Идиотизъм

[Ани]

Идиотизъм

Разликата между идиотизма и придобитото слабоумие се заключава в това, че при придобитото слабоумие е съществувало някога умствено богатство, което болният е изгубил, а при идиотизма умствено богатство не е имало и умът никога не се е развивал нормално. Според степента, на която е задържано мозъчното развитие, има в пълния смисъл на думата идиотизъм и тъпоумие.

Причини. Идиотизмът е вроден. На първо място от причините стои наследствеността. Идиоти са често деца на кръвни роднини и други.

Идиотизмът се появява и в детинството, когато детето боледува в първите години на живота от менингит (възпаление на мозъчните ципи), енцефалит (възпаление на главния мозък), менингоенцефалит и други болести на мозъка.

Признаци. При пълния идиотизъм умствените способности са в зачатъка си - болният нищо не чува, нищо не вижда или ако вижда, нищо не разбира. Вниманието отсъствува. Той едва може да си държи главата, не може да говори, издава нечленоразделни звукове, реве; движенията му са рефлекторни. Едни биват възбудени, а други, напротив, са твърде неподвижни.

При непълния идиотизъм болният има отчасти способност да внимава, възприема и запазва в паметта си някоя представа, но почти не е способен да образува от представите понятия. Едни от тези идиоти са омърлушени, апатични, а други - до най-висока степен са подвижни, неуморни, катерят се по дърветата и пр. Мнозина са способни да пеят, като повтарят чути мелодии.

Идиотите и във физическо отношение представляват аномалия. Формата на главата им обикновено е неправилна - или много голяма, или много малка и винаги несъразмерна по отношение другите части на тялото. Те имат неправилни уши, а зъбите им падат рано. Твърде често имат и парализи.

При малките деца идиотизмът по-трудно се отличава - личи само по ненормалната глава на детето. По-късно такова дете не се смее като другарите си, не ходи, не говори, с една дума, не напредва.

Обикновено идиотите не живеят дълго време. Щом идиотизмът е силен, той умира още през детството си. Идиотите рядко живеят повече от 20-25 години.

Лечение. Общо и по начина, изложен за „Детско слабоумие“. Тук е особено полезна както млечно-растителната храна, която да се дава на определени часове, тъй и строгата чистота, чистият въздух, движението и гимнастиката. Над всичко друго е душевното лечение. Детето трябва да се дисциплинира, да му се внуши ред в навиците, които да го направят сносен в живота. Трябва да се предпази от лоши навици и инстинкти. За неговото възпитание се изисква търпение, умение и последователност. Това мъчно може да се постигне у дома. В помощните училища те се учат на труд и известни занаяти.