Остър бронхит

[Ани]

Остър бронхит

Острият бронхит е възпаление на лигавицата на белодробните тръби (бронхите). Най-често от него страдат децата и възрастните хора.

Причини. Бронхитът възниква самостоятелно (първично) или вторично при някои болести.

Първичният бронхит възниква при настинка, дишане на влажен и студен и особено на прашен въздух, при внезапни и резки промени на времето. Наред с простудата голямо значение имат и заразявания с различни видове вируси. Бронхитът придружава и някои заразни болести: грип, магарешка кашлица, шарка, скарлатина и коремен тиф.

Бронхитът може да бъде усложнение при хрема, при възпаление на глътката и гръкляна, защото възпалението от тези органи преминава към дихателната тръба.

Признаци. Болният усеща дразнене и парене в гръкляна и дихателната тръба, започва да кашля. Кашлицата отначало е суха, придружава се с леко повишена температура (между 37-38°С), а след два-три дни болният отделя сиво-зеленикави храчки.

При обикновения бронхит общото състояние най-често е леко засегнато. При по-тежки случаи трябва да се мисли за белодробно усложнение.

Предсказание. Бронхитът е лека болест и при правилно лечение болните почти всякога оздравяват.

Предпазване. За предпазване от бронхит много важно е каляването на организма чрез въздушни бани и сух четков масаж. Дишането през устата по възможност да се избягва. Всеки трябва да се пази от настинка и да съобразява облеклото си с годишните времена. Да се избягват контакти с хора, които кихат, кашлят или имат хрема. Въздухът в стаите да бъде чист и прохладен. Децата от малки, когато са здрави, да се приучват на студ (да се закаляват), като редовно се изнасят на открито освен във влажно, ветровито и студено време.

Лечение. При по-леко заболяване е достатъчно да се предприеме казаното за обикновената кашлица, да се поседи 34 дни в топла стая и да се пие вместо вода чай от попарен липов цвят.

При по-силен бронхит лечението е общо за засилване на организма, и то на легло.

I. Сутрин, обед и вечер 20 минути преди ядене болният да взема по 1 супена лъжица сироп от бира 500 г слаба бира с прибавка на 2 месести лимона, разрязани, изстискани и смлени на машинка за месо с корите, но без семките, и 300 г небетшекер (лята захар), счукан на ситно, ври във водна баня 30 минути.

Или по 1 чаена лъжичка смес от 500 г чист пчелен мед (предварително врял във водна баня 10 минути, защото суровият мед понякога дразни кашлицата), ленено брашно 100 г, анасон (семе) и исиот (корени), стрити на прах, по 20 г. Тази смес преди всяко вземане се разбърква, защото се утаява на дъното.

II. Десет минути след едно от тези средства болният да изпива една чашка от 75 г отварка от бяла ружа (алтея цвят и корени), бъзов цвят, волски език, мащерка, мента пиперита, живовляк тесен (листа), иглика и риган и сладко коренче (самият корен) по 50 г от всяка. От тази смес 2 пълни супени лъжици с прибавка на 1-2 супени лъжици мед се запарват с 500 г вряща вода и врят 10 минути. Като изстине, се прецежда.

Или една кафена чашка отварка от 9 ореха, 4 супени лъжици външни люспи от кромид лук, 4 семеточки (сърца) от дюля, 1 супена лъжица ленено семе, 1 чаена лъжичка анасон и 3 супени лъжици чист пчелен мед в 1 л вода врят 30 минути, като изстине, се прецежда.

Диета. Вегетарианска храна, млечно-растителна или пък обикновена храна без свинско, говеждо, овнешко и консервирани меса и риби. Люто, алкохол и тютюн не! Преди обяд и вечеря като аперитив болният да изяжда и по 1-2 глави печен кромид лук без захар и без хляб. На обяд заедно с другата храна може да изяжда и по 50-100 г младо месо от агне, теле, птица или прясна риба. На вечеря безмесна храна: кисело мляко, зеленчукови и тестени ястия и компоти с малко леко препечен хляб. След закуска, обяд и вечеря да взема по 1 супена лъжица бъзов мармалад или пък по 1-2 чаени лъжички смес от 250 г мед (предварително врял във водна баня 10 минути), добре разбъркан със сока на цял лимон.

Вместо вода, ако дадените отварки са недостатъчни, болният да пие отварка от бъзов цвят и подбел (по 1 супена лъжица от двете се запарват с 500 г вряща вода с прибавка на 1 супена лъжица мед и врят още 10 минути).

III. Два часа след ядене да се повтори казаното в точка I и II.

IV. Вечер преди лягане при запек, даже еднодневен клизма с 500 г топла вода, последвана от вендузи на гръдния кош, и то отпред и отзад, с продължителност 10-15 минути или пък компрес на целия гръден кош (отпред и отзад) от 2 бархетни парчета, натопени в камфоров спирт и изстискани, а отгоре вестник и фланелей бинт. Едновременно с това се поставя „шапка“ на главата от зелен лист прясно зеле, леко напръскан от вътрешната страна с малко оцет, а отгоре вълнена шапка. При главоболие да се постави „шапка“ от тензух, напълнена с пресен и гъсто замесен селски хлебен квасец (забъркан отпреди 4 часа), засилен или с 1 чаена лъжичка ситно настърган хрян, или пък с 57 супени лъжици диви кестени, настъргани с кората, а отгоре вестник и вълнена шапка. Държат се до сутринта.

V. Сутрин. Фрикция с хладка вода на подмишниците, корема и половите органи, сухо изтриване, обличане и 10 дълбоки вдишвания през носа и толкова бавни издишвания през устата.

При лечението болният да има предвид и общите упътвания за болестите на дихателните органи.