вторият трябва да обхване с двете си ръце бедрото и да го държи неподвижно, докато третият не натъкми счупената кост без насилие, след което той поставя две шини, дълги от коляното до ходилото, обвити с мека материя, и след като ги прилепи от двете страни на крака, ги превързва над и под счупеното място. След това се завързва здравият крак за увредения с две връзки - при коляното и при стъпалото.

2. Вторият начин е както при счупване на раменната кост.

3. Ако счупването е сложно, т. е. ако е разкъсана и кожата, трябва да се вземе някакъв плат, широк от коляното до ходилото и достатъчно дълъг. След това да се намерят две тояги (палки), малко по-дълги от ширината на плата, които да се обвият на двата края така, че да се образува нещо като люлка, и да се постави кракът в тая люлка, като се завърже с три връзки: едната при коляното, другата малко под или над счупеното място и третата при ходилото. Накрая разкъсаните меки тъкани на крака да се превържат (вж. „Лечение на рани“) и пострадалият да се отнесе в болница.

Счупване на гръбнака и на костите на таза

В този случай раненият трябва да се сложи внимателно на гръб (на равна и твърда постелка), да се завие добре и да се загрее с топли тухли. Дава му се да пие топъл чай. Ако е необходимо преместване, да се положи на нещо твърдо - врата, носилка и пр., след това да се повика лекар-хирург. До идването му пострадалият да се накара да уринира. Това са едни от най-тежките счупвания, които изискват незабавна помощ от лекар-хирург.

Счупване на ребро и дълбоко нараняване на гръдния кош

При счупване на ребро болният усеща силни болки в гърдите (бодеж) при дълбоко дишане, кашлица, кихане, секнене и др. Появява се мъчителна кашлица, придружена понякога с кървави храчки, даже падане и в несвяст. На удареното място може да се чуват при вдишването и издишването малки хрущения.

Превръзка. В такъв случай целият гръден кош се стяга с чаршаф, за да се намали обемът на дихателните движения. Това се прави, когато пострадалият може да понася стесняването на дихателните движения. До идването на лекаря е необходимо:

1) Болният да легне на болната си страна с глава и рамене малко повдигнати с възглавница.

2) Пълен покой - да не му се позволява да говори, нито да прави някакви усилия.

3) Да се отворят прозорците, за да влезе чист въздух.

4) Да му се даде да пие глътка по глътка студена вода или оцет, размесен с вода или силен студен чай.

5) Всички връзки и дрехи, които стягат гърдите, да се махнат.

6) На краката да се поставят шишета с гореща вода или горещи тухли.

7) Да се направи хладна клизма (26°С).

8) Ако пострадалият започне да губи съзнание, да му се даде да мирише амоняк или оцет.

Счупване на долната челюст или носа

Превръзка. При счупване на долната челюст трябва внимателно да се поставя прашковидна превръзка, която се приготовлява така: четириъгълна кърпа се цепва от двете страни; средната неразделена част се поставя на мястото, което искаме да превържем. Краищата се кръстосват и два по два се завързват на две различни места. Ако искаме да превържем носа, цепваме една тясна ивица от кърпата и нея употребяваме като прашка.

Устата на пострадалия се изплаква с топла вода и той веднага се изпраща в болница.

Пукната кост или ребро

Превръзка. Болното място се намазва добре със смес от 1 пресен жълтък, разбъркан с малко брашно да стане на кашица, и отгоре се увива първо с хартия, сгъната на 2-4 ката, а след това и с мушама във вид на шина.

Ако е пукната кост на ръката, се поставя и триъгълна превръзка, която се държи една седмица. След това се сваля и ако има нужда, се повтаря.

Повдигане и пренасяне на пострадалия (ранения)

Преди повдигането и пренасянето на пострадалия трябва най-напред да се спре кръвотечението, ако има такова. След като му е направена опорна превръзка (шина), ако пострадалият може да ходи, не трябва да се оставя сам, а грижливо да се поддържа отстрана, защото може да настъпи замайване, а даже и загуба на съзнание. Ако увредата е на гръбначния стълб, на тазовите кости или на долните крайници, пострадалият трябва да се положи на носилка и да бъде носен в легнало положение.

Средства за пренасяне. Най-удобно е пренасянето на носилка.

Стъкмени набързо носилки. При липса на специални уреди за пренасяне пострадалият може да бъде пренесен с набързо построена носилка от наличните в момента материали, като летви, гребла, куки за лодки, ски, бастуни, капаци за прозорци, врати и др., които се свързват с въжета, пояси, покривки и др. Набързо построената носилка трябва да се подплати добре.

Повдигане и поставяне пострадалия на носилката. Носилката се поставя до засегнатата страна. Повдигането на пострадалия може да стане от двама, трима или четирима души. Когато са трима, третият трябва да поддържа увредената част. Когато са четирима, трима да пъхнат разперените си ръце с дланите нагоре под пострадалия, а четвъртият да подкрепя главата. Следва полагане на носилката. То се извършва така, че засегнатата част да лежи сигурно и по възможност по-високо. Това положение се постига чрез подпъхване на дрехи, трева, сено и др.

При увреда на тила, шията, гърба или плешката пострадалият трябва да лежи на здравата си страна; при засягане на гърдите и при затруднено дишане - в полуседнало положение; при напречни коремни рани или при силни коремни болки - на гръб със сгънати колена; при надлъжни коремни рани - на гръб с изпънати крака.

Носене на носилката. Носилката се носи с бавни крачки, като носачите не трябва да вървят в крак.

По равно място пострадалият се носи с краката напред, при слизане - също; при качване по стълба или височина - с главата напред.

При счупване на крак се препоръчва обратният ред: нагоре - с краката напред, а надолу - с главата напред. Командата за тръгване се дава от този, който стои при главата на ранения, самият той пристъпва първо с десния крак, докато другият носач пристъпва първо с левия крак. Така се получава „планинска стъпка“, която е по-добра за болния от люлеещата равна стъпка.

При къси разстояния пострадалият може да бъде пренесен от едно или няколко лица и без носилка.

Пренасяне без носилка:

а) От едно лице - на гърба на носача или като дете на ръце - пред гърдите. За по-леко носене добре е през дясното рамо на носача да се завърже голяма триъгълна кърпа, в която раненият да седи. Така се носи по-леко и по-удобно.

б) От две лица - носачите хващат, единият с дясната си ръка, а другият с лявата си ръка, една тояга, бастун, венец от здраво въже, каиш и др., върху които поставят седнал пострадалия, който от своя страна прегръща раменете им, или пък носачите го обхващат, пъхвайки единият лявата, а другият дясната си ръка под бедрата му, дето ги скопчват здраво и другите две - зад гърба му, при което той прегръща раменете на носачите.

в) От три лица - двама носят, както е казано по-горе, а третият държи засегнатата част на тялото.

г) От четири лица - един обхваща пострадалия отзад през гърдите под мишниците, други двама улавят ръцете си под тялото му, а четвъртият придържа краката.

Лечение на болни със счупени кости

За всички счупвания (ръце, крака и пр.) то е и общо - за засилване на организма.

На пострадалия се прави топла клизма (37°С), най-добре с чай от лайка. След това при запек винаги клизма с вода.

В някои случаи много по-добре е да се прибегне до т. нар. екстензионни превръзки. Екстензия значи изтегляне. Екстензионната превръзка е неподвижна превръзка. Чрез нея крайникът се поставя без движение, но при непрекъснато изтегляне.

Прилага се в хирургията при счупени дълги кости на крайниците, при които краищата на счупената кост са раздалечени един от друг. Вследствие на това разместване крайникът става скъсен, а липсва ли допиране на двата края на счупената кост, не става зарастване. Чрез екстензия, т. е. постепенно изтегляне, се доближават двата разместени и раздалечени края на счупената кост и се наместват в нормалното за тях положение. А чрез неподвижността на крайника се постига и зарастване на счупената кост. Тази неподвижна превръзка е по-добра от гипсовата, която пречи на правилния кръвообрат.

Процесът на зарастването на костната рана (т. е. на счупването) е бавен и продължителен. Първите няколко дни след счупването протичат за поглъщането (разнасянето) на кръвоизлива от организма. След 8-ия ден започва обграждане на счупената кост от съединителна тъкан, което дава временно, но слабо спояване. Постепенно в тази съединителна тъкан се отлага костно вещество, което споява краищата на счупените костни парчета. Това спояване с костно вещество се казва калус. Установено е, че към края на месеца се образува плътен, здрав калус, който напълно споява счупената кост. Малките тънки кости заздравяват по-рано, големите с разрушение - понякога след 2 месеца. След започване на движенията и масажите калусът окончателно укрепва и същевременно се изглажда и оформява, като излишното от него се поглъща от организма. Най-после се възстановява и кухината за костния мозък, с това се образува напълно цялостна кост.

Външни причини, които забавят зарастването, са отдалечеността на счупените кости една от друга. Случва се, че не може да се получи плътно зарастване и мястото на счупването остава за цял живот в движение. Настъпило е само съединителнотъканно обграждане без калус. Така вместо зарастване на мястото на счупването се образува лъжлива става (псевдоартроза).

Друга пречка, която спира правилното зарастване на счупената кост, е вмъкване на меки тъкани (главно мускул) между счупените кости. В такъв случай не може никога да се образува цялостен калус. Това вмъкване на меки тъкани може да стане от неправилно направена първа превръзка на счупената кост.

Ако се появи оток, възпаление, силна болка или посиняване на счупения крайник поради лошо поставената гипсова превръзка, тя трябва веднага да се махне, особено ако е придружена и с температура, признак на инфекция.

За ускоряване образуването на калуса добре е на пострадалия да се поставят сутрин и вечер преди ядене коремни компреси, най-добре натопени в хладка или топла отвара от трина. Първият се държи 2-3 часа, а вечерният цяла нощ.

Вътрешно се дават или яйца с лимон, или пък прах от варени и смлени черупки от яйца, и то сутрин, обед и вечер непосредствено след ядене по 1/2 чаена лъжичка.

Диета. Природосъобразна (безмесна) храна с повече плодове, зеленчуци (особено картофи), салати и черен тричен хляб. Тази диета помага за бързото заздравяване на костите.

След снемане на гипсовата превръзка добре е на счупения крайник всекидневно да се правят по 1-2 горещи бани (45°С за 15-20 минути), най-добре от орехова шума и морска сол, последвани или от коремен компрес, натопен в хладка отвара от трина, или пък от коремна баня (35-25°С за 10-20 минути).

Мине ли една седмица от свалянето на гипсовата превръзка, добре е след горещата баня да се прави и лек масаж на заздравялото място и да започне внимателно използуване на пострадалия крайник.

Мъчно зарастване на пукната и счупена кост

Причини. Най-често това става с хора, изтощени от тази или друга болест (пиянство, малокръвие, рахит и др.). За по-лесно зарастване на счупването народната медицина препоръчва да се прилагат:

1. Сутрин, обед и вечер 20 минути преди ядене да се взема по 1 супена лъжица (за деца по 1 чаена лъжичка) настойка от яйца с лимони.

2. Десет минути след настойката да се изпива по 1 чашка от 75 г (за деца наполовина) отварка от агримония, борови връхчета, исландски лишей, орехови листа, пача трева, спирея и росопас по 100 г от всяка.

От тази смес 3 пълни супени лъжици се запарват с 600 г вряща вода и на тих огън ври 15 минути; като изстине, се прецежда.

Вместо вода, ако дадените отварки са недостатъчни, да се пие отварка от бял равнец - листа и цвят (2 супени лъжици се запарват с 500 г вряща вода, ври 5 минути и се прецежда).

3. Два часа след ядене да се изпива пак по 1 чашка от горната отварка.

4. Вечер преди лягане: при запек, даже еднодневен, топла клизма с 500 г (за деца наполовина) вода, последвана от гореща баня на болното място (45°С за 15-20 минути) с отварка от пепелива вода (1 двойна шепа чиста дървена пепел в една кофа вода ври 30 минути и като се утаи на дъното пепелта, чистата вода се излива в друг съд), към която се прибавя 1 шепа орехови листа и отново ври още 10 минути, сваля се от огъня и като изстине до 60°С, се прибавят 1 двойна шепа сяра, 1 шепа морска сол, 1 стиска черупки от яйца, счукани на ситно, и се бърка, докато всичко се разтвори. Подир банята се прави сухо изтриване, последвано от лек масаж на болното място, и то в посока на сърцето, с малко настойка от риган - листа и цвят (9 супени лъжици с 500 г олио във водна баня ври 1 час).

Следва налагане на болното място:

а) с торбичка от тензух, напълнена с пресен селски хлебен квасец (забъркан отпреди 4 часа, за да тегли по-добре), засилен според големината на засегнатото място с 1-2 супени лъжици диви кестени, настъргани с кората (при липса на такива с толкова супени лъжици пресни корени от полски бъзак), 3-9 сини сливи (от тези за компот), смачкани без костилките, 1/2 чаена лъжичка сяра на прах и 1/4 чаена лъжичка нишадър на прах от аптеката и преди да се постави торбичката, тя леко се намазва от вътрешната страна с малко мед, отгоре хартия и вълнен пояс; или:

б) болното място се увива с торбичка, напълнена с грънчарска глина, гъсто замесена с топъл оцет, отгоре хартия и вълнен бинт. Държат се до сутринта, едновременно съчетани с коремен компрес, натопен в топла отварка от бял равнец - листа и цвят (3 супени лъжици се запарват с 600 г вряща вода и ври 5 минути), на главата - „шапка“ от селски квасец, засилен с 5-10 супени лъжици диви кестени, настъргани с кората, на щитовидната жлеза и тимуса (под гръдната кост) - торбичка от същия квасец, засилен с 3-5 маслини, счукани заедно с кокичките на кашица, и на надбъбречните жлези - торбичка със същия квасец, засилен с 5-7 маслини. Държат се до сутринта.

Забележка. Ако от казаните налагания на болното място излязат пъпки, тогава 1-2 вечери поред на същото място да се слагат торбички с топла несолена извара.

5. Сутрин фрикция на подмишниците, корема и болното място с хладка вода, сухо изтриване, лек масаж на болното място с настойка от риган, а през деня върху същото място да се носи парче от мушама от хаваджива. Върху него се тропосва парче тънък найлон, добре набоцкан с дебела игла, за да диша свободно кожата. Мушамата се носи 10 дни от едната и 10 дни от другата страна и след това се сменя с нова.

Важна добавка: Лятно време на болното място от 10 до 12 часа преди обед да се прави слънчева баня със зелен лист от репей с продължителност 30-60 минути, последвана от измиване с хладка вода.

Лошо зараснала счупена кост

При лошо зараснала счупена кост се налага лечение от специалист ортопед-травматолог в болнично заведение.

От народната медицина се прилага следното лечение.

При лошо зараснала кост мястото на срастването (калусът) да се налага:

а) 3 вечери поред с едно доста голямо парче топъл суров агнешки бял дроб, изрязан във вид на бифтек и поръсен с черен пипер, бахар и кимион;

б) 3 вечери поред с парче топло сурово агнешко месо, изрязано също във вид на бифтек и поръсен с горните миризми;

в) 3 вечери поред с торбичка, напълнена с топла лапа, приготвена от сплита на чесъна (парче, дълго 20-30 см) с по 2-3 супени лъжици трици и пръст, предварително горяла в огнището, всички сварени с необходимото количество винен оцет, за да станат на каша;

г) 3 вечери подред с прясна кожичка от агне, поръсена със същите миризми.

Забележка. Преди налагането болното място винаги да се разтрива 1-2 минути с чисто дървено масло; ако има нужда, горното налагане се повтаря и потретва. След свършване на налагането е добре в продължение на 3-4 седмици поред на болния крайник да се правят всяка вечер и горещи бани (40-45 °С за 15-30 минути) с отварка от орехови листа, трина, дървена пепел и морска сол, последвани от лек масаж с чисто дървено масло или несолена свинска мас и увиване на крайника или с мушамата за новоизкълчена става, или пък с хартия и отгоре й вълнено парче или вълнен ръкав, съчетани и с коремен компрес, натопен в хладка вода; държат се цяла нощ. Сутрин - същото без горещата баня.

Забележка. При болка върху болното място да се слагат топли млечни компреси с прясна несолена извара.

Вътрешно и диета - както при мъчно зарастване на счупена кост.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...