Огнестрелни рани

[Ани]

ОГНЕСТРЕЛНИ РАНИ

Тъй като огнестрелните рани са тежки, с увреждане често и на вътрешни органи, лечението трябва да се извършва задължително в болнично заведение от хирург-специалист.

Лечение. Огнестрелните рани се срещат особено често във време на война. За войниците е важно да знаят какво трябва да сторят, ако бъдат ранени. Всеки войник трябва да умее да си служи с природосъобразния метод за лечение на рани. Само така могат да се избегнат жертвите при ненавременното превързване на раните. Дори по-леко ранените войници, след като се погрижат за себе си, могат да помогнат на тежко ранените си другари. Трябва да се отбележи, че смятаме за погрешно мнението, че всеки куршум, проникнал в тялото, трябва непременно да бъде изваден, за да се предпази развитието на усложнения. Често парчетата от бомби, мини или гранати са много големи и е невъзможно да се извадят, без да се разкъсат повече тъканите. Самият куршум е много по-безопасен, отколкото неговото изваждане.

И в този случай лечението трябва да се провежда в болнично заведение. То трябва да е и общо за засилване на организма, и то с компреси на корема, вътрешно, диета, самовнушение и пр., по начина, изложен за артериално кръвотечение. Всяко пиене, а особено ядене при нараняване на корема или червата е опасно. За утоляване на жаждата на ранен в корема войник се дава съвсем малко вода, колкото да накваси и изплакне устата си и след това да се изплюва, без да се поглъща.

На такива ранени трябва да се осигури психическо и физическо спокойствие, защото всяко ядосване или раздрусване наранения може силно да влоши състоянието му.

Слънцето при всяка рана играе ролята на добър хирург. Ако една огнестрелна рана се излага на слънце по 2-4 часа на ден, тя оздравява много по-бързо.