Кръвотечение

[Ани]

КРЪВОТЕЧЕНИЕ

Под кръвотечение се разбира изтичане на кръв от кръвоносни съдове. В зависимост от кръвотечащия съд то може да бъде артериално - от артериален съд, венозно - от венозен съд, и капилярно - от най-малките кръвоносни съдове, капилярите.

Освен това кръвотечението може да бъде външно или вътрешно - в просвета на различни органи, в телесни кухини или в дебелината на тъканите.

Артериално кръвотечение

Причини. Порязване, силен удар, болести на органите и тъканите.

Признаци. При този кръвоизлив кръвта изтича със сила във вид на пулсираща струя. Цветът на кръвта е ясночервен. Поради това, че съсирването на кръвта в разкъсания кръвоносен съд става много мъчно, пострадалият започва да чувствува по-бавно или по-бързо отмаляване, замайване, слабост, понякога изгубва съзнание. В последния случай кожата е студена и влажна, лицето е бледо, пулсът е неправилен и едва доловим, дишането е слабо и неравномерно.

Предсказанието е сериозно. Това кръвоизлияние е най-опасно, защото пострадалият може да умре от голяма загуба на кръв, и затова е необходимо веднага да се повика лекар, а до идването му да се направи следното:

Да се постави наранената част по-високо от сърцето, да се махне всичко, което пречи на лесното връщане на кръвта към сърцето, като дрехи, връзки и др., да се притисне с пръст артерията по-горе от мястото на увреждането й, т. е. между това място и сърцето, и то там, където артерията е по-повърхностна и по-лесно се напипва; тогава кръвта спира да тече.

Сложеният върху артерията пръст усеща ясно биенето на пулса (на сърцето). Притиска се това място, докато се усети твърдостта на костта под артерията. Ако сме попаднали на увредената артерия, кръвта намалява и спира, ако ли не, търсим ново място. Според наранената артерия мястото на притискането е различно:

а) за китката на ръката се притиска в основата на палеца лъчевата артерия, с чиято помощ се измерва пулсът;

б) за ръката - средата между ямката на предмишницата и лакътя, като с пръстите се притиска самата ямка отвътре, а с палеца горната част на ръката;

в) за подбедрицата - над прасето, и то в ямката зад самото коляно;

г) за бедрото - предната горна половина на бедрото (в непосредствена близост със самия полов орган), което най-лесно се прави с помощта на малко дръвце;

д) за мишницата - под мишницата.

Кръвотечението може да спре и чрез пристягане с гумена тръба над мястото на увредата на артерията. За да не спре обаче само венозното, но и артериалното кръвотечение, пристягането трябва да е достатъчно по сила.

Тази превръзка обаче не бива да се държи повече от 1¹/₂ часа за долен крайник.

Лечение. До оказването на лекарска помощ трябва да се вземат мерки за спиране на кръвотечението. Най-добре е, ако може да се избегне всяко превързване на кръвоносните съдове, понеже то спира кръвообращението и често дава тежки усложнения. Има и други ефикасни средства за спиране на кръвотечението - да се постави върху раната тънък (от 2-3 ката) компрес, добре намокрен в чиста вода или в едно от средствата, посочени в общите насоки за лечение на рани, а върху него друг дебел компрес, който да уравнява напълно вътрешното налягане. Върху последния компрес често да се капе чиста вода, за да се държи раната постоянно хладка.

Колко пъти трябва да се сгъне памучното платно на дебелия компрес, се определя от вида на нараняването, т. е. от по-голямото или по-малкото налягане. При по-малки рани достатъчно е платното да бъде сгънато 2-4-6 пъти, а при по-големи - 10-15-20-30 пъти. Ако върху голяма рана се постави тънък компрес, нито кръвотечението престава, нито раната заздравява скоро. Обаче компресите не трябва да са и много дебели. Порязването на пръст например заздравява по-скоро при тънък, отколкото при дебел компрес. При това платното трябва да е така сгънато и поставено, че да покрива раната само няколко сантиметра извън очертанията й. По този начин не се пречи на кръвообращението около раната, което има извънредно голямо значение за нейното заздравяване. Върху самото платно на дебелия компрес се поставя вълнена превръзка на един или няколко пласта. Тя придържа платното към раната и едновременно регулира налягането и възстановява нормалната телесна топлина. Докато компресът охладява раната, болките са незначителни, обаче щом се сгрее, по-дебелият компрес трябва да се смени с друг компрес, потопен в студена вода (20°С). Болката е указател за смяна на компреса. В началото смяната трябва да става по-често. Вечер компресът се изстисква по-слабо (наполовина), за да не изсъхне раната.

Друго ефикасно средство за усилване на лечебния процес са коремните компреси.

Понякога кръвта спира да тече от само себе си, защото тя, когато излиза от артерията, има способност да се съсирва. Тази способност намалява, когато кръвта не съдържа достатъчно кръвосъсирващи фактори.

Има хора, при които всяко кръвоизлияние има тенденцията да бъде смъртоносно. Това са болните от хемофилия (вж. за хемофилия).

Вътрешно: а) едно или две от средствата (отварки и др.), дадени при кръвоизлияние от белите дробове, и б) нужно е хора, които страдат от кръвоизлияние, да вземат калций. Добър калциев препарат са смлени черупки от яйца или пък много на ситно настърган хрян, който след това се размесва с мед. Вземат се всяка заран, обед и вечер на празен стомах по 1/2 супена лъжица.

Диета. Растителната храна влияе благотворно за лечението на раните. Колкото по-лека храна се дава на пострадалия, толкова по-скоро заздравява раната. Триченият хляб, млечните продукти, плодовете и пресните зеленчуци са много подходяща храна. Преди всичко трябва да се избягват всички топли ястия и питиета. Храната трябва да е лесно смилаема и хладка, за да не повишава температурата на тялото.

На пострадалия в никакъв случай да не се дават спиртни питиета, на което за жалост се обръща най-малко внимание.

При лечението на раните да се имат предвид непременно и общите насоки за лечение на рани.

Венозно кръвотечение

Причини. Същите, изброени при артериално кръвотечение.

Признаци. В този случай кръвта изтича бавно и равномерно, има тъмночервен цвят и върви от периферията на мястото на нараняването към центъра. Пострадалият отмалява, чувствува слабост и замайване.

Предсказание. Повечето пъти благоприятно.

Първа помощ. Венозното кръвотечение се спира по същия начин, както и артериалното, само че притискането тук става помежду раната и края на крайника. Едновременно със спирането на кръвта трябва да се премахнат стегнатите дрехи около гърдите или шията, ластиците на чорапи и др. Да се издигне по-високо от сърцето частта, от която тече кръвта.

Лечение. За предпочитане е да се избягва всяко превързване (вж. „Артериално кръвотечение“) и вместо него за спиране на кръвта да се постави по начина, изложен по-горе, студен компрес (20°С), сгънат няколко (9-12) пъти над стерилна превръзка и покрит с фланелено парче. Наранената част да се държи неподвижна и издигната нагоре известно време след спиране на кръвоизлиянието.

В тежки случаи трябва да се прибегне до вътрешно лечение и диета (вж. „Артериално кръвотечение“).

При лечението да се имат предвид непременно и общите насоки за лечение на рани.

Капилярно кръвотечение

Причини. Настъпва при нараняване на паренхимни органи (черен дроб, бъбреци, жлези с вътрешна секреция и др.) или на повърхностните пластове на кожата.

Признаци. При това кръвотечение кръвта изтича на капчици, които се сливат в обща течна покривка, има керемиден цвят, скоро се съсирва и с това кръвоизливът спира.

Лечение. При увреждане на вътрешен орган лечението е болнично. При външно кръвоизлияние се слага превръзка с памук, натопен в едно от посочените вече средства, или студен (20°С) компрес, или пък да се посипе върху наранената част захар на пясък, прегоряла стипца или пък обикновена готварска сол. Последното средство е особено полезно при кръвоизлив от венеца след изваждане на зъб.