Нагнояване на рани – външни и вътрешни

[Ани]

НАГНОЯВАНЕ НА РАНИ - ВЪНШНИ И ВЪТРЕШНИ

Гнойта е реакционна материя в нашето тяло, предизвикана от възпаления в присъствието на микроби. Най-често загнояване предизвикват микроорганизмите, наречени стрептококи. Има материи, каквито са терпентинът, катранът, кретонового масло, които, инжектирани в тъканите на тялото, могат да предизвикат загнояване.

Гнойта е жълтеникава или зеленикава течност, в повечето случаи гъста, понякога и по-рядка. При размесване и разтваряне на кръв в нея гнойта може да придобие червеникав или морав цвят.

Нагнояването около корена на косъма се нарича цирей.

Нагнояването може да настъпи и като последица на различни болестни явления в организма.

Нагнояване, което трае по-дълго време, значително уврежда организма.

Тъй като гнойта е заразителна, при боравенето с нея се изисква извънредно голямо внимание. При лечение на гнойни рани трябва да бъдем внимателни и предпазливи, като след всяко допиране до гной трябва да си измиваме ръцете с топла вода, сапун и четка. Замърсените с гной памуци и марли трябва веднага да се изгарят. За изсмукване (пречистване) на гнойната рана тя да се посипва със ситна захар.

Поръсването със захар (на прах) се препоръчва при замърсени и гноящи рани. Захарта трябва да се придържа към раната чрез халтава превръзка, която да се сменя всеки ден или през ден. При нагнояване освен захарта добре действуват и парните компреси и топлите цели бани. Изобщо след основното пречистване на гнойната рана да й се постави компрес, натопен или в чиста вода (25-20°С), или в отварка от дъбова кора и сгънат отгоре (в зависимост от раната) на няколко (6-12) пласта. Самият компрес да е от хасе или българско платно и да се увие с фланела. Увиването с мушама (гутаперча) е вредно, защото възпира изпаренията и лишава раната от приток на свеж въздух - един от важните елементи на лечението. Компресът трябва да е добре изцеден. Когато е много влажен, той размеква кожата, а размекналата се кожа е благоприятна почва за развитие на болестните микроби. Компресът не трябва да се оставя да изсъхне, а да се сменя навреме (всеки 1-2 часа), иначе не се постига желаната цел и може да се усложни раната.

В този вид компресите благодарение на влажната топлина помагат не само при гнойните, но и при всички видове рани, а също и при изгаряне, ухапване, натъртване и др.

Местен кръвоприлив освен чрез влажни превръзки може да се постигне и чрез излагане на раната на въздух и слънце. Те изсушават раната и действуват като първостепенни лечебни средства.