Хронично възпаление на гръкляна (хроничен ларингит)

[Ани]

Хронично възпаление на гръкляна (хроничен ларингит)

Причини. Обикновено настъпва след често повтаряне на острото възпаление. Дължи се също и на постоянно вдишване на прашен въздух и дразнещи вещества, прекалено и силно говорене и пеене. Хроничното възпаление може да бъде и професионално заболяване например при учителите, певците и други.

Признаци. Гласът става сипкав, дрезгав, лаещ, а в тежки случаи често почти се изгубва. Болки обикновено няма, но болният усеща тегота при поемане на въздух и при говорене, а най-много при преглъщане. Появява се кашлица, особено сутрин, с която болният иска да се освободи от набраните през нощта храчки.

Предсказание. Заболяването е упорито и трудно излечимо.

Предпазване. Да се избягват всички причини, които предизвикват острото възпаление. Необходимо е да се избягва и дразненето на гръкляна, особено да се пазят преболедувалите и предразположените към това заболяване.

Учителите, лекторите, певците и всички принудени постоянно и силно да напрягат гласа си, особено в запрашени помещения, трябва временно да прекратят занятието си и по възможност да се въздържат от физическа работа. Не трябва да се употребяват тютюн и спиртни напитки.

Лечение. Ако заболяването е последица от някое друго заболяване (рак, туберкулоза, сифилис и пр.), трябва да се лекува по начина, изложен за съответната болест.

Освен това трябва да се приложи и лечението за острото заболяване със следната добавка: сутрин, обед и вечер 5 минути преди ядене и 2 часа след ядене да се прави гаргара или с медена вода (1 чаена лъжичка чист пчелен мед в 250 г вода ври 5 минути), или пък с хладка отварка от корените на бяла ружа (1 супена лъжица с 250 г вода ври 10 минути и веднага се прецежда).

Добре е след всяка гаргара да се глътнат и по 23 супени лъжици от същата отварка.

Вътрешно. При желание може да се използува отварка от ленено семе: 2030 г ленено семе се вари в 1/2 л вода 10 минути. Получената отварка се изпива колкото може по-топла. Дневно се изпиват по 3 до 5 чаши. Добре действува и отварка от корените на бяла ружа, лопен, слез и салвия. От общата смес (която се прави от всички билки поравно) се вземат 2 супени лъжици и в 1 л вода се вари 2030 минути. Пие се топла като чай. Отварка от раноце-лебник също облекчава състоянието на болния.

При загуба на гласа се прилагат същите отварки или отварка от камилско сено (2 чаени лъжички прах от семето на камилското сено се запарват с 1 чаша вряла вода), или пък отварка от копъро-во семе, коприва и живовляк (от общата смес, направена от 50 г семе от копър и по 100 г коприва и живовляк, се вземат 2 супени лъжици и в 1 л вода врят 10 минути).

За изваждане на храчките е добре да се употребява сместа от синап с мед три супени лъжици мед, предварително врял във водна баня 10 минути, се разбъркват добре с 1 супена лъжица счукай синап. Взема се сутрин, обед и вечер по 1 чаена лъжичка (10 минути след отварката).

При сухота в гърлото се взема по същия начин сместа против сухота в гърлото, препоръчана при хроничен фарингит.

При загуба на гласа е необходимо да се правят повече движения на чист въздух, да се избягва тежката работа, в топло време всекидневно ходене с боси крака. След оздравяване (възвръщане на гласа) редовното прилагане на дишането на йогите за развитието на гласа (виж том I, „Дишане и чист въздух“) спомага за доизлекуване на болния. През време на лечението не трябва да се злоупотребява с гласа. На болния се забранява да говори високо, по-добре е да шепне, дори и напълно да мълчи известно време. При хубаво време може да излиза на открито, но при неблагоприятно време да остава в умерено затоплена и добре проветрена стая; да не пуши никак тютюн, нито да пие спиртни или студени напитки.

Вместо вода добре е болният да пие следната смес: 2 пресни яйца се разбиват добре с вилица, след това им се прибавят 4 бучки захар и 100 г вода и отново се разбиват да стане като мляко.

Самовнушение. С общата формула: „Всеки ден във всяко отношение все по-добре и по-добре ми става.“

При лечението да се имат предвид и общите упътвания за болестите на дихателните органи.

След оздравяването не е добре болният отведнъж да прекъсне лечението, а това трябва да стане постепенно.