Гледане на болни

[Ани]

ГЛЕДАНЕ НА БОЛНИ

За протичането и изхода от болестта изключително голямо значение имат гледането, грижите за болния. Народната медицина е установила известни правила за гледане на болните. Те са се усъвършенствували - от времето на богомилите до наши дни. В домашна обстановка гледането на болния се извършва най-често от неговите близки - майка, сестра, дъщеря и т. н. Това налага те да са запознати с правилата за гледане на болни, да ги прилагат правилно и разумно, за да премине болестта по-леко и да завърши с оздравяване.

Ако детето се разболее, майката (а също и бащата) не трябва да изпада в паника, а спокойно, разсъдливо и добросъвестно да предприеме мерки за неговото излекуване, като изпълнява препоръките на лекаря.

При това трябва да се запомни добре, че колкото по-рано е открита болестта, толкова по-рано ще премине. Двоумението и очакванията в повечето случаи са опасни. Някои болести се развиват много лесно. Най-бързата помощ е и най-добрата помощ.

Освен това необходимо е да се спазват и изпълняват с голяма ревност следните препоръки за храната, леглото, въздуха и чистотата на болния.

Нека се запомни, че състоянието на болния в голяма степен зависи от отношението на околните и особено на тези, които непосредствено го гледат. Няколко ободрителни думи за него понякога са по-добри и лековити от лекарствата. Затова те трябва да бъдат търпеливи, нежни и винаги готови да прощават на болния.

Близките на болния, които се грижат за него, трябва преди всичко да бъдат здрави и спокойни. Със своето внимателно и търпеливо отношение към болния те трябва да го ободряват, да повдигат духа му и да засилват вярата в скорошното оздравяване. Освен това трябва да бъдат много внимателни с болния и да отбягват да говорят пред него за опасността, която е преминал, и да не споменават названието на болестта, ако тя може да се повтаря или ако болният не я познава и се бои от нея.

Нервният човек, обратно, може само да влоши положението на болния, особено ако изразява със своето държане измъчване и отвращение от гледането му.

Ако след операция температурата на болния се повиши, придружена с втрисане, това е признак на инфекция. Затова трябва да се вземат бързи мерки, като се повика лекар и се спазват казаните препоръки.

Стаята на болния. Добре е при настъпването на болестта, особено ако има съмнения, че тя е заразна, до идването на лекаря болният да се постави в отделна стая. Стаята трябва да бъде на по-спокойно, тихо място, светла, чиста, без да е отрупана с много мебели и предмети: пердета, покривки на маси, килими, черги, окачени предмети по стените, които мъчно се почистват и дезинфекцират и задържат много прах и микроби. Хубаво е в стаята на болния да има зелени цветя, но не миризливи. Зелените растения през деня отделят кислород, а поглъщат въглероден двуокис и пречистват въздуха. Зеленината пък радва окото на болния и го ободрява. През нощта цветята трябва да се изнасят вън от стаята. Подът не трябва да се мете, а да се забърсва с влажна кърпа, за да не се вдига прах. В стаята не бива да се допускат мухи, което може да стане чрез замрежване на прозорците.

Въздухът в стаята на болния е храна за организма. Затова и най-доброкачествената храна без чист въздух не е достатъчна. Въздухът в стаята трябва по възможност да е така чист, както външният въздух, като се вземат всички предпазни мерки против простуда.

Стаята на болния трябва да се проветрява така, че вратата и прозорецът да не се отварят едновременно. Проветряването трябва да става разумно и съобразно с температурата на външния въздух. Ако например пред прозореца се намира влажно или задушно помещение, проветряването да става през вратата.

Печките са превъзходно вентилационно средство - топлият въздух от тях непрекъснато излиза през комина и отвлича лошия въздух.

Проветряването става толкова по-лесно, колкото по-голяма е разликата между температурата на стайния и външния въздух. Затова зимно време проветряването да става 3-4 пъти дневно с продължителност 5-10 минути.

Температурата на стаята обикновено трябва да е от 18-20°С; при трескави и белодробни заболявания - малко по-ниска, а при малокръвие - по-висока (22-25°С).

В стаята не бива да се вдига прах, да се допускат различни миризми, включително на парфюми, тежки миризми на цветя и т. н., не бива да се пуши, да се яде. Най-голяма чистота трябва да се поддържа под леглото на болния, където се събира най-много прах.

Болните обикновено са по-чувствителни към шума, отколкото здравите. Оздравяването изисква спокойствие и внимателно държане от страна на околните. Спокойствието е особено необходимо на страдащите от треска, нервност, неврастения и др. В полза на болния е да не се пускат при него гости, особено малодушни и бъбриви. Натрупването на много хора, освен че замърсява въздуха, но и гнети, безпокои, дразни болния. Изобщо всичко, което го измъчва, трябва да се отстрани.

Срещу болния не трябва да има огледало, в което той да вижда образа си. Това разпалва въображението му и усилва болестта. Картините по стените трябва да бъдат приятни за гледане. На болния не трябва да се говори за болестта му или ако това е неизбежно, да се усилва вярата му в скорошното оздравяване. Често и най-дребните неща - поднасяне на цветя и други подаръци - усилват радостта на болните.

Не се препоръчва обаче да се поднасят сладкиши, бонбони, шоколади и др., когато пречат на оздравяването; когато няма стомашно-чревно заболяване, полезни са плодовете - портокали, мандарини, ябълки и др. Особено трябва да се внимава при избора на четиво: книги, които възбуждат или потискат болните, да не им се дават, защото болните са податливи на внушение.

Слънчевата светлина ободрява особено болните. Слънцето затопля и пречиства стайния въздух. Гледането през прозореца е единствената връзка между болния и външния свят. Когато светлината стане мъчителна за болния, добре е да се спуснат леки пердета.

Леглото на болния трябва да се постави към средата на стаята, за да може свободно да се минава около него и да се обслужва. Да бъде по възможност с по-малко и по-леки покривки, които да могат лесно да се проветряват на слънце. Очите на болния не трябва да гледат срещу слънцето.

Ако болният има кашлица и отделя храчки, до кревата му да се постави плювалник с дезинфекционен разтвор, в който болният да плюе.

Леглото трябва да бъде винаги чисто. В случай, че болният се запалва с изпражненията или урината си, трябва да се постави под тялото му мушама или да се подлага гърне или подлога за отиване по нужда.

Преди да се постави болният на определеното му легло, трябва да се измие и преоблече в чисти дрехи. При слагане и изправяне в леглото винаги да му се помага. Лицето и ръцете да се измиват с хладка вода и сапун. За изплакване на устата преди закуска да му се дава лимонова вода.

Лицето, което обслужва болния, при влизане в стаята трябва да облича бяла престилка, а на излизане да я заканва до вратата и също да измива винаги ръцете си със сапун и вода.

Много добре и освежително действува за болните на легло, особено за обилно изпотяващите се, честата (поне 2-3 пъти в седмицата) смяна на бельото. При това трябва да се внимава да не се разголва много болният, за да не се простуди. След обилно изпотяване тялото най-напред се изтрива под покривката със суха нагрята кърпа и се преоблича под одеялото. Това става по следния начин: болният вдига ръцете си и ги поставя над възглавницата. Тогава обслужващият, след като слабо повдигне тялото му, измъква ризата. При обличането най-напред се нахлузват ръкавите, а след това гърбът на ризата се прекарва над главата и се пробутва под гърба на болния, като тялото малко се повдигне. Бельото винаги трябва да е сухо, чисто и топло.

Температурата, пулсът и дишането на болния имат голямо значение при оценката на общото му състояние. Температурата се измерва всяка сутрин към 7-8 часа и следобед към 16-17 часа. За целта термометърът се поставя под мишницата, свива се ръката и се поставя на гърдите, за да не изпадне. Най-добро място за измерване на температурата у децата е гънката между краката и корема (слабината). Термометърът се оставя около 5-10 минути, след което се изважда и се отчита температурата. Тя може да се измерва още в устата и задното черво (ануса). За устата се употребяват специални по-малки термометри, които при затворена уста се държат 5 минути. Този начин не е за препоръчване, за да не се внесе някоя зараза в устата. За ануса се употребява обикновен термометър и се държи 5 минути, като през всичкото време трябва да се поддържа с ръка, за да не се счупи при най-малкото движение и да се нарани болният. В този случай температурата се отчита с 0,5 °С по-ниско, отколкото показва термометърът.

Когато ще се употреби наново, термометърът се изтърсва, за да спадне живакът в резервоарчето. При по-тежки случаи се препоръчва температурата да се мери на всеки 2-3 часа. Нормалната температура на човека е 36,5-37°С. Когато тя се повиши над 37 до 37,5-38°С, температурата на болния е малко повишена или подтрескава; между 38 и 39°С температурата е трескава, а над 39°С болният има много силна треска.

Термометър трябва да има във всяко семейство. В много случаи той отчита най-добрия показател за здравословното състояние на детето и на възрастния човек - температурата.

Как се познава дали болният има температура, ако липсва термометър? В такъв случай изгледът на лицето и кожата може да даде приблизително указание за телесната температура. Ако бузите и челото са зачервени или побледнели, сухи и парят ръката, когато се допре до тях, ако ръцете са горещи, езикът побелял, урината жълта и гореща, пулсът напрегнат, изразът на лицето отпаднал и болният не иска да яде, а често търси вода да пие, то сигурно има температура.

Първата проява на много болести е повишаването на телесната температура без други особени признаци.

Повдигането (ударът), което се усеща, когато се натиска с пръст към костта повърхностно разположена артерия, се нарича пулс. Най-често пулсът се изброява на лъчевата артерия в долната част на ръката до китката от страната на палеца, при слепите очи и на шийната артерия. Пулсът трябва да се измерва след успокояване на болния. У новородени пулсът е 130-140 удара в минута, при здрави възрастни е от 60 до 80, а при старци отново се учестява.

Пулсът се учестява при редица заболявания: простудни, инфекциозни, някои сърдечни и белодробни заболявания, при нервни болести и др. При усилие, движение, вълнение, след нахранване и др. пулсът също се учестява.

Пулсът е забавен (под 60 удара в минута) при мозъчен кръвоизлив, повишено кръвно налягане, при заболяване на сърцето и др. Понякога забавеният пулс може да бъде и вродено състояние.

Ритъмът на пулса също има значение за състоянието на болния. Той обикновено е правилен. Неправилен е при някои заболявания, сърдечни болести, при атеросклероза, някои отравяния и др.

Честотата на дишането също зависи от възрастта. Здравият възрастен човек диша около 16-24 пъти в минута, децата дишат по-често, а новородените 40-50 пъти в минута.

Дишането се ускорява при телесни усилия, при вълнение, при повишена температура, при някои белодробни и сърдечни заболявания. Забавено е дишането при кръвоизлив в мозъка, при нарушено съзнание, отравяне, агония и др. При инфекции, интоксикации и др. ритъмът на дишането е неправилен.

Затоплянето на краката на лежащо болните става по различни начини: с гореща тухла, с шише, пълно с гореща вода, термофор с гореща вода или друго подобно. Грейката се затъва в някаква кърпа и се поставя на краката. Ако е необходимо, може предварително да се увие в мокра кърпа, за да дава влажна топлина. След като се затоплят краката, грейката се маха.

За по-правилното гледане, особено на по-тежко болните, са необходими някои принадлежности: специални съдове за ходене по голяма и малка нужда в леглото (подлоги - набавят се от санитарните магазини или от аптеката), нощна масичка, върху която се поставя чаша с вода, нощна лампа, звънец и др., за да може болният сам да си услужва за дребните работи.

При някои болни, които са много слаби, парализирани или пък се мокрят, при продължително залежаване често се явяват разранявания, които са много болезнени и мъчителни. Това става обикновено на кръста, на плещите или на петите. Най-напред се явява едно силно зачервено петно. Ако то навреме се забележи и се вземат мерки, разраняването може да се предотврати. В противен случай се образува рана, която може и да гнои. Понякога петното става черно и тогава е опасно, защото се появява гангрена, която може да стигне до костите и да струва живота на болния.

Основно изискване, за да се предпази болният от разраняване, е да спазва голяма чистота, да лежи на меко и гладко легло без гънки. През 2-3 часа болният трябва да се обръща на различни страни, а ако не може сам или е в безсъзнание, това трябва да прави болногледачът. При обръщането зачервените места се измиват със студена вода (20°С), изсушават се чрез леко допиране със суха и пухкава кърпа и после се натриват с парче лимон или с камфоров спирт. Добре е всяка вечер преди заспиване цялото тяло на болния да се разтрива с камфоров спирт. На много слаби болни под кръста се слага гумена кръгла възглавница (купува се от санитарен магазин или от аптека), пълна с въздух, и то така, че зачервеното или разранено място да попадне в празнината. Гумените възглавници не трябва да се надуват много: първо, лесно се развалят и, второ, болният лежи много по-добре на по-малко надута възглавница.

След ядене внимателно да се отстранят случайно попадналите по постелката трохи. Леглото на болния трябва да е изискано чисто.

Ако зачервеното петно не е станало още рана, се налага с компреси, натопени в ракия или спирт 75°. Изстискват се средно и се сменят, щом изсъхнат. Ако въпреки това се образува рана, трябва да се повика лекар и да се изпълнят препоръките му.

Простуда у деца, юноши и възрастни

Простудата предразполага към много заболявания, като намалява естествените защитни сили на човека. След простуда могат да възникнат много заболявания: хрема, ангина, грип, бронхит, плеврит, пневмония, невралгия, ревматизъм и др.

Особено лесно настъпва простудата при рязка смяна на температурата и при неподходящо за сезона облекло. Човек настива лесно и когато стои на течение или продължително време е с мокри крака или дрехи.

За настъпване на простуда значение има и пиенето на студена вода, особено ако човек е изпотен. При по-усилена работа в топло помещение и излизане след това навън без горна дреха също има голяма вероятност за простуда.

Предпазването от простуда има много голямо значение, тъй като по този начин могат да се избегнат и някои сериозни заболявания.

На простудата обаче често не се обръща внимание и с това могат да се предизвикат сериозни заболявания.

За предпазване от простуда трябва да се знаят няколко основни правила:

1. Сухият студ е по-малко опасен, отколкото влажният.

2. Промените във времето, особено пролет и есен, благоприятствуват възникването на простудата.

3. Лятно време не трябва да се лежи изпотен на сянка или на мокра трева.

4. При движение и работа облеклото да бъде леко, а при почивка да се облекат по-плътни дрехи.

5. Никога при умора не трябва да се пие студена вода. След почивка може да се изпият няколко глътки вода, като се задържат достатъчно време в устата, за да се стоплят.

6. Да се избягват течението и влагата, особено при умора и изпотяване.

7. Винаги облеклото да бъде според сезона, по-добре е няколко тънки дрехи, отколкото една дебела, при това да не са плътно прилепнали към тялото, защото застоялият въздух между дрехите най-добре предпазва тялото от изстудяване.

8. По време на сън тялото да бъде добре завито.

9. По възможност при всяко изпотяване да се преобличат сухи дрехи, като тялото предварително се избърше до сухо с кърпа.

10. Да се избягват разходки в мъгла, да се диша винаги през носа, да не се говори високо и да не се пее на студен въздух.

11. През топлите месеци на годината организмът да се закалява с въздушни, слънчеви и водни бани, физкултура и спорт, за да понася леко промените на времето.

Лечение. За избягване развитието на простудно заболяване трябва да се вземат мерки за общо засилване на организма. Ако болният е запечен, трябва да се направи една топла клизма с 1 литър вода (за дете 200-500 г).

След това се прави парна баня на краката. Добре е по време на банята да се изпият една-две чаши горещ липов чай със сварена в него една кисела ябълка (предварително обелена и изчистена от семките). Банята може да продължи до изпотяване на болния. Възрастните болни, които нямат възможност да направят парна баня, могат със същия успех да я заменят, като изпият следното питие: в 300 г чисто натурално червено вино се слагат 6 бучки захар, по 5 зърна карамфил и черен пипер, 1 лъжичка канела и 1/2 лимон, разрязан на две. Ври на тих огън 10 минути. Пие се в леглото, и то колкото се може по-горещо. След това се прави сухо увиване с 1-2 одеяла и се лежи така завит до изпотяване.

След изпотяването се поставя коремен компрес от 2-4 хасени парчета, натопени в хладка вода и оцет наполовина, и се държи, докато е приятен.

Вечерта преди лягане да се разтрие цялото тяло, след това отново да се постави коремен компрес, който да стои до сутринта. В продължение на 1-2 дни да се яде по-лека храна и да се пие по-често горещ липов чай, подправен с мед и лимон на вкус.

Бодежи по тялото

Бодежите могат да се дължат както на простуда, така и на по-сериозни заболявания: плеврит, бронхопневмония и др. Лечението се провежда под контрола на лекар, като преди всичко се лекува основното заболяване. Освен това се препоръчва парен компрес - най-добре с горещ сварен ечемик - с продължителност 20-30 минути, последван от млечен компрес с топла захар и покрит отгоре с памук или чиста вълна. На другия ден това може да се повтори.

Вместо яйце на болното място може да се залепи един лист от лопен, намазан с чист мед и посолен с чер пипер на прах. Или се изпича хляб от черно брашно с трици и докато е още горещ, се разрязва на две половинки. Откъм средата се напръсква с оцет и с напръсканата половина се напарва болното място до преминаване на болката.

Добре действува и якия от памучен плат със смес от стрит на прах чер пипер (10 зърна), 1 супена лъжица мед и брашно няколко лъжици, да стане тесто. Държи се, докато болката премине.

Вътрешно. Сутрин, обед и вечер преди ядене се изпива по една чаша горещ липов чай или отварка от билката кървав здравец. Вземат се 9 супени лъжици от нея, ври в 1 литър вода 10 минути.

Кихане у деца, юноши и възрастни

Простудата много често се съпровожда с непрекъснато кихане. И тук лечението е предимно на основното заболяване. Освен това от полза е смъркането на хладък чай от лайка най-малко 3-4 пъти на ден и поставянето върху цялата глава на шапка от топъл селски хлебен квас, засилен с 1 чаена лъжичка настърган хрян - държи се до прекратяването на кихането.

Вътрешно. Сутрин, обед и вечер преди ядене да се изпива по 1-2 чаши горещ чай с малко мед или захар, а след ядене по 1 чаша чай от бъз (цвят) и градински чай (листа). От двете билки се взема по 1 супена лъжица и се запарват с 1 литър вряща вода; кисне 1/2 час и като изстине, се прецежда.

Треска (висока температура)

Треската не е самостоятелно заболяване, а придружаващо някои болести състояние. В много случаи по температурата може да се съди за протичането и тежестта на заболяването, а понякога и за изхода от него.

Признаци. При всяка треска се различават три периода. През първия болният има студени тръпки, трепери с цялото си тяло, чувствува нужда да се завие по-топло и при все това не може да се стопли. След време настъпва вторият период - на огъня (температурата), през време на който треската достига най-голямата си сила. Третият период е на изпотяване и обикновено настъпва подобрение. В този период и температурата на тялото отново става нормална.

Предсказание. На треската, както и на простудата невинаги се обръща сериозно внимание и с това могат да се причинят сериозни усложнения.

Лечение. При заболявания, които протичат с повишена температура, лечението трябва да се провежда в две насоки - лечение на основното заболяване и мерки за смъкване на температурата. Лечението на треската трябва да бъде строго индивидуализирано, като се имат предвид болестта, степента на повишение на температурата, възрастта, полът и др.

Лечението на болестта се провежда от лекар. Треската се повлиява благоприятно от следното:

Болният непременно трябва да се постави на легло в стая с чист въздух.

В продължение на 2-3 вечери поред се правят хладки клизми (32-36°С) с вода, за да се освободят червата от застоялите изпражнения. Ако температурата на болния е висока (39°С и повече), две клизми с гореща вода (40°С), направени през 1/2 час, облекчават болния и бързо смъкват температурата му.

За да се смъкне температурата на болния, трябва колкото е възможно по-скоро да се предизвика изпотяване: с изпиване на напитката с червено вино (вече спомената) или пък с парна баня на краката до под коленете, засилена с прибавка на по 1-2 шепи морска сол и една торбичка с 50 г смлян синап. Банята трябва да продължи, докато болният се изпоти (и сърцето е спокойно), но не повече от 30 минути, като през време на самата баня се изпива една чаша горещ липов чай, сварен с една обелена и изчистена от семките кисела ябълка. Банята се последва от сухо увиване с 1-2 одеяла.

След изпотяването най-добре е на болния да се постави компрес на корема, съчетан с компрес на прасците (мокри чорапи), натопен в равни части оцет и хладка вода. При желание компресите могат да се заменят с коремна баня (25-30°С) за 10-20 минути.

През деня според покачването на температурата на болния се поставят или казаните компреси, натопени във вода и оцет, или пък се повтарят коремните бани 3 пъти с пауза от 2 часа помежду им.

Вечер преди лягане, ако болният не изпитва студ, непременно се поставят същите компреси на корема и прасците. Те се снемат, щом започнат да досаждат на болния. Ако той има студени тръпки, може да му се направи още веднъж при слабо сърце само сухо увиване, а при здраво сърце баня на краката, последвана от сухо увиване. За по-бързо смъкване на температурата цялото му тяло се намазва със смес от жълтък, разбъркан с 1 чаена лъжичка оцет, и отново се прави сухо увиване. От тази процедура тялото ще се зачерви и повторно ще се изпоти и треската ще мине. След това повторно изпотяване на болния се поставя само коремен компрес, натопен в хладка вода.

Парните бани могат да се правят според физическото състояние на болния и здравината на сърцето му: всеки ден, през ден или два, и то по една баня до пълното оздравяване.

Дълбокото дишане помага много за по-бързото оздравяване - правят се сутрин, обед и вечер по 10-15 дълбоки вдишвания.

Щом настъпи чувствително подобрение, лечението трябва да се ограничи, като баните и компресите се намалят наполовина, а след това се прекратят.

При главоболие се препоръчва шапка от хлебен квас или мокри кърпи на челото (по равни части студена вода и оцет).

Вътрешно. Сутрин, обед и вечер 10 минути преди ядене да се изпива по 1 чашка отварка от семето на камилско сено (1 супена лъжица от това семе се вари 10 минути в 1 литър вода) и чай от сварен карамфил, подсладен с мед или малиново сладко, или лилов чай, подсладен с мед и 10-12 капки лимонов сок (на чаша). Добре действува чай от пелин - 1 супена лъжица листа от пелин се сваряват в 100-200 г вода (ври 5 минути) и се пие по 1 винена чаша; или отварка от корените на жълта тинтява - 10 г корени се варят в 200 г вода 10 минути; отварка от обикновена върба - 1 супена лъжица млади клонки и кора се варят в 300 г вода 10-20 минути; отварка от портокалови кори - варят се 1 супена лъжица надробени кори в 400 г вода 10 минути.

При много висока температура е добре да се изпие след парната баня само 1 чаша от 150 г чай от люлякови листа: 6-8 листа на 1/2 литър вода, ври 5 минути, може да се подправи с мед и лимон по вкус.

Диета. Болният от треска трябва да спазва и съответна диета. Неразумно е той да се лишава от всякаква храна, както това правят някои. Във всеки случай храната му трябва старателно да се подбира. Такива болни най-лесно понасят течните (супи) ястия, които могат да се дават по-често, но в по-малки количества. На първо място стои водата (за предпочитане е преварената), която трябва да се дава на болния във всички случаи, щом почувствува жажда, и то на глътки и по-често. Много е хубаво в нея да се прибави и малко плодов сок, особено се препоръчва ечемичената отварка: 1 супена лъжица ечемик, сок от половин лимон, 3 чаени лъжички захар, 4 чаени чаши кипяща вода. Ечемикът се измива със студена вода и заедно със захарта и лимоновия сок се слага във врялата вода и се оставя да престои три часа. След това се прецежда и се дава на болния. Добре действува и бадемовото мляко: 60-90 г сладки бадема, към които по желание могат да се прибавят и няколко (3-5) горчиви бадема, счукват се добре в хаван, след което се разбъркват с 1 литър вода и 125 г захар на пясък - получава се бадемово мляко. То е лесно смилаемо, вкусно и освежително. За препоръчване са кравето мляко, оризовата супа, плодовите супи, компотите и т. н.

При избора на ястията трябва винаги да се ръководим от състоянието на болния, от неговия вкус и привички. Никога не бива да се принуждава болният да яде и пие нещо, което в момента не желае.