Каляване на тялото и физически упражнения. Каляване на тялото

[Ани]

КАЛЯВАНЕ НА ТЯЛОТО И ФИЗИЧЕСКИ

УПРАЖНЕНИЯ.

КАЛЯВАНЕ НА ТЯЛОТО

Мнозина периодически през влажното време на годината (есен - пролет) страдат от простудни заболявания: хрема, пресипналост, кашлица, грип. На такива лица настоятелно препоръчваме каляване на организма, но каляване разумно, основано на научни данни.

Каляването трябва да става постепенно. Всички със заболявания на кръвообращението (порок на сърцето, нервно сърце, атеросклероза) трябва да бъдат много внимателни и без преглед от лекар-специалист по водолечение да не пристъпват към водните процедури.

Но има и напълно здрави хора, които не понасят студената вода, а в същото време страдат от постоянни хреми, бронхити, ларингити и т. н. За такива ние ще дадем последователния път на каляването, който трябва да започне през лятото, после вече да не се прекратява нито през есента, нито през зимата, нито през пролетта.

През лятото се старайте възможно повече да ходите бос или пък със сандали на бос крак - отначало само през слънчевите дни, а след това всекидневно. Къпете се всекидневно в река (вж. „Речни бани“), а където няма река, поливайте се с вода (с температура 26-22°С). Разбира се, слабите могат да започнат с по-топла вода (29-27°С), а след това бавно (през 2-3 дни) да понижават с по 1/2 градус и да стигнат до 26-22°С. Стигне ли се до такъв минимум, строго се придържайте към определената температура и помнете само едно: ако чувствувате студ (треперене), предварително преди къпането се загрейте, като направите няколко бързи упражнения. Важното в случая е честотата на пулса да е в границите на нормата и тогава смело се къпете, в противен случай почакайте, докато пулсът се нормализира.

Нужно е при физическото възпитание да се съчетаят физическите движения (гимнастиката) с дълбочината на дишането. Да знаеш да издишаш, това значи да умееш да вдишаш. Една добра метода на физическото възпитание трябва да се занимава преди всичко с дишането, с разширението на гръдния кош, като увеличава неговата еластичност чрез методически упражнения за дихателните мускули и по-нататъшно развитие на еластичните сили на белите дробове. Що се отнася до техниката на дълбокото дишане, вж. „Дихателна гимнастика“ - първо дихателно упражнение за дълбоко дишане.

Сутрешни разходки

Сутрин рано разходките са винаги хубави, най-приятни и най-полезни, но не из прашните улици, а в близкия парк, в гората, на полето и пр., където, дишайки дълбоко и съзерцавайки природните хубости, се изпитва неоценима радост. Разходките, особено в ранно утро (при изгрев слънце), никога не трябва да се смятат за изгубено време.

Добре е тези разходки да бъдат комбинирани със слънчеви бани с ултравиолетови лъчи, с гимнастика и дълбоко дишане.

Тези, които искат заедно с разходката да развият и физическите си сили, съветваме да изпълняват и следното: да държат тялото си винаги право, с изпъчени гърди и с кръстосани на гърба ръце или пък да прекарат бастун през кръста и да държат двата му края с ръцете си. А когато им се предостави случай, могат да прескачат трапове и други препятствия. Необходимо е да се изминават няколко (2-5) километра пеш, за да бъде умората ефикасна и да се почувствува голяма телесна и душевна наслада. Освен това необходимо е през време на разходките да се диша само през носа. Повтарям, много добре е разходката да се придружава от време на време и с дълбоко дишане (вж. „Домашна гимнастика“ - дихателно упражнение № 1-4).

При желание разходките могат да се съчетаят и с бързо ходене, с косене на трева, сечене на дърва, прекопаване на градина и др.

Онези, които не могат да правят това всеки ден, нека поне неделен ден да излизат сред природата, като станат истински туристи, обикнали от сърце природата.

Ходене с боси крака

Знаем, че в краката (стъпалата) се намират много кръвоносни съдове и нерви. Това ги прави важна за тялото част, от която може да се въздействува върху далечните телесни части много благотворно.

Покрай редовното измиване и обливане на краката ходенето с боси крака заема видно място в реда на заканителните процедури. Затова е необходимо родителите да привикнат децата си да ходят и боси.

Ходенето бос по росата на някоя ливада, и то сутрин веднага след ставане от леглото, има голямо значение. Естествено то може да се прилага само през пролетта, лятото и през есента, като се използуват топлите росни сутрини. Времетраенето на ходенето с боси крака зависи от редица обстоятелства. Колкото росата е по-голяма и по-студена, толкова времетраенето е по-кратко. Колкото болният е по-нежен и по-непривикнал към това, толкова то е по-кратко, и обратното. Обикновено 5 минути са достатъчни. Разбира се, в някои случаи до тази продължителност ще се дойде постепенно, като се започне с 1-2 минути на ден и ежедневно се прибавя по 1 минута. След това краката се изчистват, обуват се топли сухи чорапи и обувки и се ходи бързо до пълното им затопляне. При по-слаби и болни, които мъчно се сгряват, естествено може най-напред да се изсушат краката и тогава да се обуят.

Ходенето с боси крака по мокри камъни по своето действие е близко на ходенето по росната трева. Само че тук се изисква малко по-голяма предпазливост, тъй като простудяването е по-лесно. Неговото приложение е възможно във всяка къща. Кое да е място, покрито с тротоар, циментова плоча и пр., се полива с лейка, така че да се образува дебел воден слой. Важното и същественото в този случай е камъните да са мокри и да не се стои на тях, а да се ходи доста бързо, макар и „ход на място“. Времетраенето е от 2 до 3 минути - значително по-кратко от това по росата. Не трябва да се забравят и индивидуалните особености.

Добре е краката да се закалят предварително чрез хладни мокри изтривания (фрикции).

Друго просто средство от тази категория е газенето в хладка (20°С) вода. Водата трябва да стига не по-високо от коленете. Газенето трябва да става следобед или вечер преди лягане и да трае не повече от една минута. Това средство отвежда кръвта от главата и корема и така лекува техните страдания. Ходенето с боси крака е най-доброто и ефикасно средство за лечение на студени крака, главоболие, безсъние, неразположение и пр.

Зимно време е добре по-здравите хора и деца поне 10-15 минута преди лягане да походят боси в затоплена стая - това дава здрав сън.

Ходене без шапка

Лятно време - сутрин до 10 часа и следобед от 16 часа нататък - е полезно да се ходи без шапка. От 10 до 16 часа трябва да се носи шапка, защото през тези 6 часа се излъчват топлинни лъчи, които могат да увредят здравето. Човек става крайно нервен, избухлив, разсеян, със слаба памет и може да получи топлинен или слънчев удар.

Ето защо тези, които не искат преждевременно да остаряват, да носят в казаните часове през лятото сламена шапка или бяла кърпа на главата, а през студените сезони - мека шапка или каскет.

Използуване на лятото на море и на планина

Сутрин или при изгрев на слънцето се правят:

1. Ултравиолетова (Питагорова) слънчева баня на очите. Прави се облечен според сезона и с отворени очи, и то само от появата на слънчевия диск до оформянето му, с продължителност около 1 минута, т. е. докато е приятно на очите. Тази слънчева баня е много полезна при слаби очи, късогледство и др.

2. След тази ултравиолетова баня, ако болният страда от някоя очна или кожна болест, той продължава да нагрява лицето си (но при затворени очи) още 30 минута, като при ушни болести нагрява всеки 5 минути по едно от ушите. Същото правило се отнася и до тези, които страдат от гръдна или вътрешна болест, включително и всички кожни заболявания. Тази ултравиолетова баня е не само от-лично козметично средство, но и лечебно при всички видове болести по кожата и тялото.

Ако болният не страда от очна или кожна болест, тогава да си направи слънчева баня на гърба, и то съблечен според сезона, с продължителност 1/2 час. Тази баня засилва жизнената дейност на човека, усилва жизнените процеси в организма му, като образува в тях естествения витамин D, необходим за борба с рахита, укрепва нервната система и подпомага оздравяването от някои болести. Същата ултравиолетова баня може да се прави и от тези болни, които освен от очни и кожни страдат и от гръбначни болести. Прави се, след като се направи Питагорова баня при отворени и затворени очи.

3. След тези три ултравиолетови бани, ако има роса по тревата, добре е болният да походи бос по нея 3-5 минути (укрепва нервната система), да избърше краката си до сухо и да обуе сухи чорапи. След това да направи и 10-20 дълбоки вдишвания през носа за вдишване на йодните пари с бавни издишвания през устата (в стоящо положение), последвани и от 10 кръстосани (специални) дишания през всяка ноздра (всичко 20 вдишвания с двете ноздри).

Ултравиолетовите бани могат да се правят също през пролетта, есента и зимата от 6 до 7-8 часа с подходящо облекло, последвани от 10 до 20 дълбоки вдишвания и издишвания, както е казано по-горе.

4. Закуска и почивка.

5. От 7до 9 часа слънчево-въздушна баня за цялото тяло. Прави се, като човек се разхожда по бански костюм по морския бряг, в планината или полето, правейки от време на време дълбоки вдишвания с бавни издишвания, леки гимнастически упражнения, или като се участвува във весели игри. Всичко това укрепва тялото и нервната система и поддържа у него оптимистично настроение, много важно за здравето. Тези бани, ако са съчетани и с ходене бос по роса, са особено полезни за нервноболните, които след това трябва хубаво да си изтрият краката, и то до зачервяване, и да обуят сухи чорапи.

6. От 9 до 11 часа слънчева баня със зелени листа (от репей, слънчоглед, орехови листа) на цялото тяло. Тя предпазва от слънчев удар, нервни разстройства, отслабване на паметта и преждевременна атеросклероза. Ако се прави на отделна част на тялото, останалата част на тялото може да се покрие с бяло, зелено или червено платно, за да се избегнат кожните изгаряния. Или слънчева баня без зелени листа - ако слънцето не е достатъчно силно и няма опасност от изгаряне. Ляга се по гръб направо върху морския пясък или върху бял чаршаф с краката към слънцето и със сламена шапка или бяла кърпа на главата. През време на лежането всеки 5 минути трябва да се сменя положението на тялото, за да не изгори кожата, което е вредно за здравето, и то така: 5 минути се нагрява тялото отпред, 5 минути - отзад, 5 минути - лявата страна, 5 минути - дясната страна, и т. н. с продължителност, докато е приятно.

Забележка. Слънчевата баня да не се прави на гладен стомах, нито непосредствено след хранене, а също и от болни от белодробна туберкулоза без разрешение на лекуващия лекар.

7. От 11 до 12 часа слънчево-пясъчна баня. Изравнява се избраното за целта място, ляга се по гръб на него, за да се очертае фигурата, след това се събира отстрани повече пясък, чака се да се сгрее много добре и след това се ляга по гръб на горещия пясък, поставя се студен компрес от 4 парчета на сърцето и се зарива до шията със страничния пясък с дебелина на пласта около 6-10 пръста. Лицето се покрива или със зелен лист (отлична козметична баня), или със сламена шапка. Продължителността на банята е, докато е приятна на сърцето (или 10-30 минути). Тя лекува всички артритни и ревматични заболявания, а също костно-ставните болести, включително костно-ставната туберкулоза и туберкулозния спондилит.

На морския бряг, където има изхвърлени много водорасли, от голяма полза за болните от ревматизъм и различни парализи са тъй наречените увивания с морски водорасли и отгоре зариване с горещ пясък - лежи се, докато е приятно. След завършване на слънчево-пясъчната баня тялото се изтрива добре със сух пясък, за да изсъхне по-скоро, и чак след това се влиза в морето (или реката). Първия ден къпането трае 2 минути, втория ден - 4 и така до 15 минути, като във водата се стои винаги потопен до шия или пък непрекъснато се плува. Плуването развива мускулите на тялото. След морската (или речната) баня най-добре е бързо изтриване до сухо, обличане и прибиране у дома. Тези, които нямат възможност да правят слънчеви бани до обяд, може да ги правят от 14 до 16 часа, и то за предпочитане със зелен или червен чаршаф.

Забележки: а) При желание болният може да избере сам кои от казаните бани да прави и кои да не прави, б) При изгаряне на кожата болното място да се разтрие с 6% разтвор от сода бикарбонат и след това да се намаже с боров вазелин.

8. Обяд. Желателно е през време на курорта да се употребява сурова или вегетарианска храна с повече плодове и зеленчуци, добре измити със сапун и вода, или пък обикновена храна без свинско, говеждо, овнешко и консервирани меса и риби. Алкохол и тютюн - не! На обяд заедно с другата храна и салати може да се изяжда и по 50-100 г младо месо - агнешко, телешко, птица или прясна риба.

9. Следобед от 13 до 16 часа пълна почивка от всичко. От 16 до 17 часа седене на шарена сянка под някое здраво многогодишно дърво (бук, дъб и др.), което да няма сухи клони, с добре облегнат гръб на него. Това е полезно за болни, изтощени и слаби хора.

10. От 17 до 18 часа облечени според сезона - седяща слънчева баня върху голям и объл камък. Избира се някой, който от сутринта е бил нагряван непрекъснато от слънцето, и се седи върху него. Тази баня е особено полезна за тези, които страдат от стомашно-чревни болести (гастрит, колит, хемороиди и др., и фистули в правото черво). Седи се, докато е приятно.

След седящата слънчева баня е добре за тези, които са край море, река или езеро, да ходят боси по тревата или пясъка, докато им е приятно. Такова ходене е равносилно на ходене бос по росата - засилва нервната система и дава спокоен сън. Добре е след това краката да се изтриват до сухо, да се обуят сухи чорапи и да се направят 10-20 дълбоки вдишвания и издишвания, както е казано по-горе.

11. Вечеря - най-добре от 19 до 20 часа, и то сурова или вегетарианска храна: салата и плодове или кисело мляко с хляб.

12. Лягане за спане в 21 часа и спане при отворен прозорец.

Важни добавки:

а) Водата за къпане да не е по-хладна от 20°С и ако не се плува, да не се стои в нея повече от 20 минути.

б) Между двата вида слънчеви бани е добре да има почивка от 1/2 час.

в) Препоръчва се сутрин, обед и вечер 30 минути преди ядене да се изяжда по 1/2 - 1 кг плодове според сезона.

По време на екскурзия полезно е да се спазват и тези прости по-важни правила:

а) На слънце от 9 до 16 часа без шапка да не се ходи.

б) През време на почивка да не се ляга изпотен на сенчесто и ветровито място - първо се преоблечете и тогава седнете под някое дърво на шарена сянка с облегнат на него гръб. Това е особено полезно - опитайте и ще се уверите. Освен това никога да не се заспива под плодно дърво (круша, слива, ябълка, праскова, кайсия и пр.), защото след такова спане човек се чувствува съвсем разнебитен. Под такова дърво може да се почива, но никога да не се спи. Спи се под дървета като бор, бук, дъб и др., за да се почувствува човек освежен и бодър.

в) През време на поход да не се пие студена вода, а само гореща или пък чай, за да не се почувствува никога умора.

г) Нервноболните да не правят слънчеви бани от 9 до 17 часа, защото те влошават здравето и съня им, а вместо тях през другите часове да си правят слънчево-въздушни бани, докато им са приятни, и да се къпят в морето или реката от 5 до 10 минути с плуване или движения във водата. За тях са много полезни вечерните бани от 17 до 19 часа.