Труд, умора и почивка

[Ани]

ТРУД, УМОРА И ПОЧИВКА

Трудът е създал човека и е негова жизнена необходимост. Движението на човека развива телесните му сили и донася дълъг живот и добро здраве. Изобщо за човека трудът - физически или умствен - е основа на здравето и живота му. Той носи здраве, доставя апетит, бодрост, живот, доволство, спокоен сън и ясен ум, дава воля, енергия, кураж, търпение и постоянство. Трудът е основата на всеки напредък, на всяка култура, успех и щастие, физическият труд и физическите упражнения, туризмът и спортът усилват не само физическите, но и умствените сили на организма, а умственият труд от своя страна поддържа също така и тонуса (напрежението), и силата на мускулите, защото няма строго изолиран само умствен или само физически труд - трудът винаги е смесен с преобладаване предимно на физически усилия или предимно на умствено напрежение. Хора, отдадени на усилен труд, боледуват по-малко от лентяите.

Най-верният признак, че тялото и умът са отморени от съня, е радостното настроение и охотата за работа. И тъй, за да бъдем здрави и винаги добре разположени, трябва да се трудим, докато почувствуваме слаба умора. При това за предпочитане е усиленият труд с достатъчна почивка, който е основата на здравото тяло и здравите мисли.

Умората на човека зависи главно от характера на неговата работа: дали тя е физическа, или умствена, дали е еднообразна, или не, напрегната или не и т. н. В началото на умората качеството на извършената работа се влошава, а количеството й се увеличава. Човек работи повече, но по-лошо. По-късно, при увеличаване на умората, работата върви назад и в количествено, и в качествено отношение. Ако в това време човек не си даде почивка, умствените процеси се забавят много и работещият трябва да употреби големи усилия над себе си, за да може да свърши работата си; физическата работа също става неточна и несигурна, похватността се губи, при питане на предметите ръката лесно ги оставя да паднат, зачестяват трудовите злополуки. Определено количество всекидневна умора е необходима; без нея няма здрав сън. Умората трябва да има определени граници; винаги трябва да се спазва правилно съотношение между труда и почивката. При прекомерна работа - физическа или умствена - се стига до преумора. Тя вече е болестно състояние и трябва да се избягва. Съпроводена е с виене на свят, отслабване на зрението, загуба на апетита и др.

Почивката е необходима за възстановяване на жизнените сили на организма след настъпване на умората и да бъде дозирана правилно. Отпочиналият организъм е способен отново и с повишено желание да изпълнява всякаква полезна работа. Трудът и почивката (особено спокойният сън) са най-добрите и чисти радости в живота на съзнателно живеещия човек. Такъв човек всеки ден черпи сили, които с течение на времето продължават живота му с успех.

Как трябва да се почива? Когато мускулите и нервите са все напрегнати и човек не се старае да им даде почивка, като напълно ги освободи, такъв човек се пресилва и по-лесно заболява. Ако човек легне и се отпусне, а повдигнатият му крак или ръка от друго лице се пусне и падне тежко на леглото, и освен това не изпитва никакво напрежение, тогава почивката е пълна и само след няколко минути може да се почувствувате бодри.

Покрай принципа за освобождаване на тялото от умора е важен и принципът за икономисване на силата. За пример, защо човек носи чанта за книги с такава сила, че след малко го заболява ръката; защо като отваря чекмедже или вдига нещо, става червен? Защото употребява повече сила, отколкото е нужно, и при това спира дишането си. Нека да опита при такива работи да прилага по-малко сила и спокойно да диша. Този, който знае тези два принципа и при това е запазил спокойното си и правилно дишане, той в случай на нужда може да употреби и по-голяма сила.

Сън и безсъние

Сънят отстранява умствената и физическата умора и възстановява силите. Както е необходим трудът за поддържане на нормалните функции на организма, така е необходим и сънят, за да си почине организмът и да се подготви за нова работа. Без сън и почивка - главните условия за доброто състояние - няма живот. Уморен от труда, човек намира в съня почивка, време за възстановяване на силите си.

Хигиена на съня. Привичката на човек да ляга и става късно му принася голяма вреда. Нощта със своята тишина е най-благоприятна за дълбок и спокоен сън. Сънят през деня е неспокоен и почивката несъвършена. Най-добрият сън е между десет часа вечерта и среднощ; най-доброто пък време за труд на свеж въздух са първите часове след изгрева на слънцето. За да остане човек дълго време млад, трябва да спи достатъчно, и то дълбоко. Храненето трябва да става няколко (2-3) часа преди лягане, за да може храната да се смели. Ако се налага по-късна вечеря (преди лягане), добре е тя да бъде от лека вегетарианска храна. За да се спи спокойно, трябва да се избягва всякаква телесна или умствена възбуда. За да се заспи лесно, най-добре е да се мисли за нещо весело, ободряващо, да се избягва нервирането - то е плод на застоял живот, на недостатъчно въздух и телесни упражнения, на отсъствие на себевладение, възбуда на чувствата, полова прекаленост, бързо и недостатъчно хранене, преумора, безпокойствия. Добре действуват за съня хладката коремна баня (30-28°С за 10-20 минути) и коремният компрес с хладка вода.

Сънят трябва да бъде спокоен и с необходимата продължителност. Нормалният сън за възрастни, които работят, продължава около осем часа, за младите и болните - 8-10 часа, а за старите хора е с индивидуална продължителност - 6-7 часа (зиме повече, лете по-малко). За деца от 5 до 8 години е необходим 11-12-часов сън; от 9 до 10 години - 10-11 часа; от 11 до 13 години - 9-10 часа; от 14 до 15 години - 8 1/2 - 9 часа. Правилно е човек да спи толкова, че при събуждане да се чувствува бодър и отпочинал. Необходимо е да се отстрани всичко, което дразни централната нервна система. Стаята трябва да бъде добре проветрена и недостъпна за външния шум. В топло време напълно естествено е да се спи при отворен прозорец. Както не бихме яли развалена храна, така не бива да вдишваме отново веднъж употребяван въздух. През лятото оставяйте прозореца широко отворен, но и през зимата без колебание може да се отвори малка цепнатина. През зимата при желание спалнята може да бъде слабо отоплена.

Най-дълбоко човек спи до среднощ и тогава даже силен шум трудно може да го събуди. Не е така обаче в сутрешните часове. Тогава и незначителният шум може да го събуди.

Как да спим. Най-хигиенично е да се спи на легло, което не е много меко, възглавницата (най-добре една) също да е по-твърда и да не е много висока и тялото да не бъде притискано от тежки завивки - това е вредна привичка, от която лесно може да се отвикне. След лягане човек трябва да отпусне всеки мускул на тялото, всеки нерв, трябва да ляга без най-малко напрежение. Приучете се да не мислите за дневните грижи и произшествия. Никога не разваляйте съня си от безпокойствие за дневните задължения. Преди заспиване не четете вестници или книги.

Изобщо трябва да създадете ред на съня си, както и на храненето си. Ставайте в определен час, макар и да не сте спали достатъчно и да се чувствувате уморен. Затова пък починете си около 20-30 минути следобеда.

Често нощният сън не е достатъчен за някои хора, на които е нужно да съберат сили за дневната си работа. В такива случаи е за препоръчване малка почивка след обяд. Понякога е достатъчно дори само едно изтягане на леглото, но в други случаи може да е необходим един час или пък по-дълга почивка - лягане на кревата съблечен.

След като човек се събуди, не трябва да остава дълго време в леглото, а да става веднага. Това е особено важно за децата. След добрия сън благотворно въздействие оказва гимнастиката.

Хора, на които все им е студено, особено интелектуалците, не е зле през време на обедната почивка да се затоплят, като поставят топло шише на корема или на краката си. Топлина и почивка често означават създаване на извънмерно големи сили за организма.

Безсъние. То може да бъде последствие от някоя болест; тогава то е ясно и престава само когато се излекува основното заболяване. Най-мъчително е нервното безсъние без органически заболявания. На неговото лечение ще се спрем по-нататък. За всички останали случаи народната медицина препоръчва следното: физическа работа, респективно телесни упражнения, приложени умерено и преди лягане, осигуряват добър сън. Във всички случаи масажите са добро средство. Няколко глътки айран или кисело мляко преди лягане, чаша чай от валерианови (дилянкови) корени или от копър, няколко глътки медена вода или даже само обикновена вода нерядко докарват значително успокояване през нощта. Въздържането от употреба на алкохол, чай, кафе, месо, боб, леща, зеле и други трудно смилаеми храни вечер преди лягане помага за спокоен сън. Най-добре е вечерята да бъде лека и около 2-3 часа преди лягане, така че по-голямата част от храната вече да е напуснала стомаха. Изпразването на червата и пикочния мехур допринася за добър сън. Четене на неподходяща (възбуждаща) литература вечер пречи. Лек, занимателен разговор улеснява съня. При недостатъчна телесна топлина се препоръчва предварително затопляне на леглото. Със същата цел се правят и горещи бани на краката преди лягане. Измиването на краката преди лягане с хладка вода действува успокоително и способствува за добър сън. Не бива да се забравят 10-15 дълбоки вдишвания пред отворен прозорец преди всяко лягане. Цяла топла баня с отвара от борови клони (37-38°С за 10-20 минути) преди лягане също е полезна. Често успокоява и една очистителна клизма, която изпразва червата за през нощта. Вечер малко да се яде, но в някои случаи е добре болният през нощта или малко преди да си легне да хапне нещо, но кафе и чай да избягва.

Даже когато не спите, краката ви почиват, очите ви се отморяват и тялото ви е освободено от излишно облекло за 8 дълги, свободни часа. По възможност избягвайте сънотворни лекарства - прибягвайте към тях рядко, само при моментна нужда. В случай, че човек не е прекарал нощта в спокоен сън и на сутринта е неразположен и угнетен, твърде полезно средство да се отмори е цяла топла баня (37°С за 10-20 минути).

Спално помещение

Спалното помещение не трябва да бъде нито много топло, нито много студено. Най-добре е при лягане то да е затоплено, но след това при хубаво време да се отворят прозорците, за да влиза чист въздух през нощта. Спалното помещение по възможност да бъде с достатъчни размери. Добре е прозорците да се огряват продължително време от слънцето. През лятото винаги един прозорец да се държи отворен. През зимата температурата в стаята да се поддържа до 18-20°С. По-високата температура изнежва особено децата и предразполага към простуда.

В студено време стаята се проветрява 3-4 пъти през деня за по 10-15 минути. По-продължително проветряване е безполезно, защото от него само изстиват стените на стаята, без да се пречиства въздухът по-нататък. При сух въздух върху печката се поставят съдове с вода, която да се изпарява.

При студено и лошо време, особено когато има мъгла, проветряването да става през отворена горна част на прозореца. Ако ли пък прозорецът трябва да е отворен, добре е тогава да се завеси с одеяло, което ще предпази от нечистотиите на мъглата и вятъра и ще даде известна възможност на чистия въздух да влезе в стаята. Добре е в такъв случай печката да е запалена за по-добро проветряване, а леглото, особено на деца и слаботелесни, непременно да се стопли с горещи тухли или топли шишета.