Хроничен бронхит (същото и за спастичния бронхит)

[Ани]

Хроничен бронхит (същото и за спастичния бронхит)

Причини. Почти винаги хроничното възпаление е усложнение на острото, особено когато то се повтори няколко пъти или не се излекува бързо. Хроничен бронхит може да се развие и когато се поемат всекидневно и с години прах, газове и пари като професионално заболяване. Пушачите на тютюн почти винаги боледуват от хроничен бронхит в различно тежка форма. Той се развива и при болестите на сърцето със застои на кръвта в дробовете. Тази болест се наблюдава във всяка възраст, но по-често у възрастните и у старците. Влажните и студени помещения и мъглите благоприятствуват за развитието е.

Признаци. Болният кашля и отделя слузести, слузесто-гнойни или гнойни храчки. Кашлицата понякога зачестява, а понякога е рядка. По-честа е тя сутрин и тогава болният изважда по-обилно количество храчки, които биват стъкловидни, светли, сиви или зеленикави, гнойни, по-гъсти или по-редки. Понякога след продължително кашляне едвам излизат по няколко малки, гъсти, жилави храчки, прилични на седефени мъниста. Друг път храчките са по-обилни, не така гъсти или дори воднисти. Обикновено температурата не се повишава и общото състояние не е особено засегнато. Хроничният бронхит може да продължава с години, особено у старците, и да причини други усложнения да предизвика разширение на малките дихателни тръбички. В такъв случай болният изважда всяка сутрин по-изобилни и гнойни храчки, понякога заедно с тях излиза и по малко кръв, но тъмна, съсирена, не пенеста. Най-тежкото усложнение е белодробният емфизем (разширението на белодробните мехурчета, алвеолите), който по-късно много често довежда до отслабване на сърцето, т. нар. белодробно сърце. Хроничният бронхит в целия свят показва постоянно учестяване. Днес той е много по-често заболяване от белодробната туберкулоза.

Предпазване. За предпазване от хроничен бронхит трябва да се вземат под внимание причините, които го предизвикват, и те да се избягват на първо място често повтарящите се остри бронхити. Предразположените към болести на дихателните органи трябва колкото е възможно да избягват влагата, студения и прашен въздух, мъглата, да се откажат от пушене на тютюн.

Лечение. Общо за засилване на организма. За целта, когато болестта е в лека форма, да се лекува по начина, изложен за острия бронхит. При по-изразени случаи лечението се провежда от лекар-специалист. Народната медицина препоръчва следното:

I. Сутрин, обед и вечер 20 минути преди ядене болният да взема по една чаена лъжичка смес от карамфил на зърна 50 г, канела на прах 50 г и индийско орехче 50 г, всички стрити на прах и добре разбъркани с 500 г чист пчелен мед, предварително врял във вод-на баня 10 минути.

Или по 1 супена лъжица мармалад за силна кашлица вземат се 1 кг мед (предварително врял във водна баня 10 минути), 1 кг счукани и пресети бадеми, 25 г бял тамян и 15 г бяла дъвка. Всичко се счуква добре, след което се пресява през тънко сито и се разбърква хубаво да заприлича на мармалад. Този мармалад улеснява отделянето на храчките и очиства бронхите.

II. Десет минути след едно от тези средства се изпива 1 чашка от 75 г от отварката, дадена при острия бронхит (точка II), или отварка от волски език, великденче, подбел, бъзов цвят, борови връхчета, слез, полски хвощ, гръцка коприва, ирландски мъх (морски кадаиф), сладък корен, живовляк. От всички билки поравно (30-50 г) се прави обща смес. От нея се вземат 4 супени лъжици и в 1 л вода врят 15 минути.

Или пък настойка от листата на див лешник с варова вода 30 пресни листа от див лешник се счукват в хаван; след това получената каша се разбърква в 500 г чиста варова вода (100 г негасена вар се залива с 500 г вода и се оставя да се избистри водата). Получената смес, която става кафява, се оставя да престои 1 вечер, прецежда се отново и се пие (препоръчва се при силна и мъчителна кашлица). При спастичен бронхит болният да изпива по 1 чашка от 75 г отварка от босилек, лешникови листа, тополови листа (от нашата конусообразна топола), живовляк широколистен (листа) и подбел (листа) по 50 г от всяка. От тази смес 2 пълни супени лъжици с прибавка на 1 супена лъжица мед и 600 г вода захлупено се вари 10 минути на тих огън. Като изстине, се прецежда.

Диета. Както при остър бронхит. Да се предпочитат храни, съдържащи витамин А, като моркови, черен дроб, краве масло, яйца. Много е полезно и яденето на кромид лук (или на сока му) и чесън до 1 глава на ден. Помагат за изчистване на храчките и успокояват кашлицата.

Вместо вода болният да пие отвара от подбел с варен мед (1 шепа подбел в 500 г вода заедно с 1 супена лъжица мед ври 10 минути), и то на глътки.

Самовнушение. С формулата: „Всеки ден във всяко отношение все по-добре и по-добре ми става и в най-скоро време ще оздравея.“

III. Два часа след ядене да се повтори казаното в точка I и II. При гнойни и вонящи храчки вместо една от отварките, дадени в точка II, да изпива 100 г отварка от корените на обикновена коприва (1 пълна супена лъжица корени в 500 г прясно мляко с прибавка на 2 супени лъжици мед ври на тих огън 30 минути и веднага се прецежда).

IV. Вечер преди лягане при запек, даже еднодневен, клизма с 500 г топла вода. Следват или парна баня на главата с чай от бъзов цвят и лайка (по 4 супени лъжици от двете) с продължителност 510 минути и сухо изтриване на лицето и гърдите, или пък разтривка на гръдния кош отпред и отзад с камфоров спирт и обличане на „жилетка“, ушита от тънко хасе на 4 джоба с хоризонтални тегели (от ключицата надолу), по 1 см широки и напълнени с топла готварска сол, а отгоре фланелка. Едновременно се прави „шапка“ на главата от зелен лист прясно зеле, леко напръскан от вътрешната страна с малко оцет, и отгоре вълнена шапка. При главоболие се поставя „шапка“ от тензух, напълнена с пресен и гъсто замесен селски хлебен квасец (забъркан отпреди 4 часа), засилен или с 1 чаена лъжичка ситно настърган хрян, или пък с 57 супени лъжици диви кестени, настъргани с кората, и отгоре вестник и вълнена шапка. Държат се до сутринта.

V. Сутрин. Фрикция с хладка вода на подмишниците, корема и половите органи, сухо изтриване, обличане и 10 дълбоки вдишвания през носа и толкова бавни издишвания през устата.

През деня в по-леки случаи се носи „жилетка“ от тънко хасе, тропосана отвътре с 4 парчета мушама от хаваджива (25 на 25 см). Същите парчета се използуват 15 дни от едната страна и 15 дни от другата и се заменят с нови, ако има нужда.

Важни добавки. Хроничният бронхит е сериозна болест и трябва да се лекува с постоянство, за да не доведе до усложнения и преждевременна инвалидизация.

Необходимо е краката винаги да са топли. Вечер след парната баня на главата добре е да се направи и гореща баня на краката, и то със същата отварка, с която е била направена парната баня, с продължителност 10-15 минути.

При лечението болният да има предвид освен общите упътвания за болестите на дихателните органи и следното: да се пази от простуда и дишане на прах и пушек. Ако бронхитът с слаб (отделят се малко храчки), кашлицата е лека, задух почти няма, лятото да се прекарва на море, а през зимата в места с влажен климат и да се пият много топли течности и каши (чайове, супи, пюрета и пр.). Ако бронхитът е придружен с обилни храчки, тогава се предпочита пребиваването на сух въздух (климат) и течностите в храната се намаляват.

Освен това болният трябва да избягва престоя в запрашени и задимени помещения. Възрастните да не излизат навън при влажно и мъгливо време.

Температурата на стаята да бъде 18-20°С. Ако въздухът е много сух, трябва от време на време да се овлажнява или с пара, или със сушене на чисти мокри дрехи.

В топло време да се спи на отворен прозорец. Зимно време и при студени крака стъпалата на чорапите да се посоляват всяка сутрин с малко счукан синап.