Туберкулозно възпаление на мозъчните обвивки (туберкулозен менингит)

[Ани]

Туберкулозно възпаление на мозъчните обвивки

(туберкулозен менингит)

Туберкулозният менингит в днешно време също намаля много и се среща рядко - повече при слабите 2-7-годишни деца или пък между 11-13-годишна възраст (в пубертета), и то след някоя тежка болест.

Други причини за появата на заболяването у децата (догдето са малки) са още или преждевременно отбиване от майчината гръд, или недобре излекуван воден плеврит, или туберкулозно възпалени хилусни лимфни възли.

Признаци. В първата седмица от боледуването клиничната картина е особена и не наподобява на грип. Детето, което е било в цветущо здраве, почва да слабее, губи сили и се гуши в скута на майка си. Става капризно, губи апетит, бледнее и след няколко дни започва да се оплаква от силно главоболие, разбира се, ако може да изкаже това свое страдание. Родителите смятат, че то страда от безапетитие, понеже повръща, от запек и пр. Температурата му се повишава, като рядко преминава границата 38,5-39°С. Картината е неясна и в началото може да излъже даже опитен детски лекар. Детето продължава да скимти, изписква нощем, стряска се насън. То избягва светлината, крие се под покривката на леглото и лежи под нея винаги свито като кученце. Почва да се унася в сън, не иска да го тревожат, да му задават въпроси, обръща се настрана, когато го дразнят, лесно възбудимо е и отговаря на въпросите само когато го събудят от сънливото състояние. Страните на лицето му често руменеят. Очите му са още ясни, обаче в тях се чете нещо като умора. Следва някое и друго повторно повръщане. Към повръщането в началото се присъединява понякога лека диария, която скоро се замества от упорит запек. Най-сигурните признаци за туберкулозен менингит в началото на боледуването остават промяна в характера и капризност, лесна раздразнителност, повръщане, силно главоболие, двойно виждане, запек и пазене на очите от светлината.

През втората седмица на боледуването се прибавят вече някои по-явни признаци: скърцане със зъби нощем, автоматични движения с краката и с ръцете (например постоянно щипане на устните или прекарване на ръката пред очите), постоянно държане извита главата в една посока, слабо зачервяване и кръвясване на очите, извънредно силно главоболие, а понякога къси спазми на някой крайник. Детето все повече се унася - това е един от най-несъмнените признаци за настъпващ туберкулозен менингит. Ако майката се мъчи с нежен глас да събуди детето към живот, то се разбужда, гледа я, много рядко продумва, обръща се на другата страна, отказва храната, прави опит да повърне. На въпроса, какво го боли, показва главичката и заспива.

През втората и третата седмица настъпват и парализи. Пулсът се забавя и е неравномерен. За секунди той въобще спира, след това идват прибързани удари, прескачания, пак спирания и това говори, че нервната система е заболяла. Ако лекарят прегледа детето в това време, намира доста явни и сигурни признаци на менингит, значителни изменения на очните ябълки и самите очи, зачервяване и набъбване на кръвоносните съдове по ретината, късогледство и изкривяване на очите. В началото на третата седмица вече имаме и парализи на някои крайници. Сънливостта на детето постоянствува и става все по-упорита. Вече познатият глас на майката не събужда детето.

Предсказание. В миналото болестта беше много тежка и завършваше със смърт. Днес благодарение на противотуберкулозните лекарства мнозинството от заболелите оздравяват, стига болестта да е открита навреме и лечението започнато наскоро след заболяването.

Предпазване. Трябва да се отстрани източникът на зараза с туберкулозни бацили. Понякога лекарят сам не може да го открие и да го отстрани. Трябва да се вземат мерки децата от туберкулозни семейства да прекарват повече време на чист въздух и да се хранят със силна храна. Децата с по-изразена душевна възбудимост да бъдат поставяни при по-спокойни условия и да не се претоварват с умствена работа, да не започват училище преди 6-годишна възраст.

Лечение. Да се търси незабавна помощ от лекар. Лечението трябва да се провежда в болнично заведение от лекар-специалист. Народната медицина препоръчва общо лечение за засилване на организма.

I. Сутрин, обед и вечер 20 минути преди ядене да се взема по 1 чаена лъжичка сироп от широколистен живовляк (листа) - 5 супени лъжици листа и 1 л вода врят 20 минути на тих огън; след това се прибавят 300 г чист пчелен мед, 1 супена лъжица керевиз (семе) и 1/2 изравнена лъжичка бяла борова смола, счукани в дървен хаван на ситно, 1 лимон, разрязан на 4 части - всичко ври още 10 минути на тих огън; като изстине, се прецежда през гъста цедка.

II. Десет минути след сиропа да се изпива 1 чашка от 30-50 г (според възрастта на болното) отварка от двадесет и двете билки (вж. „Костна и ставна туберкулоза“).

Диета. На болното дете да се дават предимно сокове от плодове или зеленчуци, прясно мляко, но повече кисело мляко или айран (разбито кисело мляко и овесено мляко), засилени с мед и лимон по вкус. Между млечната и плодовата храна винаги да има промеждутък от 2 часа. Непосредствено след обяд и вечеря да се дава и по 1 чаена лъжичка пресен селски хлебен квасец от бяло брашно, размит с няколко супени лъжици топла вода, мед и лимон по вкус. Щом се подобри състоянието на болното, да му се дава лека вегетарианска млечно-растителна храна, слабо солена и подкиселена с лимон. Люто, алкохол и тютюн - не (да не се пие и пуши в стаята на болното).

Вместо вода (ако дадените отварки са недостатъчни) да се пие домашна лимонада: към 1 литър гореща вода се прибавят 2-3 супени лъжици чист пчелен мед и сокът на 1 лимон. Тази лимонада освежава болното дете.

III. Един-два часа след ядене да се дава по 1 чаена лъжичка от следната смес: мед, орехи, чесън и семе от копър (вж. „Белодробна туберкулоза“, точка III).

IV. Десет минута след сместа да се изпива по 1 чашка отварка, както в точка П.

V. Вечер преди лягане да се прави топла клизма (35°С) от 150-250 г вода или чай от лайка (1 супена лъжица цвят се запарва с 250 г вряща вода и захлупено кисне 20 минути), последвана от бърза фрикция на цялото тяло с хладка вода и оцет по равни части и сухо изтриване.

VI. Сутрин 1 час след закуската да се направи същата фрикция, както вечерта, последвана от налагане на главата с „шапка“, която се пълни със сурови картофи, нарязани на едро и полети с 1 кафена чашка оцет, киснат в него 20-30 минути и се изстискват добре; върху нея да се постави фланелена шапка, съчетана с коремен компрес, натопен във вода и оцет, над него - фланелен пояс. Държат се 2-3 часа и се заменят с нови. Свалят се 2 часа преди вечерните предписания.

Важни добавки:

1. На болното дете да се осигури пълна тишина и чист въздух, като на всеки 2 часа прозорецът се отваря за 5 минути, но да се пази от настинка.

2. Ако светлината го безпокои, прозорците да се запердят.

3. На главата му да не се слага лед, защото повече вреди, отколкото помага.

4. Да бъде на легло до пълното му оздравяване.