Възпаление (забиране) на средното ухо

[Ани]

Възпаление (забиране) на средното ухо

Възпалението на средното ухо (тъпанчевата кухина) бива остро и хронично.

Причини. Обикновено е усложнение при заболяване от грип, възпаление на гърлото и носа, които се разпространяват през евстахиевата тръба. То се причинява и от простуда, но най-често се среща при скарлатина, лещенка, брусница, червен вятър и други.

Признаци. Острото възпаление се появява често у новородените, но може да се срещне във всяка възраст.

Отначало детето усеща тежест, натиск, бучене и силна стрелкаща болка в дълбочина на ухото, която се усилва при гълтане и кашляне. Болното понякога повръща, а може и да бълнува. Болки при натискане пред ухото не се усещат.

Когато ухото нагноява, болката нараства, усеща се бучене. Болното изпада в трескаво състояние, придружено от постоянно тупане - признак за забиране на ухото. Тези признаци съществуват, докато гнойта пробие тъпанчевата ципа или излезе през евстахиевата тръба. Понякога гнойта отива към каменистата част (мастоидната кост) на ухото и тогава се усеща болка в костта зад ухото. Възпалението може да премине и към мозъка и да има много тежки последици.

Когато гнойта се е образувала и ципата на тъпанчето се е увредила (често при кашляне или секнене тя се пробива), гнойта излиза и болката престава.

Когато лекарят установи нагнояване, може да пробие тъпанчевата ципа, за да изтече гнойта, в резултат на което състоянието на детето рязко се подобрява.

Обикновено подобно възпаление оздравява, но е опасно за новородените, защото може да оглушеят и тогава остават и неми или умират от мозъчни усложнения. Понякога се запушва евстахиевата тръба, слухът на детето намалява, усеща бучене в ушите.

Евстахиевата тръба се запушва при гърлобол, при възпаление или полипи в носа и при уголемяване на сливиците. Бученето в ушите е резултат на нарушеното равновесие от двете страни на тъпанчето.

Първа помощ. Тук се изисква лекарска намеса, а до пристигането на лекаря да се направи на болното топла клизма (37°С) най-добре с чай от лайка или с 200-500 г вода (според възрастта). След клизмата да му се даде като очистително майчин лист, за да се изчистят основно червата му. Ако детето е по-големичко, да му се направи парна баня на главата с чай от лайка, последвана веднага след изтриването от меняваща баня на краката; след нея да се постави коремен компрес, натопен в топла отварка от трина. Да се капнат в болното ухо 2-3 капки топъл сок (37°С) от печен праз лук или чай от бял равнец (1 чаена лъжичка цвят заедно с венечните листа се попарва с 300 г вряща вода и кисне 1 час), като се наведе главата към здравото ухо. Най-после болното ухо да се наложи с търпимо гореща лапа от праз лук, разделена на две торбички - едната на болното ухо, а другата се държи топла върху съд, в който ври вода. При липса на праз да се слага търпимо гореща лапа от тиква, сварена на пара, лапа от счукано ленено семе или топъл селски хлебен квасец. Топлата лапа стои непрекъснато, като всеки 20-30 минути се сменя с по-топла. Парната баня на главата и коремният компрес се повтарят на всеки два-три часа, като след тях се поставя веднага и топлата лапа. От тези процедури тиганчевата ципа сама се пробива, гнойта изтича и операцията става излишна.

Ако детето е много малко, да му се направи клизма, както вече бе казано, на болното ухо да се постави парен компрес, най-добре с торбичка попарена лайка (държи се 10-15 минути), и веднага след него да му се капнат 1-2 капки топъл сок от печения праз лук и др., както по-горе. Ухото да се налага с търпимо гореща (40°С) лапа или от праз, или от тиква, или от ленено семе, или от квас и след това да му се постави коремният компрес. Той се сменя на всеки 2-3 часа, а другите приложения се правят, както е казано вече.

Лечение. Ако от казаното за първа помощ за 1-2 дни състоянието на детето не се подобрява, лечението е общо и да продължи по същия начин, изложен за гнойно течение от ухото.